Мъжът от съседния гроб

18

Веднага усетих, че нещо липсваше. Тя се впечатляваше от това, което й показвах, горе-долу колкото ако й бях разказал в подробности как работи храносмилателната ми система. Да, беше любезна. Задаваше въпроси на място. Но очите й определено не светеха от интерес.

Казвах си, че и аз бих бил точно толкова незаинтересован, ако тя ме развеждаше из библиотеката и ми обясняваше какво означават буквите по рафтовете и как организират системата за читателските карти. Ала не успявах да се убедя напълно. В крайна сметка книгите са просто книги. А фермата си е ферма.

В мига, в който й подхвърлих пакета замразена кайма и той все още се намираше във въздуха, осъзнах, че това беше Грешка.

Не бях разсъждавал сериозно върху тези неща. Все пак живея в район, където мъжете носят вкъщи на жените суров елен и след това се настаняват край ароматна яхния с еленско месо, без някога да се замислят за междинния процес. Бях си представял как аз ще довърша плевнята за телетата, докато тя приготви нещо за хапване, и после ще може да вечеряме заедно и да дремнем преди вечерното доене, ха-ха! Погледна пакета, сякаш бе замразено кравешко лайно. И след това искаше да си ходи. Нямаше какво да направя.

Ръката й беше на врата ми през целия път. От време на време пръстите й си играеха с косата ми. „Нямах нищо лошо предвид — казваха те. — И не си мисли, че му се вижда краят на това между нас!“

Иначе в колата цареше мълчание.

Вечерта отидох на гости на Бенгт-Йоран и Виолет.

— Видяхме, че се прибра с момиче! — подхвърли Виолет с любопитство.

Бенгт-Йоран ми намигна и ме смушка с лакът с такава усмивка, сякаш току-що сме гледали порнофилм заедно. Да, и това се случваше, преди да се появи Виолет.

— Някоя от града? Разкажи де! — подкани ме той нетърпеливо.

Бенгт-Йоран си е решил, че момичетата от града са непрекъснато разгонени и носят черни дантелени гащички с цепка и не могат да си държат краката затворени. Това беше някаква абсурдна идея, особено като се има предвид за какъв тих малък град ставаше въпрос в действителност. И за това как собствената сестра на Бенгт-Йоран някога ме повали в сеното със здрава хватка около врата. Аз бях на четиринайсет, а тя на седемнайсет. На мен ми беше за първи път — и при всички положения за последен с нея. След случката ужасно ме беше страх от нея и минавах по обиколни пътища, за да я избегна. Не носеше черни дантелени гащички, да си кажа право, не носеше никакви. Бенгт-Йоран, разбира се, не знае нищо за това. Сега сестра му има четири деца и прилича на сумист.

— Ами едно момиче от града. Намерих я на гробището. Така де, там се срещнахме.

— Да, наистина изглеждаше малко бледа… — започна Бенгт-Йоран с кикотене, но Виолет просто гледаше неодобрително.

— На гробището? — възкликна тя. — Да, ти винаги трябва да си толкова странен, Бени!

Не знам с какво бях заслужил мнението на Виолет, че съм странен. Сигурно заради онзи път, когато бяхме заедно на едно събиране и в изблик на пиянска откровеност й казах, че тя навярно е подходящата жена, която ще помогне на Бенгт-Йоран да преодолее древната си фермерска меланхолия. Фермерска меланхолия! Направо се изприщвам, като си помисля каква глупост изрекох!

— Виж го само, как стои тих и затворен в себе си сред цялата тази врява — хлъцнах аз.

— Просто се е отрязал! — отсече Виолет. И, разбира се, се оказа права, защото той повърна в един люляков храст минута след това.

— Тя дори не може да прави кюфтета — казах. — Може само да чете книги и да говори за теориите на Лаконг!

Нека не си въобразяват. Да не очакват да ги поканим на кафе с хрупкави палачинки и после на годеж. Нещата са достатъчно сложни в момента.

— Не може да прави кюфтета! — ахна Виолет и погледна със задоволство към масата. Там имаше огромна купа, пълна със сочни златистокафяви кюфтета. — Между другото, вземи си, ако искаш.

— Правилно, Бени! — засмя се Бенгт-Йоран със същия заговорнически поглед. — Прелъстявай и изоставяй! Не навлизай дълбоко в блатото на семейния живот!

В света на Бенгт-Йоран не може мъж да се привърже към жена, която не умее да прави кюфтета, камо ли да се ожени за нея.

Когато Виолет ми даде препълнена чиния с кюфтета със сос от намачкани червени боровинки, които беше набрала сама, почти бях готов да се съглася с него.