16

Шмугнах се през вратата на килера и взех душ в банята на долния етаж, за да не разнасям миризмата на обор из къщата. Честно казано, в последно време избягвам да се къпя в тази баня, защото има нужда от здраво търкане. Ако искам някога да е наистина чиста, трябва да я мина с пароструйката. Същото, между другото, се налага да направя и в цялата къща. Но кога, по дяволите, да намеря време?

Майка работеше поне десет часа на ден, аз работя към петнайсет, това прави двайсет и пет. Не мога да преброя до толкова, дори да използвам и пръстите на краката си. Просто трябва да приема, че блесналите от чистота плочки в банята останаха в миналото заедно с прясно изпечените кифлички и изгладените чаршафи.

Докато стоях под душа и си тананиках, си представях как моята бежова любима в същия този момент движи тънките си бледи ръце над кухненската маса и слага на нея от онова вкусно домашно роле, което майка често приготвяше, и препечен сладък хляб, и студена бира. И хрупкави палачинки, поръсени със захар.

Разбира се, тя не беше направила нищо от това — а и откъде да се появят тези хрупкави палачинки за толкова кратко време? Дори не бе разопаковала торбата с продукти от бензиностанцията. Беше застанала с отпуснати ръце пред етажерката в хола и се взираше в гръбчетата на книгите. Бедната, там нямаше да намери нищо интересно. Само старите ми учебници и няколко книги от читателски кръжоци, които майка посещаваше, както и пълен годишен абонамент за списанието на Федерацията на шведските фермери в продължение на петнайсет години.

Стана ми неловко. Въпреки че бях като замаян в апартамента й, бях успял да видя, че в хола й има две стени, покрити с книги.

— Търсиш си нещо за четене в леглото ли? Какво предпочиташ — „Химия за 8 клас“ или броевете на Федерацията на шведските фермери от 1956-а? Вълнуваща година за свиневъдството — пробвах се аз. Тя се усмихна изморено. Нямаше и следа от лятната усмивка.

Отидохме в кухнята и аз започнах шумно да вадя чаши и да приготвям водата за чай. Тя седна на масата и заразлиства „Ланд“.

Беше малко странно. Така да седи и да чака да й сервирам.

— Имам няколко години университетско образование — каза изведнъж. — И мога да отговоря правилно на въпросите за обща култура във вестниците, без да правя справка с енциклопедията. Но никога не съм и подозирала, че съществуват неща като саморазтоварващи се ремаркета и сутиени за крави.

Аз мълчах. Очевидно биеше нанякъде. Сложих хляба на масата и тя се пресегна към него замислено.

— Ти се занимаваш всеки ден с тези неща и ги познаваш в най-малки подробности. За теб те не са по-странни, отколкото теориите на Лакан за мен.

— Теориите на кого? — попитах. — На Лаконг? Този не беше ли някакъв от „Алфа Лавал“19, който изобретил сепаратора за мляко20?

Естествено, аз разбирах, че имаше добри намерения. Искаше да каже, че не трябва да се чувствам глупав, задето нямам книги и не съм учил в университет, че тя също е невежа по свой начин и дрън-дрън. Въпреки това думите й ме жегнаха. За каква се мислеше, да идва и да ме утешава, че аз не съм като нея? Явно беше усетила, че съм се засегнал, защото ме погледна изпод бретона си.

— Просто си мисля, че тук на дивана трябва да седи момиче с дебели жълти плитки, което да казва: „Бени, видя ли! Пуснали са нови модели сутиени за крави тази година! Няма ли да инвестираш в саморазтоварващо се ремарке марка «Krone 2400»?“. Не знам нищо за нещата, с които се занимаваш.

— Ако търсех такова момиче, щях да се обърна към службата за заместници във фермите — казах аз. — Или да пусна обява в „Ланд“: Бих искал да срещна жена с книжка за трактор, външният вид е без значение. Но ако намираш момичета по гробищата, трябва да се задоволиш с това, което получаваш. А и ти нямаше ли да се учиш да доиш?

Лятната усмивка се върна на лицето й.

— Имаш ли нещо, на което да се упражнявам? — попита тя.

Имах. Там и тогава.

След това се мушнахме в леглото, не успях дори да сменя чаршафите, въпреки че бях планирал да го направя.

През нощта се събудих и видях, че е седнала в леглото и диша учестено.

— Йорян? — попита с тих дрезгав глас и опипа ръката ми с влажни пръсти.

— Сега си при мен — измърморих аз и я галих по ръцете, докато се успокои. Тя хвана трите ми пръста, сложи ги върху устата си и заспа с въздишка.

Загрузка...