Опиянена от теб

20

Чувствах се много странно, когато в понеделник сутринта отидох на работа и никой нямаше представа колко коренно различен е животът ми. Кой би помислил, че изговарянето на няколко думи и поставянето на един пръстен могат да променят представата ти за самия теб?

Вече не бях просто Ева — момичето, което наскоро бе дошло в Ню Йорк заедно с най-добрия си приятел и се опитва само да си пробие път. Сега бях съпруга на магнат. Имах съвсем други отговорности и очаквания. Самата мисъл за това ме плашеше.

Мегуми се изправи, докато натискаше бутона, за да ме пусне в офиса на „Уотърс Фийлд & Лийман“. Беше облечена с необичайна за нея скромност — черна рокля без ръкави с асиметричен подгъв и обувки в ярък цикламен цвят.

— Господи, какъв страхотен тен имаш! Направо ти завиждам.

— Благодаря. Как мина уикендът ти?

— Нищо интересно. Майкъл спря да се обажда. — Тя сбърчи нос. — Липсва ми настойчивостта му. Караше ме да се чувствам желана.

Поклатих глава.

— Ти не си добре.

— Знам. Кажи ми как мина твоят уикенд. С рок звездата ли беше или с Крос?

— Нищо не мога да ти кажа.

Въпреки че много ми се искаше да й разкажа всичко. Единственото, което ме възпираше, бе фактът, че все още не бях споделила с Кари, а той заслужаваше да е пръв.

— Шегуваш се! — каза тя и присви очи. — Наистина ли няма да ми кажеш?

— Разбира се, че ще го направя — разсмях се аз и й намигнах. — Но не точно сега.

— Нали ти е ясно, че знам къде работиш — извика тя след мен, докато се отдалечавах.

Седнах зад бюрото си, приготвих се да напиша бързо съобщение на Кари и видях, че през последните два дни ми е изпратил няколко, които пристигаха едва сега. Със сигурност не ги бях получила в събота, когато както обикновено звъннах на баща ми. „Искаш ли да обядваме?“ — написах аз.

Не получих отговор веднага, затова спрях звука на телефона и го оставих в най-горното чекмедже на бюрото.

— Къде беше през уикенда? — попита Марк, когато дойде на работа. — Имаш страхотен тен.

— Благодаря. Излежавах се на Карибите.

— Наистина ли? И аз оглеждам островите за медения ни месец. Би ли ми препоръчала мястото, на което си била?

Засмях се, отдавна не се бях чувствала толкова щастлива. Всъщност може би никога.

— Разбира се, страхотно е.

— Разкажи ми подробно. Ще го добавя към списъка от възможни дестинации.

— На теб ли се падна задължението да избереш мястото за меден месец?

Станах, за да отидем да си вземем кафе, преди да се захванем с работата.

— Да — отвърна Марк и се усмихна накриво. — Ще оставя подготовката на сватбата на Стивън, тъй като той е планирал от години. Но меденият месец е мой.

Звучеше толкова щастливо. Много добре знаех как се чувства в момента. Доброто му настроение направи още по-добър и моя ден.

Краят на безгрижното щастие настъпи малко след десет, когато Кари ми се обади на служебния телефон.

— Кабинетът на Марк Герити — казах аз, след като вдигнах слушалката. — Ева Трамел…

— … заслужава да я наритат по задника — довърши изречението Кари. — Не мога да си спомня кога за последен път съм ти бил толкова ядосан.

Намръщих се и стомахът ми се сви.

— Какво се е случило, Кари?

— Нямам намерение да разговарям за важни неща по телефона, Ева, за разлика от някои хора, които познавам. Ще се срещнем на обяд. И за да си наясно, държа да ти съобщя, че отложих едни пробни снимки, само за да те накарам да се опомниш, защото приятелите са за това — заяви той ядосано. — Те отделят време, за да разговарят за важните неща. Не оставят възторжени съобщения на гласовата поща и не си мислят, че по този начин са решили всичко.

Кари затвори, а аз останах на място, шокирана и малко уплашена.

Всичко в живота ми се промени. Кари беше този, който ме държеше здраво стъпила на земята. Когато нещата между нас не вървяха, лесно губех почва под краката си. Знаех, че същото се отнася и за него. Всеки път, когато не бях до него, започваше да върши глупости. Извадих мобилния телефон и му се обадих.

— Какво? — тросна се той, но това, че вдигна, беше добър знак.

— Съжалявам — започнах бързо, — ако съм прецакала нещо. Обещавам да оправя нещата!

Той изръмжа:

— Направо съм ти бесен, Ева.

— Ами… да… Ако не си забелязал, умея лесно да вбесявам хората, но мразя, когато това се случва с теб — въздъхнах аз. — Ще се побъркам, докато не изясним всичко помежду си, Кари. Знаеш, че не мога да понеса между нас да има проблеми.

— Напоследък не ти личи — каза той сърдито. — Аз съм все някъде на заден план и честно казано, не е приятно.

— Винаги мисля за теб. И ако не съм ти го показала, грешката е моя.

Кари не отговори.

— Обичам те, Кари! Дори когато прецаквам нещата.

Чух как дълбоко въздъхна.

— Връщай се към работата си и не го мисли. Ще обсъдим нещата на обяд.

— Съжалявам. Наистина.

— Ще те чакам точно в дванайсет.

Затворих телефона и се опитах да се съсредоточа, но беше трудно. Едно нещо беше Кари да ми е ядосан и съвсем друго да разбера, че съм го наранила. Бях един от много малкото хора в живота му, на които той имаше доверие, че няма да го предадат. В единайсет и половина по вътрешната поща пристигна цяла купчина пликове. Зарадвах се, когато видях, че един от тях е с бележка от Гидиън.

Краката ми започнаха да потропват от щастие под бюрото. Прецаканият ми ден започваше малко по малко да се оправя. Написах му отговор:

Запечатах бележката в плик и я изпратих по вътрешната поща.

Точно пишех отговор на един художник, който работеше по кампания за изработване на поздравителни картички, когато телефонът на бюрото ми иззвъня. Вдигнах слушалката с обичайния си поздрав и в отговор чух познатия ми вече френски акцент.

— Ева, обажда се Жан-Франсоа Жиро.

Отпуснах се на облегалката на стола и поздравих:

— Bonjour, мосю Жиро.

— Кога ще ти е най-удобно да се срещнем днес?

Какво, по дяволите, искаше от мен? Реших, че се налага да се видя с него, ако искам да разбера отговора на този въпрос.

— Пет часа удобно ли е? Има един бар близо до „Кросфайър“.

— Звучи добре.

Обясних му как да стигне до бара и затворих, бях леко замаяна след разговора. Завъртях се на стола замислено. Двамата с Гидиън се опитвахме да продължим напред с живата си, но хората и проблемите от миналото все още се мъчеха да ни попречат. Дали съобщението за женитбата ни, или дори само за годеж, би променило нещата?

Господи, надявах се да е така. Но обикновено нещата не ставаха толкова лесно.

Хвърлих поглед към часовника и се съсредоточих отново върху имейла, който пишех.

Слязох във фоайето в дванайсет и пет, но Кари още не беше дошъл. Започнах да ставам все по-нервна, докато го чаках. Няколко пъти бях прехвърлила в ума си разговора ни и трябваше да призная, че Кари е прав. Бях успяла да се самоубедя, че няма да има нищо против да живеем с Гидиън, защото не исках дори да си представям алтернативата — да съм принудена да избирам между най-добрия си приятел и гаджето си.

А сега вече нямах никакъв избор. Бях омъжена. И бях в екстаз от това.

Въпреки всичко се радвах, че бях прибрала сватбения си пръстен във вътрешния джоб на чантата. Ако Кари имаше усещането, че се отдалечавам от него, фактът, че се бях омъжила тайно през уикенда, нямаше да помогне.

Стомахът ми се сви. Тайните между нас все повече се увеличаваха. Не можех да го понеса.

— Ева.

Гласът на най-добрия ми приятел ме откъсна от мислите. Идваше към мен облечен в широки спортни панталони и фланелка с шпиц деколте. Със слънчеви очила на очите и ръце, пъхнати в джобовете, ми изглеждаше далечен и недостъпен. Хората извръщаха глава подире му, но той изобщо не ги забелязваше, бе съсредоточил вниманието си изцяло върху мен.

Краката ми сами тръгнаха към него. Спуснах се, без да мисля, затичах се и се блъснах в него толкова силно, че му изкарах въздуха. Прегърнах го и притиснах буза в гърдите му.

— Липсваше ми — казах от цялото си сърце, макар той да не подозираше истинската причина.

Кари измърмори нещо под носа си и ме прегърна.

— Понякога си истински трън в задника, бебчо.

Отдръпнах се и го погледнах.

— Съжалявам.

Той преплете пръсти в моите и ме поведе навън от „Кросфайър“. Отидохме на същото място, където последния път бяхме обядвали заедно — онова със страхотните такоси. Там правеха и чудесна безалкохолна маргарита с много лед, идеална за горещ летен ден като този.

След като чакахме на опашка почти десет минути, аз поръчах само два такоса, тъй като от доста време не бях ходила на фитнес. Кари поръча шест. Някакви хора точно ставаха и успяхме бързо да се настаним на свободните места. Кари глътна единия такос още преди да успея да разопаковам сламката си.

— Съжалявам за съобщението на гласовата ти поща — започнах аз.

— Не разбираш. — Той избърса със салфетка устните си, които бяха в състояние да накарат всяка зряла жена да се държи като гимназистка, стига само да се усмихнеха. — Става въпрос за цялата ситуация, Ева. Оставяш ми съобщение да си помисля дали бих искал да живеем с Крос, след като си казала на майка си, че вече всичко е решено, и преди да изчезнеш от лицето на земята за цял един уикенд. Това ме кара да мисля, че изобщо не ти пука какво е мнението ми по въпроса.

— Не е вярно!

— И изобщо за какво ти е притрябвал съквартирант, след като ще живееш с гаджето си? — попита той, разгорещявайки се все повече. — И от къде на къде си решила, че ще ми е приятно да играя ролята на трето колело?

— Кари…

— Не ми трябва проклетата ти милостиня, Ева — заяви той и присви зелените си очи. — Има много места, където бих могъл да живея, и много други хора, които са готови да ме вземат за съквартирант. Не искам да ми правиш услуги.

Гърдите ми се стегнаха. Все още не бях готова да позволя на Кари да напусне живота ми. Някъде в бъдещето всеки от нас щеше да тръгне по своя път, може би щяхме да се виждаме само по специални поводи, но този момент все още не беше настъпил. Не можеше да е настъпил. Самата мисъл ме побъркваше.

— Кой ти е казал, че го правя заради теб? — троснах се аз. — Не допускаш ли, че просто не мога да понеса идеята да не си близо до мен?

Той изсумтя и отхапа от такоса. Продължи да дъвче ядосано, след това преглътна и отпи голяма глътка от коктейла си.

— Каква е ролята ми? Да ти напомням, че вече цели три години държиш живота си под контрол? Да съм нещо като онези чипове, които дават в „Анонимните алкохолици“, за да отбележат броя на месеците въздържание?

— Виж какво — наведох се напред, — разбирам, че си ми страшно ядосан. Вече ти казах, че съжалявам. Обичам те и искам да продължиш да бъдеш част от живота ми, но няма да седя тук и да слушам как ме ругаеш само защото съм сгафила. — Бутнах стола и станах. — Ще се видим по-късно.

— С Крос ще се жените ли?

Спрях и вперих поглед в него.

— Той ми предложи. Аз приех.

Кари кимна сякаш отговорът ми изобщо не го изненадва и отново отхапа от такоса. Грабнах чантата си от облегалката на стола.

— Страх ли те е да живееш сама с него? — попита той и продължи да дъвче.

Разбира се, че това ще е първата му мисъл.

— Не. Ще спим в отделни спални.

— Той в отделна спалня ли спа през последните няколко уикенда, когато се чукахте?

Погледнах го изненадана. Дали наистина знаеше със сигурност, че Гидиън е мистериозният любовник, с когото прекарвах толкова време напоследък? Или просто налучкваше? Реших, че не ме интересува. До гуша ми беше дошло да го лъжа.

— Да, през по-голямата част от времето.

Кари остави такоса в чинията.

— Най-после от устата ти да излезе някаква истина. Вече бях започнал да мисля, че си забравила какво е да си честен.

— Майната ти!

Той се захили и посочи към празния стол.

— Седни си на задника, бебчо. Разговорът още не е приключил.

— Престани да се държиш като гадняр.

Усмивката изчезна от лицето му и той ме погледна строго:

— Седмици наред ме лъжеш и това ме вбесява. Сядай!

Седнах и го изгледах ядосано:

— Ето, седнах. Доволен ли си?

— Яж! Имам да ти казвам още много неща.

Въздъхнах отчаяно, преметнах чантата си на облегалката на стола и се обърнах към него, вдигнала въпросително вежди.

— Ако си мислиш — започна той, — че след като съм чист и работя усилено, съм загубил усета си за това кога ме баламосваш, дълбоко грешиш. От момента, в който започна да се отдръпваш от мен, знаех, че отново чукаш Крос.

Погледнах го скептично и отхапах от такоса.

— Ева, миличка, не ти ли дойде на ум, че ако в Ню Йорк има друг мъж, който е в състояние да чука по цяла нощ като Крос, аз самият отдавна да съм го намерил?

Задавих се и за малко да изплюя храната си.

— Никой не е чак такъв късметлия, че да попадне на двама един след друг — продължи той. — Дори ти. По-логично щеше да е след такава шестица от тотото дълго време да останеш на сухо или поне да се свалиш с някого, който не става за нищо.

Хвърлих смачканата обвивка от сламката към него, той се разсмя, дръпна се и я избягна. След това стана сериозен:

— Да не би да си се страхувала, че ще съм против да се върнеш при него, след като се държа така отвратително с теб?

— Нещата са доста по-сложни, Кари. Всичко беше… пълна каша. Всички бяхме под напрежение. И все още е така, онази репортерка продължава да преследва Гидиън…

— Преследва ли го?

— И още как. Просто не исках…

„Да те въвличам. Да те излагам на риск. Да бъдеш обвинен в съучастничество.“

— Просто трябваше да изчакам всичко да отмине — завърших не особено убедително.

Той замълча сякаш обмисляше думите ми и след това кимна.

— И сега ще се омъжиш за него.

— Да — отвърнах и отпих глътка, за да прочистя буцата от гърлото си. — Но ти си единственият, който знае, освен нас.

— Най-после да споделиш една от тайните си. — Той се нацупи и остана така в продължение на няколко секунди. — И все още искаш да живея с вас.

Отново се наведох напред и му подадох ръка.

— Знам, че можеш да отидеш другаде, да живееш с други хора. Но бих предпочела да не го правиш. Все още не съм готова да живея без теб, независимо дали съм омъжена или не.

Стисна ръката ми толкова силно, че ме заболя.

— Ева…

— Чакай — прекъснах го бързо.

Изведнъж изражението му бе станало прекалено сериозно. Не исках да ме отреже, преди да съм му казала всичко.

— Към мезонета на Гидиън има малък апартамент, който той не използва.

— Малък апартамент на Пето авеню.

— Да. Не е ли чудесно? Той е за теб. Жилището е съвсем самостоятелно, с отделен вход и гледка към Сентръл парк. Но пак ще си до мен. Така всички ще бъдем доволни — продължавах да говоря бързо, надявах се да успея да го убедя. — Ще останем още известно време в Горен Уест Сайд, докато направя някои промени в мезонета. Гидиън каза, че през това време можем да ремонтираме и твоя апартамент така, както искаш.

— Моят апартамент?

Кари впери поглед в мен и това ме накара да се почувствам още по-нервна. Един мъж и една жена се опитаха да се проврат между нашата маса и гърба на един съседен стол, избутан прекалено назад, но аз не им обърнах никакво внимание.

— Не го приемай като милостиня — опитах се да го убедя. — От известно време си мисля, че искам да оползотворя парите, които от толкова време стоят просто така. Искам да създам фондация или нещо подобно и да реша как да ги използвам за благотворителните каузи, в които вярваме. Имам нужда от помощта ти. Ще ти плащам за това. Не само за идеите ти, а и като на рекламно лице. Искам да си първият говорител на тази фондация.

Кари бавно пусна ръката ми.

Разтревожена, стиснах неговата още по-силно.

— Какво има, Кари?

Той отпусна рамене.

— Татяна е бременна.

— Какво?

Усетих как кръвта се дръпна от лицето ми. В малкия ресторант беше много шумно, хората от персонала крещяха поръчките, таблите и подносите тракаха и посетителите едва се чуваха помежду си, но аз чух трите думи, които се отрониха от устата на Кари, толкова ясно, сякаш ги бе изкрещял.

— Шегуваш ли се?

— Де да беше така. — Издърпа ръката си от моята и отметна бретона, който падаше над очите му. — Не че не искам да имам дете. Би било страхотно. Но… по дяволите! Не точно сега, разбираш ли? И не от нея.

— Как, по дяволите, е забременяла?

Кари беше вманиачен на тема предпазване, защото добре знаеше колко рисков е начинът му на живот.

— Вкарах си оная работа в нея и я поразмърдах малко…

— Млъкни — срязах го аз. — Нали се пазиш?!

— Е, да, но презервативът не ти дава стопроцентова гаранция — каза той мрачно, — а Тат не взема противозачатъчни, защото според нея усилват апетита й.

— Господи! — Очите ми горяха. — Сигурен ли си, че е твое?

— Не — изсумтя той, — но това не значи, че не е. Бременна е от шест седмици, което значи, че е напълно възможно.

— Ще го задържи ли? — налагаше се да задам този въпрос.

— Не знам. Все още обмисля.

— Кари… — Не можах да възпра сълзата, която се спусна по бузата ми. Сърцето ме болеше за него. — Какво ще правиш?

— Какво мога да направя? — възкликна той и се отпусна на стола. — Решението е нейно.

Безизходицата, в която бе изпаднал, сигурно го убиваше. Самият Кари е бил непланирано и нежелано бебе и след като го родила, майка му започнала да използвала абортите като метод за семейно планиране. Знаех, че тази мисъл го преследва. Беше ми разказвал за всичко това.

— А ако реши да роди бебето? Нали ще си направиш тест за бащинство?

— Господи, Ева! — въздъхна той, очите му бяха зачервени. — Не мога да мисля толкова напред. И какво, по дяволите, ще кажа на Трей? Нещата между нас най-после тръгнаха гладко и сега трябва да му стоваря това на главата. Ще ме зареже! Всичко ще свърши.

Поех дълбоко въздух и се изправих на стола си. Не можех да позволя връзката между Кари и Трей да се разпадне. Сега, след като между мен и Гидиън всичко беше наред, можех да насоча вниманието си към другите хора в живата ми, които толкова дълго бях пренебрегвала.

— Ще я караме стъпка по стъпка. Ще решаваме проблемите в движение. Всичко ще бъде наред.

Той преглътна.

— Имам нужда от теб.

— И аз имам нужда от теб. Ще се държим един за друг и всичко ще се оправи — казах аз и дори успях да се усмихна. — Никой от нас няма да ходи никъде. Освен до Сан Диего през следващия уикенд — поправих се бързо и си напомних, че трябва да говоря с Гидиън за това.

— Слава богу! — възкликна Кари и се наведе към мен. — Какво не бих дал да поиграя баскетбол при доктор Травис още сега.

— О, да!

Аз самата не играех баскетбол, но един разговор с доктор Травис на четири очи щеше да ми се отрази добре.

Какво ли щеше да каже, когато разбере колко далече от релсите сме излезли само за няколко месеца в Ню Йорк? Бяхме обсъждали големи мечти последния път, когато бяхме тримата заедно. Кари мечтаеше да е звезда в някоя от рекламите, излъчвани по време на Супербоул, а аз мечтаех да съм сред създателите на тази реклама. Сега той най-вероятно щеше да става баща, а аз бях омъжена за мъж с огромни проблеми.

— Доктор Травис направо ще откачи — измърмори Кари сякаш прочел мислите ми. По някаква необяснима причина това ни накара да се разсмеем до сълзи.

Когато се върнах на бюрото си, там вече ме чакаше още една купчинка пликове, пристигнали по вътрешната поща. Прехапах долната си устна и започнах да ги прехвърлям, докато намерих онзи, който очаквах.

Част от тъмните облаци, струпали се по време на обяда, се разсеяха.

След разкритието на Кари, реших, че вече нищо не може да ме изненада по време на срещата с Жиро.

Заварих го да ме чака, когато пристигнах в бара. Изглеждаше много добре в идеално изгладените си светлокафяви панталони и бяла риза с навити ръкави и разкопчана яка. Облеклото му бе небрежно-елегантно, но не му помагаше да изглежда спокоен. Нервите му бяха опънати като тетивата на лък, целият трептеше от напрежение.

— Здравей, Ева — поздрави той и отново ме целуна и по двете бузи с онова пресилено приятелско чувство, което ме бе подразнило и първия път. — Enchante.

— Доколкото разбирам, днес май не ме приемаш като твърде руса.

— О! — Усмихна се, но погледът му остана непроменен. — Заслужих си го!

Седнахме на една маса до прозореца и малко след това ни обслужиха.

Заведението, в което се намирахме, изглеждаше старо. Таванът беше облицован с метални плочи, но тъмното полирано дърво по пода и изящно резбованият бар подсказваха, че по някое време тук вероятно се е помещавала ирландска кръчма. Сега интериорът бе осъвременен с хромирани елементи и стойка за бутилки зад бара, която приличаше на някаква модернистична скулптура.

Жиро съвсем открито ме разучаваше, докато келнерът наливаше виното. Не знам какво точно очакваше да види в мен, но определено търсеше нещо.

Докато отпивах от прекрасната сира8, той се облегна удобно на стола и започна да върти виното в чашата си.

— Срещала си се с жена ми.

— Да, познавам я. Много е красива.

— Така е. — Той сведе поглед към чашата си. — Какво друго мислиш за нея?

— Какво значение има моето мнение?

Погледна ме отново:

— Смяташ ли, че ти е съперница? Или заплаха?

— Нито едно от двете.

Отпих и забелязах черното бентли, което паркира в тясното пространство до бордюра точно пред прозореца, до който седях. Ангъс беше зад волана и очевидно никак не му пукаше от знака за забранено паркиране, който се намираше точно пред него.

— Толкова ли си сигурна в Крос?

Отново насочих вниманието си към Жиро.

— Да. Но това не означава, че не бих искала да си вземеш жената и да си я закараш обратно във Франция.

Той изкриви устни в тъжна усмивка.

— Влюбена си в Крос, нали?

— Да.

— Защо?

Въпросът му ме накара да се усмихна.

— Не се надявай, че ще разбереш какво намира в него Корин, като ти кажа аз какво намирам в него. Той и аз, ние… двамата се държим много по-различно един с друг, отколкото с други хора.

— Забелязах това. Той е различен.

Жиро отпи от виното и видимо му се наслади, преди да преглътне.

— Извини ме, но не разбирам защо съм тук с теб. Какво искаш от мен?

— Винаги ли си толкова пряма?

— Да — отвърнах и свих рамене. — Започвам да проявявам нетърпение, когато съм объркана.

— Тогава и аз ще съм прям. — Протегна се и хвана лявата ми ръка. — На пръста ти е останала бяла следа от пръстен. Явно е бил доста голям. Предполагам, че е годежен, нали?

Погледнах ръката си и видях, че е прав. На безименния ми пръст имаше голям квадрат, който бе по-светъл от останалата кожа. За разлика от майка ми, която беше много бяла, бях наследила по-тъмния тен на баща ми и почернявах изключително бързо.

— Много си наблюдателен. Но ще съм благодарна, ако запазиш тези разсъждения за себе си.

Усмихна се и за първи път усмивката му беше искрена.

— Може би все пак ще успея да върна жена си.

— Мисля, че би могъл, ако положиш усилия. — Изправих се, беше време да си тръгвам. — Знаеш ли какво ми каза жена ти веднъж? Каза, че си безразличен към нея. Вместо да чакаш да се върне при теб, трябва да си я вземеш обратно. Мисля, че иска точно това.

Той също се изправи, беше доста по-висок от мен.

— Тя преследваше Крос. Според мен, когато една жена преследва някого, не би могла да хареса мъж, който я преследва.

— Не мога да кажа нищо по въпроса. — Извадих банкнота от двайсет долара и я оставих на масата, въпреки че Жиро се намръщи, когато я видя. — Съгласила се е да се омъжи за теб, когато си поискал ръката й, нали така? Не знам какво си правил тогава, но е време да го направиш отново. Довиждане. Жан-Франсоа!

Той понечи да каже нещо, но аз вече бях почти до вратата.

Ангъс ме чакаше до колата, когато излязох от бара.

— Искате ли да ви закарам вкъщи, госпожо Крос? — попита той, когато се настаних на задната седалка.

Обръщението му ме накара да се усмихна. То, както и току-що проведеният разговор с Жиро, ме наведоха на една идея.

— Всъщност, ако нямаш нищо против, бих искала да се отбия на едно място.

— Разбира се.

Казах му къде да ме закара, облегнах се и се отдадох на обзелото ме трепетно вълнение.

Беше шест и половина, когато приключих, но когато попитах Ангъс къде е Гидиън, разбрах, че все още е в офиса.

— Ще ме закараш ли при него? — попитах.

— Разбира се.

Чувствах се много странно да се върна в „Кросфайър“ по това време на деня. Въпреки че във фоайето все още имаше хора, атмосферата бе съвсем различна. Когато се качих на последния етаж, видях, че стъклените врати, които водеха към офиса на „Крос индъстрис“, са широко отворени, а чистачите вътре изпразват кошчетата за отпадъци, бършат стъклата и чистят с прахосмукачка.

Запътих се право към кабинета на Гидиън, като по пътя забелязах, че всички бюра са празни, включително това на секретаря му Скот. Гидиън стоеше прав зад бюрото, в едното му ухо имаше слушалка, а сакото му висеше на закачалката в ъгъла. Говореше, сложил ръце на кръста си, изражението му показваше пълна концентрация.

На стената срещу бюрото му имаше множество екрани, които излъчваха новини от различни точки на света. В дясната страна бе разположен бар с разноцветни гарафи върху осветените стъклени рафтове — единственото цветно петно в кабинета, решен изцяло в черно, бяло и сиво. Трите отделни къта за сядане предлагаха удобно място за по-неформални срещи, а бюрото на Гидиън представляваше истинско чудо на съвременните технологии. Оттук той командваше цялата електроника в кабинета си.

Заобиколен от скъпите си играчки, съпругът ми изглеждаше толкова апетитен, че устата ми се напълни със слюнка. Перфектно скроените линии на панталона и елека на костюма подчертаваха идеалното му тяло. Сърцето ми се разлудува, докато го наблюдавах — застанал в средата на командния си център и излъчващ мощта, благодарение на която бе изградил цяла империя. Прозорците от пода до тавана от двете страни на бюрото му разкриваха великолепна панорама към града. Гледката обаче по никакъв начин не ограбваше от неговото собствено величие.

Гидиън беше господар на всичко около себе си и това му личеше.

Бръкнах в чантата си, отворих малкото джобче, извадих двата пръстена и сложих своя. След това пристъпих по-близко до стъклената стена и двойната врата, която отделяше Гидиън от всички останали.

Той обърна глава към мен и погледът му пламна, когато ме видя. Натисна някакво копче на бюрото и двойната врата се отвори. В следващия момент стъклото стана матово, така че да не може да ни види никой, ако имаше хора, останали до късно в офиса.

Влязох.

— Съгласен съм — каза Гидиън на човека, с когото разговаряше. — Направете го и след това ми докладвайте. — Свали слушалката от ухото си и я остави на бюрото, като през цялото време не откъсваше поглед от мен. — Каква приятна изненада, ангелче! Разкажи ми за срещата си с Жиро.

Свих рамене.

— Как разбра за нея?

Присви устните си на една страна и ме изгледа така, сякаш искаше да каже: „Наистина ли ми задаваш този въпрос?“.

— Още дълго ли ще останеш? — полюбопитствах аз.

— След половин час имам видеоконференция с представители на клона ни в Япония и това е всичко за днес. После ще отидем да вечеряме.

— Хайде да си вземем нещо за вкъщи и да вечеряме с Кари. Той очаква бебе.

Гидиън вдигна учудено вежди.

— Моля?

— Възможно е да има дете — въздъхнах аз. — Чувства се много объркан и искам да съм до него. Освен това трябва да свикне да те вижда вкъщи.

Гидиън впери в мен изпитателен поглед.

— Ти също си объркана. Ела тук. — Заобиколи бюрото и разтвори обятията си. — Ела да те гушна.

Пуснах чантата си на пода, забравих за всичко около себе си и се втурнах към него. Той ме прегърна, а твърдите му топли устни се притиснаха в челото ми.

— Всичко ще бъде наред — прошепна той. — Не се тревожи.

— Обичам те, Гидиън. Прегърна ме още по-силно.

Отпуснах се назад и се загледах в прекрасното му лице. Очите му изглеждаха още по-сини на фона на тена, който беше хванал през уикенда.

— Имам нещо за теб.

— Така ли?

Отдръпнах се и хванах лявата му ръка, преди да се отдели от мен. Задържах я и сложих на пръста му пръстена, който току-що бях купила за него, наложи се да го завъртя леко, за да успея да го поставя. През цялото време Гидиън стоеше, без да помръдне. Пуснах ръката му, за да може да я погледне по-добре, но тя изобщо не помръдна, все едно бе замръзнала на мястото, където я оставих.

Наклоних глава и се полюбувах на пръстена върху пръста му. Ефектът беше точно този, който търсех. Но когато мина известно време, а Гидиън не бе промълвил и дума, погледнах към него. Беше втренчил поглед в ръката си така, сякаш за пръв път я вижда.

Сърцето ми се сви.

— Не ти харесва.

Ноздрите му се разшириха, пое дълбоко дъх и обърна ръката си, за да погледне долната страна на пръстена, която бе съвсем същата като горната. Мотивът беше непрекъснат.

Платинената венчална халка много приличаше на пръстена, който носеше на дясната си ръка. В благородния метал бяха издълбани същите бразди, които му придаваха същия индустриален и мъжествен вид. Халката обаче бе украсена с рубини и затова моментално привличаше вниманието. Кървавочервеният нюанс ярко се открояваше на фона на загорялата ръка на Гидиън и тъмния костюм, който носеше. Очевиден знак, че ми принадлежи.

— Може би е прекалено — казах аз тихо.

— Винаги е прекалено — отвърна той с дрезгав глас.

И се нахвърли върху мен, обхвана главата ми с ръце, впи устни в моите и започна да ме целува с всичка сила.

Опитах се да хвана китките му, но той бе по-бърз от мен, стисна ме през кръста и ме вдигна от пода, след това ме занесе на същия онзи диван, на който преди много седмици за първи път бе притиснал с тялото си моето.

— Нямаш време за това — припомних му задъхано.

Остави ме да седна на ръба на дивана и отговори:

— Няма да ми отнеме много време.

Изобщо не се шегуваше. Мушна ръка под полата ми, свали бикините, разтвори краката ми и наведе глава между тях.

Тук, в собствения си кабинет, където току-що се бях възхищавала на властното му излъчване, Гидиън Крос коленичи пред мен и започна умело да ме задоволява. Езикът му се движеше по клитора ми, докато започнах да се гърча от необходимостта да свърша. Но това, което ме тласна отвъд ръба, бе той самият — гледката на тялото му, облечено в костюм, което ме обслужваше така безкористно тук, в кабинета, ме накара да свърша, крещейки името му.

Треперех от удоволствие, докато той продължаваше да ме лиже, чувствителните ми тъкани потрепваха под ловките ласки на езика му. Желаех го отчаяно, когато разкопча панталона и извади възбудения си пенис. Тялото ми се изви към него в безмълвна безсрамна молба.

Гидиън хвана огромния си член в ръка и прокара дългото му тяло през процепа ми, овлажнявайки го със соковете на току-що отминалия ми оргазъм. Фактът, че все още бяхме почти напълно облечени, правеше всичко още по-секси.

— Искам да се предадеш — отрони той грубо. — Наведи се и се разкрачи широко. Ще те чукам дълбоко.

Тези думи ме накараха да простена, изправих се и побързах да му се подчиня. Тъй като беше доста по-висок от мен, отидох до страничната част на дивана и се наведох през облегалката, после протегнах ръце назад и вдигнах полата си. Той въобще не се поколеба. С мощно движение на бедрата вкара члена си в мен и ме изпълни цялата.

— Ева.

Останала без дъх, стиснах здраво възглавницата на дивана. Членът му беше огромен, твърд и беше толкова дълбоко. Стомахът ми бе допрян в облегалката и можех да се закълна, че усещам как ме притиска към нея отвътре.

Гидиън се наведе над мен, обгърна ме с ръце и заби зъбите си във врата ми. Този първичен жест на притежание накара мускулите на вагината ми да реагират и да се стегнат около члена му.

Гидиън изръмжа и прокара устни по мен, наболата му брада леко ме ожули.

— Толкова е хубаво да те усещам — каза той дрезгаво. — Толкова обичам да те чукам.

— Гидиън!

— Дай ми ръцете си.

Не бях много сигурна какво точно иска от мен, затова плъзнах ръце по-близо до тялото си, а той хвана китките ми и леко ги дръпна така, че да застанат на дупето ми.

В следващия миг вече ме чукаше. Започна неуморно да движи члена си в мен, като използваше ръцете ми, за да ме придърпва към себе си и така да посрещам движението на таза му. Тежкият му скротум се удряше в клитора ми и ритмичните потупвания ме водеха към нов оргазъм. Той пъшкаше при всеки силен тласък като ехо на моите собствени стонове.

Стремежът му да достигне до оргазъм и фактът, че упражнява абсолютен контрол върху тялото ми, ме възбуждаха неистово. Не можех да направя нищо друго, освен да стоя неподвижно и да поемам члена му, да поемам страстта и копнежа му, да го обслужвам така, както преди малко той ме бе обслужил. Усещането от триенето при всеки тласък беше невероятно, непрекъснатото търкане и отдръпване ме подлудяваха от желание.

Той се разтресе и изруга. Членът му стана още по-дълъг и още по-плътен, тестисите му се напрегнаха и се повдигнаха нагоре.

— Ева… Господи! Обичам те.

Усетих как горещата му лепкава сперма се изля в мен. Прехапах устни, за да не извикам. Бях толкова възбудена, толкова близо до следващия оргазъм.

Гидиън пусна китките ми и ме прегърна, пръстът на едната му ръка се плъзна в процепа и започна да гали набъбналия ми клитор. Свърших, членът му продължаваше да се движи в мен, мускулите на вагината ми го стискаха, докато той все още се изпразваше. Гидиън допря устни до бузата ми, дишаше тежко, усещах горещия му влажен дъх върху кожата си, от гърдите му се изтръгваха стонове, а той продължаваше да свършва дълго и мощно.

Облегнати един на друг, и двамата дишахме тежко, докато оргазмите ни отминаваха.

Преглътнах и едва успях да промълвя:

— Доколкото разбирам, пръстенът ти хареса.

Смехът му ме изпълни с радост.

Пет минути по-късно лежах отпусната и задоволена на дивана, нямах сили да помръдна. Гидиън седеше зад бюрото, изглеждаше блестящ и съвършен и излъчваше здравето и жизнеността на току-що задоволен мъжкар.

Видео конференцията мина съвсем гладко, през по-голямата й част Гидиън говореше на английски, но в началото и в края се обърна към колегите си на разговорен японски. Гласът му бе дълбок и равен. От време на време погледът му се отклоняваше към мен и по устните му се появяваше едва забележима усмивка, в която долавях типичен мъжки триумф.

Имаше право да се чувства така, при положение че аз самата бях почти пияна от количеството ендорфини, нахлуло в организма ми след двата оргазма.

Гидиън приключи с разговора, изправи се и отново свали сакото си. Блясъкът в очите му ми подсказа причината. Едва събрах сили да повдигна вежди и да го попитам:

— Няма ли да тръгваме?

— Разбира се, че ще тръгваме, но не точно сега.

— Може би трябва да намалиш приема на витамини, шампионе.

Устните му се раздвижиха, докато разкопчаваше копчетата на елека си.

— Дни наред съм си представял как те чукам на този диван. Дотук не сме покрили и половината от фантазиите ми.

Протегнах се нарочно, за да го съблазня.

— Можем ли все още да сме толкова палави, след като вече сме женени?

По пламъчето, което заигра в красивите му очи, можех да предположа неговата гледна точка по въпроса.

Когато в девет часа най-после си тръгнахме от „Кросфайър“, вече нямах никакви съмнения в отговора.