Мъжът от съседния гроб

31

Понякога го питам дали да му взема нещо за четене от библиотеката, ако случайно няма време да отиде сам.

— Щом си прочел една книга, значи си прочел всички, а аз тъкмо прочетох една миналата година! — заявява той и ми намига тъпо.

Друг път го примамвам в киното и точно когато уверено се насочва към залата, в която дават „Полицейска академия 14“, аз сменям посоката и се озоваваме в залата с „Пианото“. В началото гледа екрана сърдито. По време на любовните сцени в джунглата ми пуска ръце между краката, докато започна да се извивам като червей. „Точно сега пропускам спортните новини!“, изсъсква в ухото ми.

На излизане от киното той говори толкова високо, че всички се обръщат към нас и ни гледат.

— Хората не може да са били дотам глупави! Биха имали достатъчно мозък да намерят подходящо място, на което да съхранят пианото, а не да го хвърлят, където им скимне по брега на морето!

Един-единствен път успявам да го убедя да дойде с мен на театър. Гледаме мрачна авангардна пиеса в кратки действия, които илюстрират празнотата на модерния градски живот, той цвили от смях и оглася иначе мъртвешки тихия салон.

— Не ми е било толкова забавно, откакто ходих на „101 далматинци“ — казва на висок глас и ме поглежда предизвикателно.

— Правиш го само за да ме дразниш! — протестирам в заведението за хамбургери по-късно. — Никой не твърди, че ти си глупав или че не разбираш. Защо не можеш да приемеш, че и аз си имам битие и че в него може да съществува и нещо стойностно? Аз не правя един куп дразнещи коментари за твоята брана!

— Но пък и аз никога не съм очаквал от теб да седиш и да се взираш в нея в продължение на два часа — отвръща той обидено. А след това и двамата мълчим.

За да ми го върне, следващата неделя ме завежда на нещо, което се нарича „Теглене на трактори“. Огромни трактори се състезават в преместване на тежки товари и бълват дизелови газове в чистия есенен въздух. Врявата е ужасна. Йорян би избухнал в серия от гневни изложения на гледната си точка. Зле ми е. Бени си нахлупва шапката до носа, гледа страшно и изобщо не ме забелязва и говори за карбуратори с други мъже с шапки.

После се прибираме и се любим като полудели.

— Само за това ли става въпрос? — мрънкам на Мерта.

— Че да не би да е малко? — пита тя.

Най-хубави са моментите след това, в които лежим прегърнати, спокойни и отпуснати. Всеки от нас измисля различни изпитания за другия.

— Какво ще направиш, ако се озовеш лице в лице с разярен бик? — пита ме той.

— Ще направя страхотен петметров скок до една ограда и ще припадна точно преди да успея да я прескоча, и той така ще ме намушка с рогата си, че ще стана на доматено пюре — отвръщам аз.

— Да бе, да. Според мен ще се покатериш върху бика и строго ще му заявиш, че не може да напада жени на публични места, и той ще припадне! — казва Бени.

— Какво ще направиш, ако изведнъж откриеш, че по време на изискано тържество се разхождаш наоколо с отворен дюкян и определени части от тялото се подават? — отправям поредно предизвикателство аз.

— Ами ще извадя всичко на показ, ще кажа, че съм представител на Националния съюз на ексхибиционистите и ще попитам хората дали имат желание да ни помогнат с малка сума пари — отвръща той бързо. — Не, в действителност ще се опитам незабелязано да си вдигна ципа, но ще захвана и покривката на масата и ще съборя всички чинии на пода. После ще се измъкна от стаята, усмихвайки се глупаво, но ще се спъна в покривката и ще падна надолу по стълбите и ще си счупя и двата крака! Какво ще направиш, ако си купиш книга, а след това влезеш в друга книжарница, където също я продават и персоналът те обвини, че си я откраднала оттам?

— Ще я платя отново с екзалтирана усмивка и ще си купя още три екземпляра и няма да спирам да хваля книгата, която е толкова хубава, че мисля да я подаря на всичките си приятели, после ще си тръгна с пламнали уши и ще забравя и четирите книги на касата!

И двамата сме съгласни, че ако той е Смотаняк, то от мен би станала добра госпожа Смотанякова и ще му правя компания на витрината в „Скансен“.