Бялата кралица

Зимата на 1477 г.

Празнуваме Коледа в Уестминстър, но това е една странна Коледа, когато Джордж, херцог Кларънс, отсъства от мястото си в голямата зала, а лицето на майка му е като буреносен облак. Джордж е в Тауър, обвинен в държавна измяна. Прислужват му добре, храни се добре, пийва си добре — не се и съмнявам — но съименникът му е в нашата детска стая, а истинското му място е при нас. Около мен са всичките ми деца, което ми дарява цялата радост, която бих могла да си пожелая: Едуард се е прибрал от Лъдлоу заедно с Ричард, Томас се е завърнал от гостуване в бургундския двор, другите деца са здрави и силни, новото бебе Джордж е в детската стая.

През януари празнуваме най-голямата и бляскава сватба, която Англия е виждала — обричането на моя малък Ричард на наследницата Ан Моубри. По време на сватбеното им празненство вдигат четиригодишния принц и малкото момиче върху масата в прекрасните им миниатюрни дрехи и те се държат за ръце като двойка малки кукли. Ще живеят отделно, докато пораснат достатъчно, за да се оженят, но е важно, че осигурих такова състояние за малкото си момче: той ще бъде най-богатият принц, който Англия е виждала някога.

Но след Дванайсетата нощ Едуард идва при мен и казва, че Частният му съвет го притиска да вземе окончателно решение относно съдбата на брат си Джордж.

— Какво мислиш? — питам. Имам лошо предчувствие. Мисля си за моите момчета от фамилията Йорк: отново Едуард, Ричард и Джордж. Ами ако те се обърнат един срещу друг, както сториха тези?

— Мисля, че трябва да действам — казва той печално. — Наказанието за държавна измяна е смърт. Нямам избор.