Опиянена от теб

23

Бях в стаята си и точно обличах роклята без презрамки върху бюстието към нея, когато Гидиън влезе. Дъхът ми буквално спря, изпивах с поглед образа, който се отразяваше в двойното огледало пред мен. Беше направо зашеметяващ, застанал зад гърба ми, облечен във фрак, ушит по поръчка, и с прекрасна сива вратовръзка, която чудесно подхождаше на роклята ми. Никога не бе изглеждал по-прекрасен.

— Еха! — прошепнах, изпаднала в транс. — Тази вечер определено ще ти излезе късметът.

Той се усмихна.

— Значи ли това, че мога да прескоча закопчаването на роклята ти?

— Значи ли това, че можем да прескочим вечерята?

— Няма да стане, ангелче. Тази вечер искам да покажа съпругата си на всички.

— Никой не знае, че съм ти съпруга.

— Аз знам. — Приближи към мен и закопча ципа ми. — И скоро — наистина скоро — ще го узнае целият свят.

Облегнах се на гърдите му и се възхитих на образа ни в огледалото. Двамата изглеждахме като за снимка. Което ме накара да си спомня за едни други снимки…

— Обещай ми, че никога няма да гледаш онова видео — помолих го аз.

Не ми отговори, затова се обърнах и го погледнах в очите. Започнах да изпадам в паника, когато видях израза на лицето му.

— Гидиън! Гледал ли си го вече?

Той стисна зъби:

— Само минута-две. Нищо специално. Колкото да се уверя, че е истинско.

— О, господи! Обещай ми, че няма да го гледаш — почти изпищях, бях на ръба на истерия. — Обещай ми!

Гидиън хвана китките ми и за момент ги стисна толкова силно, че останах без дъх. Отворих широко очи и вперих поглед в него, объркана от неочакваната проява на агресия.

— Успокой се — каза той тихо.

Най-странното беше, че в този момент от мястото, където ме бе стиснал, по цялото ми тяло се разля топлина. Сърцето ми започна да бие по-бързо, но и по-равномерно. Погледнах ръцете ни и вниманието ми бе приковано от рубинения му пръстен. Червен. Също като белезниците, които беше купил за мен. В момента също се чувствах овързана и пленена. И това ме успокояваше по начин, който не разбирах.

Гидиън обаче очевидно разбираше.

Едва сега осъзнах защо се страхувах да се омъжа за него толкова прибързано. Беше ме повел на пътешествие, чиято крайна точка беше неизвестна, а аз го бях последвала слепешката. Проблемът не беше в това какво ще стане с нас като двойка, нямах никакви съмнения по този въпрос. Бяхме напълно обладани и зависими един от друг, по онзи безмилостен начин, по който наркоманът е зависим от своята дрога. Но къде щях да се озова самата аз, в какво щях да се превърна накрая, това беше въпросът, чийто отговор не знаех.

Промяната, настъпила в Гидиън, беше почти насилствена. Беше се случила в един-единствен миг на остро прозрение, в който той осъзна, че не иска — не може — да живее без мен. Промяната в мен бе постепенна, настъпваше толкова бавно и премерено, че дори бях започнала да вярвам, че няма да се наложи да се променя.

Грешах.

Преглътнах бучката, заседнала в гърлото ми, и заговорих по-спокойно:

— Чуй ме, Гидиън. Каквото и да си видял на онези кадри, то няма нищо общо с онова между нас. Единствените спомени, които искам да пазиш, са тези, които създаваме ние. Това, което е между нас двамата… само то съществува. И само то има значение. Затова, моля те… обещай ми.

Затвори за миг очи и кимна:

— Добре. Обещавам.

Въздъхнах от облекчение.

— Благодаря ти.

Той вдигна ръцете ми и ги целуна.

— Моя си, Ева.

По мълчаливо взаимно съгласие се въздържахме да се поразрошим в лимузината преди първата ни публична поява като семейство. Бях нервна и въпреки че един-два оргазма биха ме успокоили, щеше да е още по-лошо, ако не изглеждах перфектно. Освен това хората щяха да забележат. Не само защото сребристата ми рокля привличаше погледите с блясъка и късия си шлейф, а и защото прекрасният ми съпруг беше аксесоар, който нямаше как да бъде пропуснат.

Вниманието на всички щеше да е насочено към нас и Гидиън беше твърдо решен да го задържи. Помогна ми да сляза от лимузината, когато пристигнахме на Пето авеню и Сентръл парк саут и за миг допря устни до слепоочието ми.

— Тази рокля ще изглежда изключително на пода в спалнята ми.

Засмях се на изтърканата реплика, каквато бе и целта му, когато светкавиците на фотоапаратите избухнаха пред нас с ослепителна светлина. Погледът му се откъсна от мен и изражението на лицето му загуби всякаква топлота, красивите черти се изпънаха в непроницаема маска. Сложи ръка ниско на кръста ми и ме поведе по червения килим към „Киприани“.

След като влязохме, Гидиън избра подходящо място и останахме там в продължение на час, докато бизнес партньорите и познатите му кръжаха около нас. Искаше да съм до него и бе готов да е до мен. Доказа го малко по-късно, когато се бяхме запътили към дансинга.

— Представи ме — каза простичко.

Когато проследих погледа му, разбрах, че има предвид Кристин Фийлд и Уолтър Лийман от „Уотърс Фийлд & Лийман“, които стояха встрани и се смееха на нещо заедно с компанията около тях. Кристин изглеждаше сдържана и елегантна, облечена в черна рокля с мъниста, която отпред я покриваше от шията до петите, но имаше широко изрязано деколте на гърба. Уолтър, който беше едър мъж, изглеждаше самоуверен и преуспяващ в елегантния си фрак с папионка.

— Много добре знаят кой си — посочих аз.

— А знаят ли кой съм за теб?

Сбърчих нос, знаех, че целият ми свят ще се преобърне в мига, в който моето неомъжено Аз се предаде изцяло на новата ми идентичност като Ева Крос.

— Хайде, шампионе.

Запътихме се натам, проправяйки си път между кръглите маси, застлани с бели покривки и украсени със свещници и гирлянди от цветя, които изпълваха залата с приятен аромат.

Шефовете ми, разбира се, забелязаха първо Гидиън. Мисля, че дори не ме разпознаха в началото, докато Гидиън съвсем съзнателно не ме остави да заговоря първа.

— Добър вечер — поздравих аз и се ръкувах с Кристин и Уолтър. — Вероятно и двамата познавате Гидиън Крос, моя…

Спрях, мозъкът ми блокира.

— Годеник — завърши изречението Гидиън и се ръкува с тях.

Последваха поздравления, усмивките им станаха още по-широки, а очите на всички заблестяха.

— Нали това не означава, че ще те загубим? — попита ме Кристин и капковидните й диамантени обици заблестяха на меката светлина на свещите.

— Не. Нямам намерение да ходя никъде.

При тези думи Гидиън силно ме ощипа по дупето.

В някакъв момент щеше да се наложи да се разберем окончателно по въпроса за работата ми, но реших, че мога да отложа този разговор поне до следващата ни сватба.

Известно време разговорът се въртеше около рекламната кампания на водка „Кингсман“, най-вече за да се изтъкне колко добре са свършили работата си „Уотърс Фийлд & Лийман“ с цел агенцията да получи и други поръчки от „Крос индъстрис“. Разбира се, Гидиън познаваше играта и я играеше добре. Беше любезен, чаровен и ясно показваше, че не е човек, който лесно се поддава на влияние.

След това темите за разговор се изчерпаха. Гидиън се извини и ме отведе.

— Хайде да танцуваме — прошепна в ухото ми. — Искам да те прегърна.

Отидохме на дансинга, където Кари събираше погледите с една ослепителна червенокоса жена. От време на време през дръзката цепка на яркозелената й рокля се подаваше бледият й, добре оформен крак. Кари я завъртя, след това я наведе назад. Много изискано.

Съжалявах, че Трей не успя да дойде с нас, тъй като имаше часове. Съжалявах и за това, че изпитвам задоволство от факта, че Кари не покани Татяна вместо него. Тази мисъл ме накара да се почувствам като кучка, а аз определено не обичах заядливите кучки.

— Погледни ме.

Вдигнах глава по заповед на Гидиън и видях, че е впил поглед в мен.

— Здравей, шампионе!

Сложи ръка на гърба ми, поех другата му ръка и двамата леко се понесохме по дансинга.

— Кросфайър — прошепна той и ме погледна пламенно.

Докоснах бузата му с върха на пръстите си.

— Учим се от грешките си.

— Прочете ми мислите.

— Хубаво е.

Усмихна ми се, очите му бяха така сини, а косата толкова секси, че ми се прииска още тази минута да прокарам пръсти през нея. Притисна ме по-близо до себе си.

— Не толкова хубаво, колкото теб.

Изтанцувахме следващите две песни. След това музиката спря и диригентът на оркестъра съобщи, че вечерята ще бъде сервирана. Седнахме на една маса заедно с майка ми и Ричард, Кари, един пластичен хирург и съпругата му и още един мъж, който каза, че току-що е приключил със заснемането на пилотния епизод на ново телевизионно шоу, което се надява да задържи по-дълго на екран.

Храната представляваше някакъв азиатски фюжън и аз си изядох всичко, защото беше вкусно и порциите не бяха много големи. Гидиън беше поставил ръка на бедрото ми под масата и палецът му описваше малки кръгчета, които ме караха да се гърча.

— Стой мирно — прошепна той, като се наведе над мен.

— Спри — прошепнах аз в отговор.

— Продължавай да се въртиш и ще вкарам пръстите си в теб.

— Няма да посмееш.

Той се ухили.

— Не ме предизвиквай.

Подчиних се, тъй като от него мажеше да се очаква всичко, но това направо ме убиваше.

— Извинете — каза неочаквано Кари и стана от масата.

Наблюдавах го, докато се отдалечаваше, и забелязах, че задържа поглед върху съседната маса. Когато след минута червенокосата жена го последва, не се изненадах, но бях разочарована. Знаех, че в момента е под огромно напрежение заради положението на Татяна, знаех, че за него безразборният секс е универсално лекарство, но това лекарство го караше да губи самоуважението си и обикновено причиняваше повече проблеми, отколкото решаваше.

Хубавото бе, че съвсем скоро щяхме отново да се видим с доктор Травис. Облегнах се на Гидиън и му прошепнах:

— С Кари ще ходим в Сан Диего този уикенд.

Той рязко извърна главата си към мен.

— И ми го казваш сега!

— Ами… при всички тези проблеми с твоите бивши гаджета и с моето бивше гадже, с родителите ми, с Кари и всичко останало, все ми се изплъзваше от ума. Реших да ти го кажа, преди отново да съм забравила.

— Ангелче… — Той поклати глава.

— Чакай малко.

Станах. Трябваше да му напомня, че групата на Брет ще бъде в Сан Диего по същото време, но се налагаше първо да се опитам да спра Кари. Гидиън ме изгледа озадачено, когато се изправих.

— Веднага се връщам — казах аз и добавих съвсем тихо: — Трябва да изиграя ролята си на пазач.

— Ева…

Усетих предупреждението в гласа му, но предпочетох да не му обръщам внимание, вдигнах полата на роклята си и се забързах след Кари. Точно бях стигнала до входа на залата, когато видях насреща си познато лице.

— Магдалин — казах и спрях изненадана, — не знаех, че си тук.

— Гейдж беше зает с проекта, по който работи, затова закъсняхме малко. Пропуснахме цялата вечеря, но поне успях да се добера до шоколадовия мус, който сервират за десерт.

— Страхотен е — съгласих се аз.

— Така е — отвърна тя с усмивка.

Помислих си, че изглежда наистина добре. Беше станала някак по-мека, по-сладка. Но беше все така красива и предизвикателна в червената си дантелена рокля с едно рамо и тъмната коса, прецизно оформена около нежното лице и яркочервените устни. Раздялата с Кристофър Видал й се бе отразила положително. А това, че в живота й има нов мъж, със сигурност беше помогнало. Спомних си, че когато преди няколко седмици дойде при мен на работа, спомена за някого име Гейдж.

— Видях ви с Гидиън — каза тя. — И забелязах пръстена.

— Трябваше да ни се обадиш.

— Точно си ядях десерта.

Засмях се.

— Една жена трябва да си знае приоритетите.

Магдалин протегна ръка и леко докосна рамото ми.

— Радвам се за теб, Ева. Радвам се и за Гидиън.

— Благодаря ти. Отбий се на масата ни и му го кажи сама.

— Ще го направя. Ще се видим по-късно.

Тя си тръгна, а аз останах загледана след нея, все още бях нащрек, но вече започвах да мисля, че може и да не е чак толкова лоша.

Лошото в момента обаче беше, че заради разговора с Магдалин загубих следите на Кари. Опитах се да го потърся, но той вече бе изчезнал някъде.

Тръгнах обратно към Гидиън и мислено подготвях лекцията, която щях да изнеса на Кари. Спрях, защото Елизабет Видал застана точно пред мен.

— Извинявай — казах, след като за малко не се блъснах в нея.

Тя ме стисна за лакътя и ме поведе към един тъмен ъгъл. След това взе ръката ми и се загледа в страхотния ми диамант.

— Този пръстен е мой.

Издърпах ръката си.

— Бил е твой. Сега е мой. Синът ти ми го даде, когато ме помоли да се омъжа за него.

Погледна ме, сините й очи толкова много приличаха на очите на сина й. И на очите на Айрланд. Беше красива жена, обаятелна и елегантна. Беше не по-малка красавица от майка ми, но имаше същото ледено излъчване като Гидиън.

— Няма да ти позволя да ми го отнемеш — изсъска тя през снежнобелите си зъби.

— Погрешно си ме разбрала — отвърнах аз и скръстих ръце. — Всъщност искам двамата да се съберете и най-после да сложим всички карти на масата.

— Пълниш главата му с лъжи.

— О, господи? Нима? Следващия път, когато ти разкаже какво му се е случило, а аз ще направя всичко възможно да го направи, ще трябва да му повярваш. Ще му се извиниш и ще намериш начин да направиш така, че да му е по-лесно да живее с това. Защото искам да е здрав, излекуван и цял.

Елизабет продължаваше да ме гледа втренчена, очевидна вбесена. Беше ясно, че не е съгласна с плана ми.

— Свърши ли? — попитах, отвратена от това, че съзнателно отказва да погледне истината.

— Съвсем не — изсъска тя и се надвеси над мен. — Знам за теб и онзи певец. Следя те.

Поклатих глава. Дати Кристофър е разговарял с нея? Какво би могъл да й каже? След като знаех как бе постъпил с Магдалин, мисля, че беше способен на всичко.

— Невероятно. Повярвала си на лъжите, а отказваш да видиш истината. — Понечих да си тръгна, но се спрях. — Много ми е интересно защо след последния ни разговор не попита Гидиън какво се е случило. „Ей, синко, твоята луда приятелка ми разказа някаква абсурдна история“. Не мога да разбера защо не му зададе подобен въпрос. Но сигурно няма да искаш да ми обясниш?

— Майната ти!

— Да, така си и мислех.

Тръгнах си, преди да успее да си отвори устата отново и съвсем да развали вечерта.

За нещастие, когато се отправих към масата, видях, че Диана Джонсън се е настанила на мястото ми и разговаря с Гидиън.

— Не е истина — измърморих, докато наблюдавах как репортерката непрекъснато докосва ръката на Гидиън.

Кари беше изчезнал да върши неща, които не трябваше да върши. Майка ми и Стантън бяха на дансинга. А Диана се беше промъкнала като змия. Каквото и да си мислеше Гидиън, беше съвсем очевидно, че тя още си пада по него. И макар че той не я окуражаваше по никакъв начин, а само слушаше какво му разказва, дори фактът, че й отделя внимание, ме караше да побеснея.

— Сигурно е страхотна в леглото. Чука я много често.

Замръзнах и се обърнах към жената, която ми беше казала това. Беше червенокосата на Кари, бузите й горяха, очите й блестяха и изобщо имаше вид на жена, която току-що е преживяла страхотен оргазъм. Едва сега забелязах, че е доста по-възрастна, отколкото ми се бе сторило отдалече.

— Трябва много да внимаваш — предупреди ме тя, вперила поглед в Гидиън. — Той използва жените. Виждала съм го. Повече отколкото трябва.

— Мога да се справя.

— Всички така казват. — Изпълнената й със съчувствие усмивка ме ядоса още повече. — Познавам две жени, изпаднали в тежка депресия след връзка с него. Със сигурност няма да са последните.

— Не трябва да обръщате внимание на клюки — срязах я аз.

Усмихна се ведро, което още повече ме ядоса, и се отдалечи. Протегна ръка да пооправи косата си и мина между масите, за да стигне до своята. Беше стигнала до средата на залата, когато най-после се сетих коя е.

— По дяволите!

Забързах към Гидиън, който се изправи, когато видя, че се приближавам.

— Диана, какво удоволствие.

Престори се, че не усеща присмеха ми.

— Здравей, Ева. Точно си тръгвах…

Но аз вече напълно я бях изключила от съзнанието си. Хванах ръката на Гидиън и го дръпнах.

— Ела!

— Добре, чакай малко.

Каза нещо на Диана, но не разбрах какво, защото бях заета да го дърпам след себе си.

— За бога, Ева, защо е цялото това бързане?

Спрях до стената и огледах залата, търсех комбинацията от зелено и червено. Мислех си, че вече трябва да е забелязал бившата си любовница, освен ако тя съвсем съзнателно не го отбягваше. Разбира се, изглеждаше доста различно, след като бе променила късата си прическа, а и не бях видяла белокосия й съпруг, иначе щях да я разпозная много по-лесно.

— Знаеш ли, че Ани Лукас е тук?

Той стисна ръката ми още по-здраво.

— Не съм я виждал. Защо?

— Яркозелена рокля, дълга червена коса. Не си ли забелязал такава жена?

— Не.

— Танцуваше с Кари.

— Не съм обърнал внимание.

Погледнах го, започвах да се вбесявам.

— За бога, Гидиън, как е възможно да не си я забелязал?

— Извини ме, че не мога да откъсна очи от съпругата си — отвърна той сухо.

Стиснах ръката му.

— Извинявай. Просто искам да съм сигурна, че е тя.

— Обясни ми защо. Да не би да ти е казала нещо?

— Да, каза ми. Наговори ми куп мръсотии и след това си тръгна. Мисля, че Кари се измъкна с нея. Нали се сещаш, за да я изчука набързо.

Лицето на Гидиън се промени. Извърна се към залата и започна внимателно да оглежда присъстващите един по един.

— Не я виждам. Не виждам и жена, която да отговаря на твоето описание.

— Ани психоаналитик ли е?

— Психиатър.

Станах неспокойна, обзе ме лошо предчувствие.

— Може ли да си тръгваме?

Гидиън ме изгледа внимателно.

— Кажи ми какво ти каза.

— Нищо, което да не съм чувала до този момент.

— Това е успокоително — измърмори той. — Хайде да тръгваме.

Върнахме се обратно на масата, за да си взема чантата и да се сбогуваме с останалите.

— Мога ли да си тръгна с вас? — попита Кари, след като прегърнах майка ми за довиждане.

Гидиън кимна:

— Идвай!

Ангъс затвори вратата на лимузината.

Кари, Гидиън и аз се настанихме на седалките и минута след това колата се отдели от бордюра и се вля в трафика. Най-добрият ми приятел ми хвърли многозначителен поглед.

— Моля те, не започвай.

Мразеше, когато осъждам поведението му, и не можех да му се сърдя за това. Не му бях майка. Но го обичах и исках да му се случват само хубави неща. Знаех какво може да си причини, ако остане без наблюдение. Но точно в момента това не беше най-голямата ми грижа.

— Как се казваше тя? — попитах с надеждата, че знае името й, за да мога веднъж завинаги да разбера коя е червенокосата жена.

— Кого го интересува?

— Господи! — възкликнах аз и стиснах нервно чантата си. — Знаеш ли как се казва или не?

— Не я попитах — тросна се той. — Стига вече.

— Внимавай с тона, Кари — предупреди го тихо Гидиън. — Всички знаем, че имаш проблем. Не си го изкарвай на Ева, само защото е загрижена за теб.

Кари стисна зъби и се загледа през прозореца. Облегнах се, Гидиън прехвърли ръка през рамото ми и започна да го гали.

През останалата част от пътуването всички мълчахме.

Когато се прибрахме, Гидиън отиде в кухнята, за да си вземе бутилка вода, и в това време телефонът му звънна. Погледите ни се срещнаха през барплота, който ни разделяше. Кари тръгна с бавна крачка към спалнята си, след това изведнъж се обърна, дойде при мен и ме прегърна. Силно. Зарови лице в рамото ми и прошепна:

— Извинявай, бебчо.

И аз го прегърнах.

— Не заслужаваш да се отнасяш така към себе си.

— Не съм я чукал — каза той тихо и се отдръпна, за да ме погледне в лицето. — Щях да го направя. Струваше ми се, че искам да го направя. Но когато се стигна дотам, изведнъж ми мина през ума, че чакам дете. Дете, Ева. И не искам един ден, когато то порасне, да си мисли за мен по същия начин, по който аз мисля за майка ми. Трябва да се стегна и да оправя живота си.

Прегърнах го отново.

— Гордея се с теб.

— Е — той се отдръпна от мен и ме погледна смутено, — потърках я, докато свърши, защото така или иначе бяхме стигнали дотам, но пишката ми си остана в гащите.

— Не ме интересуват подробностите, Кари — заявих аз. — Никак не ме интересуват!

— Нали няма да отменяме пътуването си до Сан Диего?

Погледът му беше изпълнен с такава надежда, че сърцето ме заболя.

— Разбира се, че няма. Нямам търпение.

Долових облекчение в усмивката му.

— Добре. Запазил съм билети за осем и половина.

В този момент Гидиън дойде при нас и начинът, по който ме погледна, ми даде ясно да разбера, че разговорът ни за пътуването през уикенда съвсем не е приключил. Кари тръгна към стаята си, аз стиснах ръката на Гидиън, целунах го силно и отложих обясненията. Както се и надявах, той не се поколеба, а започна да ме целува страстно и дълбоко.

Простенах и се изгубих в обятията му. Тази нощ не ме интересуваше нищо. Новият ден така или иначе щеше да настъпи скоро и отново да ни принуди да се изправим лице в лице с проблемите.

Хванах Гидиън за вратовръзката.

— Тази нощ си мой.

— Всяка нощ съм твой — отвърна той с топъл дрезгав глас и в главата ми се завъртяха какви ли не фантазии.

— Започвай веднага — казах аз и тръгнах с гръб към стаята си, като го теглех подире си. — И не спирай.

И той не спря. До сутринта.