Опиянена от теб

13

Може би защото аз самата току-що бях правила любов, не беше трудно да видя признаците у Мегуми. Или пък секс радарът ми, както Кари се бе изразил, вече не даваше накъсо. Каквато и да беше причината, бях напълно сигурна, че приятелката ми е спала с мъжа, с когото възнамеряваше да скъса, и не се чувстваше никак щастлива от това.

— Е, какво стана, скъсахте ли? — попитах и се облегнах на бюрото й.

— О, да, сложих край — отвърна тя мрачно, — но първо го изчуках. Реших, че ще е освобождаващо. Освен това не знам докога ще остана на сухо.

— Да не би сега да съжаляваш?

— Всъщност, не. Но той се направи на много засегнат и каза, че съм го използвала само за секс. Което до известна степен е вярно, но той самият твърдеше, че не иска да се обвързва. Помислих, че няма да е проблем да правим необвързващ обеден секс.

— И сега се чувстваш объркана и виновна. — Усмихнах й се съчувствено. — Забрави ли, че не ти се е обаждал от петък. Обядвал е с едно красиво момиче и освен това е получил оргазъм, никак не е лошо.

Тя наклони глава настрани.

— Права си.

— Така е.

Настроението й видимо се оправи.

— Ще ходиш ли на тренировка довечера, Ева?

— Би трябвало, но баща ми е в града и в момента се съобразявам с плановете му. Ако решим да отидем, с удоволствие ще те взема с нас, но няма да знам със сигурност, преди да свърша работа.

— Не искам да се натрапвам.

— Извинение ли си търсиш?

Тя се усмихна стеснително.

— Може би малко.

— Искаш ли след работа да отидем заедно вкъщи и да те запозная с баща ми? Ако той реши да отидем на фитнес, ще ти дам да облечеш нещо мое. Ако не иска, ще измислим какво да правим.

— Добре, съгласна съм.

— Значи се разбрахме.

И за двете ни щеше да е добре. Аз още веднъж щях да покажа на баща ми, че водя съвсем нормален живот, а Мегуми щеше да спре да се терзае от раздялата с Майкъл.

— Тръгваме в пет.

— Тук ли живееш? — попита Мегуми, вдигна глава и загледа сградата. — Хубаво местенце.

Също както другите постройки на обточената с дървета улица и тази имаше история. Личеше си по архитектурните орнаменти, които съвременните архитекти вече не използват. Преди време сградата е била реновирана и над входа й бе поставен модерен навес, направен изцяло от стъкло. Тази нова придобивка учудващо добре пасваше на старата фасада.

— Хайде — подканих я аз и се усмихнах на Пол, който ни отвори вратата.

Когато слязохме от асансьора, трябваше да положа големи усилия, за да не погледна към вратата на Гидиън. Как ли щях да се почувствам, ако можех да заведа приятелка в жилище, което споделяме двамата? Много ми се искаше да е възможно. Искаше ми се да изградим общо бъдеще. Отключих вратата на апартамента, поканих Мегуми да влезе и взех чантата й.

— Чувствай се като у дома си. Отивам само да кажа на баща ми, че сме тук.

Тя гледаше с широко отворени очи големия хол и прилежащата към него кухня.

— Този апартамент е направо огромен.

— Наистина нямаме нужда от толкова много пространство.

— Но кой би се оплакал? — ухили се тя.

— Така си е!

Тъкмо пристъпвах в коридора към стаята за гости, когато майка ми изскочи от малкия коридор — онзи към стаите ни с Кари, от другата стана на хола. Спрях изумена, когато видях, че е облечена с моя пола и моя блуза.

— Мамо, какво правиш тук?

Зачервените й очи се спряха в точка някъде около кръста ми. Лицето й беше така пребледняло, че гримът й изглеждаше неестествено силен. В този момент осъзнах, че е използвала моите гримове. Макар от време на време да ни смятаха за сестри, аз имах сивите очи и матовата кожа на баща ми и използвах гримове в съвсем друг нюанс от този, който подхождаше на майка ми.

Усетих, че започва леко да ми се повдига.

— Мамо?

— Трябва да тръгвам — изрече тя, без да ме погледне в очите. — Не разбрах кога е станало толкова късно.

— Защо си облечена с мои дрехи? — попитах, въпреки че знаех отговора.

— Разлях нещо върху роклята си. Ще ти ги върна. — Подмина ме бързо, но щом видя Мегуми, отново рязко спря.

Не можех да помръдна, имах чувството, че краката ми са заковани за пода. Свих ръце в юмруци. Срамът, който изпитваше майка ми в момента, ми беше до болка познат. Гърдите ми се стегнаха от гняв и разочарование.

— Здравей, Моника! — Мегуми пристъпи напред и я прегърна. — Как си?

— Здравей, Мегуми. — Майка ми явно се чудеше какво да каже. — Много се радвам да те видя. Иска ми се да мога да поостана с вас, момичета, но наистина ужасно бързам.

— Кланси тук ли е? — попитах аз, защото не бях обърнала внимание на колите, паркирани пред сградата.

— Не, ще взема такси.

Не ме погледна в очите дори когато обърна глава към мен.

— Мегуми, имаш ли нещо против да си тръгнеш с таксито на майка ми? Извинявай, че те подведох така, но изведнъж се почувствах доста зле.

— Разбира се.

Тя впери поглед в лицето ми и със сигурност забеляза промяната в настроението ми.

— Няма проблем.

Тогава майка ми вдигна поглед към мен, а аз не знаех какво да й кажа. Бях отвратена както от чувството за вина, изписано по лицето й, така и от мисълта, че е изневерила на Стантън. Щом имаше намерение да го прави, трябваше да може да понесе последствията. Точно в този момент се появи и баща ми. Влезе, облечен в дънки и тениска и бос, а касата му все още беше влажна от току-що взетия душ. Както винаги късметът ми беше направо отличен.

— Татко, тава е приятелката ми Мегуми. Мегуми, запознай се с баща ми Виктор Рейъс.

Баща ми отиде до Мегуми и се здрависа с нея. Двамата с майка ми очевидно се отбягваха. Това обаче не ми попречи да усетя искрите, които прехвърчат между тях.

— Помислих, че няма да е лошо да излезем заедно — казах аз, колкото да запълня неловкото мълчание, — но сега никак не ми се излиза.

— Трябва да тръгвам — повтори отново майка ми и стисна чантата си. — Ще дойдеш ли с мен, Мегуми?

— Да, разбира се — отвърна приятелката ми и ме прегърна за довиждане. — Ще ти се обадя по-късно да видя как си.

— Благодаря.

Хванах ръката й и я стиснах, преди да успее да я измъкне от моята.

В момента, в който входната врата се затвори, се обърнах и тръгнах към стаята си.

Баща ми ме последва.

— Чакай, Ева.

— В момента не искам да говоря с теб.

— Не се дръж като дете.

— Моля? — възкликнах аз и се обърнах към него. — Пастрокът ми плаща наема на този апартамент. Искаше да живея на добре охранявано място, за да бъда в безопасност от Нейтън. Помисли ли за това, докато чукаше жена му?

— Мери си думите. Все още си ми дъщеря.

— Прав си. И знаеш ли какво? — попитах аз и тръгнах към коридора. — До този момент не се бях срамувала от това.

Лежах в леглото си, вперила поглед в тавана, искаше ми се да съм с Гидиън, но знаех, че в момента той има час при доктор Питърсън. Вместо това изпратих съобщение на Кари: „Имам нужда от теб. Върни се по-скоро“.

Наближаваше седем, когато на вратата се почука.

— Бебчо, аз съм. Отвори ми.

Отворих бързо вратата, спуснах се към него и го прегърнах силно. Той ме вдигна на ръце, внесе ме в стаята и затвори с крак вратата след себе си. Остави ме на леглото, седна до мен и ме прегърна през рамо. Миришеше много приятно на любимия си парфюм. Облегнах се на него, бях благодарна за безрезервното му приятелство. Минаха няколко минути, преди да проговоря.

— Майка ми и баща ми са спали заедно.

— Знам.

Извих глава и го погледнах.

— Чух ги, когато тръгвах на снимки днес следобед — отвърна той и направи гримаса.

— Гадост! — Стомахът ми се надигна.

— Да, и на мен не ми хареса — измърмори той и прокара пръсти през косата ми. — Баща ти седи отвън на дивана и изглежда смазан. Каза ли му нещо?

— Да, за съжаление. Държах се лошо и сега се чувствам зле. Трябва да поговоря с него, но ми е много странно, защото в момента изпитвам най-голяма симпатия към Стантън. А аз дори не го харесвам особено.

— Той се държи добре към теб и към майка ти, а изневярата така или иначе никога не е приятна.

— Нямаше да съм толкова ядосана, ако бяха отишли някъде другаде — изпъшках аз. — Искам да кажа, че пак нямаше да е правилно от тяхна страна, но той плаща наема на този апартамент. И това прави нещата още по-грозни.

— Така е — съгласи се Кари.

— Какво ще кажеш да се преместим?

Кари вдигна вежди.

— Само защото родителите ти са се чукали тук?

— Не — отвърнах аз, станах и започнах да крача напред-назад. — Избрахме този апартамент, защото е добре охраняван. Тогава имаше смисъл да се възползваме от помощта на Стантън, защото Нейтън представляваше заплаха и беше важно да сме в безопасност, но сега… — Погледнах го. — Сега всичко е съвсем различно. Струва ми се, че вече не е редно да сме тук.

— Къде да се преместим? На някое друго място в Ню Йорк, където можем да си позволим сами да плащаме наема? Или изобщо да се махнем от Ню Йорк?

— Не искам да напускам Ню Йорк — уверих го аз. — Работата ти е тук. Моята също.

„Гидиън също.“

Кари сви рамене.

— Разбира се. Както кажеш. Съгласен съм.

Той все още седеше на леглото, отидох до него и го прегърнах.

— Ще поръчаш ли нещо за вечеря, докато поговоря с баща си?

— Имаш ли нещо предвид?

— Не. Изненадай ме.

Отидох при баща си и седнах до него на дивана. Сърфираше на таблета, но го остави, когато ме видя.

— Съжалявам за това, което казах — започнах аз. — Не го мислех.

— Напротив, мислеше го — отвърна той и се почеса изморено по врата. — И не те обвинявам. И аз самият в момента не се гордея със себе си. И нямам никакво извинение. Знаех, че не постъпвам правилно. Тя също.

Седнах на дивана точно срещу него, облегнах се и свих крака под себе си.

— Между вас има страхотна химия. Знам какво е.

Той ме погледна изпитателно с неспокойните си и сериозни сиви очи.

— И между вас с Крос е така. Видях го, когато беше тук на вечеря. Ще се опиташ ли да оправиш отношенията си с него?

— Много бих искала. Това проблем ли е за теб?

— Обича ли те?

— Да — отвърнах аз и леко се усмихнах. — Но има нещо повече от това… изпитва нужда от мен. Няма нещо, което не би направил заради мен.

— Тогава защо не сте заедно?

— Ами… доста е сложно.

— Винаги е сложно — каза той мрачно. — Виж какво, трябва да знаеш… Обичам майка ти от момента, в който я видях. Това, което стана днес, не трябваше да се случва, но то означава много за мен.

— Разбирам. — Протегнах се и го хванах за ръката. — И какво ще стане сега?

— Утре се прибирам вкъщи и ще се опитам да премисля нещата.

— Двамата с Кари обсъждахме възможността да дойдем в Сан Диего по-следващия уикенд. Просто да се помотаем заедно. Да се видим с теб и с доктор Травис.

— Говорила ли си с доктор Травис за това, което ти се е случило?

— Да. Ти ми спаси живота, като ме заведе при него — отвърнах съвсем искрено. — Безкрайно съм ти благодарна за това. Майка ми ме пращаше при какви ли не надути психоаналитици, с които не можех да установя никаква връзка. Имах чувството, че ме изучават като лабораторна мишка. Доктор Травис ме накара да се почувствам нормална. Освен това там срещнах Кари.

— Вие двамата спряхте ли да ме обсъждате? — Като по даден знак Кари се появи в хола с менюто в ръка. — Знам, че съм много привлекателен, но по-добре си пестете силите за тайландската храна, която съм поръчал. Идва съвсем скоро, при това в огромни количества.

На другата сутрин баща ми хвана полета в единайсет часа, затова се наложи да оставя Кари да го изпрати. Сбогувахме се, преди да тръгна за работа, и си обещахме следващия път, когато се чуем, да уточним плановете за пътуването ни до Сан Диего.

Седях на задната седалка в таксито и пътувах към работа, когато се обади Брет. За миг се поколебах дали да не оставя гласовата поща да се включи, но след това размислих и вдигнах телефона.

— Здрасти!

— Здравей, красавице! — Каза той и гласът му се разля по сетивата ми като горещ шоколад. — Готова ли си за утре?

— Ще бъда. В колко часа е премиерата? Кога трябва да сме на Таймс скуеър?

— Очакват да пристигнем в шест.

— Добре. Нямам представа какво да облека.

— Каквото и да облечеш, ще изглеждаш страхотно.

— Да се надяваме. Как върви турнето?

— Прекарвам си перфектно — разсмя се той и дрезгавият секси звук ми върна старите спомени. — Няма нищо общо с бара на Пит.

— О, да, барът на Пит — повторих аз. Никога нямаше да забравя този бар, макар че някои от вечерите, прекарани там, ми се губеха като в мъгла. — Вълнуваш ли се за утре?

— Разбира се, чакам с нетърпение да те видя.

— Знаеш, че нямах това предвид.

— Вълнувам се и за промоцията на клипа — разсмя се той отново. — Иска ми се да мога да съм с теб още тази вечер, но ще взема нощния полет до Ню Йорк. Утре обаче, непременно ще вечеряме заедно.

— Може ли и Кари да дойде? Вече го поканих на премиерата на видеото. Двамата се познавате, така че предположих, че няма да имаш нищо против.

— Не ти трябва пазач, Ева — изсумтя той. — Мога да се въздържам.

Таксито спря пред „Кросфайър“ и шофьорът изключи апарата. Подадох му банкнотата през процепа на пластмасовата преграда и се измъкнах от колата, като оставих вратата отворена, за да може да се качи един мъж, който очевидно много бързаше.

— А пък аз си мислех, че харесваш Кари.

— Харесвам го, но предпочитам да сме само двамата. Искаш ли да направим следния компромис. Кари ще дойде на премиерата, но на вечеря ще отидем сами?

— Добре — съгласих се. За да може Гидиън по-лесно да преглътне предстоящата ми среща, реших да отидем в някой от неговите ресторанти и предложих: — Да направя ли резервация?

— Чудесно.

— Трябва да затварям. Вече пристигам на работа.

— Изпрати ми съобщение с адреса си, за да знам откъде да те взема.

— Добре, ще го направя — обещах аз, минах през въртящите се врати и се отправих към охраната. — Утре ще си поприказваме.

— Очаквам го с нетърпение. Ще се видим към пет.

Прибрах телефона и влязох в най-близкия асансьор. Качих се горе, минах през стъклената врата на офиса и вместо поздрав, Мегуми завря мобилния си в лицето ми.

— Можеш ли да повярваш? — възкликна тя.

Отдръпнах се назад, за да мога да прочета написаното на дисплея.

— Три пропуснати повиквания от Майкъл.

— Мразя такива мъже — оплака се тя. — В един момент не могат без теб, а в следващия не ти обръщат никакво внимание. Искат те до мига, в който те получат, а след това започват да искат нещо друго.

— Ами кажи му го.

— Така ли мислиш?

— Кажи му го право в очите. Може да не отговаряш на обажданията му, но накрая ще полудееш. Само не се съгласявай да се срещнеш с него. Никак няма да е хубаво, ако отново правите секс.

— Така е — съгласи се Мегуми. — Няма да е хубаво да правим секс, дори когато сексът е наистина хубав.

Разсмях се и се отправих към бюрото си. Имах да върша далече по-важни неща от това да обсъждам нечий чужд любовен живот. Марк беше поел няколко поръчки едновременно, а три от кампаниите бяха навлезли в заключителен етап. Творческият отдел работеше усилено и предварителните проекти непрекъснато се появяваха на бюрото му. Това беше любимата ми част от процеса, когато всички части се събираха в едно и се оформяше крайният продукт.

В десет часа двамата с Марк задълбочено обсъждахме различните подходи към рекламната кампания на адвокатска кантора за разводи. Опитвахме се да постигнем точния баланс между съчувствието към клиента, който преминава през тежък момент от живота си, и най-ценното качество на адвоката — способността да е хитър и безмилостен.

— Никога няма да ми се наложи да прибягна до услугите им — заяви Марк малко неочаквано.

— Така е. — Трябваше ми известно време да разбера, че има предвид адвокатската кантора. — Никога няма да ти се наложи. Изгарям от нетърпение лично да поздравя Стивън по време на обяда. Толкова се радвам за вас двамата.

Марк се ухили и се показаха леко кривите му зъби, които според мен го правеха много чаровен.

— Никога не съм бил така щастлив.

Наближаваше единайсет и вече работехме по кампанията на един производител на китари, когато телефонът на бюрото ми иззвъня. Изтичах до него, грабнах слушалката и поздравих по обичайния начин, но бях прекъсната от писък:

— О, боже, Ева! Току-що разбрах, че и двете ще ходим на промоцията на „Сикс-Найнтс“.

— Айрланд?

— Че кой друг!

Сестрата на Гидиън беше толкова развълнувана, че гласът й звучеше като на дете, а не като на седемнайсетгодишна.

— Обожавам „Сикс-Найнтс“, Брет Клайн е направо невероятен. Както и Дарън Ръмсфелд. Той е барабанистът. И той е адски як! Разсмях се:

— А случайно да харесваш и музиката им?

— Ха, много ясно! Виж какво — започна тя и гласът й изведнъж стана сериозен, — мисля, че утре трябва да се опиташ да поприказваш с Гидиън. Нали разбираш, просто мини покрай него и му кажи „Здрасти“. Кълна се, че само да открехнеш вратата, той веднага ще се втурне през нея. Страшно много му липсваш.

Облегнах се назад в стола и продължих с ролята.

— Така ли мислиш?

— Толкова е очевидно.

— И защо си толкова убедена?

— Не знам. Как се променя гласът му например, когато започне да говори за теб. Не мога да обясня, но ти казвам, че би дал всичко да се върнеш при него. Ти си му казала да ме вземе утре, нали?

— Не точно…

— Така си и знаех. Винаги прави това, което му казваш — засмя се тя. — Между другото, много ти благодаря.

— Благодари на него. Много ще се радвам да се видим отново.

Айрланд беше единственият човек в семейството, към когото Гидиън изпитваше най-искрени чувства, макар че полагаше големи усилия да ги прикрива. Според мен може би се страхуваше да не бъде разочарован или да не предаде тези чувства по някакъв начин. Не знам точно каква беше причината, но Айрланд боготвореше брат си, а той се държеше настрани от нея, макар отчаяно да се нуждаеше от обич.

— Обещай ми, че ще се опиташ да поговориш с него — настоя тя. — Все още го обичаш, нали?

— Повече от всякога — отговорих съвсем искрено.

Тя замълча за миг, а после каза:

— Променил се е много, откакто се запозна с теб.

— Възможно е. Аз също съм се променила — признах и се поизправих, когато видях, че Марк излиза от кабинета си. — Сега трябва да се захващам за работа, но утре ще си поговорим. И ще си направим план за деня по женски, за който говорихме.

— Чудесно! До утре.

Затворих телефона, стана ми много приятно, че Гидиън е изпълнил обещанието си и ще вземе Айрланд със себе си. И двамата напредвахме, както заедно, така и по отделно.

— С бебешки стъпки — прошепнах.

И се залових за работа.

Точно в дванайсет часа двамата с Марк се отправихме към френското бистро, където имахме среща със Стивън. Когато влязохме в ресторанта, веднага забелязахме партньора на Марк, въпреки че помещението беше огромно и пълно с посетители.

Стивън Елисън беше едър мъж — висок, широкоплещест и мускулест. Имаше собствена строителна компания и предпочиташе да работи по строежите, заедно с подчинените си. Но това, което веднага привличаше погледа, беше яркочервената му коса. Сестра му Шона имаше неговата коса, както и веселия му, жизнерадостен нрав.

— Здрасти! — поздравих и го целунах по бузата, с него можех да се държа много по-свободно, отколкото с шефа си. — Поздравления!

— Благодаря ти, миличка! Марк най-после реши да ме направи почтен мъж.

— За целта е нужно доста повече от това да минеш под венчило — не му остана длъжен Марк и дръпна стола, за да седна.

— Кога не съм бил почтен и честен с теб? — запротестира Стивън.

— Ами… чакай да си помисля — каза Марк, настани ме и седна до мен. — Когато например се кълнеше, че бракът не е за теб?

— Никога не съм казвал, че не е за мен — отвърна Стивън и ми намигна, сините му очи ме гледаха закачливо. — Просто казвах, че не е за повечето хора.

— Ужасно се притесняваше как да ти предложи — намесих се аз. — Толкова ми беше жал за него.

— Така е — съгласи се Марк и започна да прелиства менюто. — Тя ми е свидетел колко жестоко и незаслужено ме наказа.

— Мен трябва да съжаляваш — тросна се Стивън. — Аз го омайвах с вино, рози и цигулки. Дни наред репетирах как точно да му предложа. И въпреки това той ме отхвърли.

Той вдигна драматично поглед към тавана, но беше ясно, че някъде дълбоко в душата му раната все още не е заздравяла напълно. Когато Марк постави ръка върху ръката на партньора си и я стисна, знаех, че съм права.

— И как точно ти предложи? — попитах аз, макар че Марк вече ми беше разказал.

Келнерката дойде да попита дали искаме вода и прекъсна разговора ни. Задържахме я, за да поръчаме, след което Стивън започна да разказва неговата версия за случилото се в нощта на годишнината им:

— През цялото време се потеше като луд и през две минути си бършеше челото.

— Лято е — измърмори Марк.

— А в ресторантите има климатици — възрази Стивън. — Цялата вечер премина в този дух и най-накрая си тръгнахме за вкъщи. Вече започвах да мисля, че няма да го направи, че вечерта ще свърши, а той така и няма да изрече проклетите думи. По едно време започнах да се питам дали да не му предложа аз, само и само всичко да приключи. И ако отново каже „не“…

— Не съм казвал „не“ първия път — прекъсна го Марк.

— … този път вече щях да му ударя един. Щях да му наритам задника и да го натоваря на първия самолет за Вегас, защото времето си върви и аз няма да ставам по-млад.

— Явно и по-мил няма да ставаш — оплака се Марк.

Стивън само го изгледа.

— И така, слизаме ние от лимузината и аз се опитвам да си спомня онези прекрасни думи, с които му предложих миналия път, а той ме хваща за ръката и изтърсва: „По дяволите, Стивън, трябва да се омъжиш за мен!“.

Разсмях се и се облегнах на стола, за да направя място на келнерката да остави салатата.

— Само толкова?

— Само толкова — отвърна Стивън и кимна енергично.

— Много прочувствено — обърнах се към Марк и вдигнах палец нагоре. — Направо си върхът.

— Виждаш ли? — обади се Марк. — Направих го.

— Сами ли ще си пишете брачните клетви? — попитах. — Защото това ще бъде много интересно.

Стивън се разтресе от смях и привлече вниманието на всички наоколо. Преглътнах чери доматчето, което дъвчех, и заявих:

— Нали знаеш, че умирам да видя папката със сватбени идеи?

— Ами… съвсем случайно…

— Не е истина — възкликна Марк и поклати глава, когато Стивън се наведе и извади от чантата до краката си една доста обемиста папка. Беше така препълнена, че отвсякъде стърчаха изрезки от вестници.

— Чакай само да видиш каква торта намерих — каза Стивън и бутна панерчето с хляб, за да направи място на масата.

Опитах се да потисна усмивката си, когато видях, че най-отпред в папката има съдържание и всичко е разделено тематично.

— Сватбената ни торта определено няма да е с форма на небостъргач с кранове и булдозери около него — заяви твърдо Марк.

— Сериозно? — заинтригувах се аз. — Я да видя.

Вечерта се прибрах, оставих чантите на обичайното място, събух си обувките и се настаних на дивана. Излегнах се по гръб и вперих поглед в тавана. Бяхме се уговорили с Мегуми да се срещнем в „Крос трейнър“ в шест и половина, така че нямах много време, но наистина се нуждаех от малко почивка. Цикълът ми бе дошъл предишния следобед и както обикновено бях кисела и раздразнителна и за да бъде ситуацията още по-приятна, се чувствах напълно изтощена.

Въздъхнах с ясното съзнание, че в някакъв момент ще ми се наложи да разговарям с майка ми. Имаше много неща, които трябваше да изчистим и колкото повече отлагахме, толкова повече ми тежеше. Искаше ми се да мога да оправя проблемите с нея толкова лесно, колкото с баща ми, но трудността не можеше да е причина да не си говорим. Тя ми беше майка и аз я обичах. Никак не ми бе приятно, че в момента не се разбираме.

После мислите ми се насочиха към Корин. Сигурно трябваше по-рано да се сетя, че жена, която е изоставила съпруга си и е дошла от Париж в Ню Йорк заради един мъж, няма да се откаже от него толкова лесно. Но би трябвало да познава Гидиън достатъчно добре, за да разбере, че с преследване нямаше да постигне нищо.

Ами Брет… какво щях да правя с него?

Звънецът на домофона иззвъня. Станах, намръщих се леко и тръгнах към него. Дали с Мегуми не се бяхме разбрали и тя е помислила, че ще се срещнем тук? Не че имах нещо против, но…

— Да?

— Здрасти, Ева — каза момчето от рецепцията. — Детективи Мична и Грейвс от полицейското управление на Ню Йорк са тук.

По дяволите! В този момент всичко останало загуби значение. Страхът се разля по тялото ми и ме стисна в ледените си нокти. Трябваше да имам адвокат до себе си. Залогът беше прекалено голям.

Но, от друга страна, не исках някой да помисли, че имам какво да крия. Преглътнах два пъти, преди да отговоря.

— Благодаря. Би ли им казал да се качат?