Един ден, един живот

Четиринайсета глава

В четвъртък сутринта пристигнах в къщата на Ной рано с препълнен багажник. Както и предния ден, тук вече беше пълно с превозни средства, а приятелят ми Нейтън Литъл ми махна от другия край на двора и ми показа със знаци, че след малко ще дойде при мен.

Паркирах на сянка и веднага се хванах на работа. Качих се на стълбата и свалих и останалите капаци от прозорците на втория етаж, за да осигуря пълен достъп на хората с пароструйката.

Подредих ги под къщата. Тъкмо затварях капака на мазето, когато пристигна екип от петима чистачи, които незабавно обсадиха сградата. Бояджиите вече работеха долу, затова чистачите внесоха кофите, парцалите, гъбите и препаратите си и почистиха кухнята, стълбището, баните, прозорците, стаите на втория етаж, действайки бързо и ефективно. Застлаха леглата с нови чаршафи и завивки, които бях донесъл от вкъщи. Междувременно Нейтън подреди свежи цветя във всяка стая от къщата.

След час пристигна и камионът на фирмата за отдаване на вещи под наем, а работниците започнаха да разтоварват бели сгъваеми столове и да ги подреждат в редици. Изкопаха дупки близо до решетката и поставиха в тях саксии с глицинии, увиха лилавите цветове около решетката и ги привързаха. Отвъд нея предишната подивяла и занемарена розова градина бе грейнала в ярки цветове.

Макар прогнозата да беше за ясно време, уговорих шатра, за да може гостите да са на сянка. Успяха да опънат бялата шатра сутринта, а после заровиха още саксии с глицинии и ги увиха около коловете заедно с бели лампички.

Човекът с пароструйката почисти фонтана в средата на розовата градина и малко след обяд аз го пуснах и се заслушах как водата се изсипва като водопад по трите тераси.

Пристигна и акордьорът, който посвети цели три часа на разстроеното пиано. След като приключи, инсталира няколко специални микрофона, за да може музиката да се чува по време на церемонията и после на тържеството. Други микрофони и тонколони щяха да усилват гласа на пастора по време на службата и да осигурят музика във всяко ъгълче на къщата.

Подредиха масите в главното помещение — оставиха само нещо като дансинг пред камината — и застлаха всяка от тях с ленена покривка. Като по чудо навсякъде се появиха нови свещи и цветна украса, така че щом пристигна екипът от ресторанта, остана единствено да увие ленените кърпи във формата на лебеди и да аранжира отделните места.

Напомних на всички и за масата, която исках да поставят на верандата, и те го направиха след броени секунди.

Последният щрих в общата картина бяха засадените в саксии хибискуси, украсени с бели лампички, които поставиха във всеки ъгъл на стаята.

Към средата на следобеда работата вече приключваше. Хората товареха камионите и пикапите си, а екипът в двора привършваше с почистването. За пръв път от началото на всичко това останах сам в къщата. Чувствах се прекрасно. Работата от последните два дни, макар и шеметна, бе преминала гладко и въпреки че мебелите бяха изнесени, величественият вид на къщата ми напомняше за годините, когато все още бе обитавана.

Докато наблюдавах оттеглящите се превозни средства, си казах, че и аз трябва да тръгвам. След като бяха коригирали роклите си и си бяха купили обувки сутринта, Джейн и Ана имаха час за маникюр следобед.

Чудех се дали Джейн си мисли за срещата ни вечерта. Предвид цялото вълнение се съмнявах, и понеже ме познаваше, тя едва ли очакваше кой знае каква изненада въпреки онова, което бях направил снощи. През годините бях смъкнал летвата доста ниско, но се надявах, че така планираната изненада ще бъде още по-специална.

Докато оглеждах къщата, си дадох сметка, че месеците, през които се бях подготвял за нашата годишнина, най-сетне ще дадат резултат. Никак не ми беше лесно да пазя тайната от Джейн, но сега, когато всичко беше готово, си дадох сметка, че повече неща, които исках за нея и за себе си, вече се бяха случили. Отначало си мислех, че подаръкът ми ще е символ на ново начало, а сега ми изглеждаше като край на пътуването, което бях предприел преди повече от година.

Най-накрая всички си тръгнаха и аз обиколих къщата за последен път, преди да се отправя към колата си. На път за дома се отбих през магазина за хранителни стоки, после спрях на още няколко места, за да взема всичко необходимо. Когато се прибрах, вече беше почти пет. Отпуснах се за няколко минути, после се пъхнах под душа, за да измия натрупаната през деня мръсотия.

Знаех, че не разполагам с много време, затова през следващия един час действах бързо. Следвайки списъка, който бях направил в офиса, започнах да се готвя за вечерта, която организирах от месеци. Нещата заставаха по местата си едно по едно. Бях помолил Ана да ми звънне веднага щом Джейн я остави, за да добия представа кога съпругата ми ще си бъде у дома. Ана телефонира, което означаваше, че майка й ще пристигне след петнайсетина минути. Уверих се, че къщата изглежда както трябва, и залепих бележка на входната врата. Джейн нямаше как да я пропусне: „Добре дошла у дома, скъпа. Изненадата те очаква вътре…“.

Качих се в колата и отпраших.