Крадец на сърца

16

Точно в секундата, когато видя пред себе си четириъгълника от светлина, образуван от прозореца на портиерската къщичка, Луси усети как смелостта я напусна. Да можеше да изпие още една чаша шампанско, за да се наслади отново на безгрижната си еуфория!

Вятърът запрати облак снежинки в лицето й и тя се разтрепери. Колко нощи Жерар беше стоял под този покрив и се беше взирал в затъмнените, безучастни прозорци на стаята й? Днес беше неин ред да стои в студа като просяк и да се пита дали е добре дошла.

Тя раздвижи вкочанените пръсти на краката си и напразно се опита да прогони страха. След това вдигна ръка да почука. Пръстите й спряха само на сантиметри от вратата, сковани от страх, не от студ.

„Не бъди мекушава, момиче! Хвани курса и го дръж здраво, иначе скоро ще се завъртиш в кръг!“

„Благодаря ти, татко“, пошепна към невидимия глас Луси и се усмихна меланхолично. Каква ирония…

Тя вдигна ръка и почука енергично. Бързината, с която отвътре се приближиха стъпки, й показа, че не беше вдигнала Жерар от леглото. Той заговори още преди да е отворил вратата.

— Още няма шест, Смити. А навън е съвсем… тъмно.

На ставане беше наметнал раменете си със смачкана риза и като видя, че на прага не стоеше икономът, побърза да я облече. Луси нямаше друг избор, освен да погледне съвършено моделираните мускули под кестенявите косъмчета на гърдите.

Обзе я толкова силен копнеж, че спря да диша. С безгрижното любопитство на дете тя искаше само да го докосва, да зарови пръсти в гъстите косъмчета и да разбере дали кожата под тях беше толкова топла, колкото обещаваше медноцветният й тон. Тя вдигна бавно глава и го погледна в лицето.

Жерар беше без очила и нищо не я пазеше от мрачния му поглед.

— Много е късно за вас, мис Сноу. Нали Смити ви отнесе в леглото? Защо още не спите?

— Измъкнах се тайно от къщи.

Тъй като той очевидно нямаше намерение да я посрещне с добре дошла, тя се промуши покрай него и влезе в частните му покои. Грубият дъсчен под не беше за скъпите копринени чорапи, но тя изобщо не го усети, толкова беше впечатлена от мъжката атмосфера на помещението. Примамливата топлина нямаше нищо общо с отблъскващия студ в дома на баща й.

На нощната масичка до леглото стоеше запалена лампа и потапяше простите мебели в неясна светлина. В нея драскотините и грапавините се губеха и обстановката напомняше за великолепието на миналите дни. На масата бяха разпръснати десетина книга. В тухлената камина в края на дългото помещение огънят догаряше и Луси се почувства като закъсняла за празненство.

Избелялата завивка на леглото я изпълни с меланхолия. Представи си как тази завивка предпазваше Жерар от студа и мрака и как той заспиваше с отпуснато лице, с разрошена коса като малко момче. Леденият полъх на вятъра й показа, че той все още не беше затворил вратата.

— Никога не съм идвала тук — призна тя с отчаяното желание да не я изхвърлят.

— Съмнявам се, че Фен се е грижил за жилището си. Аз също не полагам особени усилия.

Тъй като Луси явно нямаше намерение да си отиде, той й обърна гръб и опря ръце в рамката на вратата, сякаш смяташе самият той да изчезне в нощта, ако тя не изпълнеше неизречената му подкана. Светлината на лампата се потопи в гънките на ризата и очерта напрегнатите мускули. Луси отново закопня да го докосне, да прогони напрежението му с нежности. И направи няколко крачки към него.

Посегна към отвора на ризата и треперещите й пръсти помилваха голата кожа. Ала докосването имаше обратния ефект. Мускулите му се напрегнаха още повече, сякаш неочаквано ги бе пронизала светкавица.

— Престанете!

Той затвори вратата с трясък и се обърна към нея. Отчаянието бе отнело на чертите му предишната мекота. Луси неволно отскочи назад.

— Аз нямам нищо общо с момичешките ви фантазии, Луси. Аз не съм вашият трагичен и благороден капитан Дуум. Аз съм мъж. От плът и кръв. Порежете ме, и ще потече кръв. Предизвикайте ме, и ще отговоря на удара. Аз съм напълно в състояние да задоволявам егоистичните си копнежи. Напълно в състояние да компрометирам едно глупаво малко момиче, което е изпило няколко чаши шампанско и не си дава сметка за последствията от действията си.

Луси беше готова да се закълне, че в грубите думи звучеше молба.

— Повярвайте ми. По-добре да прекарвате самотните си нощи с горещо обичания призрак на пиратския капитан, отколкото с мен.

Луси енергично си забрани да се плаши от него.

— Цял живот съм живяла със сянката на баща и призрака на майка си. Искам човек от плът и кръв. С топла кожа. Истински.

— О, това е дяволски много!

Жерар стисна здраво зъби, защото щеше да избухне в луд смях. Преди да срещне Луси, той живееше в същия нереален свят като Дуум. Мрачна сянка на мъжа, който беше някога. А сега тази малка женичка се беше изстъпила пред него с гордо вирната крехка брадичка, с копринени коси, стегнати под златната диадема, и той се чувстваше съвсем обикновен мъж с гореща кръв и пламтяща плът, който носеше в себе си всички човешки пороци. Ушите му бучаха, изкушението пулсираше тежко в натежалите слабини.

Ако Луси тъкмо сега не беше забравила упорството и гордостта си, той може би щеше да устои на изкушението. Ала тя сведе замъгления си поглед и пошепна:

— Аз не искам обещания.

Той я притисна с все сила към гърдите си, знаейки, че щеше да погребе и последния шанс поне един от двамата да се спаси от гибел.

— И какво искате? Това тук?

Той се облегна на вратата, разкрачи крака, улови я между бедрата си и сведе глава. Езикът му нахлу неудържимо в устата й, решен да подложи на изпитание устойчивостта й. Луси изохка тихо и се вкопчи в ръцете му, сякаш отказваше да падне.

Устата му остави пареща следа по лицето й и изгори крайчето на ухото. Гласът му беше само накъсан шепот.

— За това ли дойде, мое малко сладко мишленце? Или може би за това?

Той захапа нежно крайчето на ухото й, обхвана с ръце седалището й, потърка хълбоци в долната част на тялото й и я принуди да усети целия размер на желанието му и високата цена, която щеше да плати за отдаването си. Луси шумно пое въздух.

Облегнат на вратата, той я държеше здраво и я наблюдаваше през полуспуснатите си мигли. Гърдите й потреперваха изкусително.

В този момент очакваше плесница и знаеше, че си я заслужаваше. Очакваше Луси да си възвърне леденото самообладание и да го заклейми като вулгарен буржоа, какъвто си беше. Очакваше тя да избухне в сълзи и да избяга с писъци.

Но не беше очаквал, че тя ще вземе лицето му между хладните си ръце, за да притисне устни към неговите в страстна отдаденост и да сломи последните остатъци от съпротивата му.

Безкористната й нежност го засрами толкова много, че разхлаби хватката си и плъзна ръце нагоре по гърба й.

— Пихте много — пошепна до устните й той, мразейки се, че трябваше да й го напомни.

— Малко съм замаяна — отговори тихо тя.

— Бих могъл да се възползвам от състоянието ви — продължи предупредително той.

— Обещавате ли ми?

Тя го погледна с такава надежда, че от гърлото му се изтръгна дрезгав смях. Той приглади косата й назад, за да открие лицето, и беше запленен от сериозността в невероятните й очи. Оставаше й само тази нощ, за да го обича — и цял живот, за да го мрази.

Знанието за това го тласна да отнесе Луси в леглото, полюлявайки се в ритъма на танц, стар като света. Който веднъж беше научил танцовите стъпки, никога не ги забравяше.

А Луси падна с главата надолу в онази сладка пропаст, колкото изкусителна, толкова и опасна. Само прегръдката на Жерар и дебелата завивка под коленете й попречиха на падането й. Двамата коленичиха на леглото с лице един към друг. Пронизващият поглед на Жерар я отрезви.

Страхувайки се, че той ще забележи треперенето й, тя понечи да угаси светлината.

Ала Жерар спря ръката й.

— Не! Искам светлина.

Едва сега Луси забеляза десетината свещи, внимателно подредени около лампата, за да прогонят нощните сенки. Тази гледка трогна сърцето й. Явно Жерар мразеше мрака много повече, отколкото обичаше светлината.

Той свали диадемата от главата й. Когато копринените потоци се спуснаха по раменете й, светлината изведнъж потъмня, сякаш Луси беше събрала сиянието в себе си. Всеки кичур на косата й искреше от светлина, кожата блещукаше като седеф, бялата рокля беше пронизана от лъчите на етера. Светлината на свещите, разбра Жерар, беше само евтин заместител. Луси олицетворяваше светлината. Ярка. С живачен блясък. Недостижима.

Той зарови пръсти в косата й. Пепеляворусите кичури се плъзгаха по дланите му като лунни лъчи. Погледна в замъглените й очи и стисна ръце в юмруци. Твърде дълго беше живял в мрак. Светлината, за която така копнееше, беше станала негов враг. Защото разкриваше душата му, разгалваше го. А той не би понесъл да видят ранимостта и безумното му желание.

Той изруга гневно и сам угаси светлината. Седна в края на леглото и притегли Луси в скута си, облегна гърба й на гърдите си. Най-добре беше да се срещнат по този начин — безликият любовник в умиращата светлина на огъня в камината. Ръцете му се сключиха около нея и я притиснаха здраво, макар че тя се опитваше да се освободи.

— Жерар, не разбирам…

— Тихо! — Той потърка буза в слепоочието й и я успокои като дете. — Аз ще се погрижа за вас. Нали това ми е работата.

Луси престана да се съпротивлява и се сгуши в парещите му слабини. Жерар затвори очи и шумно пое въздух. До днес смяташе, че знае всичко за мъченията, но тази смес от небе и ад беше мъчение, което надвишаваше всичко друго.

Докато не започна да я милва.

Луси беше употребила почти двадесет години, за да култивира бодливата си, сдържана фасада, но Жерар я разби само с няколко умели движения на пръстите. Ръцете му се плъзнаха по слепоочията й, слязоха по контура на рамото и погалиха вдлъбнатинката на шията.

— Веднъж вече ви казах, че не ми е приятно да ме докосват — изпъшка тя.

— А аз ви отговорих… — промълви той, докато изследваше с език чувствителната ушна мида, — … че сте лъжкиня.

Той доказа обвинението си със следващия ход на магическите си ръце. Мъжки ръце, загрубели от живот на тежък труд. Луси следеше движенията им като хипнотизирана. Не се възпротиви, когато те се плъзнаха надолу по тялото й, свалиха корсажа на роклята, смъкнаха тънките презрамки на долната риза и разголиха пищните гърди с розови връхчета.

В първия момент беше готова да простене от срам и да покрие гърдите си с ръце. Ала Жерар, сякаш разбрал намерението й, го направи вместо нея и покри гърдите й с бронзовите си ръце, за да ги защити от трепкащата светлина на огъня. Като забеляза, че той беше втренчил поглед в гърдите й над рамото й и се наслаждаваше на неприличната гледка, тя потрепери колкото от радост, толкова и от срам.

Гърдите й се сгушиха в отворените му ръце, сякаш бяха направени за тях, леко зачервени и трескави под пръстите му. Той я извъртя леко, за да може да милва връхчетата им, закръжи около тях, погали ги и леко ги издърпа, докато Луси усети между бедрата си неописуемо сладостни тръпки. Обзета от непозната жажда, тя простена безпомощно, притисна се към него и инстинктивно опря изпълнената си с копнеж утроба в неумолимия риф на тялото му.

Боейки се, че няма да издържи още дълго, Жерар изръмжа гърлено и целуна ъгълчето на устата й.

— Да престана ли да ви докосвам? Да разбирам ли, че не ме понасяте повече?

Тя поклати глава, кимна, отново поклати глава. Той се възползва от смущението й и събра с ръка фината пола и фустата, вдигна ги над розовите чорапи, чак до невероятните розички, които красяха ластиците, за да разкрие копринените гънки на гащичките й.

— Да живее революцията — промърмори той и благодари на французите за прекрасните части от облеклото, които бяха направили послушните английски дами като Лусинда Сноу така силно желани. Но той и без това беше стигнал до точката, където нямаше да го спре и железният пояс на добродетелта.

Контрастът между невинните бедра и дантелената чувственост на бельото го подлуди и ръцете му затрепериха от глад. Успокои пръстите си върху коленете й и усети кратка паническа тръпка.

Устните му помилваха лудо биещия пулс на шията й.

— Не се страхувай, Луси. Ще престана веднага щом пожелаеш. Кълна се, че няма да те докосвам никъде, където ти е неприятно.

Но обещанието му не помогна. Защото тя искаше да бъде докосвана навсякъде. На всички онези сладки, забранени места, които дори самата тя не се осмеляваше да докосва дори в най-тъмните си, развратни фантазии. Даже сега, когато цялото й тяло трепереше в радостно очакване. Боеше се от докосванията му. Боеше се, че ако го помоли да продължи, ще се почувства унизена като никога в живота си.

— Моля…

В първия момент повярва, че дрезгавият шепот се е изплъзнал от устните й, за да направи кошмара истина. Но когато той разтвори коленете й с цялата нежност, на която бяха способни силните му ръце, тя разбра, че думите бяха произнесени от него.

Краката й се разтвориха за него, сякаш принадлежаха на друга жена, и тя бе хипнотизирана от красотата на собствената си капитулация. Пръстите му помилваха девствената белота на бедрата й и бавно, но неотстъпно се приближиха към влажната коприна, залепнала за нея като втора кожа.

Когато върховете на пръстите му намериха малкия отвор в скъпата копринена материя и се плъзнаха навътре, за да докоснат треперещата плът под нея, Луси усети как я побиха сладостни тръпки, които се разпространиха по цялото й тяло.

След като през целия си живот не беше познала нито една интимност, тази милувка беше най-зашеметяващото, най-заплашителното, което някога беше преживявала. Тя извърна лице и затвори очи. Не можеше да гледа повече. По бузите и потекоха сълзи.

Пръстите му отвориха утробата й с безкрайна мекота и се заеха да изследват копринените й гънки. Палецът през цялото време се триеше в чувствителната пъпка, скрита дълбоко между кичурчетата светли косми, и пръскаше искри от горещо желание, които заплашваха да я изгорят.

Всеки нерв на тялото й затрепери като кристална чаша, която щеше да се пръсне с последния пронизващ тон на арията. Тя заби пети в грубата покривка на леглото. Ръцете й се вкопчиха в мускулестите му бедра. Главата й се мяташе от една страна на друга и сляпо търсеше запълването на онази празнота, която заплашваше да я погълне, ако скоро не утолеше глада си.

Отчаяна, тя опита да затвори краката си, но Жерар притисна глезените й със своите и я задържа разкрачена. После много внимателно разголи тялото й, сърцето и душата й.

По-рано, когато беше млад и глупав, той търсеше единствено собственото си задоволяване. Сега се стремеше да задоволи единствено нея. Разкъсван между болката и екстаза, стискаше здраво зъби и продължаваше. Искаше да утеши Луси, да я увери, че ще бъде до нея, за да събере остатъците, когато тя се разпръснеше на хиляди блещукащи късчета.

Но какво можеше да й предложи? Няколко красиви лъжи? Обещания, които никога нямаше да изпълни? Клетви, които щеше да престъпи още преди разсъмване? Страхуваше се от онова, което можеше да каже, и не смееше да заговори. Искаше двамата да останат пленници в онзи безмълвен свят, където нямаше истина, само мрак. Свят от завладяващи радости и горчиво-сладък отказ.

Тя се притисна страстно към него, както винаги беше мечтал. Когато тихото й мърморене премина в жален стон, той мушна един пръст в медено-сладкия отвор на тялото й, но не престана да движи палеца си. Тя беше по-гладка от коприна, по-гореща от огън. Дрезгавият й стон го окуражи да продължи. Два пръста. Недокоснатото й тяло го посрещна с такава зашеметяваща готовност, че самият той изохка и се притисна към нея. Тя го възбуждаше до границите на лудостта. Много малко му оставаше, за да отвори панталона си и да нахлуе в нея с дива необузданост.

В този момент усети дълбоко в нея леки контракции, които потопиха пръстите му в изгаряща лава. Неспособен да разсъждава, той все пак успя да запази присъствие на духа и със свободната си ръка притисна устата й, за да заглуши първите задъхани викове.

Луси се разтърсваше отново и отново от силни тръпки, докато ръцете му я държаха в плен на страстта. Реката на удоволствието я заля на буйни вълни и отнесе със себе си и последните й задръжки. Хълбоците й се движеха от само себе си, опитвайки се да се нагодят към спазмите, които преминаваха през тялото й в нарастващ ритъм. Тъкмо когато щяха да отзвучат, палецът на Жерар отново се зае за работа. Ако ръката му не беше останала върху устата й, възхитеният й вик щеше да вдигне на крак цялото домакинство.

Трепереща, Луси се отпусна на гърдите му, докато ръцете й търсеха опора в топлата му кожа.

Той я обгърна с две ръце и я залюля в скута си. Никога не беше изпитвал толкова силна потребност да я защитава като в този момент, когато беше толкова ранима. Когато го даряваше с цялото си доверие и рискуваше като никога преди.

Той приглади влажните къдрици от пламтящото й лице и в краткия миг на леденостудена яснота разбра, че държеше в ръцете си съвършения инструмент за постигане на целите си. Бе поръсил семето на скандала, когато на бала с маски танцува с нея пред очите на цялото общество. Сега трябваше да изчака семената да покълнат — можеше да я опозори и да я остави с гнева на адмирала и с всички други последствия от глупостта й. Последствия, които включваха неговото собствено копеле.

Всичко беше толкова просто, че той го възприе като подигравка. Високомерната дъщеря на адмирала прелъстена от слуга. Най-лошите кошмари на бащата стават действителност. Скандал с епични размери, достоен за най-добрите лондонски клюкарки.

Когато Жерар я притисна в обятията си, Луси се пробуди от доволната си замаяност. Усети, че той все още беше възбуден, ненамерил удовлетворение, и виновно изохка. Той й бе дал всичко, без да получи нищо. Тя се обърна към него. Вече не й беше достатъчно да седи в скута му като дете. Той трябваше да я направи жена. Своя жена.

Тя сведе устни към гърдите му, точно както беше копняла. Ръцете й се заровиха в твърдите косъмчета, влажни от сълзите й, и продължиха нагоре, за да свалят ризата от раменете му.

Той сграбчи китката й.

— Не!

Уплашена, Луси потърси погледа му. В дълбините на очите му се бореха противоречиви чувства. Като че го преследваше тъмен демон, видим само за него. Луси отново усети познатото заплашително присвиване в стомаха. Все едно как щеше да завърши битката, тя щеше да загуби.

Измъченият му поглед се плъзна по лицето й и спря върху голите гърди. Нещо в очите му се бе променило и я накара да осъзнае, че роклята й е вдигната до талията, ластиците на чорапите са смъкнати, а самите чорапи висят на глезените й. Нещо не беше наред. Нещо, което я накара да се изчерви от срам заради голотата си. В задоволството се примеси нещо като паника.

— Какво има, Жерар? Сгреших ли в нещо?

Той разхлаби хватката си и очите му потъмняха от разкаяние, което разкъса сърцето й.

— Не, нищо няма. В нищо не си сгрешила. Тъкмо затова сега трябва да си отидеш. Преди наистина да е станало късно.

Той помилва бузата й с отсъстващ вид, стана и се освободи от тежестта й. Изправи се пред огъня и облече ризата си. Само преди минута ръцете му бяха превърнали страховете й в наслада и внимателно я бяха дозирали, за да не се превърне в болка. Сега същите тези ръце закопчаваха непохватно копчетата на ризата, като че върховете им се бяха превърнали в ледени висулки, загубили всяка подвижност и чувствителност.

Жерар не можеше да си позволи да бъде внимателен с нея. Вече не разполагаше с утешителни думи, нито за Луси, нито за самия себе си. Беше твърде разстроен, за да ги търси отново. Беше твърде близо до пропастта. Само още едно нежно докосване, и щеше да пропадне. Толкова силно искаше Луси, че като нищо щеше да я повлече със себе си в пропастта без угризения на съвестта.

— Утре сутринта ще поговорим — проговори той и в гласа му пулсираше потисната страст. — Когато сме се вразумили.

Едва сега Луси се осмели да погледне отново към гардероба. Към разтворената пътна чанта, която още в първия момент беше потвърдила най-лошите й подозрения.

Със спокойствие, непостоянно като стъклената повърхност на морето след бушувала буря, тя вдигна презрамките на долната си риза и скри голите си крака с полата.

— Утре ти вече няма да си тук, нали? Смити ми даде да разбера, че си уволнен.

— Уволнен? — За миг Жерар я погледна объркано, после вдигна рамене. — Това е професионален риск при охранителите и аз съм свикнал с него. Ако човек е вършил добре работата си, в един момент престават да се нуждаят от него.

„Но аз се нуждая от теб.“

Неизречените думи увиснаха помежду им, силни като копнежа в сърцето й.

Жерар отиде до гардероба, сякаш искаше да избяга от настойчивия й поглед, извади малкото си дрехи и ги нахвърля в чантата със същата безучастност, с която Луси подреждаше тоалетката си.

Тя приглади полата си и стана.

— Вземи ме със себе си.

Жерар, който тъкмо връзваше шалчето на врата си, спря насред движението. Луси беше готова да се откаже от всичко заради него — от доброто си име, от богатството, дори от неизпълнимия, но въпреки това неустоимо привлекателен шанс да спечели обичта на баща си. Острието на цинизма се заби дълбоко в сърцето му и му даде силата да направи онова, което трябваше.

— Време е да си вървите, мис Сноу — проговори студено той, без да се обърне. Много добре знаеше, че всяка негова дума нанася удар върху чувствителната й гордост. — Ако присъствието ви в портиерската къщичка ще ми струва препоръчителните писма, това ще ме засегне дълбоко.

Той чу как крачетата й пробягаха по грубите дъски на пода и усети лек студен полъх. Обърна се рязко към отворената врата и успя да види как Луси изчезна като фантом зад завеса от бели снежинки.

Юмрукът му удари рамката на вратата. Луси беше права. Утре сутринта той вече нямаше да бъде тук. Щеше да изчезне от тази къща само след час. Все едно какво щеше да му струва бързането, той не можеше да остане в дома на баща й нито минута повече. Знаеше какво ще се случи, ако все пак останеше. Щеше да се промъкне в луксозните покои, които Луси наричаше просто „спалня“, да успокои риданията й с целувки и да укроти наранената й гордост с мощните, жадни тласъци на тялото си.

Той притисна устни върху юмрука си и вдъхна дълбоко аромата на лимони и мускус, полепнал по пръстите му като афродизиак. Красивата дъщеря на адмирала никога нямаше да разбере, че е избягнала опасността на косъм и каква висока цена беше платил той за тази милост. Досега се смяташе за мъж, който няма какво да губи, а в края на краищата беше загубил едничкото нещо, за чието съществуване дори не беше подозирал.

Сърцето си.