Мъжът от съседния гроб

14

Не намерих чисти чорапи, а помпата беше спряла и нямаше вода, така че когато влетях през входа на гробището с десет минути закъснение, знаех, че мириша на обор. Понякога, като отидеш до магазина в града, може да забравиш, че все още си облечен с гащеризона за обора, до момента, в който околните започнат да се отдръпват от теб, бърчейки нос. Вероятно си мислят, че имаш газове — в наши дни не са много хората, които могат да разпознаят нормалната миризма на обор.

Беше си сложила лилавите чорапогащи. Изобщо не се връзваха с палтото й.

— Мириша на обор, защото съм фермер — избълвах, преди дори да й кажа „здравей“. — Имам двайсет и четири млечни крави, плюс придружаващите ги. — Не бях успял да й разкажа за това миналия път.

— … и няколко овце — добавих глуповато. Погледнах я и се опитах да се изместя леко настрана. Исках да хвана посоката на вятъра.

Тя ме гледаше втренчено, без да каже нищо. След това лятната й усмивка бавно се разля по цялото й лице.

— Какво означава „придружаващите ги“? — попита.

Решихме проблема, като просто отидохме на басейн и по пътя аз й разказах, че това означава телетата. Взех под наем едни ужасни тъмносини плувки, купих си опаковка с шампоан и се измих старателно, после я срещнах пред самия басейн. Беше събрала правата си белезникаво руса коса на малко, мокро кокче. Едва я познах.

Банският й, естествено, беше бежов, а тялото й — слабо, почти мършаво. Ако не бяха малките й гърди с форма на сливи, би могла да попадне в категорията Мъже 14 — 16 години. И все пак тялото й бе по-скоро стегнато и жилаво, отколкото болезнено слабо. Движенията й бяха плавни и изразителни и аз като омагьосан следвах бледата й ръка, която рисуваше във въздуха картини на това, за което говореше.

Мислех си как винаги съм харесвал ярки цветове и сочни тела с месце — да има какво да се хване. И как щях да използвам само върха на показалеца си, ако някога докоснех малките й гърди.

Преди време гледах женско коли, което се опитвах да чифтосам с куче от същата порода с добро родословно дърво. Женското коли се катереше по стените и се мъчеше да избяга — просто отказваше да се чифтоса точно с това куче. След няколко месеца колито стоеше напълно неподвижно, докато една кръстоска между норвежко лосово куче и лабрадор се беше качила върху него.

За тези неща няма рецепта.

Направихме няколко дължини и покарахме велоергометър, после отидохме в кафенето и си поръчахме хрупкави сладкиши с бадемов пълнеж и захарна глазура. Говорехме през цялото време — най-вече тя.

По средата на едно изречение усетих как кракът й ме гали по прасеца и съвсем изпуснах нишката. Ехтящите детски крясъци от басейна се смесиха с пулсирането в ушите ми и ми се наложи да сложа хавлиената кърпа върху скута си. Палците на краката ни си играеха, а аз се мъчех да задържа погледа си върху лицето й. Виждах как устата й се отваря и затваря, но нямах ни най-малка представа за какво говори.

Внезапно тя хвана осакатената ми ръка и гризна леко гладките кокалчета без пръсти. Стоях напълно неподвижно.

— Сега отиваме у дома — каза.

Така и направихме. Отидохме в нейния бял и бежов апартамент.

Ще си спомням това, което последва, докато умра.

Тя отключи вратата, захвърли плажната чанта в един ъгъл, а палтото си в друг. След това се обърна към мен, свали светлосинята си тениска и наклони глава.

Аз започнах да се оглеждам крадешком наоколо, докато смъквах дънките си. И изведнъж съвсем ми омекна. Просто имах чувството, че се събличам в градската библиотека.

— Всичките ти проклети рафтове с книги ме нервират! — промърморих.

— Я виж ти! Това не го бях чувала! — Тя се усмихна широко, взе ръката ми в своята и отново докосна кокалчетата с устни.

После се любихме два пъти един след друг. Без финес, но ни беше толкова трудно да спрем, колкото да спреш влак стрела по високоскоростна железопътна линия.

На третия път прошепнах в ухото й:

— Сега сме като две кучета, които ще останат залепени едно за друго, освен ако някой не ги залее с кофа вода!

Тръгнахме из апартамента й, без да се отделяме един от друг. Тя изпържи яйца с бекон, докато аз бях в нея, отзад. Сложи престилка около корема си и я завърза на гърба ми.

Отидохме в банята и взехме душ като някое осмокрако праисторическо животно.

Мислехме да омотаем един чаршаф около себе си и така да излезем за вечерния вестник и да изкараме акъла на минувачите. Започнахме да упражняваме стъпките си, но преди да успеем да нагласим чаршафа добре, погледът й се замъгли и тя се строполи на килима в коридора. Изпъшка нещо за червени петна по гърдите, така и не разбрах какво искаше да каже.

По изключение не ми се налагаше да поглеждам часовника, защото бях убедил Бенгт-Йоран да поеме вечерното доене, ала нали трябваше да се мисли и за утрешния ден. Не можех да си представя да се отделя от нея дори и за секунда, затова я помолих да дойде с мен вкъщи.

Четвъртия път имах време да усетя, че тя го стискаше вътре в себе си. Там долу имаше толкова сила, колкото една опитна доячка от планините има в юмруците. Казах й го.

Потърка носа си в моя и промърмори:

— Мислиш ли, че мога да се науча и да доя?