Опиянена от теб

16

Гидиън стоеше като замръзнал точно пред въртящата се врата на „Кросфайър“ и във вперения му в мен поглед имаше такова напрежение, че потръпнах.

Извинявай, промълвих само с устни. Почувствах се ужасно, защото можех да си представя какво щях да изпитам, ако онзи ден Корин бе допряла устните си до неговите.

— Здрасти! — поздрави ме Брет.

Цялото му внимание беше насочено към мен и въобще не забеляза тъмната фигура, застанала със стиснати зъби и юмруци само на няколко метра от нас.

— Здравей! — Усещах погледа на Гидиън върху себе си и беше трудно да се въздържа да не отида при него. — Готови ли сте?

Без да изчакам мъжете, отворих рязко вратата на лимузината и влязох. В момента, в който седнах, извадих телефона и изпратих съобщение на Гидиън: „Обичам те“.

Брет се настани до мен и Кари го последва.

— Красивата ти мутра е навсякъде, човече — обърна се Брет към Кари.

— О, да! — отвърна Кари и се усмихна накриво.

Изглеждаше страхотно в своите изтъркани дънки и дизайнерска тениска и с кожените гривни по ръцете, които подхождаха на ботушите му.

— Останалите от групата с теб ли са? — попитах.

— Да, всички са тук — отговори Брет с усмивка и трапчинката му отново се появи. — Дарън заспа в момента, в който влязохме в хотела.

— Не знам как издържа на барабаните часове наред. Изтощително е само да го гледаш.

— Адреналинът на сцената е толкова голям, че не ти дава да почувстваш умора.

— Как е Ерик? — попита Кари и в тона му се долови нещо повече от обичайна любезност.

Това не за първи път ме накара да си задам въпроса дали между него и басиста на групата не е имало нещо по-специално. Доколкото знаех, Ерик не беше гей, но от време на време се появяваха някои дребни признаци, които ме караха да се чудя дали не е пробвал някои неща с най-добрия ми приятел.

— В момента Ерик се опитва да се справи с разни проблеми, които възникнаха по време на турнето — отвърна Брет. — А Ланс е с едно момиче, което свали последния път, когато бяхме в Ню Йорк. След малко ще ги видите всичките.

— Това е да си рок звезда — подразних го.

Брет сви рамене и се усмихна.

Погледнах навън, вече съжалявах за решението да взема Кари с нас. В негово присъствие не можех да кажа онова, което трябваше да кажа на Брет — че съм влюбена в друг и няма никакви шансове нещо да се случи между нас.

Връзката ми с Брет би била съвсем различна от тази с Гидиън. Ако бях с него, щях да прекарвам дълго време сама, докато той е на турнета. Щях да правя всички онези неща, които смятах, че е редно да направя, преди да се омъжа — щях да се издържам сама и да живея като необвързана жена, щях да се срещам с приятели и да оставам сама понякога. Щях да имам най-доброто и от двете — да съм с човек до себе си, но и да се радвам на достатъчно самостоятелност.

Но макар да ме тревожеше фактът, че от колежа скачам направо във връзка за цял живот, нямах никакво съмнение, че Гидиън е мъжът, когото искам. Просто в момента бяхме в различни периоди от живота си — според мен нямаше причина да избързваме, а според него нямаше причина да чакаме.

— Пристигнахме — заяви Брет и огледа насъбралата се тълпа през прозореца.

Въпреки задуха и жегата Таймс скуеър беше претъпкан, както винаги. Рубиненочервените стъклени стъпала на Дафи скуеър бяха пълни с хора, които се снимаха един друг, а пешеходците бяха задръстили тротоарите. По ъглите бяха разположени полицаи, които следяха да не се нарушава редът. Уличните артисти се надвикваха един друг, а ароматът, който се носеше от количките с храна, се опитваше да надвие не дотам приятните миризми на улицата.

По фасадите на сградите имаше огромни билбордове, които се стремяха да привлекат вниманието на преминаващите. На един от тях се виждаше Кари и някаква манекенка зад него, обвила тялото му с ръце и крака. Операторите и техниците с микрофоните се мотаеха около подвижен екран, поставен на платформа, пред която имаше пейки за зрителите.

Брет слезе пръв от лимузината и моментално бе посрещнат от възторжените писъци на заклетите си почитатели, повечето от които жени. Той се усмихна с най-чаровната си усмивка, махна за поздрав и протегна ръка, за да ми помогне да сляза от колата. Тълпата ме посрещна далеч не така радушно, особено след като Брет ме прегърна през кръста. Появата на Кари обаче предизвика доста коментари. След като сложи черните си очила, тълпата започна да подсвирква и да го аплодира бурно.

Сетивата ми бяха превъзбудени от цялата тази суматоха, но бързо се стегнах, когато забелязах Кристофър Видал-младши да разговаря с един телевизионен водещ на клюкарско токшоу. Братът на Гидиън беше облечен делово с тъмносин панталон, риза и вратовръзка. Тъмнокестенявата му коса привличаше вниманието въпреки сенките, които огромните сгради наоколо хвърляха в късния следобед. Кристофър ме забеляза и махна с ръка, което накара и телевизионния водещ да насочи вниманието си към мен. Аз също помахах.

Останалите членове на „Сикс-Найнтс“ стояха пред пейките и даваха автографи, очевидно наслаждавайки се на вниманието. Вдигнах поглед към Брет.

— Върви да си върши работата.

— Да отида ли? — Изгледа ме внимателно в опит да прецени дали наистина нямам нещо против да ме изостави.

— Отивай! — отпратих го с ръка. — Всичко това е заради теб. Наслаждавай се! Ще те чакам тук, когато стане време за шоуто.

— Добре — усмихна се той. — Не изчезвай.

Брет се отдалечи, а ние с Кари тръгнахме към навеса с логото на „Видал рекърдс“. Отпред имаше охрана, която държеше феновете настрани и образуваше малък оазис насред лудницата на Таймс скуеър.

— Е, бебчо, той наистина здраво е хлътнал по теб. Бях забравил каква химия имаше между вас.

— „Имаше“ е точната дума — подчертах аз.

— Много се е променил — продължи Кари. — Станал е по-… улегнал.

— Това е добре за него. Особено сега, когато в живота му се случват толкова много неща.

Кари ме изгледа внимателно.

— Нима не си поне мъничко любопитна дали все още е в състояние да те побърка в леглото?

Погледнах го сърдито.

— Химията си е химия. Освен това съм сигурна, че е имал достатъчно възможности да втвърди и без това страхотните си умения.

— Да втвърди ли? Шегаджийка — засмя се той и вдигна вежди. — А ти си непробиваема като скала.

— Само така ти се струва.

— Виж кой е тук — измърмори Кари и насочи вниманието ми към Гидиън, който приближаваше към нас, придружен от Айрланд. — Идват право към нас. Ако започне някакъв дуел за теб, да знаеш, че ще гледам от пейките.

— Много ти благодаря!

Способността на Гидиън да изглежда толкова свеж и стегнат в своя костюм въпреки горещината не спираше да ме изумява. До него Айрланд също беше фантастична в къса разкроена пола и потниче, изрязано над пъпа.

— Ева! — извика тя и се затича към нас, като остави брат си. Прегърна ме, след това се отдръпна, за да ме огледа. — Страхотно. Сигурно се пръска от яд.

Погледнах към Гидиън, опитах се да прочета по лицето му дали се сърди заради Брет. Айрланд се обърна към Кари и за негова изненада също го прегърна. В това време Гидиън приближи до мен, хвана ме за раменете и ме целуна по двете бузи.

— Здравей, Ева — поздрави той с онзи леко дрезгав глас, от който цялата настръхвах. — Радвам се да те видя.

Погледнах го и премигнах, изобщо не ми се наложи да се преструвам на изненадана.

— Ъъъъ… Здравей, Гидиън!

— Изглежда върховно, нали? — попита Айрланд, очевидно решила да бъде напълно директна.

— Винаги изглежда така. Ева, може ли да поговорим за минутка?

— Разбира се.

Погледнах Кари, сякаш исках да му кажа: „Какво, по дяволите става?“, и оставих Гидиън да ме заведе в ъгъла на навеса. Бяхме се отдалечили на няколко крачки, когато попитах:

— Сърдиш ли се? Моля те, недей.

— Разбира се, че се сърдя — отвърна той с безизразен глас. — Но не на теб или на него.

— Д-добре. — Нямах представа какво има предвид.

Застана пред мен и прокара ръка през прекрасната си коса.

— Тази ситуация е непоносима. Търпях, защото нямах друг избор, но сега… — Погледът му гореше. — Ти си моя и искам целият свят да го знае.

— Казах на Брет, че съм влюбена в теб. На Кари също. И на баща ми. И на Мегуми. Никога не съм лъгала за чувствата си към теб.

— Ева! — Кристофър се приближи до мен, притегли ме към себе си и ме целуна по бузата. — Толкова се радвам, че Брет те доведе. Нямах представа, че сте били заедно.

Успях да се усмихна, като през цялото време усещах погледа на Гидиън.

— Мина много време оттогава.

— Не чак толкаво много — ухили се Кристофър. — Сега си тук, нали така?

— Кристофър — каза вместо поздрав Гидиън.

— Гидиън. — Усмивката не изчезна от лицето на Кристофър, но държанието му стана доста по-хладно. — Не беше необходимо да идваш. Държа всичко под контрол.

Двамата бяха полубратя, но физически почти не си приличаха.

Гидиън беше по-висок, по-едър и определено по-тъмен — и като цвят на кожата, и като излъчване. Кристофър беше хубав мъж със секси усмивка, но не притежаваше нищо от невероятния магнетизъм на брат си.

— Тук съм заради Ева — отговори Гидиън спокойно, — не заради шоуто.

— Така ли? — учуди се Кристофър и ме погледна. — Мислех, че двамата с Брет се опитвате да изгладите нещата.

— С Брет сме просто приятели — отвърнах аз.

— Личният живот на Ева изобщо не е твоя работа — обади се Гидиън.

— Не би трябвало да е и твоя. — Кристофър го погледна с такава ненавист, че се почувствах неловко. — Фактът, че „Златна“ е истинска история и че Ева и Брет са тук заедно, е страхотен маркетинг и за „Видал“, и за групата.

— Истинската история спира с тази песен.

Кристофър се намръщи, бръкна в джоба и извади телефона си. Погледна екрана и се обърна сърдито към брат си:

— Бъди така добър да се обадиш на Корин. Направо се е побъркала, защото не може да се свърже с теб.

— Говорих с нея преди час — каза Гидиън.

— И престани да й даваш неясни сигнали — скастри го Кристофър. — Щом не искаш да разговаряш с нея, защо си ходил в апартамента й снощи?

Напрегнах се, пулсът ми се ускори. Погледнах към Гидиън, видях, че стисна зъби и си спомних, че цяла вечер чаках да отговори на съобщението ми.

Когато се прибрах, го заварих у дома, но така и не ми обясни защо не е писал. И със сигурност не спомена, че е ходил в апартамента на Корин. А и нали ми беше казал, че не отговаря на обажданията й?

Отдръпнах се, стомахът ми се беше свил на топка. Целият ден не бях в настроение и свадата между Гидиън и Кристофър ми идваше в повече.

— Извинете ме.

— Ева — каза Гидиън рязко.

— Беше ми приятно да ви видя и двамата — измърморих аз, изпълнявайки предварително определената ми роля, след това се обърнах и тръгнах към Кари.

Не бях направила и две крачки, когато Гидиън ме настигна, хвана ме за лакътя и прошепна в ухото ми:

— Непрекъснато звъни на работа и на мобилния ми телефон. Наложи се да разговарям с нея.

— Трябваше да ми кажеш.

— Имаше много по-важни неща, за които да говорим.

Брет хвърли поглед към нас. Беше прекалено далече и не видях изражението на лицето му, но по стойката му личеше, че е напрегнат. Хората се тълпяха наоколо и се опитваха да стигнат до него, а той бе съсредоточил цялото си внимание върху мен.

По дяволите! Беше ме видял с Гидиън и това бе развалило настроението му в ден, който би трябвало да е един от най-щастливите в живота му. Както се опасявах, идването ми тук се оказа огромна грешка.

— Гидиън — изсъска Кристофър зад гърба ми, — не съм свършил разговора си с теб.

Гидиън го погледна.

— Ще дойда при теб след минута.

— Ще говорим сега.

— Отдръпни се, Кристофър — сряза го Гидиън и го изгледа с такъв леден поглед, че потреперих въпреки горещината, — преди да си направил сцена, която да отвлече вниманието от „Сикс-Найнтс“.

Кристофър се поколеба в продължение на цяла минута, после, изглежда, разбра, че брат му не се шегува. Изруга под нос, обърна си и в този момент Айрланд застана пред него.

— Остави ги на мира — заяви тя, сложила ръце на кръста. — Искам отново да се съберат.

— Не се намесвай.

— Както и да е — сбърчи нос тя. — Ела да ме разведеш наоколо.

Той спря и присви очи. След това я хвана за лакътя и я отведе. Очевидно бяха много близки. Стана ми мъчно, че Гидиън няма подобна връзка с тях. Гидиън отново привлече вниманието ми, като докосна бузата ми с върха на пръстите си. В тази нежна милувка имаше толкова много любов… и чувство за собственост. Всеки, който видеше жеста, би бил наясно, че му принадлежа.

— Кажи ми, че знаеш, че между мен и Корин не се е случило нищо.

Въздъхнах.

— Знам, че не си правил нищо с нея.

— Добре. Направо не е на себе си. Никога не съм я виждал да се държи така… По дяволите! Не знам. Капризно. Ирационално.

— Отчаяно?

— Може би. Да — каза той и изведнъж чертите на лицето му омекнаха. — Не беше такава, когато развали годежа ни.

Стана ми мъчно и за двамата. Болезнените раздели не бяха приятни за никого.

— Тогава те е напусната тя. Сега го правиш ти. Винаги е по-трудно за изоставения.

— Опитвам се да й помогна да се успокои, но трябва да ми обещаеш, че няма да допуснеш да застане между нас.

— Няма. А ти не трябва да се тревожиш за Брет.

Минаха няколко секунди, накрая каза:

— Ще се тревожа, но мога да се справя с това.

Разбрах, че не му е лесно да направи този компромис.

Устните му се свиха:

— Трябва да отида да се оправя с Кристофър. Между нас всичко наред ли е?

Кимнах:

— Да, аз съм добре. А ти?

— Стига Клайн да не те целува. — Предупреждението в гласа му бе съвсем ясно.

— Същото се отнася и за теб.

— Ако се опита да ме целуне, определено ще си изяде шамарите.

Разсмях се.

— Знаеш какво искам да кажа.

Хвана ръката ми и потърка с палец пръстена.

— Кросфайър.

Сладка болка прониза сърцето ми.

— И аз те обичам, шампионе.

Брет успя да се освободи от феновете и тръгна към навеса, изглеждаше мрачен.

— Забавляваш ли се? — попитах. Надявах се да успея да върна доброто му настроение.

— Иска да се върнеш при него — заяви той без всякакво предисловие.

— Да — отвърнах, без да се колебая.

— Ако дадеш на него втори шанс, мисля, че и аз заслужавам такъв.

— Брет…

— Знам, че няма да е лесно, защото пътувам…

— И освен това живееш в Сан Диего — посочих аз.

— … но мога да идвам тук достатъчно често, а и ти можеш да пътуваш, да видиш нови места. Освен това турнето свършва през ноември. Мога да дойда тук и да остана при теб за празниците. — Погледна ме с прекрасните си зелени очи и отново усетих привличането между нас. — Баща ти все още е в Южна Калифорния, така че би имала доста причини да ходиш там.

— Ти би бил достатъчна причина. Но, Брет… Не знам какво да ти кажа. Влюбена съм в него.

Той скръсти ръце като истинско лошо момче, при това дяволски апетитно. Всъщност Брет беше точно това.

— Не ме интересува. Нещата между вас няма да се получат, Ева, а аз ще чакам.

Погледнах го и осъзнах, че нищо, освен времето няма да го убеди.

Пристъпи към мен и протегна ръка, за да ме помилва по рамото. Стоеше надвесен, извил тяло над моето. Спомних си и други случаи, когато сме стояли в тази поза, моментите точно преди да ме притисне в нещо и да ме изчука.

— Трябва да го направим само веднъж — прошепна той в ухото ми с типичния си греховен глас. — Само веднъж в теб и ще си спомниш какво имахме.

Преглътнах, гърлото ми беше пресъхнало.

— Това няма да се случи, Брет.

Устните му бавно се извиха в усмивка и прелестната му трапчинка отново се появи.

— Ще видим.

— Не мога да повярвам, че са толкова по-яки на живо — заяви Айрланд, вперила поглед към момчетата от групата, които даваха интервю на телевизионния водещ преди премиерата. — Това се отнася и за теб, Кари.

Той се усмихна и разкри ослепително белите си зъби.

— Благодаря ти, миличка.

— И така… — започна тя и ме изгледа със сините си очи, които толкова напомняха за очите на Гидиън. — Значи с Брет Клайн сте били гаджета?

— Не съвсем. Честно казано, просто се мотаехме заедно.

— Обичаше ли го?

За миг се замислих.

— Може би бях близо. При други обстоятелства сигурно щях да се влюбя в него. Той е страхотен тип.

Тя нацупи устни.

— Ами ти? — попитах. — Излизаш ли с някого?

— Да — отвърна и леко потръпна. — Наистина го харесвам, и то много, но всичко е страшно объркано, защото той не може да каже на родителите си, че излиза с мен.

— Защо?

— Баба му и дядо му са загубили много пари в онази пирамида, организирана от бащата на Гидиън.

Погледнах Кари, който бе вдигнал вежди над очилата си.

— Ти не си виновна за това — отвърнах аз, ядосана от нейно име.

— Рик казва, че според баба му и дядо му е много „удобно“ Гидиън да е толкова богат сега — каза тя тихо.

— Удобно? Смятат, че е удобно?

— Ангелче.

Обърнах се, когато чух гласа на Гидиън, не бях усетила кога е застанал зад мен.

— Какво?

Той просто ме гледаше. Бях толкова ядосана, че не забелязах, че се подсмихва.

— Моля те, не започвай — заявих аз и присвих предупредително очи, след това се обърнах към Айрланд: — Кажи на бабата и дядото на Рик да погледнат какво прави фондация „Кросроудс“.

— Ако си приключила с това да се обиждаш от мое име — каза Гидиън и дойде толкова близо до мен, че телата ни се докоснаха, — трябва да те предупредя, че до премиерата остават около пет минути.

Потърсих Брет с поглед и го открих сред тълпата, стоеше там и ми махаше с ръка. Погледнах към Кари.

— Хайде, върви — подкани ме той и ми направи знак с брадичка. — Аз ще остана тук с Айрланд и Крос.

Тръгнах към групата и се усмихнах, когато забелязах колко развълнувани са всички.

— Велик момент, нали, момчета? — възкликнах аз.

— Така е — ухили се Дарън. — Цялата работа е, за да се появим по телевизията и да ни излъчат на живо в интернет. Това беше единственият начин „Видал“ да ни осигурят някакво отразяване. Дано да си е струвало, защото, мамка му, тук наистина е ужасно горещо.

Водещият обяви ексклузивната премиера на клипа, в този момент логото на тв шоуто изчезна от екрана, за да отстъпи място на клипа, и прозвучаха първите акорди на песента.

Тъмният екран изведнъж се освети и на него се появи Брет, седнал на висок стол пред микрофон, облян от лъч светлина, точно както по време на концерта. Запя, гласът му беше дълбок и дрезгав. Невероятно секси. Както винаги, моментално усетих огромното въздействие на този глас.

Камерата бавно се отдръпна от Брет и се насочи към дансинга пред сцената, на която той пееше. Имаше тълпа от танцуващи хора, но всички бяха черно-бели, само една самотна блондинка блестеше в ярки цветове.

Шокът буквално ме парализира на място. Камерата много внимателно показваше само гърба и профила, но без съмнение това момиче трябваше да съм аз. Беше висока колкото мен, косата й имаше същия цвят, дори прическата беше като моята, преди да я подстрижа наскоро. Имаше моите пищни извивки на дупето и бедрата, а в профил приликата й с мен бе достатъчна, за да стане ясно чия роля играе.

Следващите три минути от живота ми минаха в ужасяваща мъгла. Песента „Златна“ имаше сексуален подтекст и актрисата извърши всички онези неща, за които пееше Брет — падна на колене пред актьора, който изпълняваше ролята на Брет, натискаше се с него в тоалетната на бара и го обкрачи на задната седалка на класически мустанг от 1967, също като онзи, който притежаваше Брет. Тези интимни спомени бяха прекъсвани от кадри на истинския Брет, който продължаваше да пее на сцената заедно с останалата част от групата.

Фактът, че ролите се изпълняват от актьори, ме накара да приема малко по-леко клипа, но един поглед към каменното лице на Гидиън ми бе достатъчен да разбера, че за него няма никакво значение. Виждаше ме в един от най-необузданите периоди в живота ми и за него бе съвсем истинско.

Клипът завърши с емоционален кадър на Брет — една-единствена сълза се стичаше по бузата му.

Отдръпнах се и се обърнах към него.

Усмивката му бавно се стопи, когато видя изражението на лицето ми.

Не можех да повярвам, че клипът разказва толкова лична история. Прилоша ми само при мисълта, че милиони хора щяха да я видят.

— Ехааа! — възкликна водещият и се приближи към групата с микрофон в ръка. — Брет, ти наистина си разкрил душата си в това видео. Песента ли ви събра отново с Ева?

— Да, макар и по доста заобиколен начин.

— Ева, ти ли играеш себе си във видеото?

Премигнах, осъзнавайки, че той току-що заяви, че съм онази Ева в национален ефир.

— Не, това не съм аз.

— Какво мислиш за „Златна“?

Облизах пресъхналите си устни.

— Това е изключителна песен, създадена от изключителна група.

— В която се разказва една изключителна любовна история.

Водещият се усмихна към камерата и продължи да говори, но аз напълно го изключих и започнах да търся с поглед Гидиън. Не можех да го открия никъде.

Водещият поговори още малко с групата, а аз се отдалечих, без да спирам да оглеждам наоколо. Кари дойде при мен, последван от Айрланд.

— Това се казва видео! — възкликна той.

Хвърлих му нещастен поглед и се обърнах към Айрланд:

— Знаеш ли къде е брат ти?

— Кристофър разговаря с официалните гости. Гидиън си тръгна — отвърна тя и премигна извинително. — Каза на Кристофър да ме заведе у дома.

— По дяволите!

Извадих от чантата си телефона, който Гидиън ми беше дал, и бързо написах съобщение: „Обичам те. Обещай ми да се видим довечера“. Изчаках да получа отговор. В продължение на няколко минути не се случи нищо, но аз продължавах да стискам апарата, сякаш можех да го накарам да започне да вибрира.

Брет бавно се приближи към мен.

— Приключихме. Искаш ли да тръгваме?

— Разбира се — отвърнах и се обърнах към Айрланд. — През следващите два уикенда няма да съм в града, но ако искаш, можем да се видим след това.

— Няма да поемам никакви ангажименти — обеща тя и ме прегърна силно.

Извърнах се към Кари, хванах ръката му и я стиснах.

— Благодаря ти, че дойде.

— Шегуваш ли се? Отдавна не съм се забавлявал така.

Двамата с Брет изпълниха някакво сложно ръкостискане.

— Добра работа, човече. Много се радвам за теб.

— Благодаря, че дойде. Пак ще се видим.

Брет постави ръка ниско на кръста ми и двамата се отдалечихме.