Опиянена от теб

3

— Ангелче.

Усетих аромата на кафе още преди да отворя очи.

— Гидиън?

— Да.

— Ако все още няма седем, направо ще ти сритам задника. — Тихият му смях ме накара да потръпна от удоволствие.

— Рано е, но трябва да поговорим.

— Така ли?

Отворих първо едното си око, после и другото, за да мога напълно да се насладя на костюма от три части, който бе облякъл. Изглеждаше толкова апетитно, че ми идваше да го сваля от тялото му — със зъби. Гидиън се настани на ръба на леглото, беше истинско олицетворение на изкушението.

— Преди да тръгна, искам да се уверя, че всичко между нас е наред.

Седнах и се облегнах на таблата, не направих никакво усилие да прикрия гърдите си, защото знаех, че разговорът неизбежно ще се завърти около бившата му годеница. Когато се наложеше, можех да играя мръсно.

— Ще имам нужда от кафе за този разговор.

Гидиън ми подаде чашата и погали зърното ми с върха на пръста си.

— Толкова си красива — промърмори той. — Всеки сантиметър от тялото ти.

— Опитваш се да ме разсееш ли?

— Ти ме разсейваш. При това много успешно.

Възможно ли беше и той да е толкова заслепен от външността ми, колкото бях аз от неговата? Тази мисъл ме накара да се усмихна.

— Липсваше ми усмивката ти, ангелче.

— Чувството ми е познато.

Всеки път, когато се виждахме и той не ме даряваше с усмивка, беше нов разрез в сърцето ми, докато накрая започна да кърви непрекъснато. Дори сега все още чувствах ехото на болката при спомена за тези случаи.

— Къде беше скрил костюма, шефе? Знам, че не е бил в джоба на анцуга ти.

Смяната на дрехите отново го бе превърнала в могъщия успешен бизнесмен. Костюмът беше ушит по поръчка, а ризата и вратовръзката идеално си пасваха. Дори ръкавелите му блестяха с дискретна елегантност. И въпреки това дългата черна коса, която стигаше до яката на ризата му, предупреждаваше, че далеч не е безобиден.

— Това е едно от нещата, за които трябва да поговорим — заяви той, изправи се, но продължи да ме гледа топло. — Нанесох се в съседния апартамент. Ще трябва да направим така, че възобновяването на отношенията ни да изглежда бавно и постепенно, затова през по-голямата част от времето ще се постарая хората да си мислят, че живея в мезонета, но ще прекарвам колкото се може повече време в ролята на твоя нов съсед.

— Мислиш ли, че е безопасно?

— Аз не съм заподозрян, Ева. Полицията дори не проявява интерес към мен. Имам желязно алиби и видимо нямам никакъв мотив. Сега с поведението си просто ще покажем известно уважение към детективите и няма да подценяваме интелигентността им. Ще им помогнем да оправдаят решението, че са стигнали до задънена улица.

Отпих от кафето, исках да спечеля известно време, за да обмисля думите му. Може би в този момент опасността не бе надвиснала над главата му, но тя се криеше в самото деяние, което бе извършил. Чувствах тежестта й, въпреки че той правеше всичко възможно да ме успокои.

Но двамата се опитвахме отново да намерим път един към друг и инстинктивно усещах нуждата му да повярва, че ще преодолеем напрежението и раздялата от последните седмици.

Съвсем съзнателно се опитах да отговоря закачливо.

— Значи бившето ми гадже ще живее на Пето авеню, а аз ще си имам страхотен нов съсед, с когото да се забавлявам? Звучи доста примамливо.

Гидиън вдигна вежди.

— Роли ли искаш да разиграваме, ангелче?

— Искам да си доволен — признах съвсем откровено. — Искам да откриеш в мен всичко, което си търсил в другите жени, с които си бил.

Жени, които е водил в онази бърлога, пълна със сексиграчки.

В очите му гореше леден син огън, но гласът беше равен и спокоен:

— Не мога да откъсна ръце от теб. Това трябва да е достатъчно, за да се убедиш, че не се нуждая от никоя друга.

Наблюдавах го, докато се изправя. Взе чашата от ръцете ми и я остави на нощното шкафче, след това хвана края на завивката, отметна я с рязко движение и ме остави гола.

— Смъкни се надолу — нареди ми. — Разтвори крака.

Усетих, че пулсът ми се ускорява, докато изпълнявам заповедта му, плъзнах се по гръб и разтворих бедра. Изпитах инстинктивно желание да се загърна, проницателният му поглед ме караше да се чувствам беззащитна и уязвима, но успях да устоя на инстинкта си. Нямаше да е честно, ако не признаех, че беше ужасно въздействащо да лежа пред него напълно гола, докато той стои облечен в един от своите дяволски секси костюми. Това мигновено го поставяше във властова позиция, което си беше сериозен афродизиак за мен.

Гидиън мушна пръст между срамните ми устни и леко погъделичка клитора ми.

— Тази прекрасна катеричка е само моя.

Стомахът ми потрепери, когато чух дрезгавата нотка в гласа му. Обхвана вулвата ми в шепа и ме погледна право в очите.

— Аз съм много властен човек, Ева, сигурен съм, че вече си го забелязала.

Потръпнах, когато пръстът му отново започна да описва кръгови движения около отвора ми.

— Забелязала съм го.

— Ролеви игри, връзване, превозни средства и различни места… Нямам търпение да опитам всичко това с теб.

Очите му блестяха, когато мъчително бавно плъзна пръста си в мен. Издаде нисък ръмжащ звук и прехапа долната си устна, сладострастният му поглед подсказваше, че е усетил спермата си вътре. Усещането, че прониква в мен и нежно ме задоволява, ме остави безмълвна за миг.

— Това ти харесва — промълви той тихо.

— Мммм…

Пръстът му навлезе по-дълбоко.

— Проклет да съм, ако позволя някакви пластмасови, метални, стъклени или кожени предмети да те накарат да свършиш. Вибраторът ти и всякакви подобни неща ще трябва да си намерят други забавления.

По кожата ми премина гореща вълна. Той разбираше.

Наведе се над мен, подпря ръка на матрака и допря устни до моите. Палецът му притискаше клитора ми и ловко ме масажираше отвън и отвътре. Удоволствието, което изпитвах от допира, се разля по тялото ми, стегна стомаха и накара зърната ми да настръхнат. Обхванах голите си гърди с ръце и започнах да ги стискам, усещах как набъбват под пръстите. Докосването и желанието му ми действаха като магия. Как изобщо бях живяла без него?

— Болезнено се нуждая от теб — каза той с дрезгав глас. — Непрекъснато те желая. Само щракваш с пръсти и вече съм твърд. — Прокара език по долната ми устна и пое дъха, който излизаше от мен на пресекулки. — Когато свършвам, го правя за теб. Заради теб, заради твоята уста, заради ръцете и ненаситната ти малка катеричка. Ще бъде така и при теб. Моят език, моите пръсти, моята сперма вътре в теб. Само ти и аз, Ева. Без задръжки. Истински.

Нямах никакво съмнение, че когато ме докосва, бях в центъра на света му, бях единственото нещо, което виждаше и за което си мислеше. Но не можехме да поддържаме тази физическа връзка непрекъснато. Трябваше някак да се науча да вярвам в това, което не виждах между нас.

Тялото ми започна безсрамно да се гърчи, докато се плъзгах нагоре-надолу по пръста му. Гидиън вкара и показалеца си в мен, а аз забих пети в матрака и извих гръб, за да посрещна всяко негово движение.

— Моля те.

— Аз ще съм единствената причина за това очите ти да стават унесени и замечтани, не някаква играчка.

Захапа ме леко за брадичката и после се насочи към гърдите, като избута с устни ръцете ми. Обхвана зърното ми и леко заби зъби в него, устните му обгърнаха нежното връхче и започнаха бавно да го смучат. Болката, която предизвика, ме прониза като игла, желанието ми нарасна от усещането, че между нас има пропаст — нещо, което все още не сме осъзнали и решили.

— Още — изхълцах, копнеейки за неговото удоволствие толкова, колкото и за своето собствено.

— Винаги — измърмори той и се усмихна палаво, допрял устни до кожата ми.

Изстенах от безсилие:

— Искам да те усетя в мен.

— Така и трябва да е.

Езикът му се премести върху зърното на другата ми гърда и започна да се движи и да го гъделичка, докато то болезнено се възбуди в очакване да бъде засмукано.

— Трябва да желаеш мен, ангелче, а не оргазма. Трябва да желаеш моето тяло, моите ръце. Накрая не би трябвало да си в състояние да свършиш, ако не усещаш допира на кожата ми.

Кимнах енергично, устата ми бе твърде пресъхнала, за да говоря. Възбудата ми нарастваше все повече, усилваше се с всяко движение на палеца на Гидиън върху клитора ми и с всяко проникване на пръстите му в мен. Сетих се за вибратора и си помислих, че ако в този момент Гидиън спре да ме докосва, нищо нямаше да е в състояние да ме доведе оргазъм. Страстта ми бе насочена към него, желанието ми се подклаждаше от неговото желание към мен.

Бедрата ми се разтресоха.

— Ще свърша.

Красивите му меки устни нежно докоснаха моите. Любовта, която долових в тази целувка, беше силата, която ме тласна отвъд ръба. Извиках и мощният оргазъм ме разтърси цялата. Продължих да стена, докато тялото ми се тресеше. Мушнах ръце под сакото на Гидиън, обвих ги зад гърба му, придърпах го към себе си и го целувах, докато удоволствието постепенно отзвуча.

Той облиза пръсти, за да усети вкуса ми, и прошепна:

— Кажи ми за какво си мислиш.

Опитах се съзнателно да успокоя пулса си.

— Не мисля. Просто искам те гледам.

— Невинаги ме гледаш. Понякога затваряш очи.

— Така е, защото обичаш да говориш в леглото, а гласът ти е толкова секси. — Споменът за болката ме накара да преглътна тежко. — Обичам да те слушам, Гидиън. Трябва да съм сигурна, че те карам да се чувстваш толкова добре, колкото и ти мен.

— Искам да ме смучеш — прошепна той. — Накарай ме да свърша за теб.

Плъзнах се бързо от леглото и се протегнах нетърпеливо към ципа на панталона му. Възбуденият му пенис беше твърд и плътен. Освободих го, като вдигнах краищата на ризата и свалих боксерките му. Огромният член падна тежко в ръцете ми, върхът на главичката му вече блестеше. Облизах с език това доказателство за възбудата му, обичах начина, по който успяваше да се контролира, способността да задържа собственото си желание, за да задоволява първо моето.

Гледах го в очите, докато устните ми се плъзгаха по меката му като кадифе главичка. Видях как устните му леко се разтварят, докато поема въздух, а клепачите му натежават от удоволствие. — Ева. — Премреженият му поглед изгаряше лицето ми. — Ааа… Да. Точно така. Господи! Обичам устата ти.

Похвалата ми подейства окуражаващо. Поех члена му колкото се може по-навътре. Обичах да правя това, обожавах неповторимия вкус и аромата му. Прокарах устни по цялата дължина, като го смучех леко. Боготворях го. Не се чувствах неудобно от факта, че обожавам мъжествеността му — напълно си го бях заслужила.

— Това ти доставя удоволствие — каза той с дрезгав глас и прокара пръсти през косата ми. — Точно толкова, колкото и на мен.

— Повече. Мога да го правя часове наред. Ще те чакам да свършваш отново и отново.

От гърдите му се изтръгна нисък, гърлен звук.

— Мога да го направя. Никога няма да ти се наситя.

Проследих с върха на езика си една пулсираща вена от основата до главичката на члена му, след това отново го поех в устата си, извих глава назад, седнах на пети, опрях ръце в коленете си и изцяло му се отдадох.

Гидиън сведе поглед надолу, очите му светеха от страст и нежност.

— Не спирай.

Той разкрачи крака. Плъзна члена си дълбоко в гърлото ми, след това го отдръпна назад и върху езика ми остана бяла следа от семенна течност. Преглътнах, наслаждавайки се на богатия плътен вкус. Той изпъшка и обхвана главата ми с ръце.

— Не спирай, ангелче. Смучи ме, докато свърша.

Засмуках го и заедно открихме ритъма, нашия ритъм, в който сърцата ни, дъхът ни и стремежът ни към удоволствие се сляха в едно. Понякога двамата прекалено много се анализирахме и това ни създаваше неприятности, но телата ни никога не грешаха. Когато се докосвахме, и двамата знаехме, че се намираме на единственото място, на което искаме да сме, и с единствения човек, с когото искаме да сме.

— Толкова ми е хубаво — промълви той през стиснати зъби. — О, господи, караш ме да свърша.

Членът му набъбна в устата ми. Гидиън стисна косата ми в юмрук, тялото му се разтресе и той започна мощно да се изпразва.

Изруга, а аз запреглъщах. Спермата му излизаше на плътни горещи тласъци и изпълваше устата ми, сякаш през изминалата нощ не се бе изпразвал няколко пъти. Когато свърши, бях задъхана и цялата треперех. Той ме изправи на крака, приближи се до леглото и се отпусна тежко върху него, като ме притискаше в себе си. Гърдите му тежко се надигаха, докато ръцете му грубо ме дърпаха още по-близо до него.

— Не точно това имах предвид, когато ти донесох кафето — каза той и ме целуна бързо и силно по челото. — Но не се оплаквам.

Гушнах се в него, преливаща от благодарност, че отново го държа в ръцете си.

— Хайде да избягаме от работа и да наваксаме пропуснатото.

Смехът му беше дрезгав след оргазма. Задържа ме известно време в прегръдката си, прокарваше пръсти през косата ми и нежно галеше раменете ми.

— Сърцето ми направо се късаше — започна той тихо, — когато виждах колко си наранена и гневна. Когато знаех, че ти причинявам болка и че се отдалечаваш от мен… И за двама ни беше ад, но не исках да поема риска някой да те заподозре.

Замръзнах. Не бях помислила за тази възможност. Можеше да се предположи, че аз съм мотивът Гидиън да извърши убийство. И беше логично да се заключи, че съм знаела за извършеното престъпление. Пълното неведение, в което бях оставена, не беше единствената ми защита. Гидиън се бе погрижил да имам и желязно алиби. Винаги се опитваше да ме предпази, независимо какво му струваше. Той се отдръпна.

— Оставил съм в чантата ти мобилен телефон с предплатени минути. Програмиран е така, че да можеш веднага да се свържеш с Ангъс. Ако искаш да ми съобщиш нещо, това е начинът да достигнеш до мен.

Ръцете ми се стегнаха в юмруци — за да се свържа с гаджето си, трябваше да се обадя на шофьора му.

— Отвратително е.

— Знам. Сега най-важното нещо в живота ми е да разчистя пътя обратно към теб.

— Не е ли опасно за Ангъс да го използваме за връзка?

— Той е бивш служител на МИ 6. За него тайните телефонни разговори са детска игра. — Гидиън замълча за миг, после добави: — Пълна откритост, Ева, мога да те проследя чрез този телефон и възнамерявам да го правя.

— Какво?

Измъкнах се от леглото и се изправих. Мислите ми подскачаха между МИ 6 — британските тайни служби, и възможността телефонът ми да бъде проследен. Колебаех се с кое да се захвана първо.

— Няма да стане.

Гидиън също се изправи.

— След като не можем да сме заедно и да разговаряме, искам поне да знам къде се намираш.

— Не се дръж по този начин, Гидиън.

Изражението му беше напълно спокойно.

— Можех и да не ти кажа.

— Наистина ли? — Отидох до гардероба и извадих един халат. — Ти самият си казвал, че предупреждението не е извинение за абсурдно поведение.

— Хайде, успокой се.

Погледнах го ядосано, облякох червения копринен халат и вързах колана му на здрав възел.

— Не мога. Наистина мисля, че си маниак на тема контрол и ти доставя удоволствие да ме следиш.

Гидиън скръсти ръце.

— Доставя ми удоволствие да браня живота ти.

Стъписах се. След малко мозъкът ми отново започна да работи и погледнах на събитията от последните седмици от друг ъгъл, само че този път и Нейтън присъстваше в картинката. Изведнъж всичко си дойде на мястото, разбрах защо Гидиън беше побеснял, когато една сутрин реших да отида на работа пеша, защо Ангъс ме следваше като сянка из града абсолютно всеки ден, защо Гидиън беше така ядосан, когато се качи в асансьора заедно с мен…

При всички тези случаи аз почти го мразех и мислех, че се държи като задник, а той се е опитвал да ме предпази от Нейтън.

Коленете ми омекнаха и без капчица елегантност се свлякох на пода.

— Ева!

— Дай ми секунда!

Бях се досетила за много неща още по времето, когато бяхме разделени. Напълно съзнавах, че Гидиън никога не би позволил на Нейтън просто да влезе кабинета му, да му покаже снимки, на които се вижда как се гаври с мен, и после съвсем спокойно да си излезе. Брет Клайн само ме беше целунал и Гидиън го бе пребил от бой. Нейтън ме беше изнасилвал в продължение на години и го бе запечатал на снимки и видео. Бях убедена, че Гидиън не е сдържал яростта си по време на първата си среща с Нейтън.

Вероятно Нейтън е отишъл в „Кросфайър“ същия ден, в който заварих Гидиън да излиза от банята в кабинета си и открих върху маншета на ризата му яркочервено петно. Това, което тогава бях взела за червило, всъщност е била кръвта на Нейтън. Диванът и възглавниците в кабинета на Гидиън са били разместени в резултат на сбиване, а не заради бърз обеден секс с Корин.

С изкривено от ядосана гримаса лице, Гидиън клекна пред мен.

— По дяволите, да не мислиш, че ми харесва да те държа изкъсо? Но при създалите се обстоятелства не мога да постъпя по друг начин. Довери ми се и ще се опитам да намеря баланс между самостоятелността и безопасността ти.

Споменът за случилото се преди време не само ме накара да видя всичко с кристална яснота, той ме разтърси и вкара малко здрав разум в главата ми.

— Разбирам.

— Не мисля, че разбираш. Това — каза той и посочи към себе си — не е нищо повече от външна обвивка. Ти си тази, която ми вдъхва живот, Ева. Можеш ли да го осъзнаеш? Ти си душата и сърцето ми. Ако някога нещо се случи с теб, ще убие и мен. Когато се опитвам да те предпазя, всъщност проявявам инстинкт за самосъхранение! По дяволите! Приеми го заради мен, ако не можеш да го приемеш заради самата себе си.

Спуснах се към него, той загуби равновесие и падна по гръб на пода. Целунах го силно, сърцето ми биеше като лудо, кръвта шумеше в ушите ми.

— Не искам да те плаша — измърморих аз, докато продължавах да го целувам, — но здравата си хлътнал по мен.

Той изръмжа и ме притисна силно.

— Значи всичко е наред?

Сбърчих нос:

— Може би не съм съвсем съгласна с телефона. Мобилното следене е откачено. Сериозно говоря. Никак не е приятно.

— Това е само временно.

— Знам, но…

Той постави ръка върху устните ми.

— Оставих в чантата ти упътване как и ти можеш да следиш телефона ми.

Тази новината ме остави безмълвна.

Гидиън се подсмихна:

— Погледната от другата страна, идеята не е чак толкова лоша, нали?

— Млъквай! — Отдръпнах се от него и леко го тупнах по рамото. — Ние сме напълно болни мозъци.

— Предпочитам израза „селективно девиантни“. Но ще запазим това за себе си.

Топлотата, която изпитвах, изчезна и на нейно място се появи паника, събудена от напомнянето, че все още пазим връзката си в тайна. Колко време ще мине, преди да мога да го видя? Няколко дни? Не можех отново да преживея последните седмици от живота си. Призляваше ми само при мисълта, че няма да съм с него — независимо за колко време.

Наложи се да преглътна горчивата буца, заседнала в гърлото ми, преди да попитам:

— Кога ще мажем отново да сме заедно?

— Довечера, Ева — прошепна той, красивите му очи ме гледаха уплашено. — Не мога да понеса това изражение на лицето ти.

— Просто бъди с мен — прошепнах и очите ми започнаха да се пълнят със сълзи. — Имам нужда от теб.

Пръстите на Гидиън нежно се спуснаха по бузата ми.

— Ти беше с мен. През цялото време. Мислех за теб всяка секунда. Твой съм, Ева. Знай, че където и да ходя, каквото и да правя, аз ти принадлежа.

Облегнах се на дланта му, поех топлината й и я оставих да прогони всичките ми опасения.

— И никаква Корин повече. Не бих могла да го понеса.

— Никаква Корин повече — съгласи се той и думите му ме изненадаха. — Вече й го казах. Надявах се, че ще можем да останем приятели, но тя иска да възобновим предишните си отношения, а аз искам теб.

— Онази нощ, когато Нейтън умря… тя беше твоето алиби. — Не можах да кажа нищо повече. Заболя ме само като си представих как най-вероятно е запълнил времето с нея.

— Не, пожарът в кухнята беше моето алиби. През по-голямата част от вечерта се занимавах с полицията, със застрахователите и с осигуряването на храна за гостите. Известно време Корин се въртеше около мен, а когато си тръгна, имах достатъчно хора от персонала, които да потвърдят присъствието ми.

Облекчението, което изпитах, вероятно се бе изписало по лицето ми, защото погледът на Гидиън омекна и се изпълни със съжалението, което вече ми бе така добре познато.

Той се изправи и ми подаде ръка, за да ми помогне да стана.

— Новият ти съсед би искал да те покани на късна вечеря. Да кажем около осем часа. Ще намериш ключа от апартамента, както и ключа от мезонета, на ключодържателя си.

Поех ръката му и се опитах да разведря атмосферата със закачлива шегичка:

— Съседът е доста секси. Чудя се дали ще ми се пусне още първата вечер.

Палавата усмивка, с която отвърна, ми подейства възбуждащо.

— Мисля, че има доста добри шансове да те изчука.

— Колко романтично! — въздъхнах драматично.

— Ще ти дам романтика! — Придърпа ме към себе си и ме наведе назад с лекота.

Притисната до него с извит назад гръб, усетих как халатът ми се разтваря и разголва гърдите ми. Гидиън ме наведе още по-надолу и нежните ми срамни устни се докоснаха до мускулестото му бедро, цялото ми същество усещаше силата на неговото тяло, поело тежестта и на двама ни.

Това беше достатъчно, за да ме съблазни. Въпреки дългите часове удоволствие, въпреки факта, че преди малко бях получила оргазъм, в този момент вече се разтварях за него, възбудена от умението, силата и самообладанието му, от контрола, който упражняваше и върху себе си, и върху мен.

Плъзнах се бавно надолу по крака му и облизах устните си с език. Той изпъшка и впи горещата си уста в зърното на гърдата ми, езикът му дразнеше възбуденото й връхче. Без всякакво усилие ме държеше, възбуждаше ме и ме притежаваше.

Затворих очи и се предадох със стон.

Тъй като навън беше горещо и влажно, избрах да облека тънка ленена рокля по тялото, опънах русата си коса назад и я вързах на опашка. Добавих малки златни халки на ушите си и съвсем лек грим.

Всичко се бе променило. Двамата с Гидиън отново бяхме заедно. Нейтън Баркър вече не съществуваше в света, в който живея. Никога нямаше да завия зад ъгъла и да се озова лице в лице с него. Никога нямаше да се появи неочаквано на входната ми врата. Вече нямаше нужда да се тревожа, че Гидиън ще научи факти от миналото ми, които могат да ни разделят. Той знаеше всичко и въпреки това ме искаше.

Но спокойствието, което се зараждаше в този нов свят, бе съпроводено от страх за Гидиън — трябваше да съм сигурна, че полицейското разследване няма да се насочи към него. Как би могло веднъж завинаги да се докаже, че е невинен за престъпление, което всъщност е извършил? Нима от тук нататък ще ни се наложи да живеем в непрекъснат страх, че последиците от постъпката му ще се обърнат срещу нас и ще ни преследват? И как тази постъпка беше променила нас самите? Защото нямаше начин да сме същите. Не и след такова разтърсващо събитие.

Излязох от стаята, готова да тръгна към офиса, бързах да разсея мислите си с работата в „Уотърс Фийлд & Лийман“, една от водещите рекламни агенции в страната. Когато отидох да взема чантата си от барплота, заварих Кари в кухнята. Очевидно през нощта и той е бил зает с подобни на моите занимания.

Беше се облегнал на плота и здраво стискаше ръба му, докато приятелят му Трей бе обхванал лицето му с ръце и страстно го целуваше. Трей беше облечен в джинси и фланелка, докато Кари бе обул само долнището на сив анцуг, който висеше ниско и секси под плоския му корем. И двамата бяха затворили очи и бяха така вглъбени един в друг, че не забелязаха присъствието ми.

Беше невъзпитано да ги гледам, но не можах да се въздържа. Първо на първо, винаги съм намирала за особено вълнуващо да наблюдавам как двама сексапилни мъже се целуват. И второ, нямаше как да не забележа колко показателна е позата на Кари.

Чертите на красивото му лице бяха омекнали, но фактът, че се държи за плота, вместо да прегърне мъжа, когото обича, издаваше, че се стреми да залази дистанция.

Тъй като не исках напълно да се размажа от жегата, реших да взема такси до работа, вместо да вървя. Седнала на задната седалка, наблюдавах как „Кросфайър билдинг“, сградата, която принадлежеше на Гидиън, се появява пред очите ми. В блестящия тъмносин небостъргач се помещаваха офисите както на „Крос индъстрис“, така и на „Уотърс Фийлд & Лийман“.

Работата ми като асистент на младшия мениджър Марк Герити беше сбъдната мечта. Някои хора, и по-специално пастрокът ми Ричард Стантън, който беше крупен финансист, се чудеха защо съм започнала от толкова ниско стъпало, особено като се имат предвид връзките и възможностите ми. Но аз истински се гордеех с това, защото исках да извървя стълбичката от долу нагоре. Марк беше невероятен шеф — едновременно строг и либерален, което означаваше, че ме обучава старателно, но и ме оставя да работя сама.

Таксито зави и паркира зад черно бентли, което много добре познавах. Сърцето ми подскочи, когато го видях, защото знаех, че Гидиън е някъде наблизо.

Платих на шофьора, слязох и се озовах в горещата и влажна ранна сутрин. Погледът ми бе прикован в бентлито с надеждата да зърна Гидиън. Лудост беше да съм така развълнувана от тази мисъл, особено като се има предвид, че цяла нощ се бях търкаляла в леглото с него в цялата му величествена голота.

Усмихнах се леко, минах през медната рамка на въртящите се врати на „Кросфайър“ и влязох в огромното лоби. Ако една сграда може да е олицетворение на човек, „Кросфайър“ олицетворяваше Гидиън. Облицованите с мрамор стени и под създаваха атмосфера на власт и благополучие, а тъмносиният интериор беше елегантен като костюмите, които Гидиън носеше. Накратко казано, „Кросфайър“ беше луксозна и секси, тъмна и опасна, също като мъжа, който я е създал. Доставяше ми огромно удоволствие да работя тук.

Минах през въртележката покрай охраната и взех асансьора до двайсетия етаж.

На излизане от кабината забелязах Мегуми, рецепционистката ни, седнала зад бюрото си. Натисна бутона, пусна ме да вляза през стъклената врата и се изправи, когато приближих към нея.

— Здрасти! — Изглеждаше много шик в черния си панталон и златиста копринена блузка. Тъмните й очи проблясваха от вълнение, а оцветените й в яркочервено устни се разтегнаха във въпрос: — Исках да те питам какво ще правиш в събота вечерта.

— Ами… — Мечтаех да прекарам вечерта с Гидиън, но нямах никаква гаранция, че ще се случи. — Не знам. Нямам никакви планове все още. Защо?

— Един от приятелите на Майкъл ще се жени и организира ергенско парти в събота. Ще полудея, ако ми се наложи да си остана вкъщи, докато той е навън.

— Майкъл е този, с когото ти бяха уредили среща, нали? — попитах, защото знаех, че излиза с някого, с когото съквартирантката й я е запознала.

— Да — отвърна Мегуми, лицето й светна за миг и след това помръкна. — Наистина го харесвам, мисля, че и той ме харесва, но…

— Продължавай — подканих я аз.

Тя вдигна рамене сякаш се почувства неудобно и отмести поглед:

— Явно има фобия от обвързване. Знам, че ме харесва, но непрекъснато твърди, че нещата между нас не са сериозни и само се забавляваме. От друга страна, прекарваме много време заедно — продължи тя. — Очевидно е, че променя ангажиментите си така, че по-често да е с мен. И не само в леглото.

Свих мрачно устни, много добре познавах този тип мъже. Знаех колко трудно е да се прекрати подобна връзка. Обърканите сигнали поддържаха драмата и адреналина, а мисълта за това колко прекрасно би било всичко — стига само той да реши да рискува — правеха решението за край почти невъзможно. Кое момиче не би искало да достигне недостижимото?

— Разчитай на мен за събота — отвърнах в желанието си да я подкрепя. — Имаш ли план?

— Да излезем да пийнем, да танцуваме и да полудуваме — отвърна тя и усмивката отново грейна на лицето й. — Може пък и да ти намерим някой секси мъж, който да помогне да забравиш предишния.

— Ами… — Започвах да изпадам в неловка ситуация. — Добре съм си и така.

— Изглеждаш изморена — изкоментира тя и вдигна въпросително вежди.

„Прекарах цяла нощ прикована за леглото от Гидиън Крос…“

— Снощи имах тежка тренировка по крав мага.

— По какво? Няма значение, забрави. Във всеки случай можеш да се поогледаш наоколо.

Наместих чантата на рамото си:

— Никакви мъже — настоях.

— Какво ти става? — възкликна тя и сложи ръце на слабичкото си кръстче. — Казвам само, че не трябва да изключваш възможността да срещнеш някой подходящ. Знам, че никой не може да се сравни с Гидиън Крос, но повярвай ми, най-добрият начин да му отмъстиш, е да продължиш да си живееш живота.

Думите й ме накараха да се усмихна. Реших да заложа на компромис:

— Ще го имам предвид.

Телефонът на бюрото й иззвъня, махнах й с ръка и се отправих по коридора към бюрото си. Трябваше ми известно време да обмисля как да се държа така, че да създавам впечатление, че съм свободна, при положение че бях повече от обвързана. Ако аз притежавах Гидиън, той изцяло ме беше обсебил. Не можех да си представя, че мога да съм с друг.

Точно обмислях как да съобщя на Гидиън плановете си за събота, когато чух, че Мегуми извика зад гърба ми. Обърнах се:

— Един човек те търси, оставила съм го на изчакване — каза тя. — Надявам се, че разговорът е личен, защото гласът му е невероятно горещ. Звучи като СЕКС, обвит в шоколад и покрит със сметана отгоре.

Косъмчетата на врата ми настръхнаха от нервна възбуда.

— Каза ли си името?

— Да. Брет Клайн.