Опиянена от теб

22

Тази нощ Гидиън не се прибра вкъщи. Когато на сутринта се отбих в апартамента му на път за работа, видях, че всички легла са оправени.

Където и да беше прекарал нощта, не е бил близо до мен. Бях шокирана от факта, че след като разбрахме за бременността на Корин, ме остави сама без никакви обяснения. Имах чувството, че тази огромна бомба е избухнала точно пред краката ми и сега стоя сред развалините, сама и объркана.

Когато излязох навън, видях, че Ангъс и бентлито ме чакат до тротоара. Качих се в колата. Раздразнението ми ставаше все по-силно. Всеки път, когато Гидиън се отдръпваше от мен, пращаше Ангъс да го замества.

— Трябваше да се омъжа за теб, Ангъс — измърморих, докато се намествах на задната седалка. — Ти винаги си до мен.

— Действам според инструкциите на Гидиън — отвърна той, преди да затвори вратата.

„Винаги лоялен“, помислих си с горчивина.

Когато пристигнах на работа, научих, че Мегуми все още е болна, изпитах едновременно загриженост и облекчение. Беше крайно нетипично за нея да отсъства от работа, винаги пристигаше на работното си място много рано, така че поредното й отсъствие означаваше, че има сериозен проблем. Но това, че я няма, означаваше, че няма кой да долови настроението ми и да започне да ми задава въпроси, на които не искам да отговарям. Всъщност — не можех да отговоря. Нямах никаква представа къде е съпругът ми, какво прави или пък как се чувства.

И това ме караше да се чувствам гневна и наранена. Единственото чувство, което не изпитвах, беше страх. Гидиън беше прав, че бракът създава усещане за сигурност. Държах го така здраво, че трудно можеше да се измъкне от ръцете ми. Не можеше просто да изчезне или да продължи да не ми обръща внимание. Независимо от всичко в един момент щеше да му се наложи да ми даде обяснения. Въпросът беше: Кога?

Съсредоточих се върху работата си, искаше ми се времето да мине колкото е възможно по-бързо. Когато в пет часа си тръгнах, Гидиън все още не се бе обадил, аз също не бях направила опит да се свържа с него. Според мен той трябваше да преодолее разрива между нас, защото той бе причината за него.

След работа отидох на крав мага и в продължение на един час тренирах с Паркър.

— Тази вечер си в страхотна форма — каза той, когато за шести или седми път го хвърлих на постелката.

Не му казах, че си представям Гидиън на неговото място.

Прибрах се вкъщи и заварих Кари и Трей, седнали на дивана в хола. Ядяха сандвичи и гледаха някакво комедийно шоу.

— Има много, вземи си — каза Трей и ми подаде половината от сандвича си. — В хладилника има и бира.

Беше страхотен и на външен вид, и като личност. И освен това обичаше най-добрия ми приятел. Погледнах към Кари и за секунда съзрях объркването и болката в очите му. Той бързо ги скри зад прекрасната си широка усмивка. Потупа възглавницата до себе си и каза:

— Ела при нас, бебчо.

— Ще дойда — съгласих се, защото не можех да понеса мисълта да остана сама в стаята си и да се побъркам от притеснение. — Само да си взема един душ.

След като се изкъпах и облякох един стар износен анцуг, отидох при мъжете и седнах до тях на дивана. Питах се защо получавам съобщение, че не мога да проследя телефона на Гидиън, след като бях изпълнила всички инструкции, които ми беше оставил.

В крайна сметка останах да спя в хола. Предпочетох дивана пред собственото си легло, защото там щях да усещам миризмата на изчезналия си съпруг.

Въпреки това се събудих от аромата му, почувствах ръцете, които ме прегърнаха и ме вдигнаха. Отпуснах уморено глава върху гърдите на Гидиън и се заслушах в силния равномерен ритъм на сърцето му. Отнесе ме в стаята.

— Къде беше? — измърморих аз.

— В Калифорния.

— Какво? — стреснах се аз.

Той поклати глава.

— Ще говорим утре сутринта.

— Гидиън…

— Утре сутринта, Ева — повтори той твърдо, остави ме на леглото и ме целуна силно по челото.

Стиснах го за китката, когато понечи да се изправи.

— Да не си посмял да си тръгнеш.

— Не съм спал почти две денонощия.

В гласа му имаше особена нотка, която ме накара да застана нащрек.

Подпрях се на лакти и се опитах да видя лицето му в полумрака, не беше лесно, а и все още бях сънена. Единственото, което видях, бе, че е облечен с дънки и риза с дълги ръкави.

— Е, и? Тук също има легло.

Въздъхна раздразнено и уморено.

— Лягай! Аз ще отида да си взема лекарството.

Едва когато се забави, си спомних, че държи шишенце с лекарството си и в моята баня. Беше си тръгнал и нямаше намерение да се върне. Отметнах завивката и излязох от стаята, отидох в тъмния хол и започнах да търся ключовете си. Стигнах до апартамента на Гидиън и отключих вратата, за малко да се спъна в един куфар, оставен небрежно до нея.

Сигурно го беше хвърлил вътре и веднага бе дошъл при мен. И въпреки това не е имал намерение да прекара нощта в леглото ми. Защо беше дошъл? За да ме погледне, докато спя? Или да ме провери?

По дяволите! Дали някога щях да започна да го разбирам?

Потърсих го и го открих в голямата спалня, заспал по корем с глава на моята възглавница. Беше напълно облечен. Ботушите му лежаха отстрани на леглото, на няколко метра един от друг, като че ли ги беше събул набързо, а телефонът и портфейлът му бяха хвърлени върху нощното шкафче. Телефонът ме привлече неустоимо.

Взех го, въведох паролата „ангел“ и без всякакъв срам започнах да преглеждам съдържанието. Никак не ме интересуваше дали ще ме залови на местопрестъплението. Имах пълно право сама да потърся отговорите, които той отказваше да ми даде.

Последното, което очаквах да намеря, бяха многобройните мои снимки във фотоалбума. Бяха десетки. Някои от тях — на двама ни заедно, бяха правени от папараци; на други бях сама, беше ги правил с телефона си, без да усетя. Тъй като бяха заснети без моето знание, те ми даваха възможност да се погледна през неговите очи.

Вече не се тревожех. Той ме обичаше. Обожаваше ме. Тези снимки не можеха да са заснети от човек, който не изпитва подобни чувства. На тях бях с разрошена коса и без грим и не правех нищо по-интересно от това да чета или да стоя пред отворената врата на хладилника, докато се питам какво ми се хапва. Снимки, на които спях, ядях и се мръщех съсредоточено… Скучни ежедневни неща.

Списъкът с разговорите показваше, че е звънял най-вече на Ангъс, Раул и Скот. В гласовата поща имаше съобщения, оставени от Корин, с които отказах да се самоизмъчвам, но можех да видя, че не е отговарял на повикванията й и не я е набирал през последните дни. Имаше обаждания до бизнес партньори, две-три до Арнолдо и няколко до адвокатската кантора на Гидиън.

И три разговора с Диана Джонсън.

Присвих очи. Бяха с продължителност от няколко минути до четвърт час.

Погледнах изходящите съобщения и открих онова, което беше изпратил на Ангъс, докато бяхме в болницата.

„Трябва да я изведеш оттук.“

Седнах в креслото в ъгъла на стаята и вперих поглед в съобщението. Трябва, а не искам. По някаква причина думата, която бе избрал, промени представата ми за случилото се. Все още не разбирах всичко напълно, но вече не се чувствах така изолирана.

Освен това открих съобщения между него и Айрланд и това ме зарадва. Не ги прочетох, но видях, че последното е получено в понеделник.

Върнах телефона на мястото му и се загледах в мъжа, когото обичах. Беше потънал в дълбокия сън на изтощението. Проснат така на леглото, облечен в тези дрехи, изглеждаше толкова млад, колкото беше в действителност. Носеше на плещите си толкова много отговорности и го правеше да изглежда толкова лесно… почти вродено. Беше лесно човек да забрави, че и Гидиън като всички може да страда от стрес и от преумора.

Моя отговорност като негова съпруга беше да му помогна да се справи с това. Но щеше да е невъзможно да го направя, ако той продължава да се изолира. Опитваше се да ме държи далеч от всички проблеми и допълнително натоварваше себе си.

Налагаше се да поговорим за това веднага щом си отпочине.

Събудих се със схванат врат и с усещането, че нещо не е както трябва. Размърдах се внимателно, бях заспала свита на стола, и забелязах, че слънцето вече изгрява. През прозорците навлизаше розово-оранжева светлина и един бърз поглед към часовника до леглото ми показа, че вече е ранна сутрин.

Гидиън изпъшка и аз замръзнах на място. Обзе ме ужас, когато чух този звук. Беше потресаващ. Звук на създание, ранено и в тялото, и вътре в душата. Побиха ме тръпки, когато той изстена отново, цялото ми същество реагира на неговото мъчение.

Изтичах до леглото, качих се на него, застанах на колене и бутнах Гидиън по рамото.

— Гидиън. Събуди се.

Той се отдръпна рязко от мен, гушна се във възглавницата ми и я притисна до себе си. Тялото му се разтресе и от гърдите му се откъсна стон. Легнах плътно зад гърба му и го обгърнах през кръста.

— Тихо, миличък — прошепнах. — Аз съм до теб. Тук съм.

Започнах да го люлея, докато той плачеше в съня си, а сълзите ми мокреха ризата му.

— Събуди се, ангелче — измърмори Гидиън и допря устни до бузата ми. — Имам нужда от теб.

Протегнах се, все още ме болеше тук-там от усилените тренировки през последните две вечери и от няколкото часа, в които бях спала в креслото, преди да се преместя на леглото до него.

Беше вдигнал фланелката ми и гърдите ми лежаха разголени пред ненаситната му уста. Плъзна ръка под ръба на анцуга, а после и на бикините ми, вкара пръст в процепа ми и с бързи умели движения ме възбуди.

— Гидиън…

Усещах копнежа му в начина, по който ме докосваше, желанието бе завладяло цялото му тяло.

Целуна ме и не ми позволи да кажа нищо повече. Бедрата ми се извиха, когато пръстите му проникнаха в мен и започнаха нежно да ме чукат. Готова веднага да откликна на мълчаливото му желание, свалих анцуга надолу и започнах да ритам, докато накрая го събух. Протегнах се към копчетата на дънките му, разкопчах ги и отстраних от пътя си памучните му боксерки.

— Вкарай го — прошепна той, прилепил устни в моите.

Обхванах с пръсти възбудения му пенис и го поставих така, че да мога да поема първите няколко сантиметра от него. Той зарови лице във врата ми, натисна силно и потъна в мен, простена от удоволствие, когато мускулите на вагината ми обвиха плътно пениса му. Обвих ръце и крака около него и го притиснах здраво.

Времето и всичко останало на света загубиха значение. Гидиън поднови отново всички обещания, които ми беше дал на карибския плаж, а аз се опитах да го излекувам, надявах се да успея да му вдъхна силата, необходима, за да посрещне утрешния ден.

Гримирах се, когато Гидиън дойде при мен в банята и остави горещата чаша с подсладено кафе на мраморния плот. Беше само по долнище на пижама и това ме накара да помисля, че днес няма да ходи до офиса или поне няма да го направи веднага.

Погледнах го в огледалото, помъчих се да разбера дали помни снощния си сън. Никога не го бях виждала така дълбоко разстроен, сякаш сърцето му се късаше.

— Ева — започна той тихо, — трябва да поговорим.

— Напълно съм съгласна с теб.

Облегна се на плота, държеше чашата си с две ръце. Остана дълго време загледан в кафето и накрая попита:

— Когато с Брет Клайн сте правили секс, записвали ли сте го?

— Моля?

Обърнах се към него и стиснах по-здраво четката, с която нанасях грима си.

— Не, по дяволите! Защо ми задаваш подобен въпрос?

Погледна ме право в очите.

— Онази нощ, когато се прибирах от болницата, Диана ме спря във фоайето. След случилото се с Корин, прецених, че не бива да я пренебрегвам.

— Казах ти го.

— Знам. Беше права. Затова я заведох в бара малко по-нагоре по улицата, почерпих я чаша вино и й се извиних.

— Отишли сте да пиете вино — повторих аз.

— Не. Отидох да й се извиня за начина, по който се отнесох с нея. Почерпих я чаша вино, защото не можехме да стоим просто така в онзи проклет бар — отвърна той с раздразнение. — Реших, че ще предпочетеш да разговарям с нея на публично място, вместо да я поканя в апартамента, далече от чужди погледи, което би ми било по-удобно.

Беше прав, оцених факта, че е помислил за мен и се е съобразил с евентуалната ми реакция. Но все още бях ядосана на Диана, че е успяла да си уреди нещо като среща с него. Гидиън сигурно бе разбрал какво си мисля, защото леко изкриви устни.

— Проявяваш такова чувство за собственост, ангелче! Имаш късмет, че това ми харесва.

— Млъкни. Какво общо има Диана със записа на сексуалните ми изпълнения? Тя ли ти каза, че има такъв? Това е лъжа. Лъже.

— Не, не лъже. След като й се извиних, нещата между нас се изгладиха достатъчно, че да ми подхвърли кокала.

— Казвам ти, че всичко това са пълни глупости — възразих.

— Познаваш ли мъж на име Сам Имара?

Всичко около мен замря. Усетих как стомахът ми се сви на топка.

— Да, напъваше се да стане официален фотограф и оператор на групата.

— Точно така — каза Гидиън, отпи от кафето и продължи да ме гледа настойчиво над ръба на чашата си. — Очевидно по време на концертите е инсталирал видеокамери зад сцената, за да събере материал за случващото се зад кулисите. Твърди, че е пресъздал клипа на „Златна“ с истински ексклузивни кадри.

— О, господи! — Закрих устата си с ръка, гадеше ми се.

Беше достатъчно ужасно да си помисля, че чужди хора ще ме гледат как правя секс с Брет, но беше хиляди пъти по-лошо да си представя Гидиън да го види. Ужасеният израз на лицето му, докато гледаше клипа, все още беше ясно запечатан в съзнанието ми. Нещата между нас никога нямаше да са същите, ако види истинските кадри. Знаех, че аз самата никога няма да мога да прогоня от мислите си образа му с друга жена. И че с течение на времето този образ ще ме разяжда като киселина.

— Значи затова отиде в Калифорния — прошепнах.

— Диана ми даде информацията, с която разполага, и успях да издействам временна заповед, която забранява на Имара да продава и разпространява тези кадри.

Нямах представа какво мисли и чувства в този момент. Беше далечен и затворен в себе си, владееше се напълно. Докато аз имах усещането, че се разкъсвам по шевовете.

— Не можеш да го спреш — прошепнах аз.

— В момента имаме временна съдебна забрана.

— Ако попадне в някой от сайтовете за видеообмен, ще се разпространи навсякъде като чума.

Гидиън поклати глава, крайчетата на гарвановочерната му коса докоснаха раменете.

— Имам цял екип от компютърни специалисти, които по двайсет и четири часа в денонощието следят за този файл в интернет. Но Имара няма да получи нищо, ако пусне кадрите безплатно. Ще му донесат пари, само ако бъдат ексклузивно предоставени на някоя медия. Няма да ги качи в Мрежата, докато не пробва всички останали възможности — в това число и да ги продаде на мен.

— Диана ще разкаже на всички. Нейната работа е да разкрива тайни, не да ги пази.

— Обещах й ексклузивни права върху снимките от сватбата ни, ако си замълчи за това.

— И тя се съгласи? — попитах скептично. — Тази жена си пада по теб. Не може да е щастлива от факта, че вече не си на пазара. При това завинаги.

— В един момент ти става ясно, че няма никаква надежда — каза той сухо. — Мисля, че успях да я убедя. Вярвай ми, достатъчно щастлива е от парите, които ще получи от снимките.

Отидох до тоалетната, затворих капака и седнах. Започвах да осъзнавам последствията от това, което ми разказваше.

— Гади ми се от всичко това, Гидиън.

Той остави кафето си до моето и клекна пред мен.

— Погледни ме.

Изпълних заповедта му, но не беше лесно.

— Никога няма да позволя на някого да те нарани — заяви той. — Разбираш ли ме? Ще се погрижа за това.

— Съжалявам — въздъхнах аз. — Толкова съжалявам, че трябва да се занимаваш с всичко това. И с всичко останало, което се случва…

Гидиън взе ръцете ми в своите.

— Някой е нарушил правото ти на личен живот, Ева. Не се извинявай за това. А що се отнася до това да се справя със ситуацията… това е мое право. И чест за мен. Ти винаги ще си на първо място.

— Но в болницата не бях на първо място — възразих аз. Трябваше да излея негодуванието, преди да е пуснало корени в душата ми. Освен това исках да ми обясни защо винаги ме отблъсква, когато се опитва да ме защити. — Всичко отиде по дяволите, а ти изпрати Ангъс да ме отведе, когато исках да съм до теб. Замина за друг щат, без да се обадиш… без да кажеш каквото и да било.

Той стисна зъби.

— И освен това не спах. Вложих всяка една минута и поисках прекалена много услуги, за да успея да издействам тази временна забрана в краткия срок, с който разполагах. Трябва да ми имаш доверие, Ева. Дори да не разбираш какво се случва, трябва да вярваш, че винаги мисля за теб и правя най-доброто за теб. За нас.

Извърнах поглед. Отговорът не ми хареса.

— Корин е бременна.

Той въздъхна тежко:

— Да, била е. В четвъртия месец.

Една дума ме накара да замръзна.

— Била?

— Пометнала е, докато лекарите се отпивали да я спасят. Предпочитам да вярвам, че не е знаела за бебето.

Опитах се да разгадая израза на лицето му, като същевременно се стараех да прикрия облекчението, изписано по моето.

— В четвъртия месец? Това означава, че бебето е на Жиро.

— Надявам се да е така — каза той рязко. — Той явно смята, че детето е било негово и че аз съм виновен, че Корин го е загубила.

— Господи!

Гидиън сложи главата си в скута ми и притисна буза в бедрото ми.

— Сигурно не е знаела, че е бременна. Не е възможно да е рискувала детето си за нещо толкова глупаво.

— Няма да ти позволя да се обвиняваш за това, Гидиън — заявих твърдо.

Прегърна ме през кръста.

— Господи, имам чувството, че съм прокълнат.

В момента мразех Корин толкова много, че ми идваше да я убия. Тя знаеше, че бащата на Гидиън се е самоубил. Ако изобщо познаваше Гидиън, щеше да е наясно, че опитът й за самоубийство ще го съсипе.

— Ти не си отговорен за това — казах и прокарах пръсти през косата му, опитвайки се да го успокоя. — Чуваш ли ме? Единствено Корин е виновна за случилото се. Тя трябва да живее с мисълта за това, което е направила, а не ние с теб.

— Ева.

Прегърна ме, усетих дъха му през копринения халат.

Четвърт час след като Гидиън ме остави в банята, за да отговори на обаждане на Раул, аз все още седях пред огледалото, вперила поглед в умивалника.

— Ще закъснееш за работа — каза той нежно, когато дойде при мен и ме прегърна през гърба.

— Мисля да се обадя и да кажа, че няма да ходя.

Никога не постъпвах по този начин, но сега се чувствах уморена и безсилна. Не можех да си представя, че ще успея да се съсредоточа и да си върша работата както трябва.

— Можеш да го направиш, но няма да изглежда никак добре, когато се появят снимките ти от официалната вечеря довечера.

Погледнах го в огледалото.

— Няма да ходим.

— Напротив.

— Гидиън, ако този запис с мен и Брет излезе на бял свят, няма да искаш да свързват името ми с твоето.

Изведнъж тялото му замръзна, после той рязко ме извърна към себе си.

— Я повтори.

— Много добре ме чу. Не мислиш ли, че фамилията Крос вече е преживяла достатъчно?

— Никога не ми се е искало толкова много да те нашляпам по дупето както в момента, ангелче. За твое щастие, никога не се държа грубо, когато съм ядосан.

Грубата шегичка не успя да отвлече вниманието ми от факта, че е твърдо решен да брани момичето, което някога бях и от което в момента се срамувах. Беше готов да ме предпази от скандала, да ме защити според силите си и ако се наложи, да поеме удара заедно с мен.

Не мислех, че е възможно да го обичам повече, но той непрекъснато доказваше, че греша. Обхвана лицето ми в ръце.

— Каквото и да се става, ще го посрещаме заедно. И ти ще носиш моето име.

— Гидиън…

— Не можеш да си представиш колко се гордея с това — каза той и докосна с устни челото ми. — Колко много означава за мен, че взе името ми и го направи свое.

— О, Гидиън! — Вдигнах се на пръсти и се притиснах към него. — Толкова много те обичам.

Отидох на работа с половин час закъснение и заварих заместничка на бюрото на Мегуми. Усмихнах й се и я поздравих, но отново се разтревожих за приятелката си. Надникнах в кабинета на Марк и най-искрено се извиних за закъснението. Когато стигнах до бюрото си, се обадих на Мегуми, но тя не отговори. Тръгнах към работното място на Уил.

— Искам да те попитам нещо — казах, когато го открих.

— Дано да мога да ти отговоря — отвърна той, завъртя се на стола и ме погледна през стилните си очила.

— На кого се обажда Мегуми, когато е болна?

— За всичко докладва на Дафни. Защо?

— Просто се тревожа за нея. Не отговаря на обажданията ми. Питам се дали не ми се сърди за нещо — обясних аз и нервно запристъпвах от крак на крак. — Много ми е неприятно, че не знам нищо и не мога да й помогна.

— Дафни каза, че звучала ужасно, каквото и да означава това.

— Никак не ме успокои, но все пак благодаря.

Тръгнах обратно към бюрото си. Марк ми направи знак да вляза в кабинета му, когато минах покрай него.

— Днес ще пускат шестетажните банери.

— Така ли?

Той се захили.

— Искаш ли да отидем да ги видим?

— Можем ли? — Бях толкова разсеяна, че предпочетох да изляза в горещия и влажен августовски ден, вместо да стоя в прохладния офис. — Би било фантастично!

Марк грабна сакото си от облегалката на стола.

— Да вървим.

Малко след пет се прибрах вкъщи и заварих хола си, превзет от козметички, фризьорки и гримьорки, облечени в бели престилки. Кари и Трей седяха на дивана с нещо лепкаво и зелено по лицата, а под главите им бяха поставени кърпи, за да не се изцапа бялата дамаска. Майка ми весело бърбореше, докато фризьорката оформяше секси прическата й от спускащи се къдрици.

Ваех един бърз душ и отидох при тях. Само за час успяха да превърнат пораздърпания ми вид в бляскаво произведение, като едновременно с това ме оставиха на спокойствие да разсъждавам за всичко, което цял ден безмилостно потисках — видеото, Корин, Жиро, Диана и Брет.

Някой трябваше да съобщи на Брет. И този някой бях аз.

Когато козметичката се приближи към мен с молив за устни, вдигнах ръка и я спрях:

— Червено, моля.

Тя замълча за миг, след това поклати глава и ме огледа внимателно:

— Права сте.

Задържах дъха си, докато фризьорката впръска в прическата ми последния слой лак за коса, и в този момент усетих, че телефонът в джоба на халата ми вибрира. Видях, че се обажда Гидиън, и вдигнах.

— Здрасти, шампионе!

— Какъв цвят е роклята ти? — попита той вместо поздрав.

— Сребриста.

— Наистина ли? — Гласът му придоби онова топло звучене, от което цялата настръхвах. — С нетърпение чакам да те видя облечена в нея. И съблечена.

— По-добре не чакай — предупредих го аз, — а довлечи прекрасния си задник тук до десет минути.

— Слушам, госпожо.

Присвих очи.

— Побързай или няма да ни остане време за лимузината.

— Ммм… Ще съм при теб след пет минути.

Затвори, а аз задържах телефона си в ръка и продължих да се усмихвам.

— Кой беше? — попита майка ми и застана до мен.

— Гидиън.

Очите й проблеснаха.

— Ще те придружи ли тази вечер?

— Да.

— О, Ева! — възкликна тя и ме прегърна. — Толкова се радвам.

Прегърнах я и реших, че моментът е достатъчно подходящ да започна да разпространявам новината за годежа. Знаех, че Гидиън няма да чака дълго, преди да съобщи новината за сватбата ни на целия свят.

— Поискал е разрешение от татко да се ожени за мен — казах аз тихо.

— Наистина ли? — Отдръпна се от мен и се усмихна. — Разговарял е и с Ричард, което според мен е много мило от негова страна, нали? Вече започнах да правя планове. Мислех си за следващия юни, разбира се, в „Пиер“. Ще…

— Предлагам да планираш сватбата най-късно през декември.

Майка ми ахна и очите й се разшириха.

— Не ставай смешна! Невъзможно е да се организира сватба за толкова кратко време. Просто няма начин.

Свих рамене:

— Кажи на Гидиън, че планираш да е юни, и ще видиш как ще реагира.

— Всъщност ще трябва да изчакам първо да ти предложи официално.

— Точно така — съгласих се и я целунах. — Отивам да се облека.