Опиянена от теб

19

Мястото, което Гидиън бе избрал, беше рай. Пилотът ни преведе над Подветрените острови7, летейки ниско над невероятно сините води на спокойното Карибско море, преди да кацне на частно летище, недалеч от крайната ни цел — курорта „Кросуиндс“.

И двамата все още бяхме замаяни, когато самолетът се приземи. В крайна сметка, Гидиън току-що беше преживял оргазма на живота си. Косите ни бяха все още мокри и докато подпечатваха паспортите ни, се държахме здраво за ръце. Не казахме почти нищо, нито един на друг, нито на хората около нас. Мисля, че емоциите и на двама ни все още бяха твърде сурови след случилото се.

Качихме се в лимузината, която ни чакаше, и Гидиън си наля питие. Лицето му беше абсолютно безизразно и непроницаемо. Поклатих глава, когато вдигна кристалното шише и безмълвно предложи да ми налее.

Той се настани удобно на седалката до мен и ме прегърна през раменете.

Гушнах се в него и прехвърлих крака през неговите.

— Всичко наред ли е?

Целуна ме силно по челото.

— Да.

— Обичам те.

— Знам. — Изпи питието си на един дъх и остави празната чаша в поставката.

Не си казахме нищо друго по време на дългото пътуване от летището до курорта. Беше вече тъмно, когато пристигнахме, но откритото лоби на хотела беше ярко осветено. Около рецепцията, изградена от тъмно дърво и цветни керамични плочки, имаше саксии с буйна растителност. Атмосферата, която посрещаше гостите, беше безгрижна и едновременно с това елегантна.

Управителят на хотела ни очакваше на полукръглата алея за коли, където ни остави лимузината. Имаше безупречен външен вид и се усмихваше широко. Очевидно беше много развълнуван от присъствието на Гидиън, но вълнението му стана още по-голямо, когато Гидиън се обърна към него по име и го нарече Клод.

Клод говореше оживено, докато вървяхме зад него, здраво стиснали ръце. Ако човек погледнеше към Гидиън, никога не би могъл да предположи колко интимно близки сме били само преди час. Косата ми беше изсъхнала в някаква безформена маса, но той беше прекрасен и секси както винаги. Костюмът му беше идеално изгладен и му стоеше безупречно, докато моята рокля изглеждаше доста смачкана след дългия ден. Бях измила грима си под душа и сега лицето ми бе бледо, с остатъци от черна спирала около очите.

Но никой не можеше да се усъмни в собственическото поведение, което Гидиън демонстрираше спрямо мен. То ясно проличаваше от начина, по който ме държеше, и от движението, с което ме насочи към апартамента ни, слагайки ръка ниско на кръста ми. Караше ме да се чувствам сигурна и самоуверена, макар в момента да показваше деловото си лице, а аз далеч да не бях в най-добрата си форма, което се отразяваше и върху него.

Това ме караше да го обичам още повече.

Само ми се искаше да не е така мълчалив. Мълчанието му ме тревожеше. И ме караше да се питам дали бях постъпила разумно, като продължих да го притискам, след като неведнъж ми каза да спра. Защо, по дяволите, си бях въобразила, че знам от какво се нуждае, за да се почувства по-добре?

Управителят продължаваше да говори нещо на Гидиън, а аз започнах бавно да се разхождам из огромния хол, към който имаше просторна открита тераса с бели дивани върху бамбуковия под. Голямата спалня беше също толкова впечатляваща с огромното легло с мрежа против комари около него и друга открита тераса, която водеше към частен басейн, направен така, че да изглежда като част от безкрайния океан зад него.

Повя топъл бриз, целуна лицето ми и премина през косата ми. Изгряващата луна рисуваше лунна пътека във водите на океана, а далечният смях и звуците на реге, които долитаха отнякъде, ме накараха да се почувствам някак самотна.

Нищо не беше както трябва, когато Гидиън не беше в настроение.

— Харесва ли ти? — попита той тихо.

Обърнах се към него и чух как външната врата се затваря.

— Фантастично е.

Той кимна отсечено с глава.

— Поръчах да ни донесат вечеря. Тилапия с ориз, пресни плодове и сирене.

— Чудесно. Умирам от глад.

— В дрешника има дрехи за теб. Ще намериш и бански, но басейнът и плажът са частни и няма да имаш нужда от него, освен ако не пожелаеш да го облечеш. Кажи ми, ако ти трябва нещо друго, веднага ще наредя да го донесат.

Погледнах го внимателно, стоеше на няколко метра от мен. Очите му блестяха на приглушената светлина на фенера и запазените настолни лампи. Беше напрегнат и някак далечен, усетих как сълзите се надигат в гърлото ми.

— Гидиън… — протегнах ръка към него. — Сбърках ли? Развалих ли нещо между нас?

— Ангелче! — въздъхна той. Приближи към мен, взе ръката ми и я вдигна към устните си. Когато застана до мен, забелязах, че отбягва погледа ми, като че ли му е трудно да ме погледне в очите. Усетих, че започва да ми прилошава. — Кросфайър.

Каза думата толкова тихо, че за миг си помислих, че си я въобразявам. След това ме взе в обятията си и нежно ме целуна.

— Шампионе. — Повдигнах се на пръсти, поставих ръка на тила му и отвърнах на целувката му, влагайки всичките си чувства в нея.

Той бързо се отдръпна от мен.

— Хайде да се преоблечем, преди да са донесли вечерята. Много ми се иска да махна този костюм.

Отдръпнах се с нежелание, сигурно наистина му беше горещо в костюма, но все още имах усещането, че нещо не е наред. Чувството се засили, когато Гидиън излезе, за да се преоблече, и осъзнах, че ще спим в различни стаи.

Ритнах обувките си в дрешника, който беше пълен с прекалено много дрехи само за един уикенд. Повечето от тях бяха бели. Гидиън ме харесваш облечена в бяло. Предполагах, че е така, защото ме възприема като своя ангел.

Дали все още си мислеше за мен по този начин? Или вече се бях превърнала в дявол? В егоистична кучка, която го е принудила да се изправи лице в лице с демони, които той самият предпочита да забрави?

Облякох обикновена черна рокля с презрамки, която напълно отговаряше на гробовното ми настроение. Имах чувството, че нещо между нас е умряло.

С Гидиън и преди бяхме имали много трудни моменти, но никога не бе изглеждал толкова отдалечен от мен. Никога не бяхме чувствали неудобство и неестествена напрегнатост, когато сме заедно. Бях имала подобен опит с други мъже — в моментите, когато се готвеха да ми кажат, че повече не искат да излизат с мен.

Вечерята пристигна и беше сервирана на прекрасно подредена маса на терасата с изглед към самотния плаж. Видях бяла шатра, опъната на пясъка, и си спомних мечтата на Гидиън да се търкаляме на шезлонг за двама край водата и да правим любов.

Сърцето ме заболя.

Изпих набързо две чаши студено бяло вино с плодов вкус и механично задъвках храната си, въпреки че бях загубила апетит. Гидиън седеше срещу мен, облечен само в широки бели ленени панталони и от това ситуацията ставаше още по-лоша. Беше толкова красив, толкова ужасно секси, че не можех да откъсна очи от него. Но той беше на хиляди километри от мен. Мълчаливото му напрегнато присъствие ме караше да го желая с всяка частица на душата си.

Емоционалният разрив между нас растеше. Вече не можех да премина от другата страна.

Бутнах чинията настрани, след като бях изяла всичко, и едва тогава забелязах, че той почти не е докоснал храната си. Беше поровил с вилица в чинията и ми бе помогнал да пресушим бутилката вино.

Поех дълбоко въздух и започнах:

— Съжалявам. Трябваше да… Не исках… — Преглътнах трудно, преди да продължа: — Съжалявам, миличък — прошепнах.

Бутнах стола назад и краката му изскърцаха силно по плочките, после бързо слязох от терасата.

— Ева! Чакай!

Усетих топлия пясък под краката си и се затичах към океана, свалих роклята си, без да спирам, и се хвърлих във водата, която беше топла като във вана. В продължение на няколко метра беше съвсем плитко, след това изведнъж пропаднах и водата покри главата ми. Свих колене и се оставих да потъна, бях благодарна, че потопена под водата, никой не вижда сълзите ми.

Чувството за безтегловност ми подейства успокояващо. Косата ми се разпръсна около мен, усетих допира на рибите, които се стрелкаха покрай неканения гост, нарушил тишината и спокойствието на техния свят.

Изведнъж някой рязко ме върна към действителността, започнах да се мятам и да пръскам вода около себе си.

— Ангелче! — изръмжа Гидиън и започна да ме целува като обезумял, докато ме изнасяше на ръце от водата и ме носеше нагоре по плажа. Занесе ме до шатрата и ме остави на един шезлонг, после ме покри с тялото си, преди да успея да поема въздух.

Все още бях замаяна, когато той изръмжа и каза:

— Омъжи се за мен!

Но не това беше причината да отвърна:

— Да.

Гидиън беше влязъл във водата след мен с панталони. Мокрият лен бе прилепнал по краката му, докато лежеше върху мен и ме целуваше така, сякаш умираше от жажда, която само аз можех да утоля. Беше проврял ръце в косата ми и ме държеше неподвижно. Беше като обезумял, устните му бяха подути също като моите, езикът му беше ненаситен и властен.

Лежах под него, без да мърдам. Бях изпаднала в шок. Опитвах се бързо да се отърся от изненадата и да проумея случващото се.

Преди малко се беше измъчвал, защото се бе чудил как да ми зададе въпроса, а не защото е искал да ме напусне.

— Утре — каза рязко той и потърка буза в моята.

Брадата му беше набола и боцкането й сякаш ме пробуди и ме накара напълно да осъзная къде се намираме и какво иска от мен.

— Аз… — Мозъкът ми отново замръзна.

— Кажи „да“, Ева. — Надигна се и ме изгледа пламенно. — Просто кажи „да“.

Преглътнах.

— Не можем да се оженим утре.

— Можем — заяви той категорично — и ще го направим. Имам нужда от това, Ева. Имам нужда да чуя клетвите, да знам, че сме законно обвързани… Иначе ще се побъркам.

Стори ми се, че светът се завъртя около мен, сякаш съм в увеселителен парк и съм попаднала в един от онези варели, които се въртят така бързо, че центробежната сила те залепва за стената, а подът пропада на няколко метра под теб.

— Прекалено рано е — опитах се да възразя.

— Как можеш да твърдиш това след случилото се в самолета? — попита рязко той. — Та ти ме притежаваш, Ева. Проклет да съм, ако не успея да те притежавам и аз.

— Не мога да дишам — промълвих едва, кой знае защо изпаднала в паника.

Гидиън се завъртя така, че се озовах върху него, ръцете му силно ме притискаха. Притежаваше ме.

— Ти самата го искаш — настоя той. — Обичаш ме.

— Наистина те обичам — отвърнах и сведох чело на гърдите му. — Но ти прибързваш и…

— Мислиш, че ти предлагам просто така? За бога, Ева, познаваш ме достатъчно добре. Планирам всичко това от седмици. То е единственото, за което мисля.

— Гидиън… не можем просто да избягаме и да се оженим тайно.

— Защо, по дяволите, да не можем?

— Ами семействата ни? Приятелите?

— Ще се оженим още веднъж заради тях. И аз го искам — обеща той и отметна мократа коса от бузата ми. — Искам снимки от сватбата ни да се появят във вестниците, в списанията… навсякъде. Но подготовката за това ще отнеме месеци. Не мога да чакам толкова дълго. Да го направим само заради нас. Не е необходимо да казваме на никого, ако не искаш. Може да го наречем годеж. И това ще е нашата тайна.

Погледнах го втренчено, не знаех какво да отговоря. Настойчивостта му беше едновременно ужасно романтична и просто ужасяваща.

— Говорих с баща ти — продължи той и аз отново изпаднах в шок. — Той няма никакви…

— Какво? Кога?

— Когато беше в града. Отвори ми се възможност и аз се възползвах от нея.

По някаква причина това ме нарани.

— Не ми е казал нищо.

— Аз го помолих да не ти казва. Казах му, че няма да стане веднага. Че все още се опитвам да те върна при себе си. Записах всичко, можеш да чуеш разговора ни, ако не ми вярваш.

Премигах объркано:

— Записал си го? — повторих.

— Не исках да оставя нищо на случайността — отговори той, в гласа му изобщо не се долавяше извинение.

— Казал си му, че няма да стане веднага. Излъгал си го.

Усмивката му беше остра като бръснач.

— Не съм. Минаха няколко дни оттогава.

— О, господи! Ти си се побъркал.

— Възможно е. И ако е вярно, съм се побъркал заради теб — заяви той и ме целуна силно по бузата. — Не мога да живея без теб, Ева. Не искам дори да си представям тази възможност. Само при мисълта за това полудявам.

— Това е лудост.

— Защо? — попита той и се намръщи. — Знаеш, че и за двама ни не може да има никой друг на света. Какво още чакаш?

Главата ми се изпълни с всевъзможни доводи. Виждах съвсем ясно толкова причини, поради които трябва да изчакаме, толкова капани, в които можем да попаднем. Но от устата ми не излезе нищо.

— Не ти давам възможност да избираш — заяви той решително, изви тялото си и стана, като ме носеше на ръце. — Ще го направим, Ева. Наслади се на последните си часове като неомъжена жена.

— Гидиън! — изхълцах аз. Главата ми се мяташе на матрака, докато спазмите на оргазма разтърсваха цялото ми тяло.

Потта му се стичаше по гърдите ми, бедрата му неуморно се движеха, докато вкарваше прекрасния си пенис в мен отново и отново, извиваше се и проникваше — ту плитко, ту дълбоко.

— Точно така — похвали ме с дрезгав глас. — Стискай го! Толкова те усещам, ангелче. Ще ме накараш пак да свърша.

Едва поемах въздух, чувствах се напълно омекнала и уморена от неотслабващото му желание. Вече ме бе събудил два пъти, обладаваше ме с прецизна умелост, сякаш искаше да запечата в тялото и в съзнанието ми факта, че му принадлежа. Че съм негова и може да прави с мен каквото си поиска.

Толкова ме възбуждаше.

— Ммм… — измърка той и плъзна члена си дълбоко в мен. — Спермата ми е като сметана вътре в теб. Обожавам това усещане, след като съм те чукал цяла нощ. Цял живот ще бъда така, Ева. Никога няма да спра.

Прехвърлих крака си през бедрото му и го притиснах към себе си.

— Целуни ме.

Греховно прекрасните му устни се допряха в моите.

— Обичай ме — заповядах и забих нокти в бедрата му, когато членът му се размърда в мен.

— Обичам те, ангелче — прошепна той и усмивката му стана още по-широка. — Обичам те.

Когато се събудих, него го нямаше.

Протегнах се, бях омотана в чаршафите, които миришеха на секс и на Гидиън, и вдишах дълбоко морския въздух, който нахлуваше през отворените врати на терасата.

Останах да лежа така известно време, мислех за изминалата нощ и за деня, който предстоеше. След това през ума ми минаха предишните седмици и малкото месеци, откакто бях срещнала Гидиън. После мислите ми отлетяха още по-назад. Към Брет и другите мъже, с които бях излизала. Върнах се към времето, в което бях дълбоко убедена, че никога няма да срещна мъж, който би ме обичал такава, каквато съм, с всичките ми емоционални рани, целия товар от миналото, с несигурността и нуждата ми от внимание.

Какво друго можех да кажа, освен „да“ сега, когато като по чудо бях открила този мъж?

Изтъркалях се от леглото, обзета от вълнение при мисълта да намеря Гидиън и да му обясня, че съм напълно готова да се омъжа за него. Хареса ми идеята, че сме избягали тайно, че ще изречем първите си клетви насаме, без да ни наблюдава никой, който би могъл да таи съмнения, омраза или лоши помисли. След всичко, което бяхме преживели, изглеждаше толкова логично началото на новия ни живот да е изпълнено само с любов, надежда и щастие.

Трябваше да се досетя, че е планирал всичко идеално, от абсолютното уединение до изключителното място, на което се намирахме. Разбира се, сватбата щеше да се състои на брега. И двамата имахме хубави спомени, свързани с брега на океана, сред които особено ценен бе последният път, когато бяхме заедно в Северна Каролина.

Усмихнах се, когато видях подноса със закуска, оставен на ниската масичка до дивана в спалнята. На облегалката на стола беше преметнат бял копринен халат.

Гидиън никога не пропускаше нищо.

Облякох халата и се протегнах да си налея кафе, имах нужда от малко кофеин, преди да го потърся и да му дам отговор. И в този момент видях предбрачния договор, поставен върху подноса със закуската.

Ръката ми замръзна и не успя да стигне до каната с кафе. Договорът беше красиво аранжиран под тънка бяла ваза с червена роза в нея, сребърните прибори блестяха върху изящно сгънатата салфетка.

Не знам защо бях толкова изненадана и… сломена. Разбира се, че Гидиън е планирал всичко до последната подробност — като се започне от предбрачния договор. В крайна сметка нали се бе опитал да постави началото на връзката ни с договор?

Цялото ми еуфорично щастие се изпари за миг. Съсипана, обърнах гръб на подноса и се отправих към банята. Изкъпах се бавно, движенията ми бяха като на забавен каданс. Реших, че предпочитам да кажа „не“, вместо да чета юридически документ, който определя цената на любовта ми. За мен тази любов беше безценна.

Въпреки това се страхувах, че е прекалено късно, че нанесената вреда е непоправима. Самото знание за това, че е подготвил предбрачно споразумение, променяше всичко и не можех да виня него за това. По дяволите, та той беше Гидиън Крос! Един от двайсет и петте най-богати мъже в света. Беше немислимо да не поиска от мен да подпиша предбрачен договор. А и аз не бях наивна. Не би трябвало да мечтая за рицар на бял кон и приказен замък.

След душа облякох тънка памучна рокля, вързах мократа си коса на опашка и се отправих към кафето. Налях си една чаша, добавих сметана и подсладител, взех договора и излязох на терасата.

На брега течеше усилена подготовка за сватбата. В близост до водата беше издигната арка, покрита с цветя, а преплетени бели панделки през пясъка оформяха импровизирана алея.

Седнах с гръб към брега, не можех да понеса болката от тази гледка.

Отпих глътка от кафето, почувствах как се разлива в тялото ми, отпих отново. Бях изпила почти половин чаша, когато най-после събрах достатъчно смелост да прочета проклетия договор. Първите няколко страници описваха подробно имуществото, което всеки от нас притежава преди брака. Огромното състояние на Гидиън беше потресаващо. „Кога намира време да спи този човек?“ В началото помислих, че има грешка в сумата, която според документа притежавах, но после размислих, че основният ми капитал отдавна трупа дивиденти от инвестиции.

Стантън бе взел петте милиона, които притежавах, и ги бе удвоил.

В този момент ми хрумна, че е много глупаво от моя страна да държа парите си просто така, вместо да ги използвам, за да помагам на хора в нужда. Държах се така, сякаш кървавите пари не съществуваха, вместо да ги вкарам в употреба. Реших да се заема с това, веднага щом се прибера в Ню Йорк. От тук нататък четивото ставаше все по-интересно.

Първото условие, което Гидиън поставяше, бе да взема неговата фамилия. Можех да запазя Трамел като презиме, но нямах право да го добавям с тире към новата си фамилия. Ева Крос — неподлежащо на обсъждане. И толкова типично за него. Любимият ми мъж обичаше да властва и не смяташе за необходимо да се извинява, че понякога се държи като пещерен човек.

Второто условие бе да приема десет милиона от него още при самата сватба и така да удвоя състоянието си само като кажа „да“. От тук нататък всяка следваща година получавах повече. Щях да получавам бонус за всяко дете, родено от връзката ни, щеше да ми се плаща, за да ходя на семейна терапия с него. Трябваше да се съглася на терапия и намесата на посредник в случай на развод. Освен това трябваше да се съглася да живея в една и съща къща с него, да ходим на почивка на всеки два месеца, да излизаме на срещи…

Колкото повече четях, толкова повече разбирах. Целта на предбрачния договор не беше да защити имуществото на Гидиън. Напротив — той щедро го раздаваше, стигаше дори дотам да поиска петдесет процента от всичко, което придобие по време на брака ни, безусловно да ми принадлежи. Освен в случай на изневяра от негова страна. Ако това се случеше, финансовите последици за него щяха да са жестоки.

Целта на предбрачния договор бе да защити сърцето му, да ме обвърже и да ме подкупи, така че на всяка цена да остана при него. Даваше всичко.

Дойде при мен на терасата в момента, в който прочетох последната страница, облечен само в полуразкопчани дънки и нищо нагоре. Знаех, че появата му точно в този миг не е случайна. Беше ме наблюдавал отнякъде и бе преценявал реакцията ми.

Избърсах сълзите от очите си и се опитах да изглеждам равнодушна.

— Добро утро, шампионе!

— Добро утро, ангелче! — Наведе се и ме целуна по бузата, след това придърпа един стол и седна от лявата ми страна.

Един от служителите на хотела донесе закуска и още кафе, подреди умело масата и изчезна също така бързо, както беше дошъл. Погледнах към Гидиън, тропическият бриз галеше лицето му и си играеше с дългата му черна коса. Докато седеше до мен, толкова непринуден и така мъжествен, ми беше невъзможно да го свържа със сухите банкови сметки от договора. Обърнах листовете, за да стигна отново до първата страница, сложих ръка отгоре й и заявих:

— Нищо в този документ не може да ме държи омъжена за теб.

Той пое дълбоко въздух.

— Тогава ще го преработим. Кажи си условията.

— Не искам парите ти. Искам това — заявих и посочих към него. — И по-специално това. — Наведох се и поставих ръка върху сърцето му. — Ти си единственото нещо, което може да ме задържи, Гидиън.

— Не знам как да го направя, Ева. — Хвана ръката ми и я притисна до гърдите си. — Сигурно ще прецакам нещо. И ти ще поискаш да избягаш.

— Вече не бягам — възразих. — Не го ли забеляза?

— Забелязах, че снощи се втурна към океана и потъна като камък. — Той се наведе напред и ме погледна в очите. — Не отхвърляй предбрачния договор просто по принцип. Ако в него няма нещо, с което си дълбоко несъгласна, приеми го. Заради мен.

Облегнах са на стола.

— Двамата с теб трябва да извървим дълъг път — казах тихо. — Един лист хартия не може да ни накара да си вярваме. Тук става въпрос за доверие, Гидиън.

— Да, добре… — поколеба се той. — Аз си нямам доверие, че няма да прецакам нещата, а ти нямаш доверие в себе си, че можеш да ми дадеш онова, от което се нуждая. Но двамата вярваме един в друг. Ще работим по всичко останало заедно.

— Добре.

Видях как очите му светнаха и разбрах, че съм взела правилното решение, въпреки че все още някъде в себе си смятах, че сме избързали.

— Имам обаче един проблем.

— Какъв е.

— Въпросът с името.

— Не подлежи на обсъждане — заяви Гидиън рязко и за да подчертае думите си, махна с ръка.

Вдигнах предупредително вежда.

— Не се дръж като неандерталец. Искам да взема и името на баща си. Той отдавна го искаше и цял живот го е притеснявало, че не нося фамилията му. Сега е моментът да поправя тази грешка.

— Значи Ева Лорън Рейъс Крос?

— Ева Лорън Трамел Рейъс Крос.

— Звучи доста дългичко, ангелче — учуди се той, — но така да бъде, ако това те прави щастлива. Това е единственото, което искам.

— А аз искам теб — заявих и се наведох напред, за да ме целуне.

Той докосна устните ми.

— Хайде тогава да го узаконим.

Омъжих се за Гидиън Джефри Крос боса на един карибски плаж, с управителя на хотела и Ангъс Маклауд за свидетели. Не бях разбрала, че Ангъс е тук, но се зарадвах, когато го видях.

Церемонията беше кратка, семпла и много красива. По широките усмивки на свещеника и Клод разбрах, че за тях е чест да изпълняват толкова важна роля в бракосъчетанието на Гидиън.

Облякох най-хубавата рокля, която намерих в дрешника. Беше без презрамки, с рюш от гърдите до бедрата и с цветчета от органза, които се спускаха надолу до стъпалата ми. Беше романтична рокля — сладка, но секси. Косата ми беше прибрана на елегантен небрежен кок с втъкната червена роза в него. От хотела ми осигуриха букет от жасмин, завързан с бяла панделка.

Гидиън беше с графитеносив панталон и бяла риза, която падаше свободно отгоре. Той също беше бос. Разплаках се, докато повтаряше брачната клетва след свещеника. Гласът му беше силен и уверен, макар в очите му да се четеше нажежен копнеж.

Толкова много ме обичаше.

Цялата церемония беше интимна и дълбоко лична. Съвършена.

Липсваха ми майка ми, баща ми и Кари. Липсваха ми Айрланд, Стантън и Кланси. Но когато Гидиън се наведе над мен, за да запечата брака ни с целувка, ми прошепна:

— Ще го направим отново. Колкото пъти искаш.

Толкова много го обичах.

Ангъс се приближи и ме целуна по бузите.

— Радвам се да ви видя и двамата толкова щастливи.

— Благодаря ти, Ангъс. Грижил си се добре за него толкова време.

Усмихна се, очите му блестяха, когато се обърна към Гидиън. Каза нещо с такъв силен шотландски акцент, че не бях сигурна дали думите изобщо са на английски. Каквото и да беше, очите на Гидиън също заблестяха. До каква степен Ангъс бе замествал баща му през всичките тези години? Винаги щях да съм му благодарна за това, че е давал на Гидиън любов и подкрепа тогава, когато най-много се е нуждаел от тях.

Разрязахме една малка торта и изпихме по чаша шампанско на терасата. Подписахме се в регистъра, който свещеникът ни донесе, след което ни дадоха свидетелството за брак, което също подписахме. Гидиън почтително го погали с ръка.

— От това ли имаше нужда? — подразних го. — Този лист хартия?

— Имам нужда от теб, госпожо Крос — отвърна той и ме притегли към себе си. — И исках това.

Ангъс прибра свидетелството и предбрачния договор и изчезна. И двата документа бяха заверени нотариално от управителя на хотела и щяха да бъдат прибрани някъде, където Гидиън съхраняваше подобни неща.

А що се отнася до Гидиън и мен, най-накрая се озовахме под шатрата на плажа — голи, и вплетени един в друг. Пиехме шампанско, докосвахме се закачливо и ненаситно и се целувахме лениво, докато денят бавно отминаваше.

И това също бе съвършено.

— И така, какво ще правим, когато се приберем? — попитах, докато вечеряхме на свещи в трапезарията. — Как да обясним, че просто сме избягали и сме се оженили?

Гидиън сви рамене и облиза разтопеното масло от палеца си.

— Както пожелаеш.

Извадих месото от крака на омара и започнах да обмислям възможностите.

— Със сигурност искам да кажа на Кари. Освен това мисля, че и баща ми няма да има нищо против. Опитах се да му намекна нещо, когато му се обадих днес, и той ми каза, че си разговарял с него, така че е подготвен. Стантън няма да се развълнува много, без това да те обижда.

— Не ме обижда.

— Но се тревожа за майка ми. Нещата между нас и без това не вървят. Направо ще полудее, когато разбере, че сме се оженили. — Спрях за момент и за хиляден път се опитах да осмисля ситуацията. — Не искам да си помисли, че съзнателно съм я изолирала, защото съм й сърдита.

— Тогава да кажем на нея и на всички останали, че сме се сгодили.

Потопих месото на омара в разтопеното масло и си помислих, че нямам абсолютно нищо против да свикна да виждам Гидиън гол до кръста, задоволен и отпуснат.

— Направо ще изпадне в истерия, ако заживеем заедно преди сватбата.

— Тогава ще й се наложи да планира всичко много бързо — каза той сухо. — Ти си ми съпруга, Ева. Не ме интересува дали някой друг го знае, аз го знам. Искам да се прибирам вкъщи при теб, сутрин заедно да пием кафето си, да ти помагам да закопчееш роклята си и да я разкопчавам вечер.

Докато гледах как разчупва крака на омара с ръце, го попитах:

— Ще носиш ли венчална халка?

— Очаквам го с нетърпение.

Това ме накара да се усмихна. Той спря и се загледа в мен.

— Какво има? — попитах, след като не каза нищо. — Да не би да съм се омазала с масло по лицето?

Гидиън се облегна назад и въздъхна дълбоко.

— Толкова си красива. Обичам да те гледам.

Усетих, че се изчервявам.

— И ти не си за изхвърляне.

— Започна да изчезва — измърмори той.

Усмивката ми се стопи.

— Моля? Какво изчезва?

— Тревогата… Появява се някакво чувство за сигурност. Не смяташ ли? — Той отпи от виното. — Улегналост. Чувството е приятно. Харесва ми. Много ми харесва.

Той вдигна ръката ми до устните си. Светлината от свещите се отрази в пръстена, който ми бе дал, и го накара да заблести в цветовете на дъгата. Беше красив квадратен диамант, поставен в старинен обков. Харесваше ми заради класическата си изисканост, но най-ценното в него беше, че е пръстенът, с който баща му е предложил на майка му.

Макар Гидиън да бе дълбоко наранен от предателствата на родителите си, времето, в което тримата са били семейство, беше последното истинско щастие, което е познал, преди да срещне мен.

А се кълнеше, че не е романтичен.

Забеляза, че се възхищавам на пръстена.

— Харесва ли ти?

— Много — отвърнах и го погледнах в очите. — Уникален е. Мислех си, че можем да направим неповторим и дома, в който ще живеем.

— Така ли? — Стисна ръката мий продължи да се храни.

— Разбирам, че се налага да спим отделно, но не ми харесва идеята между нас да има врати и стени.

— И на мен не ми харесва, но безопасността ти е на първо място.

— Какво ще кажеш да имаме една голяма стая, разделена на две спални помещения, свързани с обща баня без врати. Само арки или коридори. Така че на практика и двамата ще се намираме в едно и също голямо открито пространство.

Замисли се над предложението, след това кимна.

— Нарисувай го и ще извикаме дизайнер, който да го осъществи. Засега ще продължим да живеем в Горен Уест Сайд, докато в мезонета тече ремонт. В това време Кари може да огледа съседния апартамент и да каже какви промени иска да бъдат направени.

Потърках голия си крак в прасеца му, исках да му благодаря. Вечерният вятър довя ритмите на някаква музика и ми напомни, че не сме сами на самотен остров.

Дали Ангъс се забавляваше някъде наблизо? Или стаеше на пост пред вратата на апартамента ни?

— Къде е Ангъс? — попитах аз.

— Някъде наоколо.

— И Раул ли е тук?

— Не. Той е в Ню Йорк, опитва се да разбере как гривната на Нейтън се е озовала на ръката на онзи мафиот.

— О! — Изведнъж загубих всякакъв апетит. Взех салфетката и избърсах пръстите си. — Трябва ли да се тревожа?

Въпросът беше реторичен, тъй като изобщо не бях спирала да се тревожа. През цялото време дълбоко в съзнанието ми ме гризеше въпросът кой е подвел полицията по погрешна следа.

— Някой ми даде възможност да се измъкна невредим — каза Гидиън безизразно и облиза долната си устна. — Очаквах, че ще трябва да платя за тази услуга, но засега никой не се е свързал с мен. Така че аз ще се свържа с него.

— Стига да го откриеш.

— О, непременно ще го открия — каза той тихо, но в гласа му долових опасни нотки. — И тогава ще разберем защо го е направил.

Протегнах крака под масата и ги обвих около неговите.

Вечерта танцувахме на плажа на лунна светлина. Нощно време влагата от буйната растителност беше изключително чувствена и ние с удоволствие й се наслаждавахме. Тази нощ Гидиън спа в леглото ми, макар да беше трудно да поеме този риск. Не можех да си представя, че ще прекарам първата си брачна нощ сама, и се надявах, че лекарството и безсънието от предишната вечер ще му помогнат да спи дълбоко. Така и стана.

В неделя Гидиън ми предложи няколко варианта — да се разходим до някакъв фантастичен водопад, да излезем в океана с катамаран или да отидем на рафтинг през джунглата. Усмихнах се и му казах „Следващия път“. Имах собствени планове.

Цял ден се излежавахме, плувахме голи в частния басейн и подремвахме, когато ни се приискаше. Минаваше полунощ, когато си тръгнахме, и ми беше мъчно, че трябва да го направим. Уикендът бе прекалено кратък.

— Чака ни цял живот, изпълнен с такива уикенди — прошепна Гидиън, докато пътувахме към летището, сякаш прочел мислите ми.

— Държа се егоистично с теб. Искам през цялото време да си само мой.

Когато се качихме на самолета, видях, че са донесли дрехите, които бяха на наше разположение в комплекса. Усмихнах се на спомена колко малко дрехи бяхме носили през изминалите два дни.

Взех несесера с тоалетни принадлежности в спалнята, за да си измия зъбите, преди да поспя по време на полета. В този момент забелязах завързания за него етикет, изработен от кожа и месинг, на който беше гравирано Ева Крос.

Гидиън се вмъкна в банята след мен и ме целуна по рамото.

— Хайде да си лягаме, ангелче. Трябва да поспим преди работа утре.

Посочих етиката върху багажа и попитах:

— Толкова предрешено ли беше съгласието ми да се омъжа за теб?

— Бях се подготвил да те държа в плен, докато се съгласиш.

Изобщо не се съмнявах в това.

— Поласкана съм.

— Омъжена си — каза той и ме плесна по дупето. — А сега побързай, госпожо Крос.

Побързах и се вмъкнах в леглото до него. Той веднага се намести зад гърба ми и ме прегърна.

— Приятни сънища, миличък — прошепнах и притиснах ръцете му до себе си.

Усетих, че се усмихва, долепил устни до врата ми.

— Моите сънища вече се сбъднаха.