Опиянена от теб

15

Малко след пет сутринта, в мига, в който отворих очи, се почувствах моментално разбудена. Помнех съвсем ясно съня си — в него двамата с Гидиън все още бяхме разделени. В следващите няколко минути имах чувството, че самотата и тъгата ме притискат към леглото като с окови. Искаше ми се Гидиън да е до мен. Искаше ми се да мога да се завъртя и да притисна тялото си в неговото.

Предишната вечер, отчасти заради цикъла ми, не бяхме правили секс. Вместо това просто се бяхме наслаждавали на това, че сме заедно. Лежахме гушнати на леглото и гледахме телевизия, докато умората от неистовото бягане във фитнеса ме повали.

Обичах тези спокойни моменти, когато лежахме прегърнати. Когато сексуалното привличане оставаше под повърхността. Обожавах усещането за дъха му върху кожата ми, харесваше ми колко идеално извивките на тялото ми пасват на изваяните му мускули, като че ли сме създадени един за друг.

Въздъхнах. Знаех защо съм толкова напрегната. Беше четвъртък — денят, в който Брет щеше да пристигне в Ню Йорк. Може би дори вече бе тук.

Животът ми с Гидиън отново започваше да влиза в ритъм и това бе възможно най-неподходящият момент Брет отново да се появи. Безпокоях се, че нещо може да се обърка, че някоя дума или жест може да се изтълкува погрешно и така да възникнат нови проблеми, с които по-късно ще трябва да се справяме.

За първи път след „раздялата“ двамата с Гидиън щяхме да сме заедно на публично място. Щеше да е истинско мъчение — да стоя до Брет, докато сърцето ми е с Гидиън.

Станах от леглото, отидох до банята и се измих, след това облякох потник и шорти. Имах нужда да съм до Гидиън. Имахме нужда от повече време заедно преди настъпващия ден.

Излязох съвсем безшумно от апартамента и се почувствах доста палава, докато тичах по коридора до неговата — нашата — врата.

След като влязох, оставих ключовете си на плота в кухнята и тръгнах по коридора към стаята за гости. Останах разочарована, когато не го открих, но продължих да търся, защото усещах, че е вътре. Сетивата ми бяха изострени, винаги се чувствах така, когато беше някъде наблизо.

Открих го в голямата спалня, беше легнал по корем, прегърнал възглавницата ми. Чаршафът покриваше бедрата му, а мускулестият гръб и ръцете оставаха открити, както и горната извивка на прекрасния му задник.

Беше истинско олицетворение на еротична фантазия. И беше мой.

Толкова много го обичах.

Искаше ми се поне веднъж да се събуди до мен с удоволствие, а не от страх или със съжаление.

Съблякох се съвсем тихо на светлината на първите слънчеви лъчи, в главата ми се въртяха най-различни идеи как да доставя удоволствие на мъжа, когото обичам. Исках да прокарам ръце и устни по цялото му тяло, да го накарам да се възбуди, да се задъха, да почувствам как потръпва. Исках още веднъж да затвърдя връзката между нас, да му покажа, че съм му изцяло и безвъзвратно отдадена, преди трудностите, с които трябваше да се сблъскаме, да застанат между нас.

Коляното ми потъна в матрака и Гидиън веднага се събуди. Изпълзях до него, притиснах устни до дупето му и после бавно ги придвижих нагоре.

— Ммм, Ева — измърка той с пресипнал глас и се протегна.

— Надявай се, че съм аз, шампионе — казах аз и леко го ухапах по рамото. — В противен случай лошо ти се пише.

Надвесих се отгоре му и притиснах тяло в неговото. Топлината, която излъчваше, беше вълшебна и за момент останах така, за да й се насладя.

— Още е рано за теб — измърмори той и продължи да лежи спокойно, допирът на телата ни му въздействаше също толкова добре, колкото и на мен.

— Много рано — съгласих се. — Гушнал си възглавницата ми.

— Мирише ми на теб. Помага ми да спя.

Отметнах косата и допрях устни до врата му.

— Много е мило, че го казваш. Иска ми се цял ден да си лежим така.

— Нали не си забравила, че искам да заминем за уикенда?

— Не съм. — Прокарах ръка по бицепса му, пръстите ми се плъзнаха по твърдия мускул. — Очаквам го с нетърпение.

— Ще тръгнем в петък, веднага след като свършиш работа, и ще се приберем в понеделник точно навреме, за да не закъснееш. Не е необходимо да вземаш нищо друго, освен паспорта си.

— И теб. — Целунах рамото му и продължих бързо и нервно: — Желая те и дойдох с намерение да те имам, но може да е малко мръсничко. Искам да кажа, че вече съм накрая, или поне така си мисля, но ако не си падаш по секс по време на цикъл — нещо, което напълно разбирам, защото досега и аз не си падах…

— Падам си по теб, ангелче. Готов съм да правя секс с теб навсякъде и по всякакъв начин.

Той се размърда в предупреждение, че възнамерява да се обърне. Плъзнах се на една страна и се загледах в мускулите му, които се стегнаха при движението.

— Седни в леглото — помолих аз, а в главата ми се въртеше мисълта, че е дори по-прекрасен, отколкото съм в състояние да оценя. Или пък по-възбуден, за което никога не бих му се разсърдила. — Облегни се на таблата.

Настани се както му бях наредила, изглеждаше сънен и секси, по бузите му беше набола брада. Седнах в скута му и го обкрачих. Наслаждавах се на привличането между нас, на прекрасното и предизвикателно усещане за опасност, което излъчваше, дори когато си почиваше. Защото Гидиън не беше укротен и никога нямаше да бъде. Също като пантера, чиито нокти са опасни, нищо че са скрити.

Това беше едно от нещата, които ме правят щастлива. Когато беше с мен, омекваше, но оставаше верен на себе си. Все още беше същият мъж, в когото се влюбих — с труден характер и чепати особености — но едновременно с това се беше променил. Беше всичко за мен, всичко, което исках и от което се нуждаех, въплътено в един далеч не идеален мъж.

Отметнах косата от лицето му и прокарах върха на езика си по извивката на долната му устна. Горещите му силни ръце стиснаха бедрата ми. Отвори уста и езикът му докосна моя.

— Обичам те — прошепнах аз.

— Ева.

Наклони глава и започна да ме целува все по-дълбоко. Устните му, едновременно толкова твърди и меки, се притиснаха в моите. Езикът му навлезе дълбоко, ближеше ме, сякаш искаше да усети вкуса ми. Триенето върху нежната тъкан в устата ми предизвика тръпки, които се разляха на вълни по цялото ми тяло. Помежду ни членът му започна да се удължава и удебелява. Нежната като коприна кожа пареше корема ми.

Зърната ми се стегнаха и станаха болезнени, потръпнах и започнах да ги търкам в гърдите му.

Гидиън протегна ръка и обхвана тила ми, задържа ме неподвижна, докато ме целуваше страстно. Прилепи жадно устата си в моята и започна настървено да смуче устните и езика ми. Изстенах и се извих като дъга, впила пръсти в черната му коса.

— Господи, как ме възбуждаш — изръмжа той и сви колене.

Бутна ме назад, тялото му беше като люлка, в която се отпуснах. Обхвана гърдите ми в ръце, палците му описваха кръгове около набъбналите зърна.

— Само се погледни. Толкова си красива и секси.

Навсякъде в мен се разля топлина.

— Гидиън…

— Понякога приличаш на недостижима ледена кралица. — Той стисна зъби и провря ръка между краката ми, пръстите му нежно проникнаха в цепката ми. — И в следващия момент се държиш като сега. Неудържима и страстна. Искаш ръцете ми навсякъде по тялото си и члена ми в теб.

— Такава съм заради теб. Ти ме караш да се държа така. Правиш го от мига, в който те срещнах.

Гидиън плъзна поглед по тялото ми, а после проследи линията с длани. Потреперих в момента, в който пръстите на едната му ръка докоснаха гърдата, а на другата погалиха клитора ми.

— Искам те — каза той с дрезгав глас.

— И аз съм тук — гола.

Устните му бавно се изкривиха в прелъстителна усмивка:

— Не бих пропуснал тази възможност.

Върхът на пръста му се плъзна по отвора ми. Надигнах се леко, за да може по-лесно да достигне до мен и прокарах ръце по раменете му.

— Но нямах предвид секса — измърмори той. — Макар че и от него няма да се откажа.

— С мен.

— Само с теб — съгласи се той и докосна съвсем леко зърното на гърдата ми. — Сега и завинаги.

Изстенах, протегнах ръка и хванах члена му, стиснах го здраво и започнах да движа дланта си от корена до върха.

— Само като те погледна, ангелче, започвам неистово да те желая. Искам да съм с теб, да разговарям с теб. Искам да чувам смеха ти и да те прегръщам, когато плачеш. Искам да стоя до теб, да дишам същия въздух и да споделям живота си с теб. Искам всяка сутрин да се събуждам до теб както сега. Искам теб.

— Гидиън — наведох се и го целунах, — аз също те искам.

Той започна да си играе с връхчето на гърдата ми, мачкаше и масажираше с пръсти твърдото зърно. С другата ръка търкаше клитора ми и от гърдите ми се изтръгна слаб стон. Членът на Гидиън набъбна в ръцете ми, тялото му реагираше на растящото желание на моето.

В стаята постепенно просветляваше под лъчите на изгряващото слънце, но външният свят изглеждаше на светлинни години от нас. Интимността на този миг бе едновременно страстна и сладка и ме изпълваше с радост.

Продължих нежно и с благоговение да галя възбудения му член, единствената ми цел беше да му доставя удоволствие и да му покажа колко много го обичам. Той ме докосваше по същия начин, очите му бяха като прозорец към наранената му душа, която се нуждаеше от мен точно толкова, колкото и аз от него.

— Щастлив съм с теб, Ева. Правиш ме щастлив.

— Ще те правя щастлив до края на живота ти — обещах аз. Раздвижих бедра и горещата страст се разля по вените ми. — Това е най-голямото ми желание.

Гидиън се наведе и докосна зърното ми с върха на езика си — бързо движение, което събуди в гърдите ми остър копнеж.

— Обожавам гърдите ти. Знаеш ли това?

— А, значи заради това си ме харесал, заради балкона ми?

— Продължавай да ме дразниш, ангелче. Така ми даваш основание да те напляскам. А знаеш, че харесвам и дупето ти.

Присъствието му ме бе завладяло, чувствах го около себе си, вътре в себе си. Чувствах топлината му. Страстта му. Възбуденият му член пулсираше в ръката ми, кадифената му главичка блестеше от първите капки предеякулационна течност.

— Кажи, че ме обичаш — помолих го аз.

Гидиън срещна погледа ми.

— Знаеш, че е така.

— Представи си как би се чувствал, ако никога не ти бях казала тези думи. Ако никога не си ги чувал от мен.

Той пое дълбоко дъх и гърдите му се разшириха.

— Кросфайър.

Ръцете ми спряха да го галят.

Той тежко преглътна.

— Това е твоята дума, която можеш да употребиш, когато нещата станат прекалени, когато не можеш да понесеш повече. Това е и моята дума, защото ме караш да се чувствам точно така. През цялото време.

— Гидиън, аз… Остави ме без думи.

— Когато ти я кажеш, означава „Спри!“. — Махна ръката от гърдите ми и я плъзна към бузата ми. — Когато аз я кажа, означава никога не спирай. Каквото и да правиш с мен, имам нужда да продължиш да го правиш.

Надигнах се и се надвесих над него.

— Позволи ми.

— Да.

Пръстите му се отдръпнаха от процепа ми и миг по-късно членът му ме изпълни, горещата главичка разтваряше чувствителните тъкани.

— Бавно — нареди той нежно и с премрежен поглед започна сладострастно да облизва пръсти.

Изглеждаше толкова порочен, докато без всякакъв срам вършеше нещо, което повечето хора не биха приели.

— Помогни ми.

Винаги ми беше трудно да го поема по този начин, като използвам само тежестта на тялото си. Въпреки че отчаяно се нуждаех от него в този момент, членът му беше прекалено голям.

Той обхвана бедрата ми, започна бавно и спокойно да ме движи нагоре-надолу и по този начин намести плътния си възбуден пенис в мен.

— Почувствай всеки сантиметър, ангелче — прошепна той. — Почувствай колко твърд си го направила.

Бедрата ми се разтрепериха, когато потърка една чувствителна точка вътре в мен. Стиснах го за китките, вагината ми потръпна в спазъм.

— Не свършвай — предупреди ме той с онзи властен тон, който така ме възбуждаше, че бях готова всеки момент да избухна. — Не свършвай, докато не ме поемеш пелия.

— Гидиън.

Бавното непрекъснато триене, което усещах, докато проникваше в мен направо ме подлудяваше.

— Мисли си за това, колко добре се чувстваш, когато съм вътре в теб, ангелче. Когато малката ти, ненаситна катеричка има около какво да се стегне, докато свършваш.

В този момент мускулите на вагината ми се стегнаха около него, неспособни да устоят на възбуждащата дрезгавина на гласа му.

— Побързай.

— Ти си тази, която трябва да ме пусне вътре.

Очите му проблясваха насмешливо. Накара ме да се облегна назад и така промени ъгъла, под който се движех.

Плъзнах се надолу и изведнъж без всякакво усилие поех члена му до корена.

— Ооо!

— Мамка му! — Той отпусна глава назад, започна да диша бързо и тежко. — Невероятно е да те усещам. Стискаш ме сякаш си ме хванала с юмрук.

— Миличък! — Не можах да прикрия молбата в гласа си.

Беше толкова твърд и огромен вътре в мен, бе проникнал толкова дълбоко, че едва поемах въздух. Погледна ме с изпепеляващ поглед.

— Искам това. Ти и аз и нищо помежду ни.

— Нищо — с жар повторих задъхано аз.

Нуждата да свърша беше толкова огромна, че имах чувството, че губя разсъдъка си.

— Шшшт! Тук съм!

Гидиън приближи палеца до устата си, навлажни го с език, протегна се между краката ми и започна с точно премерено движение да масажира клитора ми. Гореща вълна премина през тялото ми, изпотих се, усещането беше толкова силно, сякаш имах треска.

Свърших в разрушителни вълни от удоволствие, вагината ми се разтърси от силни отчаяни спазми. Той изръмжа. Беше звук на животинско сексуално удоволствие, членът му набъбна още повече от ненаситното желание, което раздираше вагината ми.

Но той не свърши и оргазмът ми стана още по-интимен. Лежах пред него открита, уязвима, изнемощяла от желание. А той наблюдаваше как се разпадам с пронизващите си сини очи и контролът му бе абсолютен. Фактът, че не се движеше, а просто стоеше проникнал дълбоко в мен, още повече подсилваше усещането за връзка между нас.

Една сълза се търкулна по бузата ми, емоциите от преживяния оргазъм бяха прекалено силни.

— Ела тук — каза той дрезгаво, ръцете му се плъзнаха по гърба ми и ме придърпаха към него.

Облиза с език сълзата ми и нежно потърка бузата ми с върха на носа си. Гърдите ми бяха притиснати до неговите, ръцете ми се плъзнаха около кръста му в пространството между него и таблата на леглото. Притиснах се плътно, тялото ми продължаваше да се тресе от заглъхващите спазми.

— Толкова си красива — прошепна той. — Толкова си мека и сладка. Целуни ме, ангелче.

Извърнах глава и му поднесох устата си. Устните ни се сляха в гореща, влажна целувка, невероятно еротична смесица от неговата незадоволена страст и всепоглъщащата сила на любовта ми.

Прокарах пръсти през косата му, обхванах тила му и го задържах неподвижен. Той постъпи с мен по същия начин, двамата общувахме без думи. Устните му бяха плътно притиснати в моите, езикът му се движеше в устата ми, сякаш ме чукаше, макар пенисът му да беше неподвижен вътре в мен.

Усетих напрежение в целувката му и в начина, по който ме докосва, и разбрах, че той също се тревожи от събитията, които предстояха този ден. Извих гръб и се прилепих плътно до него, искаше ми се нищо да не може да ни раздели. Гидиън стисна леко със зъби подутата извивка на долната ми устна. Простенах, а той измърмори нещо и погали нараненото място с език.

— Не мърдай — нареди дрезгаво, стисна тила ми, ограничавайки всяко движение. — Искам да свърша само като те усещам.

— Моля те — прошепнах аз. — Свърши в мен. Искам да те почувствам.

Бяхме напълно опиянени един от друг, притиснати един в друг, вплетени. Твърдият му пенис беше вътре в мен, бях заровила ръце в косата му, а той своите — в моята, устните и езиците ни настървено се чифтосваха.

Гидиън беше мой, изцяло. И въпреки това една част от съзнанието ми продължаваше да е поразена от факта, че го притежавам по този начин, че лежи гол в леглото, което споделяме, в апартамента, който споделяме, че е вътре в мен, част от мен, че приема цялата ми любов и страст и ми дава толкова повече.

— Обичам те — простенах, стегнах мускулите на вагината си и го стиснах. — Толкова много те обичам.

— Ева. Господи!

Той потрепери и свърши. Изпъшка, прилепил устни в моите, ръцете му се раздвижиха в косата ми, дишаше бързо и тежко. Усетих как се изпразва в мен и ме изпълва и се разтресох от нов оргазъм, вълната на удоволствието премина бавно през мен.

Ръцете му се движеха неспокойно, плъзгаха се нагоре-надолу по гърба ми, целувката му бе прекрасна смесица от любов и страст. Усетих благодарността и нуждата му, разпознах ги, защото аз самата изпитвах абсолютно същото.

Беше истинско чудо, че го бях открила, че можеше да ме накара да се чувствам така, че въпреки тежките спомени от миналото, можех да обичам един мъж толкова дълбоко, отдадено и сексуално. И че аз самата можех да предложа същото спасение от миналото му в замяна.

Положих глава върху гърдите и се заслушах в ритъма на сърцето му, докато потта му се сливаше с моята.

— Ева — въздъхна той шумно, — отговорите, които очакваш от мен… Трябва да ми зададеш въпросите.

Прегърнах го и известно време го задържах така, изчаквах телата ни да се възстановят и собственият ми пристъп на паника да отмине. Членът му все още беше в мен. По-близки от това не можехме да бъдем, но за него не беше достатъчно. Трябваше му още. Във всяко отношение. Нямаше да спре, докато не завладее всяка частица от мен и не проникне във всеки аспект от живота ми.

Отдръпнах се назад и го погледнах.

— Нямам намерение да ходя никъде, Гидиън. Не е необходимо да се насилваш, ако не си готов.

— Готов съм. — Погледна ме право в очите, погледът му бе изпълнен със сила и решителност. — И имам нужда ти да си готова. Защото няма да мине много време, преди и аз да ти задам един въпрос, Ева. И тогава ще имам нужда от правилния отговор.

— Прекалено скоро е — прошепнах, гърлото ми се стегна. Надигнах се леко, опитах се да се отдалеча малко от него, но той ме дръпна обратно и ме притисна към себе си. — Не знам дали ще мога.

— Но нямаш намерение да ходиш никъде — напомни ми, стиснал зъби. — Аз също. Защо да отлагаме неизбежното?

— Не трябва да гледаш на нещата по този начин. И двамата имаме прекалено много травми. Ако не внимаваме, единият от нас, или и двамата, ще се затвори и ще изолира другия…

— Задай въпроса си, Ева — нареди той.

— Гидиън…

— Направи го.

Отчаяна от настойчивостта му, за момент се поколебах, но след това реших, че независимо какъв е поводът, имаше въпроси, които наистина се нуждаят от отговор.

— Доктор Лукас. Знаеш ли защо е излъгал майка ти?

Гидиън стисна зъби, погледът му стана леден.

— Опитваше се да защити брата на жена си.

— Какво? — Облегнах се назад, а мислите ми се завъртяха във вихрушка. — Брата на Ан? Жената, с която си спал?

— Чуках я, не съм спал с нея — поправи ме той грубо. — Всички в семейството на Ан се занимават с психоанализа. Цялото им шибано семейство. Тя също е психоаналитик. Това не изскочи ли в резултатите, докато ровеше за нея в Google?

Кимнах разсеяно, повече ме тревожеше злобата, с която бе изрекъл думата психоаналитик, все едно я изплю. Това ли беше причината да не потърси помощ по-рано? И колко ли трябваше да ме обича, за да направи усилието да посещава доктор Питърсън въпреки цялата си омраза?

— В началото не знаех — продължи той. — Не можах да си обясня защо Лукас излъга. Та той е педиатър, за бога! Би трябвало да обича децата.

— Остави това. Преди всичко трябва да е човек! — Гневът запулсира в мен, нажежено до бяло желание да намеря Лукас и да го накарам да страда. — Не мога да повярвам, че е могъл да ме гледа в очите и да ми наговори всички онези гадости по твой адрес.

Да обвинява Гидиън за всичко… да се опитва да ни раздели…

— Едва когато те срещнах, започнах да го проумявам — каза той и ръцете му обгърнаха по-плътно кръста ми. — Лукас обича Ан. Може би дори толкова, колкото аз обичам теб. Достатъчно, за да пренебрегне изневярата и да се опита да прикрие брат й и да й спести истината или неудобството.

— Такъв човек не би трябвало да практикува медицина.

— Съгласен съм с теб.

— Защо тогава кабинетът му се намира в твоя сграда?

— Купих сградата, защото кабинетът му е в нея. Така мога по-лесно да следя какво прави и дали се справя добре… или не.

Нещо в начина, по който каза „или не“, ме накара да се замисля. Дали той имаше нещо общо с неособено печелившите времена в практиката на Лукас? Спомних си, че когато Кари постъпи в болницата, към нас имаше по-специално отношение, защото Гидиън бе един от щедрите дарители. Докъде се простираше влиянието му?

Ако имаше начини Лукас да бъде поставен в неизгодна позиция, бях сигурна, че Гидиън е наясно с всеки от тях.

— А братът на жена му? — попитах. — Какво стана с него?

Гидиън вдигна брадичка и присви очи.

— Срокът на давност за престъплението срещу мен беше изтекъл, но отидох при него и му заявих съвсем ясно, че ако реши някога да работи като психоаналитик или посмее да посегне на друго дете, ще създам фонд с неограничено финансиране, чиято единствена цел ще е да защитава жертвите му и да води граждански и наказателни дела срещу него. Малко след този разговор, той се самоуби.

Последните думи прозвучаха напълно безизразно, което ме накара да настръхна. Потреперих, изведнъж обзета от вътрешен хлад. Гидиън разтърка ръцете и раменете ми, опитвайки да ме стопли, но не ме притегли към себе си.

— Хю беше женен. Имаше дете. Момче. Само на няколко години.

— Гидиън. — Прегърнах го с разбиране. Неговият баща също се бе самоубил. — Изборът на Хю не е по твоя вина. Не си отговорен за решението, което е взел.

— Не съм ли? — попита с леден глас.

— Не, не си. — Прегърнах го колкото може по-силно, исках да усети любовта ми и да се отпусне. — А момчето… Може би смъртта на бащата му е спестила това, което ти си преживял. Помисли ли за това?

Гидиън въздъхна тежко.

— Помислих. Но той не знае какъв е бил баща му. Знае само, че е избрал да си отиде и го е оставил сам. Ще живее с мисълта, че баща му не е бил достатъчно загрижен за него, за да остане.

— Миличък! — Придърпах главата му към себе си и я положих на гърдите си. Не знаех какво да кажа. Не можех да измисля никакво оправдание за Джефри Крос, а бях наясно, че Гидиън мисли за баща си и за момчето, което самият той е бил. — Не си направил нищо лошо.

— Нуждая се от теб, Ева — прошепна той най-после. — А ти се отдръпваш. Това ме побърква.

Гушнах го в обятията си и леко го залюлях.

— Просто съм предпазлива, защото си толкова важен за мен.

— Знам, че не е честно да искам да си с мен — каза той и отметна глава назад, — та ние дори не можем да спим в едно легло, но ти обещавам, че ще те обичам повече от всеки друг. Ще се грижа за теб и ще те направя щастлива. Знам, че мога.

— Вече го правиш. — Отметнах косата от слепоочието му и ми се доплака, когато видях копнежа в очите му. — Искам да повярваш, че ще остана с теб.

— Страхуваш се.

— Не от теб — въздъхнах и се опитах да подбера думите си така, че да ме разбере. — Не мога… Не мога просто да съм твой придатък.

— Ева. — Чертите на лицето му омекнаха. — Не мога да се променя и не искам ти да се променяш. Искам просто да сме такива каквито сме, но заедно.

Целунах го. Не знаех какво да отговоря. Аз също исках да споделим живота си, да бъдем заедно по всички възможни начини. Но също така вярвах, че в момента нито един от нас не е готов за това.

— Гидиън — целунах го отново и прилепих устни към него, — и ти, и аз едва успяваме да се справим сами със себе си. Връзката ни става все по-силна, но още не е достатъчно. Не става въпрос само за кошмарите.

— Кажи ми тогава за какво става въпрос.

— За всичко. Не знам… Чувствам, че сега, след като Нейтън вече не е заплаха, не е редно да живея в апартамент, за който плаща Стантън. Особено след като родителите ми се изчукаха.

Той вдигна учудено вежди.

— Моля?

— О, да! — потвърдих аз. — Абсолютна каша!

— Премести се при мен — предложи той и започна да разтрива гърба ми, за да ме успокои.

— И така съвсем да прескоча периода, в който трябва да се справям сама? Цял живот ли ще живея на гърба на някой друг?

— За бога! — възкликна отчаяно Гидиън. — По-добре ли ще се чувстваш, ако си делим наема?

— Ха! Като че ли мога да си позволя да живея в мезонет като твоя, дори и да плащам само една трета от наема. Да не говорим за Кари!

— Тогава можем да се нанесем тук или ако предпочиташ — в съседния апартамент, и двамата ще плащаме наема. Въобще не ме интересува къде ще живеем, Ева.

Вперих поглед в него, искаше ми се да приема предложението му, но се страхувах, че пропускаме някакъв капан, който ще нарани и двама ни.

— Тази сутрин дойде при мен веднага щом се събуди — посочи той. — И на теб не ти харесва да си далече от мен. Защо да се измъчваме? Да живеем в един и същи апартамент би трябвало да е най-малкият ни проблем.

— Не искам да прецакам всичко — казах и докоснах бузата му. — Трябва да съм сигурна, че между нас ще се получи, Гидиън.

Той взе ръката ми и я притисна до сърцето си.

— Аз също искам да съм сигурен, ангелче. И междувременно искам всички сутрини да са като тази и всички вечери като предишната.

— Никой дори не знае, че отново сме заедно. Как от раздялата ще минем направо към общото жилище?

— Ще започнем от днес. Днес ще вземеш Кари на премиерата на видеото, а аз ще дойда при вас заедно с Айрланд да ви кажем „Здрасти“…

— Тя ми се обади — прекъснах го аз — и ми каза да поговоря с теб. Иска отново да се съберем.

— Тя е умно момиче.

Той се усмихна, а аз се зарадвах на мисълта, че може би е започнал да отваря сърцето си за нея.

— Значи единият от нас ще се приближи до другия и ще започне някакъв разговор, аз ще кажа „Здрасти“ на Кари. Няма да е нужно да се преструваме, че между нас има привличане. Утре ще отидем заедно на обяд. „Брайънт парк грил“ е идеалното място. Ще го превърнем в представление.

Прозвуча прекрасно и много лесно, но…

— Безопасно ли е?

— След като полицията е открила гривната на Нейтън върху трупа на престъпник, значи вече има сериозен заподозрян. Това е всичко, от което се нуждаем.

Погледнахме се, споделяйки надеждата, вълнението и очакванията за бъдеще, което само до вчера ни изглеждаше твърде далечно. Гидиън докосна бузата ми.

— Направила си резервация за „Табло уан“ за тази вечер.

Кимнах.

— Трябваше да използвам името ти, за да запазя маса, но Брет ме покани на вечеря и реших да отидем на място, свързано с теб.

— Ние с Айрланд имаме резервации за същия час. Ще се присъединим към вас.

Тази мисъл ме притесни и се размърдах неспокойно, усетих как членът на Гидиън набъбва в мен.

— Ами…

— Не се притеснявай — прошепна той, очевидно мисълта му вече бе заета с по-интересни мисли. — Ще бъде забавно.

— О, да, със сигурност.

Пъхна ръце под раменете и бедрата ми, повдигна ме и ме завъртя така, че се оказах под него.

— Довери ми се.

Понечих да отговоря, но той затвори устните ми с целувка и после ме чука до безсъзнание.

Взех душ и се облякох в апартамента на Гидиън, след това бързо прекосих площадката и влязох в моя апартамент, за да взема чантата си, като през цялото време се опитвах да не изглеждам подозрително. Нямах никакъв проблем да се приготвя при Гидиън, тъй като бе заредил банята с цялата козметика, която обикновено използвах, и ми бе купил толкова дрехи и бельо, че можех спокойно никога вече да не обличам нищо от собствения си дрешник.

Беше прекалено, но той си бе такъв.

Тъкмо изплаквах чашата, след като набързо изпих едно кафе, когато Трей влезе в кухнята.

Усмихна ми се стеснително. Облечен в едно от долнищата на Кари и със собствената си риза от предишната вечер, той изглеждаше съвсем като у дома си.

— Добро утро!

— Добро и на теб. — Поставих чашата в миялната и се обърнах към него. — Радвам се, че дойде с нас на вечеря.

— Аз също. Беше приятно.

— Искаш ли кафе? — попитах.

— С удоволствие. Трябва да се приготвям за работа, но още спя.

— Много добре знам как се чувстваш.

Приготвих му чаша кафе и я плъзнах към него. Той я взе и в знак на благодарност я вдигна като за тост.

— Мога ли да те попитам неща?

— Давай!

— И с Татяна ли се държиш така приятелски? Не е ли малко странно и двамата да се мотаем тук?

Свих рамене:

— Честно казано, не познавам Татяна особено добре. Когато е тук, никога не се събираме тримата с Кари, както правим с теб.

— Така ли?

Тръгнах към вратата, но преди да изляза, спрях и го стиснах за рамото.

— Приятен ден!

— И на теб!

Проверих телефона си в таксито на път за работа. Почти съжалих, че не отидох до офиса пеша, тъй като шофьорът през цялото време държеше предния прозорец отворен и очевидно не одобряваше използването на дезодоранти. Имаше съобщение от Брет, изпратено около шест сутринта: „Кацнах. Нямам търпение да те видя довечера“.

Изпратих му усмивка в отговор.

Когато пристигнах на работа, Мегуми изглеждаше добре, което ме зарадва. Уил обаче беше мрачен. Точно оставях чантата си в чекмеджето, когато той спря до бюрото ми и подпря скръстените си ръце на преградата.

— Какво има? — попитах, докато се настанявах на стола.

— Помощ! Имам нужда от въглехидрати.

Разсмях се и поклатих глава:

— Според мен е много мило, че се подлагаш на диета заради приятелката си.

— Не би трябвало да се оплаквам — каза той. — Тя отслабна три килограма, при това имай предвид, че според мен изобщо не й се налагаше да го прави, изглежда страхотно и прелива от енергия. Но, боже… аз се чувствам като парцал. Организмът ми не е устроен по този начин.

— На обяд ли ме каниш?

— Моля те! — Той сплете ръце като за молитва. — Ти си една от малкото жени, които изпитват наслада от храната.

— И това много ясно се забелязва по дупето ми — отвърнах печално. — Но разбира се, навита съм за обяд!

— Ти си върхът, Ева.

Той тръгна заднишком и се сблъска с Марк.

— Ох, извинявай!

— Няма нищо — засмя се Марк.

Уил се отправи към бюрото си, а Марк извърна усмихнатото си лице към мен.

— Екипът на „Драйсдел“ идва в девет и половина — напомних му.

— Точно така. Имам една идея, която искам да обсъдя с отдела по стратегии, преди да пристигнат.

Грабнах таблета и станах, явно щяхме да работим до последния момент.

— Живееш на ръба, шефе.

— Така е в този бизнес. Хайде!

Работният ден изтече бързо и през цялото време действах на пълни обороти, изпълнена с неспокойна енергия. Не ми попречи дори това, че сутринта се бях събудила толкова рано, нито пък, че изядох пълна чиния с пирожки на обяд.

Точно в пет часа станах от бюрото и набързо се преоблякох в тоалетната — замених полата и блузата си с по-неофициална светлосиня рокля от трико. Обух сандали на платформа, свалих малките си диамантени обици и сложих големи сребърни халки, след това превърнах опашката си в небрежен кок. После се отправих към фоайето.

Докато приближавах към въртящата се врата, видях Кари на тротоара, разговаряше с Брет. Забавих крачка, искаше ми се добре да огледам старата си тръпка.

Късо подстриганата коса на Брет беше естествено тъмноруса, но той бе изсветлил крайчетата й, което много подхождаше на потъмнялата му от слънцето кожа и красивите яркозелени очи. Обикновено на сцената се появяваше гол до кръста, но днес бе облечен в черни карго панталони и кървавочервена тениска. Ръцете му бяха покрити с татуировки, които играеха при всяко движение на мускулите му.

В този момент той извърна глава, погледна към фоайето и аз тръгнах отново, усетих леко свиване в стомаха, когато погледът му спря върху мен и чертите на красивото му мъжествено лице омекнаха от усмивката, която разкриваше убийствено чаровна трапчинка.

Господи, изглеждаше адски секси.

Почувствах се прекалено уязвима, затова извадих слънчевите си очила и ги сложих. Поех дълбоко въздух и минах през въртящата се врата, погледът ми бе привлечен от бентлито, паркирано точно зад лимузината на Брет. Брет подсвирна.

— По дяволите, Ева! Всеки път, когато те видя, изглеждаш все по-прекрасна.

Усмихнах се сдържано на Кари, сърцето ми биеше като лудо.

— Здравей!

— Изглеждаш страхотно, бебчо — каза той и ме хвана за ръката.

С крайчеца на окото си видях, че Ангъс излиза от бентлито. В този момент се разсеях и въобще не забелязах, че Брет се протяга. Частица от секундата, след като усетих ръцете му на кръста ми, осъзнах, че се кани да ме целуне, и едва успях да извърна глава. Устните му докоснаха ъгъла на моите, бяха топли и добре познати. Отстъпих назад и се спънах в Кари, който ме хвана за раменете.

Изчервих се от неудобство, залитайки. Опитах да гледам навсякъде, само не и в Брет.

И погледът ми попадна в леденосините очи на Гидиън.