Опиянена от теб

4

Стигнах до бюрото си и се стоварих на стола. Дланите ми се изпотиха само при мисълта за разговор с Брет. Опитах се да се подготвя за вълнението, което ще изпитам при звука на гласа му, както и за чувството на вина, което знаех, че ще последва. Не че исках да се върне при мен или пък да сме заедно отново. Между нас имаше просто общо минало и силно сексуално привличане, което беше чисто хормонално. Не можех да го отрека, но и нямах никакво желание да му се поддавам.

Пуснах чантата и торбата с обувките си в едно от чекмеджетата на бюрото. Погледът ми се спря на поставения в рамка колаж от снимки, на които бяхме двамата с Гидиън. Беше ми го дал, за да мисля непрекъснато за него, като че ли можех да мисля за друго. Дори го сънувах.

Телефонът иззвъня. Мегуми прехвърляше разговора. Брет не се беше отказал. Реших да се държа делово и да му напомня, че съм на работа и не мога да водя неуместни лични разговори, затова вдигнах слушалката със:

— Кабинетът на Марк Герити, Ева Трамел на телефона.

— Ева. Ето те! Брет се обажда.

Затворих очи, когато чух гласа като СЕКС, обвит в шоколад. Сега звучеше дори още по-провокативно сексуално, отколкото когато пееше, а именно този глас бе помогнал на групата му „Сикс-Найнтс“ да се превърне в изгряваща звезда. Имаха договор с „Видал рекърдс“ — музикалната компания, управлявана от втория баща на Гидиън, Кристофър Видал-старши — компания, в която Гидиън беше главен акционер.

Светът наистина е малък.

— Здрасти — поздравих го аз. — Как върви турнето?

— Направо не е за вярване. Все още не мога да осъзная какво става.

— Отдавна искаше да ти се случи и напълно си го заслужил. Наслаждавай се!

— Благодаря.

Замълча за момент и в този миг си го представих. Последния път, когато го видях, изглеждаше страхотно, щръкналите връхчета на косата му бяха изсветлени до платиненорусо, тъмните му зелени очи бяха изпълнени с копнеж по мен. Беше висок и мускулест, но не прекалено, имаше тяло на човек, който непрекъснато е в движение, на истинска рок звезда. Загорялата му кожа бе покрита с татуировки по ръцете, а на зърната на гърдите му имаше пиърсинг, който се бях научила да смуча, когато исках да почувствам как членът му набъбва вътре в мен…

Но не можеше да се сравнява с Гидиън. Възхищавах се на Брет така, както всяка нормална жена би му се възхитила, но на света нямаше втори като Гидиън.

— Виж какво — започна Брет, — знам, че си на работа, затова не искам да те задържам. Ще идвам в Ню Йорк и искам да те видя.

Кръстосах глезени под бюрото си.

— Според мен идеята не е добра.

— Ще правим промоция на видеото към „Златна“ на Таймс скуеър — продължи той. — И искам да си с мен.

— Да съм… Леле!

Започнах да разтривам челото си. Молбата му ме стъписа и затова насочих мислите си към майка ми, която непременно щеше да ми се скара, ако види как търкам чело, според нея така се образуват бръчки.

— Наистина съм поласкана от поканата, но първо трябва да те питам — можеш ли да ме приемеш само като приятел?

— Не, по дяволите — засмя се той. — В момента си свободна, златна моя. Загубата на Крос е печалба за мен.

По дяволите! Бяха минали почти три седмици, откакто първите снимки на Гидиън и Корин, които уж отново се бяха събрали, се появиха в клюкарските блогове. Очевидно всички около мен бяха решили, че е време да продължа живота си, като си намеря ново гадже.

— Нещата не са толкова прости. Все още не съм готова за нова връзка, Брет.

— Предложих среща, а не да споделиш остатъка от живота си с мен.

— Брет, моля те…

— Трябва да дойдеш, Ева. — Гласът му се сниши до възбуждащия тембър, който винаги ме караше да вдигам полата си за него. — Това е твоята песен. Не приемам „не“ за отговор.

— Ще се наложи да го приемеш.

— Наистина много ще ме заболи, ако не дойдеш — продължи той тихо. — Не се шегувам. Ще отидем само като приятели, щом така настояваш, но трябва да си до мен.

Въздъхнах тежко и сведох глава.

— Не искам да те подвеждам.

„Нито пък да вбесявам Гидиън…“

— Обещавам, че ще го приема като услуга от приятел за приятел.

Не отговорих.

Не се отказваше. Сигурно никога нямаше да се откаже.

— Разбрахме ли се? — настоя.

На бюрото ми се появи чаша с кафе, вдигнах поглед и видях Марк, който бе застанал зад гърба ми.

— Добре — съгласих се най-вече, за да мога да се захвана за работата.

— Даааа! — В гласа му имаше нотка на триумф сякаш е размахал юмрук в знак на победа. — Сигурно ще бъде в четвъртък или петък вечерта, все още не знам точно. Дай ми номера на мобилния си, за да ти изпратя съобщение, когато разбера със сигурност.

Продиктувах му номера си набързо.

— Записа ли го? Трябва да затварям.

— Пожелавам ти приятна работа — отвърна той и ме накара да се почувствам неудобно, че се държа така грубо и бързам да затворя. Винаги е бил свястно момче и сигурно щяхме да станем добри приятели, ако не бях пропиляла този шанс, като го целунах.

— Благодаря. Брет… Наистина се радвам за теб. — Затворих телефона и се обърнах с усмивка към Марк. — Добро утро.

— Всичко наред ли е? — попита той, веждите му бяха леко свъсени над кафявите очи.

Беше облечен в син костюм с тъмновиолетова вратовръзка, която страхотно подхождаше на тъмната му кожа.

— Наред е. Благодаря за кафето.

— Няма защо. Готова ли си да започваме работа?

— Разбира се — отвърнах с усмивка.

Не ми трябваше време, за да усетя, че нещо безпокои Марк. През цялото време беше разсеян и унил, нещо съвсем нетипично за него. Работехме по реклама на софтуер за изучаване на чужди езици, но той изобщо не можеше да се съсредоточи. Предложих му да разнообразим с кампанията за промоция на здравословни храни, местно производство, но и това не промени нещата.

— Случило ли се е нещо? — попитах накрая, навлизайки с известно неудобство в сферата на личните въпроси, нещо, което и двамата избягвахме да правим на работното място.

Оставяхме работата настрана всяка седмица, когато излизах на обяд с него и с партньора му Стивън, но в офиса много внимавахме да не нарушаваме взаимоотношенията на шеф и подчинен. Високо ценях това, като се има предвид, че Марк знае колко е богат вторият ми баща. Не исках хората да се отнасят към мен по специален начин, освен ако не си го бях заслужила.

— Какво? — попита той, вдигна поглед и прокара ръка през късо подстриганата си коса. — Извинявай!

Оставих таблета в скута си.

— Струва ми се, че нещо те тревожи.

Той сви рамене и се завъртя на стола.

— В неделя със Стивън правим седем години, откакто сме заедно.

— Това е чудесно — усмихнах се аз.

От всички двойки, които бях срещала през живота си, Марк и Стивън бяха най-стабилната и най-влюбената.

— Поздравления.

— Благодаря — отвърна той с вяла усмивка.

— Навън ли ще празнувате?

Той поклати глава.

— Все още не сме решили.

— Имате ли резервация, искаш ли да уредя нещо?

Той поклати глава.

— Все още не сме решили. Не знам какво ще е най-подходящото.

— Можем да помислим заедно. За съжаление, трябва да призная, че все още не съм празнувала годишнина, но майка ми е специалист в това отношение.

След като бе изпълнявала ролята на съпруга на трима милионери, Моника Трамел Баркър Митчъл Стантън можеше спокойно да работи като професионален организатор на светски събития, ако някога й се наложи да си изкарва хляба сама.

— Нещо по-интимно ли искаш, да сте само двамата? — предложих аз. — Или купон със семейството и приятелите? Разменяте ли си подаръци?

— Искам да се омъжа — изстреля той неочаквано.

— О! Добре — измърморих и се отпуснах на стола. — Не бих могла да измисля нищо по-романтично от това.

Марк се засмя насила и ме погледна тъжно:

— Би трябвало да е романтично. Бог ми е свидетел, че когато преди няколко години Стивън ми предложи, имаше цветя и сърца в изобилие. Нали знаеш, че е истинска кралица на драмата. Тогава направо надмина себе си.

Озадачена, премигах срещу него:

— И ти каза „не“?

— Казах „Още не“. Точно бях започнал да стъпвам на краката си тук, в агенцията, той също бе започнал да получава някои наистина добри поръчки, а и се възстановявахме след болезнена раздяла. Тогава ми се струваше, че моментът не е подходящ, и не бях сигурен, че мотивите му са правилни.

— Никой не може да е сигурен — промълвих тихо, говорех колкото на него, толкова и на себе си.

— Но не исках да мисли, че се съмнявам във връзката ни — продължи Марк сякаш не беше чул думите ми, — затова като пълен задник оправдах отказа си с твърдението, че не вярвам в брака.

— Но не си му отказал. Казал си му, че още не си готов, нали така?

— Не знам. Господи, не знам какво му казах! — Той се наведе напред, подпря лакти на бюрото и зарови лице в ръцете си. Гласът му беше тих и приглушен. — Тогава изпаднах в паника. Бях само на двайсет и четири, някои хора са готови да се обвържат на тази възраст, но аз… не бях готов.

— А сега си на двайсет и осем и вече си готов, така ли?

Беше на същата възраст като Гидиън. Тази мисъл ме накара да потръпна, може би отчасти защото бях на възрастта, на която е бил Марк, когато е казал „още не“, и добре разбирах как се е чувствал.

— Да — отвърна той, вдигна глава и срещна погледа ми. — Повече от готов. Като че ли някакъв часовник вътре в мен отброява минутите и с всеки изминал час ставам все по-нетърпелив. Но се страхувам, че той ще откаже. Може би неговият момент е бил преди четири години и вече е отминал.

— Не искам да звуча банално, но няма как да разбереш, преди да го попиташ — усмихнах се окуражително. — Той те обича. При това много. Според мен имаш доста добри шансове да чуеш „да“.

Марк също се усмихна, разкривайки чаровно кривите си зъби.

— Благодаря ти.

— Кажи ми, ако искаш да направя резервации.

— Оценявам помощта ти — каза той и изражението му стана по-сериозно. — Съжалявам, че повдигнах темата точно когато преживяваш трудна раздяла.

— Не се тревожи за мен. Добре съм.

Изгледа ме изпитателно, след това кимна.

— Искаш ли да отидем да обядваме?

Вдигнах поглед и видях откритото лице на Уил Грейнджър. Той беше най-новото попълнение в „Уотърс Фийлд & Лийман“ и аз му помагах да свикне с работата. Носеше бакенбарди и очила с черни квадратни рамки, които му придаваха леко битнически ретро вид. Отиваше му. Беше изключително спокоен и ми допадаше.

— Разбира се. Какво ти се яде?

— Паста и хляб. И торта. Може и печен картоф.

Вдигнах учудено вежди.

— Добре. Но ако накрая се озова под бюрото с пяна на уста, защото съм изпаднала във въглехидратна кома, ти ще ме оправдаваш пред Марк.

— Ти си истинско съкровище, Ева. Натали е на някаква диета без въглехидрати, а аз не мога да преживея още един ден без захар и скорбяла. Погледни само колко съм залинял.

Според собствените му думи Уил и гаджето му Натали, с което бяха заедно още от гимназията, се разбираха чудесно. Не бих се усъмнила, че е готов да влезе и в огъня заради нея, а и тя — въпреки шеговитите му оплаквания, че понякога прекалява — изглежда, се грижеше добре за него.

— Така да бъде — отвърнах и ми стана малко тъжно.

Беше истинско мъчение да съм далеч от Гидиън. Особено когато бях заобиколена от приятели, всеки от които имаше стабилна връзка. Стана обед и докато чаках Уил, пуснах есемес на Шона, сестрата на партньора на Марк, за да я питам дали иска да излезе по женски в събота вечер. В момента, в който й изпратих съобщението, телефонът на бюрото ми иззвъня. Вдигнах слушалката веднага.

— Кабинетът на Марк Герити…

— Ева.

Настръхнах, когато чух ниския, дрезгав глас на Гидиън.

— Здрасти, шампионе!

— Кажи ми, че между нас всичко е наред.

Прехапах долната си устна, сърцето ми блъскаше в гърдите. Явно и той също като мен се притесняваше от пукнатината, която се бе появила в отношенията ни.

— Всичко е наред. Защо, ти не мислиш ли така? Случило ли се е нещо?

— Не — отвърна той и замълча за миг. — Просто трябваше да го чуя още веднъж.

— Не ти ли го показах пределно ясно снощи? — „Докато впивах нокти в гърба ти…“ — Или пък тази сутрин? — „Когато стоях пред теб на колене…“

— Исках да се убедя, че можеш да го кажеш, без да ме виждаш.

Гласът на Гидиън галеше сетивата ми. Усетих, че се изчервявам от неудобство.

— Съжалявам — прошепнах, чувствах се странно. — Знам, че не обичаш, когато жените оценяват само външния ти вид. Не е необходимо и аз да се държа по този начин.

— Никога няма да се оплача, че съм това, което искаш, Ева. Господи! — В гласа му се долови известна острота. — Дяволски се радвам, че харесваш онова, което виждаш, защото, Бог ми е свидетел, аз също не мога да откъсна поглед от теб.

Затворих очи, усетих, че отново започвам да копнея за него. Сега, когато знаех какво огромно значение имам в живота му, ми ставаше още по-трудно да стоя далеч.

— Толкова много ми липсваш. И е странно, защото всички мислят, че сме скъсали, и ме съветват да продължа…

— Не! — Тази единствена дума експлодира с такава сила в слушалката, че ме накара да подскоча. — По дяволите! Чакай ме, Ева. Аз цял живот съм чакал теб.

Преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми, и отворих очи тъкмо навреме, за да видя, че Уил се приближава към мен.

— Готова съм да те чакам вечно, стига да съм сигурна, че си мой — прошепнах аз.

— Няма да е вечно. Правя всичко по силите си. Вярвай ми.

— Вярвам ти.

Чух как някакъв друг телефон в близост до него иззвъня.

— Ще се видим точно в осем — отсече Гидиън.

— Добре.

Затвори и още в същия миг ми стана самотно.

— Готова ли си да хапнем? — попита Уил, нетърпеливо потривайки ръце.

Мегуми щеше да обядва с мъжа, който имаше фобия от обвързване, и се бе извинила, че няма да излезе с нас. Оставахме само двамата с Уил и всичката паста, която той успее да погълне за час. Помислих си, че точно в този момент няма да е никак лошо да изпадна във въглехидратна кома, изправих се и отвърнах:

— О, да!

По пътя обратно към офиса си купих от „Дуейн Рийд“1 енергийна напитка без захар. Когато стана пет следобед, вече бях твърдо решила да отида във фитнеса след работа.

Имах членска карта за „Еквинокс“, но ми се искаше да отида в „Крос трейнър“. Остро усещах разрива между нас с Гидиън. Струваше ми се, че ще успея донякъде да го преодолея, ако отида на място, свързано с хубави спомени. Освен това изпитвах известна лоялност. Гидиън беше моят мъж. Бях готова да направя всичко по силите си, за да прекараме остатъка от живота си заедно. За мен това означаваше да го подкрепям във всяко негово начинание.

Върнах се пеша до апартамента, жегата вече не ме интересуваше, тъй като така или иначе щях да се изпотя обилно във фитнеса. Когато асансьорът спря на моя етаж, погледът ми неволно се плъзна по вратата в съседство с моята. Пръстите ми опипаха ключа, който Гидиън ми беше дал. Мисълта да вляза вътре и да огледам апартамента ми се стори много примамлива. Дали щеше да прилича на мезонета на Пето авеню? Или пък ще е напълно различен?

Мезонетът на Гидиън беше направо невероятен — с довоенна архитектура и обзавеждане, което носеше чара на една отминала епоха. Всичко показваше, че в него са вложени много пари, и въпреки това атмосферата беше топла и уютна. Можех с еднаква лекота да си представя и деца, и чуждестранни благородници в подобна обстановка.

Как ли изглеждаше временната му квартира? Съвсем малко мебели, никакви произведения на изкуството и необзаведена кухня? До каква степен бе превърнал жилището в свой дом?

Спрях пред вратата на своя апартамент, загледана в съседната, и спорех със себе си. Накрая устоях на изкушението. Исках той да ме въведе вътре.

Влязох в собствения си хол и бях посрещната от женски смях. Не се изненадах, когато видях дългокраката блондинка, гушната в Кари на белия ми диван. Беше поставила ръка в скута му и го опипваше през анцуга. Той все още стоеше гол до кръста, беше прехвърлил ръка през раменете на Татяна Черлин и разсеяно я галеше по ръката.

— Здрасти, бебчо — поздрави с усмивка. — Как беше на работа?

— Все същото. Здравей, Татяна.

В отговор тя само помръдна буза. Беше невероятно красива, което не беше учудващо, тъй като работеше като модел. Като оставим настрани външния й вид обаче, не я харесах особено още първия път, когато я видях, и отношението ми не се бе променило. Но като погледнах Кари, трябваше да призная, че в момента вероятно му действа добре.

Синините му бяха изчезнали, но той все още се възстановяваше от жестокия побой, нанесен му от Нейтън от засада. Именно това бе поставило начало на събитията, които доведоха до раздялата ми с Гидиън.

— Ще се преоблека и отивам във фитнеса — заявих и се отправих към коридора.

Чух как зад гърба ми Кари каза на Татяна:

— Изчакай само минута, трябва да поговоря с нея.

Влязох в стаята и хвърлих чантата си на леглото. Бях започнала да ровя в дрешника, когато Кари дойде и се подпря на вратата.

— Как си? — попитах го аз.

— По-добре — отвърна той, а очите му светеха закачливо. — А ти?

— По-добре.

Скръсти ръце на голите си гърди.

— Да не би да се дължи на онзи в леглото ти снощи?

Затворих с крак чекмеджето и отвърнах ядосано:

— Ама ти сериозно ли? Щом аз не мога да чуя какво става в твоята стая, как така ти чуваш какво става в моята?

Кари почука с пръсти по слепоочието си.

— Имам вграден секс радар.

— Какво означава това? Че аз нямам секс радар ли?

— По-скоро твоят направи късо и изгоря по време на един от сексмаратоните с Крос. Все още не можеш да дойдеш на себе си след невероятните му изпълнения. Ще ми се и мен да ме изтощи по същия начин.

Хвърлих спортния си сутиен към него. Той го хвана ловко и се засмя:

— И така, кой беше мъжът?

Прехапах устни, не исках да лъжа единствения човек, който винаги ми казваше истината, дори когато имаше опасност да ме заболи от нея. Но този път се налагаше да го направя.

— Един човек, който работи в „Кросфайър“.

Усмивката изчезна от лицето на Кари, той влезе в стаята и затвори вратата след себе си.

— И ти просто ей така реши да го доведеш вкъщи и да го чукаш като откачена цяла нощ? Мислех, че отиде на тренировка по крав мага.

— Наистина отидох. Той живее наблизо и го срещнах случайно след тренировката. Просто се случи…

— Трябва ли да се притеснявам? — попита той и внимателно се вгледа в лицето ми, докато ми подаваше обратно сутиена. — Отдавна не си правила случаен секс.

— Нещата не стоят така — отвърнах аз и положих усилие да гледам Кари в очите, знаех, че ако не го направя, никога няма да ми повярва. — Аз… излизам с него. Тази вечер ще вечеряме.

— Ще ме запознаеш ли?

— Разбира се. Но не и днес. Ще вечеряме у тях.

— Криеш нещо от мен — нацупи се той. — Казвай какво има!

Опитах се да избегна въпроса му.

— Тази сутрин те видях да се целуваш с Трей в кухнята.

— И какво от това?

— Всичко между вас наред ли е?

— Не се оплаквам.

Мили боже! Трудно беше да се отървеш от Кари, когато си науми нещо. Опитах се отново да сменя темата.

— Днес говорих с Брет — заявих сякаш между другото, опитвайки се да покажа, че не отдавам голямо значение на разговора. — Обади ми се на работа. И не, той не е мъжът от снощи.

Кари вдигна вежда.

— Какво искаше?

Изритах обувките си и отидох в банята, за да измия остатъците от грима си.

— Идва в Ню Йорк за промоция на видеото към „Златна“. Покани ме да отида с него.

— Ева… — започна Кари с онзи тон, с който обикновено родителите се обръщат към непослушните си деца.

— Искам да дойдеш с мен.

Думите ми го спряха за миг:

— Искаш да те пазя ли? Толкова ли си нямаш доверие?

Погледнах отражението му в огледалото.

— Нямам намерение да се връщам при него, Кари. Не че някога сме били истински заедно, така че престани да се притесняваш. Каня те да дойдеш с мен, защото мисля, че ще се забавляваш, а и не искам да подвеждам Брет. Той се съгласи да излезем само като приятели, но за по-сигурно някой трябва да му го набие в главата. Така ще е и по-честно.

— Трябваше да му откажеш.

— Опитах.

— Не, означава не, бебчо. Не е толкова трудно да го кажеш.

— О, я млъквай! — възкликнах аз и започнах да свалям грима си с памучен тампон. — Достатъчно ми е, че вече се чувствам виновна, че се съгласих. Мислиш ли, че ще ми е много забавно да отида на концерта, без да знам кого ще срещна там. Не е необходимо и ти да ми пилиш на главата.

„Защото бях напълно сигурна, че Гидиън ще го направи…“

— Защо, по дяволите, трябва да се чувстваш виновна?

— Брет изяде боя заради мен!

— Не, той изяде боя, защото целуна едно красиво момиче, без да се замисля за последствията. Трябваше да се сети, че вероятно не си свободна. И кой, по дяволите, ти е настъпил опашката, че се държиш така отвратително?

— Няма нужда ми четеш лекции за Брет, разбра ли?

Това, от което имах нужда, беше мнението на Кари за връзката ми с Гидиън и опасенията, които изпитвах, но не можех да споделя нищо с най-добрия си приятел. Това правеше и без това объркания ми живот още по-непоносим. Чувствах се ужасно самотна и безпомощна.

— Казах ти вече, нямам намерение да повтарям грешката си.

— Радвам се да го чуя.

Казах му онази част от истината, която можех да споделя, знаех, че няма да ме съди.

— Все още съм влюбена в Гидиън.

— Разбира се, че си — отвърна той просто. — И ако изобщо има значение, съм сигурен, че раздялата мъчи и него.

Прегърнах го.

— Благодаря ти.

— За какво?

— За това, че си такъв, какъвто си.

— Не искам да кажа, че трябва да седиш и да го чакаш — изсумтя той. — Изобщо не ме интересува Крос. Щом се прави на интересен — губи. Но не мисля, че ти самата си готова да скочиш в нечие друго легло. Неангажиращото чукане не е по твоята част, Ева. Сексът означава много за теб, затова се чувстваш прецакана, когато го правиш просто така.

— Така е, никога не се получава — признах аз и продължих да свалям грима си. — Ще дойдеш ли с мен на премиерата на клипа?

— Добре, ще дойда.

— Искаш ли да вземеш Татяна или Трей?

Кари поклати глава, обърна се към огледалото и с привично движение оправи косата си.

— Така ще прилича на двойна среща. По-добре да играя ролята на трето колело. Ще има по-добър ефект.

Наблюдавах отражението му в огледалото, по устните ми се появи усмивка.

— Обичам те.

— Тогава се грижи добре за себе си, бебчо — отвърна той и ми изпрати въздушна целувка. — Това е единственото, което искам.

Когато за първи път отивам на гости на някого, най-много обичам да подарявам чаши за мартини „Уотърфорд“. За мен те са перфектната комбинация от лукс, забавление и практичност. Бях подарила такъв сервиз на приятелка от колежа, която не знаеше нищо за уотърфордския кристал, но пък обичаше коктейли с мартини. Бях подарила подобен сервиз и на майка ми, която не пиеше коктейли, но пък обожаваше „Уотърфорд“. Такъв подарък би бил подходящ дори за Гидиън Крос, човека, който притежаваше повече пари, отколкото можех да си представя.

Но тази вечер, когато почуках на вратата му, не стисках в ръце кристални чаши.

Пристъпих нервно от крак на крак и прокарах ръка по бедрото си, за да пригладя роклята. След като се прибрах от фитнеса, се погрижих да изглеждам добре, като отделих достатъчно време, за да си направя прическа и да се гримирам в стила на Новата Ева. Сложих светлорозово червило, което не се размазваше, и облякох малка черна рокля с презрамки около врата, дълбоко деколте и още по-разголен гръб.

Късата рокля откриваше краката ми, които бях подчертала с изрязани обувки „Джими Чу“. Бях сложила диамантените обици, които носех на първата ни среща, както и пръстена, който Гидиън ми беше подарил — изключително бижу с множество преплетени синджирчета, хванати с диаманти под формата на кръст — кръстовете олицетворяваха Гидиън, който държи различните нишки от мен.

Вратата се отвори и аз леко се олюлях, поразена от страхотния, греховно секси мъж, който ме посрещна. Гидиън явно също е бил в сантиментално настроение. Беше облякъл същия черен пуловер, който носеше първата вечер, когато се срещнахме в бара. Изглеждаше невероятно с него — перфектен небрежно-елегантен сексапил. Комбинацията от този пуловер, графитеносивите панталони и босите му крака, ме накара да пламна от желание.

— Господи — измърмори той, — изглеждаш невероятно. Следващия път ме предупреди, преди да отворя вратата.

Усмихнах се.

— Добър вечер, господин Тъмен и Опасен.