Опиянена от теб

14

Сърцето ми биеше до пръсване, спуснах се към чантата си, изключих звука на телефона, който Гидиън ми беше дал, и го затворих във вътрешния джоб. Огледах се наоколо да видя дали има нещо, което трябва да скрия от очите на детективите. Сетих се за цветята в спалнята и за картичката. Но ако нямаха заповед за обиск, можеха да видят само това, което е пред очите им.

Изтичах и затворих вратата на стаята си, след това блъснах и вратата на стаята на Кари. Дишах тежко, когато звънецът иззвъня. Наложих си да тръгна с бавни крачки и спокойно да вляза в хола. Стигнах до входната врата и преди да я отворя, поех дълбоко въздух, за да се успокоя.

— Добър вечер — поздравих аз.

Пред мен стоеше детектив Грейвс, слаба като тръстика жена с остро лице и хитри сини очи като на лисица. Партньорът й, детектив Мична, беше по-възрастен мъж с оплешивяваща посивяла коса и с коремче. Той беше и по-мълчаливият от двамата. Личеше си, че се допълват в работата — Грейвс беше тежката артилерия, тя задаваше въпросите и държеше разпитвания на нокти. Мична стоеше отстрани и не привличаше внимание, но погледът му на ченге оглеждаше внимателно всичко и не пропускаше нито една подробност. Вероятно успехът им се дължеше на това.

— Може ли да влезем, госпожице Трамел? — попита Грейвс, но в тона й нямаше никаква молба.

Къдравата й кестенява коса бе вързана на опашка, беше облечена с яке, което прикриваше пистолета на кръста й, и държеше чанта за документи в ръка.

— Разбира се — отговорих аз и отворих широко вратата. — Да ви предложа ли нещо за пиене? Кафе? Вода?

— С удоволствие ще пийна вода — отвърна Мична.

Заведох ги в кухнята и извадих бутилки с минерална вода от хладилника. Детективите ме изчакаха до барплота — Грейвс бе вторачила поглед в мен, а Мична оглеждаше обстановката.

— Сега ли се прибрахте от работа? — попита той.

Ясно ми беше, че знаят отговора, но въпреки това отвърнах:

— Прибрах се преди няколко минути. Искате ли да седнем в хола?

— Тук ни е добре — заяви Грейвс с тон, който не търпеше възражение и постави износената кожена чанта на плота. — Ако нямате нищо против, бихме искали да ви зададем няколко въпроса. И да ви покажем едни снимки.

Замръзнах. Дали щях да понеса да видя някои от снимките, които Нейтън ми е правил? За миг ми хрумна налудничавата мисъл, че може да са снимки от местопрестъплението или дори от аутопсията. Но знаех, че това е малко вероятно.

— За какво става въпрос?

— До нас достигна нова информация, която може да е свързана със смъртта на Нейтън Баркър — каза Мична. — Опитваме се да проверим всички следи и се надяваме, че ще можете да ни помогнете.

Поех дълбоко въздух:

— Разбира се, ще се опитам да ви помогна, но не виждам как бих могла.

— Познавате ли Андрей Йедемски? — попита Грейвс.

Намръщих се.

— Не. Кой е той?

Тя бръкна в чантата, извади плик със снимки и ги постави пред мен.

— Ето този мъж. Виждали ли сте го преди?

Протегнах треперещи пръсти и взех най-горната снимка. Видях мъж в шлифер, разговаряше с друг мъж, който точно се качваше на задната седалка на спряла кола. Беше привлекателен, имаше светлоруса коса и загоряла от слънцето кожа.

— Не. А и той не е от хората, които се забравят лесно, ако ги срещнеш — отвърнах и вдигнах поглед към Грейвс. — Трябва ли да го познавам?

— В дома му бяха открити ваши снимки. Снимали са ви, без да знаете, докато се движите по улицата. Баркър притежаваше същите снимки.

— Нищо не разбирам. Откъде ги е взел?

— Най-вероятно от Баркър — каза Мична.

— Така ли каза този Йедемски? Защо му е било на Нейтън да му дава мои снимки?

— Йедемски не каза нищо — отвърна Грейвс. — Той е мъртъв. Убит е.

Главата започваше да ме боли.

— Нищо не разбирам. Не познавам този мъж и нямам представа откъде би могъл да знае нещо за мен.

— Андрей Йедемски е виден член на руската мафия — обясни Мична. — Освен че пренася незаконно алкохол и оръжие, имаме съмнения, че се занимава и с трафик на жени. Възможно е Баркър да се е опитвал да ви продаде или да ви изтъргува за тази цел.

Отдръпнах се от плота, клатейки глава. Не можех да осъзная за какво ми говорят. Напълно разбирах защо Нейтън ме преследва. Беше ме намразил от първия момент, в който ме видя, защото баща му се бе оженил повторно, вместо да скърби за майка му. Мразеше ме, защото заради мен го бяха затворили в психиатрична клиника и защото бях получила обезщетение от пет милиона долара, които той приемаше за свое наследство. Но какво общо има това с руската мафия? Трафик на жени? Нищо не разбирах.

Грейвс започна да прехвърля снимките и стигна до една, на която се виждаше платинена гривна със сапфири. Беше поставена до линия с форма на буквата „L“. Без съмнение тази снимка беше правена от полицията.

— Позната ли ви е тази гривна?

— Да. Принадлежала е на майката на Нейтън. Той даде да я разширят, за да става на ръката му. Носеше я непрекъснато.

— Била е на ръката на Йедемски, когато е настъпила смъртта му — обясни Грейвс с равен глас. — Вероятно я е носел за спомен.

— От какво?

— От убийството на Баркър.

Вперих поглед в Грейвс, защото тя знаеше много повече от онова, което казваше.

— Да не би да искате да кажете, че Йедемски е виновен за смъртта на Нейтън? Тогава кой е убил Йедемски?

Погледна ме право в очите, много добре разбираше защо задавах този въпрос.

— Бил е убит от собствените си хора.

— Сигурни ли сте?

Исках да се убедя, че са наясно, че Гидиън няма нищо общо с това. Да, беше извършил убийство — за да ме предпази — но никога не би убил човек, само за да избегне влизане в затвора.

Мична се намръщи, когато чу въпроса ми. Но Грейвс отговори:

— Няма никакво съмнение. Имаме го на запис от охранителните камери. Един от съдружниците му никак не се е зарадвал, когато е разбрал, че Йедемски спи с непълнолетната му дъщеря.

В мен се зароди надежда, последвана от смразяващ страх.

— И какво ще стане сега? Какво означава всичко това?

— Познавате ли някой, който е свързан с руската мафия? — попита Мична.

— Господи, разбира се, че не — отрекох разпалено аз. — Това е… съвсем различен свят. Дори не мога да повярвам, че Нейтън е поддържал подобни връзки. Но от друга страна, са минали толкова години, откакто не съм го виждала… — Със стегнати от болка гърди погледнах към Грейвс: — Искам да загърбя тази история. Искам Нейтън да престане да унищожава живота ми. Ще стане ли това изобщо някога? И след смъртта си ли ще продължи да ме преследва?

Тя бързо събра снимките, лицето й беше абсолютно безизразно.

— Ние направихме каквото можехме. Какво ще направите вие от тук нататък е абсолютно ваша работа.

Отидох в „Крос трейнър“ в шест и петнайсет. Направих го, защото бях обещала на Мегуми, а веднъж вече я бях подлъгала. Освен това изпитвах огромно безпокойство, имах нужда да се движа, да го изхвърля от себе си, преди да ме е побъркало. Веднага щом детективите си отидоха, изпратих съобщение на Гидиън, че трябва да го видя по-късно, но до момента, в който заключих чантата си в шкафчето, не бях получила отговор.

Като всичко, което принадлежеше на Гидиън, и „Крос трейнър“ беше впечатляващ както по размер, така и с удобствата, които предлагаше. Клубът, един от стотиците от веригата в страната, беше на три етажа и разполагаше с всичко, за което един фитнес маниак можеше да мечтае, плюс спа център и бар с протеинови шейкове.

Мегуми беше леко дезориентирана и се нуждаеше от помощ, за да се справи с някои от най-съвременните уреди, затова бе решила да се възползва от услугата, която се предлагаше на всеки нов член и гост — тренировка под ръководството на инструктор. Качих се на пътечката за бягане. За загрявка започнах с бързо ходене, а след това постепенно преминах към тичане. Влязох в обичайния си ритъм и пуснах мислите си също да спринтират.

Възможно ли беше двамата с Гидиън най-после да сме свободни да съберем парченцата от живота си и да продължим напред? Но как? Защо? Главата ми беше пълна с въпроси, които трябваше да задам на Гидиън с надеждата, че и той точно като мен няма никаква представа от отговорите. Беше абсолютно невъзможно да е замесен в смъртта на Йедемски. Не можех да допусна, че е.

Тичах, докато мускулите на бедрата и прасците ми започнаха да парят, докато потта започна да се лее обилно по цялото ми тяло, а дробовете ме заболяха от усилието да набавят въздух.

Накрая Мегуми беше тази, която ме спря. Застана пред пътечката за бягане и размаха ръка пред очите ми.

— Направо ми взе ума! Като машина си.

Забавих крачка и затичах по-бавно, след това преминах в ход и накрая спрях. Взех кърпата и бутилката си с вода, слязох от пътечката, вече усещах ефекта от пренатоварването.

— Мразя тичането — признах, все още задъхана. — Как мина тренировката ти?

Мегуми изглеждаше изискано дори в екип за фитнес. Върху резедавия й спортен потник имаше яркосин шев в цвета на клина й. Ярката комбинация беше подходяща за лятото и много стилна. Тя леко бутна рамото си в моето.

— Караш ме да се чувствам като неудачник. Само обикалях уредите и оглеждах мъжете. Инструкторът, с когото работих, не беше лош, но бих предпочела да ми се беше паднал онзи там.

Проследих пръста й.

— Това е Даниел! Искаш ли да те запозная с него?

— Да!

Тръгнахме заедно към лежанките в центъра на залата, махнах на Даниел, когато той вдигна глава и ни видя. Мегуми бързо свали ластика, с който бе вързала черната си коса, макар според мен и с него да изглеждаше перфектно. Имаше хубава кожа и устни, заради които направо й завиждах.

— Много се радвам да те видя, Ева — възкликна Даниел и протегна ръка. — Кого си ни довела днес?

— Това е приятелката ми Мегуми. Идва за първи път.

— Видях, че тренира с Тара — заяви Даниел и се усмихна широко. — Аз съм Даниел. Ако имаш нужда от каквото и да било, просто ми кажи.

— Ще се възползвам от предложението ти — предупреди го Мегуми и стисна ръката му.

— Непременно. Имаш ли някакви по-специални цели във фитнеса?

Те се заприказваха, а аз започнах да се оглеждам наоколо. Загледах се в уредите в опит да избера нещо по-лесно, с което да запълня времето, докато ги чакам. Вместо това съзрях позната физиономия.

Докато премятах кърпата си през рамо, забелязах на една от лежанките моята не чак до там любима репортерка. Поех дълбоко въздух и тръгнах към нея, наблюдавах я, докато правеше упражнения с петкилограмови тежести в ръце. Кестенявата й коса беше сплетена на рибена кост, дългите й крака се виждаха под прилепналия къс клин, а коремът й беше стегнат и съвсем плосък. Изглеждаше страхотно.

— Здравей, Диана!

— Бих те попитала дали идваш често тук — отвърна тя, остави тежестите и се изправи, — но е прекалено изтъркано. Как си, Ева?

— Добре. А ти?

В усмивката й имаше нещо, което всеки път ме дразнеше.

— Не те ли тревожи това, че Гидиън Крос е погребал греховете си под купчината пари, с които разполага?

Значи Гидиън се оказа прав, че Иън Хейгър ще изчезне щом получи парите си.

— Ако наистина бях убедена, че единственото, към което се стремиш, е истината, щях да ти я кажа.

— Всичко е истина, Ева. Разговарях с Корин Жиро.

— Така ли? Как е съпругът й?

Диана се разсмя:

— Гидиън е трябвало да те наеме да отговаряш за публичния му имидж.

Почувствах се некомфортно, думите й попаднаха право в десетката.

— Защо просто не отидеш в офиса му и не го притиснеш? Накарай го да си плати. Лисни питие в лицето му или го зашлеви…

— Защото няма да му пука. Изобщо няма и да забележи!

Избърсах потта, която все още се стичаше по слепоочието ми, и си признах, че вероятно е права. Много добре знаех, че Гидиън може да се държи като истински студенокръвен задник.

— Дори и да е така, след това сигурно ще се почувстваш много по-добре.

Диана грабна кърпата си от пейката.

— Много добре знам какво ще ме накара да се чувствам по-добре. Желая ти приятна тренировка, Ева. Сигурна съм, че много скоро пак ще си говорим.

Отдалечи се с бавна крачка, а аз не можех да се отърва от усещането, че е наумила нещо. Побиха ме тръпки, защото не знаех какво.

— Стига толкова, приключих — заяви Мегуми и дойде при мен. — Кой беше това?

— Никой, който да заслужава внимание.

В този момент червата ми силно изкъркориха и дадоха недвусмислен знак, че съм изгорила калориите от телешкото, което бях изяла на обяд.

— И аз винаги огладнявам след тренировка. Искаш ли да отидем да хапнем нещо?

— Разбира се — съгласих се и двете тръгнахме към душовете, заобикаляйки по пътя си уредите и хората, които тренираха. — Ще се обадя на Кари и ще го попитам дали иска да дойде с нас.

— О, да! — възкликна Мегуми и облиза устни. — Казвала ли съм ти, че според мен е страшно апетитен?

— Повече от веднъж.

Махнах за довиждане на Даниел и излязохме от залата.

Стигнахме до съблекалнята и Мегуми хвърли кърпата си в кошчето, точно до входа. Аз спрях и преди да хвърля моята, погалих с пръст избродираното лого на „Крос трейнър“. Сетих се за кърпите, които висяха в банята на Гидиън. Може би следващия път щях да се обадя и на него и да го поканя на вечеря с приятелите ми. Може би най-лошото бе зад гърба ни.

Открихме един ресторант близо до залата и Кари дойде да вечеря с нас заедно с Трей. Двамата влязоха в ресторанта хванати за ръка. Масата ни се намираше точно до големите прозорци на входа, така че по време на вечерята усещахме пулса на градския живот.

Седяхме на възглавници на пода, пиехме обилно количество вино и слушахме коментарите на Кари за хората, които минават пред нас. Погледът на Трей беше изпълнен с любов, когато се обръщаше към най-добрия ми приятел, и ми стана много приятно, когато видях, че Кари му отвръща по същия начин. Когато наистина харесваше някого, Кари избягваше да го докосва. Много ми се искаше да приема честите им докосвания с Трей като знак, че се сближават, а не като сигнал, че Кари губи интерес.

Докато вечеряхме, Майкъл отново се обади на Мегуми, но тя не вдигна телефона. Когато Кари я попита дали се държи така, за да се прави на интересна, Мегуми му разказа цялата история.

— Ако ти се обади отново, дай аз да говоря — предложи той.

— Не, за бога! — изсумтях аз.

— Защо? — попита Кари и премигна невинно. — Ще му кажа, че тя е прекалено овързана в момента и не можа да говори, а в това време Трей ще й дава сексуални напътствия така, че да се чуват.

— Звучи дяволски добре! — възкликна Мегуми и потърка ръце. — Майкъл не е особено подходящ за това, но като си знам късмета с мъжете, съм сигурна, че някой ден ще се възползвам от предложението ти.

Поклатих глава, бръкнах крадешком в чантата си, погледнах телефона и останах много разочарована, когато видях, че Гидиън все още не е отговорил.

Кари се надвеси през масата, за да види какво правя.

— Да не би да очакваш тайнственият любовник да ти определи среща?

— Какво? — Мегуми направо зяпна. — Излизаш с някого и не си ми казала?

Присвих очи и погледнах ядосано Кари.

— Сложно е.

— Може да е всичко друго, но не и сложно — възрази Кари и започна да се клати напред-назад върху възглавницата. — Чиста проба секс и страст.

— Ами Крос? — попита Мегуми.

— Кой? — тросна се Кари.

— Той иска отново да се съберат — настоя тя.

Сега беше ред на Кари да ме изгледа ядосано.

— Кога си говорила с него?

Поклатих глава.

— Обадил се е на майка ми. И не е казвал, че иска отново да се съберем.

Кари се усмихна лукаво.

— Би ли се отказала от новия си любовник, за да се върнеш при секс маратонеца Крос?

Мегуми ме бутна по крака.

— Гидиън Крос е секс маратонец? Мили боже… Всъщност той изглежда точно така. Господи! — Започна иронично да си вее с ръка.

— Имате ли нещо против да спрем да обсъждаме сексуалния ми живот? — измърморих и погледнах към Трей за подкрепа.

Той веднага се намеси:

— Кари ми каза, че утре двамата ще ходите на премиерата на някакво видео. Мислех, че около клиповете вече не се вдига чак такъв шум.

С благодарност се хванах за думите му.

— Така си е. И аз останах изненадана.

— Но там ще бъде добрият стар Брет — заяви Кари и се облегна на масата, сякаш искаше да сподели някаква тайна с Мегуми. — Ние го наричаме мъжа зад кулисите или мъжа от купето.

Потопих пръсти в чашата си с вода и пръснах Кари.

— Стига, Ева! Ще ме намокриш.

— Ако продължаваш така, целия ще те залея.

Когато в десет без петнайсет се прибрахме вкъщи, все още нямах никакви новини от Гидиън. Мегуми взе метрото, а ние с Кари и Трей се качихме в такси. Момчетата веднага се прибраха в стаята на Кари, а аз останах да се мотая в кухнята, чудех се дали да не отида в апартамента на Гидиън и да проверя дали е там.

Понечих да взема ключовете от чантата си и точно в този момент Кари влезе в кухнята. Беше гол до кръста и бос. Извади сметаната от хладилника и спря за миг, преди да тръгне.

— Добре ли си?

— Да, добре съм.

— Говори ли с майка си?

— Не, но ще го направя.

Облегна се на плота:

— Нещо друго ли те тревожи?

— Върви и се забавлявай — отпратих го аз. — Добре съм. Утре ще говорим.

— Като стана въпрос, в колко часа трябва да съм готов утре?

— Брет иска да ме вземе в пет, удобно ли ще ти е да се срещнем в „Кросфайър“?

— Няма проблем.

Наведе се и ме целуна по върха на главата.

— Приятни сънища, бебчо.

Изчаках да чуя, че вратата на Кари се затваря, след това грабнах ключовете си и отидох в съседния апартамент. В момента, в който влязох в тъмното тихо жилище, разбрах, че Гидиън не е там, но реших за всеки случай да погледна в стаите. Не можех да се отърся от усещането, че… нещо не е наред. Къде беше Гидиън?

Реших да позвъня на Ангъс, върнах се в моя апартамент, извадих телефона, който Гидиън ми беше дал, и отидох в стаята си. И там заварих Гидиън, потънал в собствените си кошмари.

Стреснах се, затворих бързо вратата и я заключих. Той се хвърли в съня си, изви гръб като дъга и изсъска от болка. Беше облечен в джинси и фланелка, лежеше върху покривката на леглото, сякаш е заспал, докато ме е чакал. Лаптопът му, все още отворен, беше паднал на земята, а по леглото имаше разпилени листове, които шумяха при всяко негово движение.

Спуснах се към него, опитвах се да намеря начин да го събудя, без да изложа себе си на опасност, знаех, че няма да си прости, ако ме нарани.

Той изръмжа, от гърдите му се изтръгна агресивен животински звук.

— Никога — каза рязко той. — Никога вече няма да я докоснеш.

Замръзнах.

Тялото му се изви с всичка сила, след това изпъшка, обърна се на една страна и потрепери.

Болката в гласа му ме тласна към действие. Качих се на леглото и докоснах рамото му. В следващия момент се озовах по гръб, притисната към матрака, а той се беше надвесил над мен с невиждащ поглед. Бях като парализирана от страх.

— Сега ще разбереш какво е усещането — прошепна той заканително, бедрата му се блъскаха в моите в грозна имитация на движенията, които правеше, когато се любехме.

Извърнах глава и се опитах да ухапя мускула на ръката му, беше толкова твърд, че едва забих зъби в него.

— Мамка му!

Той се отдръпна и аз го неутрализирах както ме беше учил Паркър, хвърлих го на една страна и се освободих, скочих от леглото и избягах.

— Ева!

Обърнах се и застанах с лице към него, готова за битка.

Той се изтърколи от леглото, за малко да падне на колене, но успя да се задържи и да се изправи.

— Извинявай. Заспал съм… Господи, колко съжалявам.

— Добре съм — казах аз, насилвайки се да звуча спокойно. — Спокойно!

Прекара ръка през косата си, гърдите му се надигаха тежко. Лицето му бе обляно в пот, очите зачервени.

— Господи!

Пристъпих към него, опитвах се да потисна все още трепкащия в мен страх. Това беше част от съвместния ни живот. И двамата трябваше да го приемем.

— Спомняш ли си какво сънува?

Гидиън преглътна шумно и поклати глава.

— Не ти вярвам.

— По дяволите, трябва да ми повярваш.

— Сънуваше Нейтън. Колко често ти се случва? — Протегнах се и взех ръката му.

— Не знам.

— Не ме лъжи.

— Не те лъжа — сопна се сърдито. — Много рядко си спомням какво сънувам.

Дръпнах го към банята, съвсем съзнателно исках да го накарам да направи крачка напред както във физическия, така и в психическия смисъл на думата.

— Детективите дойдоха при мен днес.

— Знам.

Дрезгавината в гласа му ме разтревожи. Колко ли дълго беше сънувал? Стана ми мъчно при мисълта, че се е измъчвал, че е бил сам и е страдал.

— И при теб ли дойдоха?

— Не, но са разпитвали за мен.

Запалих лампата и той изведнъж спря, стисна ръката ми по-силно и ме накара и аз да спра.

— Ева.

— Влизай под душа, шампионе. Ще говорим, след като се изкъпеш.

Взе лицето ми в ръце и докосна скулите ми с палци.

— Бързаш прекалено много. Намали темпото.

— Не искам да изпадам в ужас всеки път, когато сънуваш кошмари.

— Само минута — прошепна той, наведе се и допря чело в моето. — Изплаших те. Аз самият съм изплашен. Нека си дадем минута, за да се справим с това.

В този миг омекнах, сложих ръка върху сърцето му, което биеше бясно.

Зарови нос в косата ми.

— Нека да те помириша, ангелче. Да те почувствам. Да ти кажа, че съжалявам.

— Добре съм.

— Но това, което се случи, не е добре — възрази той, все още говореше тихо и загрижено. — Трябваше да те изчакам в нашия апартамент.

Допрях буза до гърдите му, хареса ми начинът, по който каза „нашия апартамент“.

— Цяла вечер си проверявах телефона, очаквах да ми изпратиш съобщение.

— Работих до късно. — Ръцете му се плъзнаха под блузата ми и докоснаха кожата на гърба ми. — След това дойдох тук. Исках да те изненадам… да правим любов…

— Може би вече сме свободни — прошепнах и го стиснах за фланелката. — Детективите… струва ми се, че всичко ще бъде наред.

— Обясни ми!

— Нейтън имаше една гривна, която винаги носеше…

— Със сапфири. Много женствена.

Вдигнах поглед към него.

— Да.

— Продължавай.

— Открили са я на ръката на един убит мафиот. Член на руската мафия. Според тяхната версия става въпрос за неразбирателство между двама престъпници.

Гидиън присви очи и остана напълно неподвижен.

— Много интересно.

— Откачено е. Говореха за мои снимки и за трафик на жени, което няма нищо общо с…

Той притисна пръсти до устните ми и ме накара да замълча.

— Интересно е, защото гривната беше на ръката на Нейтън, когато го оставих.

Докато си миех зъбите, наблюдавах Гидиън, който се къпеше. Сапунисаните му ръце се плъзгаха по тялото му с бързи, почти груби отмерени движения. В тях нямаше нищо от интимния начин, по който го галех, сякаш го боготворях, нищо от любовта и благоговението, които изпитвах към него. Изкъпа се само за няколко минути, излезе от кабината в цялата красота на голото си тяло, след това взе кърпа и избърса водата от кожата си.

Когато свърши, застана зад гърба ми, сложи ръце на бедрата ми и ме целуна по врата.

— Нямам никакви връзки с подземния свят — прошепна той.

Изплакнах устата си и го погледнах в огледалото.

— Нещо притеснява ли те, че ми казваш това?

— Предпочитам аз да ти го кажа, вместо да ме питаш.

— Някой е положил доста усилия, за да те защити. — Обърнах се и го изгледах. — Възможно ли е да е Ангъс?

— Не. Кажи ми как е умрял мафиотът?

Върхът на пръстите ми се плъзна по корема му, беше приятно да усещам как мускулите му реагират на допира.

— Един от неговите хора го е убил. Отмъщение. Бил е под наблюдение, затова Грейвс каза, че имат неопровержими доказателства.

— Значи е някой, който има връзки или с мафията, или с полицията, или и с двете. Който и да го е направил, е избрал жертва, която да поеме вината, без да се налага да плаща за нея.

— Не ме интересува кой го е направил, стига ти да си в безопасност.

Гидиън ме целуна по челото.

— Трябва да ни интересува — прошепна той тихо. — Щом са искали да ме предпазят, значи знаят какво съм извършил.