Опиянена от теб

1

Нюйоркските таксиметрови шофьори са уникална порода. Безстрашни до безумие, те натискат педала и се провират през задръстените улици с някакво абсолютно необяснимо спокойствие. Вече се бях научила да се концентрирам върху телефона си, за да не обръщам внимание на колите, с които се разминавахме на сантиметри. Всеки път, когато допуснех грешката да погледна навън, осъзнавах, че с все сила притискам крака си в пода и инстинктивно се опитвам да задействам спирачката.

Но в този момент не се нуждаех от изкуствено отвличане на вниманието. Цялата лепнех от пот след интензивната тренировка по крав мага, а умът ми бе изцяло зает с мисълта за това, което бе направил мъжът, когото обичам.

Гидиън Крос. Дори само името му беше достатъчно, за да изпрати гореща вълна на копнеж през скованото ми и напрегнато тяло. От момента, в който за първи път го видях — от мига, в който погледнах през абсурдно привлекателната му външност и съзрях тъмния и опасен мъж зад нея — усетих силата на онова привличане, което идва, когато си открил изгубената си половина. Нуждаех се от него така, както се нуждаех от ударите на сърцето си, а той се бе изложил на огромна опасност, беше рискувал всичко. Заради мен.

Острият звук на клаксона ме върна към действителността.

През стъклото видях блестящата усмивка на съквартиранта си, който ме гледаше от реклама върху автобус. Устните на Кари Тейлър бяха извити в съблазнителна усмивка, а високото му стройно тяло задръстваше кръстовището. Шофьорът на таксито натисна клаксона няколко пъти, като че ли така щеше да разчисти пътя.

Напразно. Нито Кари, нито аз се придвижихме. Той продължаваше да стои полегнал на една страна, гол до кръста и бос, а джинсите му бяха разкопчани така, че се виждаха и ластикът на бельото му, и ясно очертаните коремни мускули. Тъмнокестенявата му коса беше секси разрошена. А зелените като изумруд очи блестяха палаво.

Изведнъж осъзнах, че ще ми се наложи да пазя ужасна тайна от най-добрия си приятел.

Кари беше връзката ми с реалността, гласът на разума, рамото, на което винаги можех да се облегна — беше ми брат по всички начини, които имаха значение. Мразех мисълта, че трябва да крия от него това, което Гидиън е направил за мен.

Отчаяно исках да говоря за случилото се, да го споделя и да получа помощ в усилията си да го проумея, но знаех, че не мога да се доверя на никого. Дори психоаналитикът ни може да се окаже длъжен да наруши професионалната тайна поради някакви етични или юридически причини.

Отнякъде се появи едър полицай в светлоотразителна жилетка и прикани автобуса да влезе обратно в лентата си с нетърпящ възражение жест на ръката в бяла ръкавица и настойчиво подвикване. След това ни направи знак да прекосим кръстовището само миг преди светофарът да се смени. Облегнах се назад, обвих ръце около себе си и започнах да се полюшвам.

Пътуването от мезонета на Гидиън на Пето авеню до апартамента ми в Горен Уест Сайд е кратко, но този път ми се стори като цяла вечност. Информацията, която детектив Шели Грейвс от полицейското управление на Ню Йорк бе споделила с мен само преди няколко часа, напълно промени живота ми.

И ме принуди да изоставя човека, с когото трябваше да съм в този момент.

Бях оставила Гидиън сам, защото не можех да се доверя на мотивите на Грейвс. Не можех да поема риска да е споделила съмненията си, само за да разбере дали ще отида при него веднага и по този начин ще докажа, че раздялата ни не е нищо друго, освен добре измислена лъжа.

Господи! Бушуващите ми емоции отекваха в бесния ритъм на сърцето ми. В този момент Гидиън се нуждаеше от мен точно толкова, колкото и аз се нуждаех от него, може би дори повече. А аз си тръгнах.

Опустошението в очите му, когато вратите на частния асансьор се затвориха между нас, ме разкъсваше отвътре.

Гидиън.

Таксито зави и спря пред сградата, в която живеех. Портиерът отвори вратата на колата, преди да успея да кажа на шофьора да обърне и да ме върне там, откъдето бях тръгнала. Топлият и влажен августовски въздух нахлу и прогони прохладата на климатика.

— Добър вечер, госпожице Трамел — поздрави портиерът, допря леко два пръста до козирката на фуражката си и търпеливо ме изчака да прибера дебитната си карта.

Приключих с плащането и се опрях на ръката му, докато слизах през задната врата на таксито. Усещах дискретния му поглед към следите от сълзи по лицето ми. Усмихнах се така, сякаш нямах абсолютно никакви проблеми, влязох бързо във фоайето и се отправих директна към асансьорите, като по пътя махнах за поздрав на персонала от рецепцията.

— Ева!

Обърнах се и видях стройна брюнетка в елегантен костюм с пола да става от дивана във фоайето. Тъмната й коса падаше на едри вълни по раменете, по плътните й блестящо розови устни грееше усмивка. Намръщих се. Не я познавах.

— Какво обичате? — попитах, внезапно обзета от тревога.

Долових някакъв хищен блясък в тъмните й очи и това ме накара да застана нащрек. Въпреки че се чувствах ужасно и вероятно изглеждах по същия начин, изпънах рамене и я погледнах право в лицето.

— Диана Джонсън — представи се тя и ми подаде ръка с добре поддържан маникюр. — Репортер на свободна практика.

— Здравейте — поздравих и вдигнах учудено вежди.

— Не ме гледайте така подозрително — засмя се тя. — Бих искала просто да поговорим за няколко минути. В момента работя върху един материал и имам нужда от помощта ви.

— Не ме разбирайте погрешно, но не виждам за какво бих могла да говоря с един репортер.

— Дори за Гидиън Крос ли?

Настръхнах.

— Особено за него.

Като един от двайсет и петте най-богати мъже в света и собственик на главозамайващ брой недвижими имоти в Ню Йорк, Гидиън винаги е представлявал интерес за репортерите. Но фактът, че ме е изоставил и се е събрал отново с бившата си годеница, също се бе превърнал в новина. Диана скръсти ръце и жестът подчерта бюста й — нещо, което нямаше как да не забележа, тъй като се взрях по-внимателно в нея.

— О, хайде стига — опита се да ме убеди тя. — Няма да споменавам името ти, Ева. Няма да използвам нищо, което да издаде, че източникът си ти. Това е шансът ти да му отмъстиш.

Усетих как в стомаха ми започна да се образува буца. Тя беше точно типът на Гидиън — висока, слаба, с тъмна коса и матова кожа. Толкова различна от мен.

— Сигурна ли си, че искаш да се захванеш с това? — отвърнах тихо. Интуитивно вече бях сигурна, че в някакъв момент от миналото тази жена беше чукала мъжа, когото обичам. — Аз не бих искала да заставам на пътя му.

— Страхуваш ли се от него? — попита тя рязко. — Мен не ме е страх. Парите не му дават право да прави каквото си иска.

Поех въздух дълбоко и бавно и си спомних, че доктор Теранс Лукас, който също беше в конфликт с Гидиън, ми бе казал почти същите думи. И въпреки това дори сега, когато вече знаех на какво е способен мъжът до мен, колко далеч би отишъл, за да ме защити, все още можех да отговоря честно и без всякакво съмнение:

— Не, не се страхувам. Но вече се научих да подбирам битките, с които се захващам. Най-доброто отмъщение е да продължа живота си.

Тя вирна брадичка.

— Не всички имаме късмета някоя рок звезда да ни чака зад кулисите.

— Както и да е.

Въздъхнах мислено, когато я чух да споменава бившето ми гадже Брет Клайн — фронтмен на изгряваща група и един от най-горещите мъже, които някога съм срещала. И той като Гидиън буквално излъчваше сексапил. Но за разлика от Гидиън, той не беше любовта на живота ми. Бях решила никога повече да не нагазвам в онези води.

— Виж какво — започна Диана и извади от джоба на полата си визитна картичка, — много скоро ще стигнеш до заключението, че Гидиън Крос само те е използвал, за да накара Корин Жиро да ревнува и да се върне при него. Обади ми се, когато ти просветне. Ще чакам.

Взех визитката.

— Какво те кара да мислиш, че знам нещо важно, което да споделя?

Пълните й устни се свиха в тънка линия.

— Това, че какъвто и да е бил мотивът на Крос да се захване с теб, ти успя да го докоснеш. Леденият мъж започна мъничко да се топи заради теб.

— Може и така да е, но вече всичко свърши.

— Това не означава, че не знаеш нищо интересно, Ева. Бих могла да ти помогна да решиш какво си заслужава да споделиш с медиите.

— Каква е целта ти?

По дяволите, нямаше да стоя безучастна, докато някой се опитва да вземе Гидиън на прицел. Щом е решила да се захваща с него, щях да направя всичко възможно да й попреча.

— Този мъж има тъмна страна.

— Всички имаме тъмна страна.

Доколко познаваше Гидиън? Какво бе разкрил той пред нея по време на техните… отношения? Ако изобщо е имало такива?

Не бях сигурна дали някога ще дойде момент, когато мисълта, че Гидиън е имал интимни отношения с друга жена, няма да ме кара да изпитвам животинска ревност.

— Защо не отидем някъде да поговорим? — опита се да ме убеди тя.

Хвърлих поглед към служителя на рецепцията, който любезно се преструваше, че не ни забелязва. В момента бях твърде лабилна емоционално, за да се занимавам с Диана, а разговорът с детектив Грейвс не ми даваше мира.

— Може би някой друг път — отвърнах, като нарочно си оставих вратичка. Възнамерявах да държа репортерката под око.

Чад, мъжът, който беше дежурен на рецепцията тази вечер, усети тревогата ми и приближи към нас.

— Госпожица Джонсън точно си тръгваше — обърнах се към него аз и си наложих да се отпусна.

Детектив Грейвс не бе успяла да уличи Гидиън в нищо, една репортерка на свободна практика нямаше да се справи по-добре от нея. За съжаление, много добре знаех колко често и как безпроблемно изтича информация от полицията. Баща ми, Виктор Рейъс, беше ченге и от него бях чувала много подобни истории. Запътих се към асансьорите.

— Лека вечер, Диана.

— Пак ще се видим — извика тя зад гърба ми.

Влязох в асансьора и натиснах копчето. Вратите се плъзнаха и се затвориха, а аз се отпуснах на перилото. Трябваше да предупредя Гидиън, но не знаех как да се свържа с него, без да бъда проследена. Болката в гърдите ми стана още по-силна. Отношенията ни бяха толкова объркани. Дори не можехме да си говорим.

Слязох на моя етаж и отключих вратата на апартамента, прекосих просторния хол и хвърлих чантата си на един от високите столове в кухнята. Гледката към Манхатън, която се виждаше през високите от пода до тавана прозорци на хола, не предизвика никакви чувства в мен. Бях толкова разтревожена, че изобщо не ме интересуваше къде се намирам. Единственото, което имаше значение в този момент, беше, че не съм с Гидиън.

Докато минавах през коридора, за да стигна до стаята си, чух, че от стаята на Кари се носи приглушена музика. Дали имаше някой при него? И ако е така, кой беше? Най-добрият ми приятел бе решил да опита да поддържа две връзки едновременно — едната с жена, която го приемаше такъв, какъвто е, а другата с мъж, който не можеше да понесе мисълта, че Кари е обвързан с още някого.

Хвърлих дрехите си на пода в банята и се отправих към душа. Докато се сапунисвах, не можех да откъсна мислите си от онези моменти, когато двамата с Гидиън бяхме стояли заедно под душа. При всички тези случаи страстта ни един към друг бе разпалвала изключително еротични преживявания. Толкова много ми липсваше. Имах нужда да усетя докосването, желанието, любовта му. Копнежът ми по всичко това беше непрекъснат глад, който ме гризеше и напрягаше. Нямах представа как ще успея да заспя, когато не знаех кога отново ще имам възможността да поговоря с Гидиън. Трябваше да си кажем толкова много неща.

Увих хавлията около себе си и излязох от банята…

Гидиън стоеше до вратата на стаята ми. При вида му реакцията на тялото ми бе със силата на физически удар. Дъхът ми замря, сърцето ми започна бясно да бие, цялото ми същество бе обзето от непреодолим стремеж към него. Имах чувството, че от последната ни среща са изминали години, а не само час.

Бях му дала ключ от апартамента, но той бе собственик на цялата сграда. Това му осигуряваше предимството да се добере до мен, без никой да го проследи… също както бе успял да се добере до Нейтън.

— За теб е опасно да си тук — посочих аз.

Това не ми пречеше да трептя от радост, че го виждам. Не можех да откъсна жаден поглед от стройното му широкоплещесто тяло.

Беше облякъл черен анцуг и любимия си суитшърт от университета „Колумбия“ и тези дрехи го караха да изглежда като 28-годишния млад мъж, който беше, а не като милионера магнат, когото светът познаваше. Беше нахлупил ниско над челото си бейзболна шапка, но козирката й не можеше да скрие блестящите му сини очи. В момента тези очи бяха вперени в мен, а чувствените му устни образуваха тънка сурова линия.

— Не можех да не дойда.

Гидиън Крос беше невероятно привлекателен мъж — толкова красив, че хората се спираха и го зяпаха, когато минава. В началото мислех за него като за секс божество и честите му и страстни прояви на мъжественост постоянно доказваха, че съм права, но вече знаех, че е и ранимо човешко същество. И той като мен беше страдал.

Шансът връзката ни да успее беше твърде малък.

Гърдите ми се надигнаха, жадно поглъщайки въздух, тялото ми реагираше на близостта до неговото. Макар да стоеше на няколко метра от мен, не можех да не усещам неудържимото привличане, магнетичното притегляне към другата половина на душата ми. Усещането се беше появило още при първата ни среща, когато и двамата бяхме поразени от неумолимата енергия помежду ни. В началото погрешно бяхме сметнали свирепия взаимен плен за похот, после осъзнахме, че не можем да дишаме един без друг.

Опитах се да възпра порива да изтичам в прегръдките му, където толкова отчаяно копнеех да се озова в момента. Но той беше абсолютно неподвижен, напълно овладял емоциите си. Стоях и с цялото си същество очаквах знак.

Господи, толкова го обичах.

Ръцете му, отпуснати до тялото, се свиха в юмруци.

— Имам нужда от теб.

Усетих как всичко вътре в мен се свива от суровата емоция в тона, дрезгавият му глас беше топъл и плътен.

— Не е необходимо да го казваш с такъв щастлив тон — прошепнах, опитвайки да го подразня, за да разведря настроението, преди да съм се предала напълно.

Обичах го, когато беше див, обичах го, когато беше нежен. Готова бях да го приема по всякакъв възможен начин, но беше минало толкова време… Кожата ми вече потръпваше и се стягаше в очакване, копнеех да усетя ненаситното боготворене на докосването му. Страхувах се от това, което можеше да се случи, ако се нахвърли върху мен с цялата си страст сега, когато толкова копнеех за тялото му. Можехме да се унищожим.

— Убива ме — каза той мрачно — да съм далеч от теб. Да ми липсваш. Имам чувството, че здравият ми разум зависи от теб, Ева. Как очакваш това да ме прави щастлив?

Навлажних сухите си устни с език и той простена така, че ме полазиха тръпки.

— Е… мен поне ме прави щастлива.

Напрежението видимо го напусна. Бил е толкова притеснен как ще реагирам на това, което бе направил за мен. Честно казано, аз също се притеснявах. Дали благодарността, която изпитвах, не показваше, че съм по-извратена, отколкото си признавах?

После си спомних ръцете на доведения ми брат по кожата си… тежестта на тялото, което ме притискаше в леглото… режещата болка между краката, когато ме насилваше отново и отново…

Потръпнах с подновена ярост. Ако радостта от смъртта на този изверг ме прави извратена, така да е.

Гидиън пое дълбоко дъх. Вдигна ръка и притисна областта над сърцето си, сякаш изпитваше болка.

— Обичам те — казах аз и очите ми се напълниха със сълзи. — Толкова много те обичам.

— Ангелче.

Озова се до мен с бързи крачки, пусна ключовете на пода и зарови ръце в мократа ми коса. Трепереше и аз се разплаках, разтърсена от прозрението колко много се нуждае от мен.

Гидиън наведе главата ми така, че да му е удобно, и ме целуна пламенно и властно, езикът му се плъзгаше бавно и дълбоко, попивайки вкуса ми. Страстта и желанието му се сблъскаха със сетивата ми в мощна експлозия, изстенах и ръцете ми трескаво сграбчиха суитшърта му. Стонът, който се изтръгна от гърдите му, отекна в мен, зърната ми настръхнаха, а по кожата ми преминаха тръпки.

Отпуснах се върху него, избутах шапката му, за да заровя ръце в черната коприна на косата му. Отдадох се изцяло на целувката, поразена от неустоимата й чувственост. От устните ми се откъсна ридание.

— Недей — прошепна той и се отдръпна, за да погали брадичката ми. Погледна ме в очите. — Сърцето ми се къса, когато плачеш.

— Не мога да го понеса. — Потреперих.

В красивите му очи се четеше същата тревога, която изпитвах и аз. Той кимна мрачно.

— Това, което направих…

— Нямам предвид това. Говоря за чувствата ми към теб.

Той потърка върха на носа си в косата ми и нежно плъзна длани по голите ми рамене — длани, които бяха изцапани с кръв, но тази мисъл само ме накара да обичам допира им още повече.

— Благодаря ти — прошепнах аз.

Той затвори очи.

— Господи, когато си тръгна тази вечер… Не знаех дали ще се върнеш отново… дали не съм те загубил…

— И аз имам нужда от теб, Гидиън.

— Няма да се извинявам. Бих го направил отново — заяви той и ме притисна още по-силно. — Алтернативата беше ограничителна заповед, засилена охрана, непрекъснато наблюдение… до края на живота ти. Смъртта на Нейтън беше единствената гаранция за твоята безопасност.

— Ти ме отблъсна. Изолира ме. Ти и аз…

— Винаги ще бъдем заедно. — Той притисна разтворените ми устни с върха на пръстите си. — Всичко свърши, Ева. Не спори за нещо, което не може да бъде променено.

Избутах ръката му.

— Наистина ли свърши? Можем ли да бъдем заедно, или ще продължаваме да крием връзката си от полицията? Изобщо има ли връзка между нас?

Гидиън ме погледна право в очите, не се опита да скрие нищо от мен, остави ме да видя болката и страха му.

— Дойдох тук, за да ти задам точно този въпрос.

— Ако зависи от мен, никога няма да ти позволя да си отидеш — отговорих, без да се поколебая. — Никога.

Ръцете на Гидиън се плъзнаха по врата към раменете ми, оставяйки след себе си гореща диря.

— Имам нужда да вярвам, че е истина — промълви той нежно. — Боях се, че ще избягаш, че ще се уплашиш. От мен.

— Гидиън, не…

— Никога няма да те нараня.

Хванах ластика на анцуга му и започнах да го дърпам, макар че не можех да го помръдна.

— Знам това.

Нямах никакво съмнение, че никога не би ме наранил физически, винаги беше така грижовен, толкова внимателен. Но в емоционално отношение методично бе използвал любовта ми срещу мен самата. Опитвах се да примиря в едно абсолютното доверие, че Гидиън винаги е наясно с онова, от което имам нужда, и болката от разбитото сърце, което все още не беше заздравяло.

— Наистина ли? — Той се вгледа внимателно в лицето ми и както винаги се опита да долови онова, което премълчавах. — Ако си отидеш от мен, това ще ме убие, но не бих те задържал, ако знам, че така ще те нараня.

— Не искам да ходя никъде.

Гидиън въздъхна шумно.

— Адвокатите ми ще разговарят с полицията утре, за да разберат накъде вървят нещата.

Извих глава назад и нежно допрях устни до неговите. В момента заговорничехме как да прикрием престъпление и щях да излъжа, ако кажа, че това не ме притеснява, в края на краищата бях дъщеря на полицай, но алтернативата беше толкова ужасна, че дори не ми се мислеше за нея.

— Трябва да съм сигурен, че можеш да живееш с мисълта за това, което съм извършил — каза той нежно и започна да навива косата ми около пръста си.

— Мисля, че мога. А ти?

Устните му отново се притиснаха до моите.

— Мога да преживея всичко, ако ти си до мен.

Плъзнах ръце под суитшърта му и потърсих топлината на златистата му кожа. Усетих твърдите, добре оформени мускули под дланите си, мъжественото му тяло беше изкусително произведение на изкуството. Плъзнах език по устата му и захапах леко плътната извивка на долната устна? Гидиън изстена. Звукът на удоволствието му се плъзна по тялото ми като милувка.

— Докосни ме — заповяда той, но в тона му се долавяше молба.

— Докосвам те.

Протегна се зад гърба си, хвана ме за китката и дръпна ръката ми. Без всякакъв срам постави дланта ми между краката си и започна да се търка в нея. Пръстите ми обвиха големия му плътен член, а пулсът ми се ускори, когато осъзнах, че не носи никакво бельо под анцуга.

— Господи — прошепнах аз, — толкова много ме възбуждаш.

Сините му очи бяха вперени в лицето ми, бузите му бяха зачервени, а изваяните му устни — полуотворени. Никога не се бе опитвал да прикрие въздействието, което имах върху него, никога не се бе преструвал, че може да контролира реакциите си към мен по-добре, отколкото аз контролирах своите към него. Това правеше властното му поведение в леглото още по-възбуждащо, защото знаех, че и той също като мен е безпомощен пред привличането, което изпитваме.

Усетих стягане в гърдите си. Все още не можех да повярвам, че е мой, че имам правото да го виждам такъв — открит, ненаситен и дяволски секси…

Гидиън дръпна хавлията ми. Пое шумно въздух, когато тя се свлече на пода и аз застанах пред него напълно гола.

— О, Ева!

Гласът му пулсираше от емоции, които извикаха сълзи в очите ми. С рязко движение свали суитшърта си и го хвърли настрани. След това се протегна към мен, пристъпи бавно, удължавайки очакването на мига, когато голите ни тела ще се докоснат. Хвана ме за бедрата, пръстите му неспокойно потрепваха, дишането му беше шумно и ускорено. Зърната на гърдите ми се допряха до него и усещането се разнесе по цялото ми тяло. За миг останах без дъх. Гидиън изръмжа, притисна ме силно до себе си, краката ми се отлепиха от пода и той ме понесе към леглото.