Един ден, един живот (Никълъс Спаркс) читать бесплатно онлайн полную версию книги

Петнайсета глава

Почти три часа по-късно надникнах пред предните прозорци на къщата на Ной и видях приближаващите се фарове. Погледнах часовника си — идваше точно навреме.

Изпънах сакото си и се опитах да си представя в какво настроение е Джейн. Не бях у дома, когато се беше прибрала, но се опитах да си я представя. Изненадала ли се бе, че колата ми не е на алеята? Сигурно беше забелязала, че съм дръпнал завесите, преди да изляза — може би беше спряла до колата си озадачена и дори заинтригувана.

Допусках, че ръцете й са били заети на излизане от колата — ако не с роклята за сватбата, то със сигурност с новите обувки, които си беше купила днес. Така или иначе, нямаше как да пропусне бележката, когато се приближи към стълбите, и аз съвсем ясно си представих любопитното й изражение.

Как ли е реагирала, след като е прочела бележката ми на стълбите? Ето това не знаех. С удивена усмивка може би? Вероятно почудата й се засилваше от факта, че мен ме нямаше у дома.

Какво ли си е помислила, когато е отключила входната врата и е попаднала насред затъмнената дневна, осветена само от пламъка на свещите и огласяна от печалния глас на Били Холидей от уредбата? Кога беше забелязала пръснатите по пода розови листенца, които я повеждаха навън към фоайето и нагоре по стълбите? Или втората бележка, която бях залепил на перилата:

„Скъпа, тези вечер е за теб. Но трябва да изпълниш една роля. Приеми го като игра. Приготвил съм ти списък с напътствия, а твоята роля е да изпълниш каквото те моля.

Първата задача е много простичка. Моля те, угаси свещите долу и тръгни по цветната диря към спалнята. Там те очакват допълнителни инструкции“.

Дали беше ахнала удивено? Или се бе засмяла невярващо? Не бях сигурен, но понеже познавах Джейн, бях сигурен, че ще приеме ролята. Сигурно любопитството й е било изострено, когато е влязла в спалнята.

Вътре щеше да намери запалени свещи навсякъде и да я посрещне тихата успокоителна музика на Шопен. На леглото имаше букет от трийсет рози, а от двете му страни — по една красиво опакована кутия с прикрепена към нея бележка. На картичката отляво пишеше: „Отвори сега“, а на тази отдясно — „Отвори в осем часа“.

Представях си я как бавно се приближава до леглото и заравя лице в букета, за да вдъхне силното му ухание. Ето какво щеше да прочете, когато отвореше картичката отляво:

„Денят ти е бил напрегнат и сигурно ти се иска да си починеш преди срещата ни вечерта. Отвори подаръка, който върви с тази картичка, и отнеси съдържанието на кутията със себе си в банята. Там те очакват още инструкции“.

Ако надникнеше през рамо, щеше да види, че съм запалил още свещи и в банята, а след като отвореше подаръка си, вътре щеше да намери масла за вана и лосиони за тяло, както и нов копринен халат.

Тъй като познавах Джейн, допусках, че сигурно си е поиграла с дясната кутия и картичка, които не биваше да отваря до осем часа. Дали й се е искало да наруши инструкциите? Дали е плъзнала пръсти по пакета, но после ги е отдръпнала? Допусках, обаче знаех, че е въздъхнала и се е отправила към банята.

На тоалетната масичка я очакваше още една бележка:

„Има ли нещо по-приятно от дълга топла вана след напрегнат ден? Избери си масло, направи си пяна и напълни ваната с гореща вода. До ваната ще намериш бутилка от любимото си вино, все още изстудено и вече отворено. Налей си чаша. После се съблечи, влез във ваната, облегни глава назад и се отпусни. Когато си готова да излезеш, се подсуши и си сложи някой от новите лосиони, които съм ти купил. Не се обличай, а наметни новия халат и седни на леглото, за да отвориш следващия подарък“.

Във втората кутия имаше вечерна рокля и удобни ниски обувки, които бях купил, след като по дрехите в гардероба установих точно кой размер носи Джейн. Текстът на картичката, която съпровождаше вечерната й рокля, беше простичък:

„Почти си готова. Моля те, отвори кутията и облечи това, което съм ти купил. Ако искаш, сложи обеците, които ти подарих онази първа Коледа. Но не се бави, скъпа моя, понеже разполагаш точно с четирийсет и пет минути да се оправиш. Угаси свещите, изпразни ваната и изключи музиката. В осем и четирийсет и пет слез на верандата долу. Заключи вратата. Затвори очи и застани с гръб към улицата. Когато се обърнеш, отвори очи, защото срещата ни ще започне всеки момент…“.

Отпред щеше да я чака лимузината, която бях поръчал. Шофьорът, който щеше да й поднесе още един подарък, беше инструктиран да каже: „Госпожо Луис, ще ви откарам при съпруга ви. Той ви моли да отворите този подарък веднага щом влезете в колата. Вътре ви е оставил и още нещо“.

В кутийката имаше шишенце парфюм и кратка бележка:

„Избрах този парфюм специално за тази вечер. Когато се качиш в колата, сложи си от него и отвори другия подарък. От бележката вътре ще разбереш какво да правиш“.

Във втората кутия имаше тесен черен шал. На картичката в гънките му пишеше:

„Ще те откарат на едно място, където ще те чакам, но искам да бъде изненада. Моля те, завържи очите си с шала — и не поглеждай. Пътуването ще ти отнеме по-малко от петнайсет минути, а шофьорът ще потегли, когато му кажеш: «Готова съм». Щом колата спре, той ще ти отвори вратата. Не сваляй превръзката и го помоли да ти помогне да излезеш от колата.

Аз ще те чакам“.