Опиянена от теб

12

— Наистина ще измъчи Дерек — отбеляза Паркър и избърса потта от бръснатата си глава.

Обърнах се и започнах да наблюдавам как баща ми се бори с инструктора, който беше два пъти по-едър от него, а баща ми съвсем не е дребен. Със своите над метър и осемдесет и повече от деветдесет килограма Виктор Рейъс не беше лесен противник. Освен това, след като бях споделила с него интереса си към крав мага, ми бе казал, че мисли да пробва, и очевидно го беше направил. Вече бе усвоил някои движения доста добре.

— Благодаря, че му позволи да потренира.

Паркър вдигна поглед към мен, както винаги черните му очи гледаха спокойно и уверено. Учеше ме на нещо много повече от това как да се отбранявам. От него знаех, че трябва да съсредоточа вниманието си върху стъпката, която е пред мен, а не върху страха си.

— Обикновено казвам, че тук не е мястото, където човек трябва да излее гнева си — отвърна той, — но това предизвикателство ще се отрази добре на Дерек.

Не ме попита нищо, но усетих как въпросът увисна във въздуха. Реших, че е най-добре да отговоря, тъй като в момента Паркър ми правеше услуга — беше оставил колегата си да се занимава само с баща ми.

— Баща ми току-що разбра, че един човек ме нарани преди време. Вече е твърде късно, за да предприеме каквото и да е, и не му е лесно да се примири.

Паркър се наведе и взе бутилката с минерална вода, която бе оставил до тепиха. След малко каза:

— Имам дъщеря. Мога да си представя как се чувства баща ти.

Погледна ме, преди да отпие от бутилката, и разбирането в тъмните му очи, обградени с гъсти мигли, ме увери, че съм довела баща си на точното място.

Паркър беше добър човек, имаше страхотна усмивка и се държеше с неподправена естественост, която рядко можеше да се срещне. Едновременно с това обаче имаше излъчване на човек, с когото трябва да се внимава. Веднага ставаше ясно, че с него шега не бива. Познаваше живота на улицата и това бе така очебийно, както и многобройните му татуировки.

— Значи затова го доведе тук — каза той, — от една страна, да си изкара яда, а от друга, да види, че можеш сама да се грижиш за безопасността си. Добра идея.

— Не знаех какво друго да направя — признах аз.

Клубът на Паркър се намираше в района на Бруклин, който отново се съживяваше. Някога сградата е била склад и голите тухлени стени, както и огромните плъзгащи се врати създаваха атмосфера на груба елегантност. Беше място, където се чувствах уверена, имах усещането, че аз управлявам живота си.

— Хрумна ми нещо — ухили се Паркър и направи знак към тепиха с глава. — Хайде да му покажем на какво си способна.

Хвърлих кърпата върху бутилката с вода и кимнах.

— Хайде.

Не видях нито едно от момчетата, които обслужват паркинга, когато вкарах колата в подземния гараж на сградата, в която живеех. Това беше добре, тъй като така или иначе исках да паркирам сама. Забелязах едно празно място, оставих колата там и загасих мотора.

— Чудесно! Точно до асансьора.

— Така е — съгласи се баща ми. — Тази кола твоя ли е?

Отдавна очаквах този въпрос.

— Не. На един съсед е.

— Доста щедър съсед — отвърна сухо баща ми.

— Да, знаеш как е между съседи — чаша захар, астон мартин, няма голямо значение! — Усмихнах се и хвърлих поглед към него. Изглеждаше много изморен и изтощен, но причината не беше тренировката. Умората идваше някъде отвътре и това ме убиваше. Изгасих мотора, разкопчах колана и се обърнах към него. — Татко, аз… Сърцето ми се къса, като виждам колко си разстроен. Направо не мога да го понеса.

Той въздъхна тежко и каза:

— Просто ми трябва малко време.

— Искаше ми се никога да не разбереш. — Протегнах се и взех ръката му. — Но е по-добре, че стана така, защото сега можем да оставим Нейтън зад гърба си завинаги.

— Прочетох досието му…

— Господи, татко! — едва промълвих и преглътнах надигналата се жлъчка. — Не искам да си мислиш за това.

— Знаех, че има нещо нередно. — Гледаше ме с такова опустошение и болка в очите, че ми стана ужасно мъчно за него. — Начинът, по който Кари седна до теб, когато детектив Грейвс спомена името на Нейтън Баркър… Знаех, че криеш нещо от мен. И все се надявах да го споделиш.

— Опитвах се с всички сили да забравя за Нейтън. Ти беше едно от малкото неща в живота ми, които той не беше омърсил. Исках да си остане така.

Стисна силно ръката ми.

— Кажи ми истината. Добре ли си?

— Татко, аз съм същата дъщеря, при която дойде на гости преди няколко седмици. Същата дъщеря, която толкова дълго живя при теб в Сан Диего. Добре съм.

— Била си бременна…

Гласът му изневери и една сълза се търкулна по бузата му.

Избърсах я, без да обръщам внимание на своите собствени.

— И някой ден отново ще забременея. Може би не само веднъж. Няма да се отървеш от внуци.

— Ела тук.

Наведе се към мен и ме прегърна. Останахме дълго в колата. И двамата плачехме. Опитвахме се да изхвърлим мъката от себе си.

Дали в момента Гидиън ни наблюдаваше чрез охранителните камери и ме подкрепяше мълчаливо? Тази мисъл ме накара да се почувствам по-добре.

Вечерята навън не беше толкова шумна и весела, колкото обикновено, когато бяхме тримата с татко и Кари, но и не беше толкова мрачна, колкото се страхувах, че ще е. Храната беше чудесна, виното още по-хубаво, а Кари беше в заядливо настроение.

— Беше по-лоша дори от Татяна — оплакваше се той от манекенката, с която беше снимал през деня. — Непрекъснато говореше за „по-добрата си страна“. Лично според мен по-добрата й страна е задникът й, и то докато излиза през вратата.

— Снимал ли си с Татяна? — попитах аз и след това се обърнах към баща ми: — Татяна е едно момиче, с което Кари излиза.

— О, да — отвърна Кари и облиза капчица червено вино от долната си устна. — Всъщност доста често работим заедно. Аз съм Укротителя на Татяна. Тя изпада в някой от обичайните си пристъпи и аз я успокоявам.

— Как… Не, не ми отговаряй — добавих бързо. — Не искам да знам.

— Вече знаеш — отвърна Кари и ми намигна.

Обърнах се към баща ми и поклатих глава.

— А ти, Виктор? — попита Кари и си сипа още малко от сотираните гъби. — Излизаш ли с някого?

Баща ми сви рамене:

— Нищо сериозно.

По негов избор. Неведнъж бях виждала как се държат жените в негово присъствие — правеха всичко възможно да привлекат вниманието му. Баща ми беше секси, имаше невероятно тяло, красиво лице и чувствеността на истински латиноамериканец. Можеше да избере която жена си поиска и много добре знаех, че съвсем не е светец, но изглежда, така и не можа да срещне някоя, в която да се влюби. Наскоро разбрах причината — беше влюбен в майка ми.

— Мислиш ли, че някога ще имаш още деца? — попита Кари, изненадвайки ме с въпроса си.

Отдавна бях свикнала с мисълта, че никога нямам да имам брат или сестра.

Баща ми поклати глава.

— Не че идеята не ми харесва, но Ева е всичко, което някога съм се надявал да имам в този живот. — Погледна ме с такава любов, че гърлото ми се стегна. — А тя е идеална. Не бих могъл и да си пожелая нещо по-прекрасно. Не знам дали в сърцето ми ще се намери място за друг.

— О, татко! — Облегнах глава на рамото му, толкова бях щастлива, че сме заедно, нищо че причината бе възможно най-ужасната.

Върнахме се в апартамента и решихме да гледаме филм, преди да си легнем. Отидох в стаята си да се преоблека и изпаднах в захлас, когато видях прекрасен букет от бели рози на тоалетката. Картичката беше надписана със смелия, решителен почерк на Гидиън. Съдържанието й ме замая.

Седнах на леглото и прегърнах картичката, бях сигурна, че точно в този момент си мисли за мен. Едва сега започвах да осъзнавам, че е мислел за мен във всеки един миг от онези ужасни седмици, през които бяхме разделени.

Тази вечер заспах на дивана, докато гледахме „Дред“. Събудих се за малко с усещането, че някой ме вдига и ме носи в стаята, усмихнах се сънливо, когато баща ми ме сложи в леглото, зави ме като малко дете и ме целуна по челото.

— Обичам те, татко — прошепнах аз.

— И аз те обичам, дечко.

На следващата сутрин се събудих, преди часовникът ми да звънне и се чувствах така добре, както не се бях чувствала от дълго време. Оставих на плота в кухнята бележка за баща ми — да ми се обади, ако иска да се видим за обяд. Не бях сигурна какви са плановете му за деня. Знаех, че следобед Кари е на снимки.

В таксито на път за работа отговорих на съобщението на Шона, в което тя изразяваше възторга си от годежа на брат си с Марк. Написах й: „Толкова се радвам за вас!“. „Разчитам на помощта ти“ — отвърна веднага тя. Загледах се в дисплея на телефона, засмях се и написах: „Какво казваш? Обхватът се губи… Нищо не мога да прочета…“.

Таксито спря пред „Кросфайър“, развълнувах се както обикновено, когато видях бентлито, паркирано до тротоара. Излязох от таксито, надникнах в колата и махнах с ръка на Ангъс, когато видях, че е вътре.

Той излезе и сложи шофьорската си фуражка. Също като Кланси и той бе така свикнал с оръжието, което носеше под сакото си, че човек изобщо не можеше да го забележи.

— Добро утро, госпожице Трамел — поздрави ме той.

Макар че вече не беше млад и червеникавата му коса беше доста посребрена, никога не бях изпитвала и най-малкото съмнение, че може да защити Гидиън, ако се наложи.

— Здравей, Ангъс! Радвам се да те видя.

— Изглеждате прекрасно днес.

Погледнах светложълтата си рокля. Бях я избрала заради яркия жизнерадостен цвят, исках да оставя такова впечатление у баща ми.

— Благодаря. Желая ти страхотен ден! — отвърнах и тръгнах към въртящата се врата. — Пак ще се видим.

Ангъс допря два пръста до козирката на фуражката и светлосините му очи ме погледнаха топло.

Когато се качих горе, установих, че Мегуми е върнала обичайния си външен вид. Усмихваше се широко и естествено, а в черните й очи грееше онова пламъче, което ми беше толкова приятно да виждам всяка сутрин.

Спрях до бюрото й.

— Как си?

— Добре. Майкъл ще дойде да ме вземе за обяд и тогава ще сложа край на всичко. Ще го направя любезно и цивилизовано.

— Избрала си убийствен тоалет за целта — възхитих се на яркозелената рокля, с която беше облечена. Беше силно вталена и имаше кожен кант, който й придаваше точната доза провокация.

Мегуми се изправи и ми показа високите си до коленете ботуши.

— Много ексцентрично — отбелязах аз. — Сигурна съм, че Майкъл ще падне на колене и ще те моли да останеш.

— Да бе! — възкликна Мегуми с насмешка. — Тези ботуши са, за да го изритам от живота си. Обади се едва снощи, което означава, че цели четири дни не ме потърси. Не че е кой знае какво, но съм решила да си намеря мъж, който да е луд по мен. Искам да мисли за мен толкова, колкото и аз мисля за него, и да мрази всяка минута, в която не сме заедно.

Кимнах, през цялото време си мислех за Гидиън.

— Според мен си струва да изчакаш в живота ти да се появи такъв човек. Искаш ли да ти се обадя по някое време и да те измъкна от обяда?

— Не, но все пак ти благодаря — ухили се тя.

— Добре, кажи ми, ако промениш решението си.

Седнах на бюрото си и веднага се залових за работа, бях твърдо решила да наваксам времето, изгубено предния ден. Марк също беше потънал в работа, вдигна глава само колкото да ми каже, че Стивън има цяла папка, пълна с идеи за сватба, които е събирал през годините.

— Защо ли не се учудвам? — възкликнах аз.

— И аз не трябваше да се изненадвам — отвърна Марк с топла усмивка. — През цялото време е държал папката в офиса си, за да не я видя.

— Разгледа ли я?

— Показа ми я цялата. Отне ни няколко часа.

— Това ще бъде сватбата на века — пошегувах се аз.

— О, да! — Думите му прозвучаха иронично, но изражението му беше толкова щастливо, че не можех да спра да се усмихвам.

Баща ми се обади малко преди единайсет.

— Здрасти, дечко — каза той в отговор на обичайния ми официален поздрав. — Как върви работата?

— Чудесно. — Облегнах се на стола и се загледах в снимката му. — Как спа?

— Дълбоко. Все още се опитвам да се събудя.

— Че защо? Връщай се в леглото и помързелувай.

— Исках само да ти кажа, че днес няма да можем да обядваме заедно. Ще го направим утре. Днес трябва да разговарям с майка ти.

— Ооо! — Познавах този тон. Използваше го тогава, когато спираше някой нарушител, в него имаше премерена доза строгост и неодобрение. — Виж какво, татко, в този спор няма да заставам между вас. И двамата сте възрастни хора и аз няма да взема ничия страна. Но трябва да знаеш, че майка ми искаше да ти разкаже всичко.

— И е било редно да го направи.

— Беше сама — настоях аз, краката ми нервно потрепваха по килима. — Трябваше да се справя с развода, с делото срещу Нейтън и да се погрижи за възстановяването ми. Сигурна съм, че отчаяно се е нуждаела от рамо, на което да се облегне — знаеш много добре каква е. Измъчваше я ужасно чувство за вина. Можех да я накарам да изпълни всяко мое желание и се възползвах от това. — От другата страна на линията настъпи мълчание. — Просто искам да го имаш предвид, когато разговаряш с нея — приключих аз.

— Добре. Кога се прибираш?

— Малко след пет. Искаш ли да отидем до фитнеса? Или отново в клуба на Паркър?

— Хайде да видим как ще се чувствам, когато се прибереш — отвърна той.

— Добре. — Опитвах се да потисна безпокойството от предстоящия разговор между родителите ми. — Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. — Затворих телефона и се върнах към работата си, бях благодарна, че ме разсейва от мрачните мисли.

Когато наближи време за обяд, реших да взема нещо набързо, да го изям на бюрото си и да прекарам обедната почивка в работа. Престраших се да изляза в горещата сауна навън и да отида до близкия „Дуейн Рийд“ за сушено говеждо и безалкохолно без захар. Откакто с Гидиън отново бяхме заедно, доста често пропусках тренировките си и реших, че е време да си платя.

На връщане, докато минавах през въртящата се врата на „Кросфайър“, обмислях дали е разумно да изпратя на Гидиън бележка с надпис „Мисля за теб“. Исках да намеря някакъв начин да му благодаря за цветята, които бяха направили трудния ден малко по-поносим.

И точно в този момент видях жената, която се надявах да не видя никога повече в живота си — Корин Жиро. Говореше с мъжа, когото обичах, поставила свойски ръка върху гърдите му.

Стояха встрани, полускрити зад една колона, далеч от забързания поток хора, които преминаваха през вратите. Дългата черна коса на Корин стигаше почти до кръста й, блясъкът й се открояваше дори на фона на класическата черна рокля. И двамата с Гидиън бяха в профил, така че не можех да видя очите й, но знаех, че имат невероятен синьо-зелен цвят. Беше много красива жена и двамата наистина бяха забележителна двойка. Особено в този момент, когато бяха облечени в черно и единственото цветно петно беше синята вратовръзка на Гидиън. Любимата ми.

Изведнъж Гидиън извърна глава и ме погледна, сякаш бе усетил, че го наблюдавам. В момента, в който погледите ни се срещнаха, изпитах онова дълбоко, първично чувство, което само той пораждаше в мен. Подсъзнателно вътре в себе си бях убедена, че той е мой. Знаех го още от първия миг, в който го видях.

А сега друга жена бе сложила ръка върху него.

Вдигнах вежди в мълчалив въпрос: „Какво, по дяволите, става?“. В този миг Корин проследи погледа му. Не изглеждаше щастлива, когато ме видя да стоя по средата на огромното фоайе, вперила поглед в тях. Имаше късмет, че не отидох при нея и не я хванах за косата.

После сложи ръка на брадичката му, извърна го към себе си и се надигна на пръсти, за да го целуне по устните, и аз наистина обмислих хващането за косата. Дори направих крачка към нея. Гидиън изви рязко глава точно преди Корин да успее да го целуне, хвана я за ръцете и леко я отблъсна от себе си.

Успях да сдържа нервите си, поех дълбоко въздух, за да потисна раздразнението, и си тръгнах. Не мога да кажа, че не ревнувах, все пак Корин можеше да се показва с него публично, докато аз не можех. Но сега не почувствах в стомаха си онзи ужасен страх, от който ми призляваше, онази кошмарна несигурност, че ще изгубя мъжа, когото обичам повече от всичко на света.

Беше странно да не изпитвам познатата паника. Все още чувах онова слабичко гласче вътре в мен, което ме предупреждаваше да не бъда толкова самоуверена, казваше ми, че е по-добре да се страхувам и по този начин да се предпазя от нараняване. Но за първи път успях напълно да го пренебрегна. След всичко, което двамата с Гидиън бяхме преживели, след всичко, което преживявахме в момента, след това, което бе направил за мен… беше по-трудно да не му вярвам, отколкото да му имам доверие.

Въпреки всичко двамата бяхме по-силни от когато и да било.

Качих се в асансьора и се отправих към работното си място. Замислих се за родителите си. Приех за добър знак това, че до този момент нито майка ми, нито Стантън се бяха обадили, за да се оплачат от баща ми. Стисках палци и се надявах, че когато се прибера вкъщи, за всички нас Нейтън завинаги ще е останал в миналото. Бях готова за това. Повече от готова, защото исках да премина в следващия етап от живота си, независимо какъв ще бъде той.

Асансьорът спря на десетия етаж, вратите се отвориха и в кабината нахлу острия звук на режещи инструменти и ритмични удари на чукове. Точно пред асансьора от тавана до пода се спускаше плътна завеса от найлон. Не знаех, че някъде в сградата се извършва ремонт, затова се опитах да надникна през хората пред мен и да видя какво става.

— Има ли някой за слизане? — попита мъжът най-близо до вратата и погледна през рамо.

Поизправих се и поклатих глава, макар че въпросът не беше персонално към мен. Никой друг не помръдна. Зачакахме вратите да се затворят и да ни изолират от шума на ремонта.

Но те не помръдваха. Мъжът започна безрезултатно да натиска копчетата на асансьора и в този момент осъзнах какво става.

Гидиън.

Усмихнах се сама на себе си и казах:

— Извинете!

Хората в кабината се размърдаха, за да ми направят място, слязох на етажа, последвана от още един мъж. Вратите зад нас се затвориха и асансьорът продължи нагоре.

— Какво, по дяволите, става? — попита мъжът намръщено, обърна се и огледа останалите три асансьора.

Беше малко по-висок от мен, облечен в риза с къс ръкав и с вратовръзка.

Звуковият сигнал, показващ, че идва друг асансьор, едва се чу от силния шум на машините. Вратите на кабината се отвориха и Гидиън излезе от нея, изглеждаше самоуверен, неустоим и ядосан.

Беше толкова секси, че ми се прииска веднага да се хвърля върху него. Освен това трябва да си призная, че ми действа супервъзбуждащо всеки път, когато започнеше да се разпорежда като типичен алфа-мъжкар.

„Бих спрял въртенето на Земята заради теб.“ Понякога имах чувството, че наистина го прави.

Мърморейки нещо под носа си, мъжът с късите ръкави влезе в кабината, от която току-що бе излязъл Гидиън, и ни остави насаме.

Гидиън сложи ръка на кръста си, сакото му се разтвори и разкри цялата елегантност на костюма. Беше изцяло в черно, с онзи едва забележим блясък, който имат само скъпите платове. Ризата му също беше черна, а на ръкавите проблясваха познатите ми ръкавели от злато и оникс.

Беше облечен по същия начин, както в онзи ден, когато за първи път го видях. Тогава ми се прииска да се покатеря по великолепното му тяло и да го чукам до безсъзнание.

Толкова седмици по-късно, желанието си оставаше същото.

— Ева — започна той с онзи секси глас, от който ме побиваха тръпки, — не е това, което си мислиш. Корин дойде, защото не й вдигам телефона…

Вдигнах ръка, за да го накарам да замълчи, и хвърлих бърз поглед към красивия часовник, който ми бе подарил.

— Имам трийсет минути. Ако нямаш нищо против, предпочитам да те чукам, вместо да си говорим за бившата ти.

В продължение на цяла минута Гидиън остана безмълвен и неподвижен, опитваше се да прецени в какво настроение съм в момента. Видях как и тялото, и изражението му се променят, как раздразнението му се заменя от предчувствие за наслада. Присви очи, погледът му се премрежи. По скулите му изби руменина, разтвори устни и дълбоко пое дъх. Пристъпи от крак на крак, когато кръвта се раздвижи и членът му се възбуди, желанието му се пробуждаше като пантера, която се протяга след следобедна дрямка.

Почти усещах как страстта трепти между нас като мощно електрическо поле. Реагирах така, както вече бях научена — пулсът ми се ускори, а тялото ми омекна, през вагината ми премина лек спазъм. Очакваше го. Суматохата около нас ме възбуди още повече и накара сърцето ми да бие още по-силно.

Гидиън бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади телефон. Набра бързо някакъв номер, след това вдигна телефона до ухото си, вперил поглед в мен:

— Ще закъснея с трийсет минути. Ако на Андерсън не му е удобно, определи му друго време за среща. — Затвори и небрежно пусна телефона обратно в джоба си.

— Толкова много те искам в момента — прошепнах аз, гласът ми беше станал дрезгав от желанието.

Той се протегна, намести възбудения си член в панталона и се приближи към мен. Очите му горяха като въглени.

— Ела.

Постави ръка ниско на кръста ми с жеста, който толкова много обичах. Натискът и топлината на дланта му въздействаха върху точка, която ме караше да потръпвам в очакване. Погледнах го през рамо и видях, че по устните му играе лека усмивка — доказателство, че знае какъв е ефектът от невинния допир.

Провряхме се под найлоновата завеса, площадката с асансьорите остана зад нас. Пространството отпред бе осветено от слънцето, навсякъде имаше цимент и найлони. През тях като в мъгла, се виждаха сенките на работниците. Чух някаква музика, която бе почти заглушена от шума и виковете на мъжете.

Гидиън ме поведе през найлоните, очевидно познаваше пътя добре. Мълчанието му ме възбуждаше още повече, нетърпението от очакването нарастваше с всяка стъпка. Стигнахме до една врата и той я отвори, после бързо ме вкара в стая, която щеше да се превърне в нечий ъглов кабинет.

Целият град се разстилаше пред очите ми. Съвременна градска джунгла, в която тук-там се извисяваха сгради, горди с историческото си минало. На равни интервали към безоблачното небе се вдигаха облаци пара, а колите се носеха по улиците като притоци на пълноводна река.

Чух, че вратата зад мен се заключи, обърнах се и видях Гидиън, който събличаше сакото си. Стаята беше обзаведена. Имаше бюро и столове, а в единия ъгъл бе поставен диван. Всичко беше покрито с найлони, явно ремонтът още не беше приключил.

Съвсем бавно и методично Гидиън свали жилетката на костюма си, после вратовръзката и ризата. Наблюдавах го, не можех да откъсна очи от идеалното му мъжествено тяло.

— Може някой да ни прекъсне — предупреди ме той. — Или да ни чуе.

— Това притеснява ли те?

— Само ако притеснява теб.

Приближи, ципът на панталоните му беше разкопчан и отдолу се виждаше ластикът на боксерките.

— Предизвикваш ме. Не би предприел нищо, ако знаеш, че има риск някой да ни прекъсне.

— Не че това би ме спряло. Мисля, че няма нищо на света, което би могло да ме спре, след като вече съм в теб. — Взе чантата от ръката ми и я остави върху един от столовете. — Имаш прекалено много дрехи. — Обви ръце около мен и с ловко движение свали ципа на роклята ми, допря устни до моите и прошепна: — Ще се опитам да не те измачкам цялата.

— Обичам, когато ме мачкаш.

Свалих роклята си и точно щях да разкопчая сутиена, когато той неочаквано ме вдигна и ме прехвърли през рамо. Извиках от изненада и заудрях с две ръце по стегнатия му задник. Плесна ме по дупето достатъчно силно, че да усетя болката, а след това с прецизно движение хвърли роклята ми така, че тя падна точно върху сакото му. Тръгна към другия край на стаята, ръката му се протегна и още в движение събу бикините ми.

Хвана ъгъла на найлона, който покриваше дивана и го отметна, след това ме настани да седна и клекна пред мен. Докато събуваше бикините ми и измъкваше от тях краката ми, обути в обувки на високи токове, вдигна поглед и ме попита:

— Всичко наред ли е, ангелче?

— Да — отговорих аз, усмихнах се и го докоснах по бузата. Знаех, че този въпрос включва всичко — от родителите до работата ми. Винаги искаше да разбере какво става в главата ми, преди да се заеме с тялото. — Всичко е наред.

Гидиън ме дръпна да седна на самия ръб на дивана и разкрачи краката ми така, че вулвата ми се озова точно пред очите му.

— Кажи ми каква е причината тази малка катеричка да е толкова гладна днес?

— Ти.

— Чудесен отговор.

Бутнах го по рамото.

— Облякъл си същия костюм, който носеше в деня, когато те видях за първи път. Тогава толкова много ми се искаше да те изчукам, но не можех да направя абсолютно нищо. Сега мога.

С нежно движение разтвори широко краката ми, палецът му започна да масажира клитора. Вагината ми се сви, когато вълни от удоволствие започнаха да преминават през мен.

— Сега и аз мога — измърмори той и сведе глава.

Стиснах силно възглавницата, върху която седях, стомахът ми се сви, когато езикът му ловко се плъзна през процепа ми. Мина съвсем бавно покрай отвора, дразнеше ме и ме възбуждаше, след това изведнъж проникна в мен. Извих силно гръб като дъга, докато той си играеше с най-нежните точки на тялото ми.

— Искаш ли да ти кажа как си те представих в онзи ден? — измърка тихо, а върхът на езика му продължаваше да се движи около клитора ми. Ръцете му ме притискаха надолу всеки път, когато се опитвах да се надигна, за да достигна милувката му. — Представях си, че си легнала под мен върху черен сатенен чаршаф, косата ти е разпиляна наоколо, очите ти са пълни с възторг и възбуда от мощните движения на члена ми в стегнатата ти копринена катеричка.

— Господи, Гидиън! — простенах аз, напълно покорена от това, че толкова интимно ми се наслаждава. Беше като сбъдната мечта — тъмният и опасен секс бог във великолепния костюм ме обслужваше с изваяните си устни, създадени да подлудяват жените.

— Представях си как съм те хванал за китките, приковал съм ръцете ти за леглото — продължи грубо той — и те карам да го поемеш отново и отново. Малките твърди зърна на гърдите ти са се подули от устата ми. Устните ти са червени и мокри от смукане на члена ми. Цялата стая е изпълнена с онези секси звуци, които издаваш… С онези безпомощни стонове, които чувам, когато не можеш да спреш да свършваш.

Изстенах точно в този момент и прехапах устна, когато езикът му спря върху клитора ми и започна лакомо да го ближе. Прехвърлих крак през голото му рамо, горещината на кожата му проникна в мен през нежната сгъвка зад коляното.

— Искам това, което искаш и ти.

Той се усмихна широко.

— Знам.

Засмука жадно снопчето от нервни окончания. Извиках едва чуто и свърших, краката ми се разтрепериха от силното усещане за освобождаване. Все още се тресях от удоволствие, когато ме накара да легна по гръб на дивана, надвеси силното си тяло над мен и вкара члена си, беше свалил боксерките си само толкова, че да го извади. Протегнах се, исках да го усетя в ръцете си, но той ме хвана за китките и ме притисна надолу.

— Харесва ми, че ти харесва — каза той мрачно. — Ти си пленница на страстта ми.

Беше вперил поглед в лицето ми, устните му блестяха от оргазма ми, гърдите му се надигаха тежко. Стоях като хипнотизирана от невероятната разлика между първичния мъжкар, който след малко щеше да ме обладае като животно, и цивилизования бизнесмен, който преди малко бе възбудил страстта ми.

— Обичам те — промълвих задъхано, докато плътната глава на члена му се плъзгаше през набъбналите ми срамни устни. Той направи тласък, разтваряйки хлъзгавия ми отвор.

— Ангелче. — Зарови лице във врата ми със стон и огромното плътно тяло на твърдия му пенис навлезе още по-навътре. Задъхано повтаряше името ми и движеше таза си, опитвайки се да проникне още по-дълбоко, описваше кръгове, правеше мощни тласъци. — Господи, имам нужда от теб.

Отчаянието в гласа му ме изненада. Исках да го докосна, но той притискаше ръцете ми надолу и неуморно движеше бедрата си. Усещането, че е проникнал в мен, топлината на широкото тяло на члена му, който ме търкаше и масажираше, направо ме побъркваха. Аз също започнах да движа бедрата си, не можех да се спра, и двамата бяхме напрегнати до полудяване.

Устните му докоснаха слепоочието ми.

— Когато те видях да стоиш долу във фоайето, облечена в красивата си жълта рокля, изглеждаше толкова сияеща, така прекрасна. Перфектна.

Гърлото ми се сви.

— Гидиън.

— Слънцето грееше зад гърба ти и за миг си помислих, че си видение.

Опитах се да освободя ръцете си.

— Остави ме да те докосна.

— Тръгнах след теб, защото не можах да се въздържа, и когато те намерих, ти ме желаеше.

Стисна двете ми китки в една ръка, сложи другата под дупето ми, повдигна ме, извади члена си от мен и в следващия момент отново го вкара с всичка сила.

Изстенах, мускулите на вагината ми се огънаха около твърдия като камък член, сякаш искаха да го изсмучат.

— О, господи, толкова е хубаво! Толкова е приятно да те усещам…

— Искам да се изпразня върху теб, вътре в теб. Искам те на колене, искам те по гръб и ти ме искаш по същия начин.

— Нуждая се от теб по този начин.

— Вкарвам го в теб и просто не съм на себе си. — Той се наведе и устните му страстно засмукаха моите. — Толкова силно се нуждая от теб.

— Гидиън, позволи ми да те докосна.

— Пленил съм ангел. — Започна да ме целува бурно и страстно. Прилепи устни до моите и вкара езика си дълбоко в устата ми. — Не мога да откъсна лакомите си ръце от теб. Осквернявам те. А ти обичаш да го правя.

— Обичам теб.

Отново се раздвижи в мен, а аз започнах да се гърча, бедрата ми се надигаха, за да посрещнат неговите.

— Чукай ме! О, Гидиън! Чукай ме с всичка сила!

Застана на колене и ми даде това, за което го молех. Членът му се движеше на тласъци вътре в мен, стоновете му и страстните му думи се лееха в ухото ми.

Вагината ми се стегна, клиторът ми започна да пулсира при всеки допир на таза му в моя. Тежките му тестиси се удряха в извивката на дупето ми, диванът се блъскаше в голия бетонов под и при всеки тласък на Гидиън леко се придвижваше напред.

Животинските звуци на дивия ни секс притъпиха усещането за работниците, които бяха само на няколко метра от нас. И двамата препускахме към оргазма, телата ни се бяха превърнали в единствения възможен изход за яростта на напиращите в нас емоции.

— Ще свърша в устата ти — изръмжа той, потта се лееше по слепоочията му.

Тази мисъл бе достатъчна, за да ме накара да свърша. Мускулите на вагината ми се свиваха бясно от спазми, сякаш искаха да хванат и да задържат непрестанно движещия се член, безкрайните вълни на оргазма заливаха цялото ми тяло чак до пръстите на ръцете и краката ми. И въпреки това Гидиън не спираше, бедрата му продължаваха да описват кръгообразни движения и да ме задоволяват, докато накрая безпомощно се отпуснах под него.

— Ева. Сега.

Той се отдръпна назад и аз го последвах, застанах на колене и обхванах с устни блестящия му твърд пенис.

Започна да се изпразва още при първото засмукване, спермата излизаше на мощни струи и се разливаше по езика ми. Запреглъщах, направо го изпивах, замаяна от дрезгавите звуци на задоволство, които се изтръгваха от гърдите му.

Беше заровил ръце в косата ми и бе навел глава над мен, а мускулите на гърдите му блестяха от пот. Устните ми се плъзгаха по тялото на члена му, смучех го дълго и силно.

— Спри — изстена той и се отдръпна от мен. — Ще ме накараш да се надървя отново.

Той все още беше твърд, но реших да не го споменавам.

Гидиън обхвана лицето ми с ръце и ме целуна, вкусовете на телата ни се смесиха.

— Благодаря ти.

— Защо ми благодариш? Ти свърши цялата работа.

— Чукането с теб няма нищо общо с работа — възрази той и се усмихна като истински задоволен мъж. — Благодарен съм за привилегията.

Отпуснах се назад върху петите си.

— Направо ме убиваш. Не може да си едновременно толкова красив и секси и да говориш така. Идва ми в повече. Съзнанието ми не може да го възприеме. Имам чувството, че ще откача.

Той се усмихна още по-широко и ме целуна.

— Чувството ми е познато.