Мъжът от съседния гроб

22

Това беше най-страхотното нещо, което можеше да направи, въпреки че все още имах вкус на кюфтета в устата. Виолет ми беше дала цяла кофа и бях ял от тях в продължение на три дни.

Тя остана да спи у нас и когато сложих чисти чаршафи, каза, че е в мензис и се надява да не ги изцапа.

Нямам нищо против, помислих си, защото ми стана приятно, че каза това. Беше толкова лично, направо уютно. Не отиваш на гости на случайни любовници, когато току-що ти е дошъл мензисът. Сякаш ме повиши в постоянен партньор, с който не е необходимо да се бърза със секса. Не за това беше дошла.

А и ми се струваше, че ще ми хареса да остане някое петънце след нея върху чаршафа ми. За такива перверзни сигурно си има латинско име.

Лежахме и си говорихме с часове. И бяхме толкова щастливи през цялото време, не можехме да спрем да бърборим. Спомням си го съвсем ясно.

— Ще ти дам един културен шок! — казах аз. — Ще си взема традиционно фермерско облекло! Жълти панталони, палто с два реда копчета и сребърна катарама. А ти ще трябва да изтъчеш плата за жилетката и после, знаеш ли какво? После ще крача важно около църквата в неделя с палци в жилетката и ще говоря за реколтата с другите фермери, всички ще ме наричат Големия Бени от Рьонгорден и ще знаят кой съм! Докато ти ще мълчиш и ще правиш кафе за цялото паство!

— Преди сто години сигурно си щял да бъдеш голям фермер? С двайсет и четири крави?

— Сто процента щях да бъда! И съдебен заседател, в допълнение и епитроп. Голям фермер с много слуги, които да ругая, и сладки слугини, които да пощипвам по задника. Хората в селото щяха да идват за съвет при Големия Бени и да ме молят да участвам в срещите на енорията. Вместо това сега се щурам сам между машините като натровена мишка и нямам време дори да отида на събрание на Федерацията на шведските фермери.

— Щеше ли да поискаш ръката на кльощавата девица от града, която не притежава нищо, освен един сандък книги?

— Как пък не! Бени от Рьонгорден щеше да е, разбира се, принуден да се ожени за дебелата Брита, за да увеличи имуществото си. Но щях да назнача малката фиданка като слугиня и да се промъквам при нея на кухненския диван през нощта и да й правя деца. За децата щях почтено да плащам, за да станат хора, а дебелата Брита да мрънка колкото си иска.

— Един ден обаче кльощавото момиче ще избяга с Татар-Емил с гъдулката. И какво ще направи Бени тогава?

— Тогава ще изрита децата й и ще си наеме нова слугиня за кухненския диван! По-млада!

Тя ме удари с възглавницата и известно време се боричкахме. След това трябваше да се предам, защото иначе щеше да ми се наложи да ходя да си вземам студен душ.

Запъхтяното й дишане се успокои.

— Никога няма да съм ти слугиня, нали знаеш? — каза. — Не че някой би искал точно мен за слугиня. Не мога да готвя и пера или да се грижа за остатъците след клане на животно. От жената на фермера не се ли очаква да прободе прасето в гърлото, да събере изтичащата кръв и после да сготви някакво противно ястие от нея?

— Не знам, ние си вземаме месото на части от кланицата. Почистено и нарязано.

Замълчахме.

— Но пък като каза онова, че ще се промъкваш при мен на кухненския диван и ще ми правиш деца… — промълви тя, сякаш на себе си. — През цялата долна част на корема ми преминаха тръпки, когато го чух. Както съм си с тампон. Биологичният ми часовник тиктака като обезумял.

Обърнах се по корем и изохках.

— Не може да говориш такива неща! Току-виж чистите чаршафи забременеят от мен с малки калъфчици!

Тя заспа с кокалчетата ми върху устните си, отново.