Опиянена от теб

6

Събудих се обляна в студена пот, сърцето ми блъскаше до пръсване. Лежах в голямото легло и дишах насечено, а умът ми се мъчеше да се отскубне от лапите на съня.

— Махни се от мен!

Гидиън. Господи!

— По дяволите, не ме докосвай!

Отметнах завивките, изтърколих се от леглото и се затичах към стаята за гости. Започнах като обезумяла да търся пипнешком ключа на лампата, накрая дланта ми се удари в него. Изведнъж стаята се обля в светлина, видях Гидиън, който се гърчеше в леглото, чаршафите бяха омотани около краката му.

— Недей! О, господи… — Гърбът му се изви като дъга над леглото, ръката му стискаше чаршафа в юмрук. — Боли!

— Гидиън!

Мастурбираше ожесточено. Изтичах към леглото, сърцето ми се късаше, когато го гледах така потънал в пот. Поставих ръка на гърдите му.

— По дяволите, не ме докосвай! — изсъска той, сграбчи китката ми и я изви толкова силно, че извиках от болка. Очите му бяха отворени, но погледът му беше замъглен, очевидно все още беше в капана на кошмара.

— Гидиън! — Опитах да се освободя от ръката му.

Изведнъж се изправи, дишаше тежко, а погледът му бе обезумял:

— Ева. — Пусна ме, като че ли ръката ми го бе опарила, отметна потната коса от лицето си и рязко стана от леглото. — Господи, Ева… нараних ли те?

Разтърках китката с другата си ръка и поклатих глава.

— Дай да видя — каза той дрезгаво и протегна към мен треперещите си пръсти.

Отпуснах ръце, приближих към него и го притиснах силно до себе си. Допрях буза до потните му гърди.

— Ангелче — прошепна той и ме прегърна, все още целият трепереше. — Извинявай.

— Шшшшт, миличък. Всичко е наред.

— Нека те гушна — промълви той и се отпусна заедно с мен на пода. — Не ме оставяй.

— Никога няма да те оставя — обещах аз, долепила устни до него. — Никога.

Напълних ъгловата вана и влязох в нея заедно с Гидиън. Седнах зад него на най-горното стъпало, измих косата му и прокарах насапунисаните си ръце по гърба и гърдите му, като се опитах да отмия не само студената лепкава пот, но и кошмара. Горещата вода бе спряла треперенето, но отчаянието в очите му не можеше да изчезне толкова лесно.

— Някога говорил ли си с някого за твоите кошмари? — попитах аз и изцедих топлата вода от гъбата върху раменете му.

Той поклати глава.

— Време е да го направиш — казах тихо. — Аз съм твоето момиче.

Измина дълго време, преди да заговори.

— Когато ти имаш кошмари, Ева… Какви са? Като спомен от нещо, което наистина се е случило? Или съзнанието ти ги изкривява? Променяш ли събитията?

— Обикновено са спомени. Отговарят на действителността. При теб не е ли така?

— Понякога е така. Но понякога е съвсем различно. Сънувам неща, които не са се случили.

Замислих се над думите му. Искаше ми се да имам достатъчно познания и опит, че да мога наистина да му помогна. Но не можех да направя нищо друго, освен да го изслушам и да го обичам. Надявах се това да е достатъчно, защото кошмарите му разкъсваха и мен така, както със сигурност разкъсваха него.

— Промяната за добро ли е или за лошо?

— Опитвам се да се съпротивлявам — отвърна той тихо.

— И въпреки това той успява да те нарани?

— Да, пак побеждава, но поне успявам да го държа далече, колкото е възможно по-дълго.

Потопих отново гъбата във водата и я изцедих върху него, опитвах се да наложа някакъв успокояващ ритъм.

— Не трябва да се самообвиняваш. Бил си дете.

— И ти си била дете.

Стиснах очи, не исках дори да си помисля, че Гидиън е виждал снимките и записите, които Нейтън бе направил.

— Нейтън беше садист. Нормално е да се съпротивляваш на болката, затова и аз се съпротивлявах. Това не е проява на смелост.

— Иска ми се и мен да ме бе боляло повече — отвърна той с горчивина. — Най-отвратителното е, че той ме караше да се наслаждавам.

— Не си се наслаждавал. Изпитвал си физическо удоволствие, а това не е едно и също. Телата ни реагират инстинктивно, Гидиън, дори когато съзнателно не искаме да го правят. — Прегърнах го както бях седнала зад гърба му, подпрях брадичката си на главата му и продължих: — Той е бил асистент на психотерапевтката ти и е било съвсем естествено да му имаш доверие. Много добре е знаел как да влезе в главата ти.

— Не разбираш.

— Накарай ме да разбера.

— Той… ме прелъстяваше. А аз му позволявах. Не можеше да ме накара да го искам, но правеше така, че да не се съпротивлявам.

Преместих се и притиснах буза в слепоочието му.

— Да не би да се тревожиш, че си бисексуален? Няма да психясам, дори и да е така.

— Не. — Той извърна глава и допря устни до моите, извади ръка от водата и стисна пръстите ми в своите. — Мъжете никога не са ме привличали. Но фактът, че би ме приела дори ако съм… В момента те обичам толкова, че боли.

— Миличък. — Целунах го нежно, устните ни се сляха и после се разделиха. — Просто искам да си щастлив. За предпочитане с мен. И наистина искам да престанеш да се самообвиняваш заради онова, което ти е било причинено. Бил си изнасилен. Бил си жертва, но си успял да оцелееш. В това няма нищо срамно.

Той се обърна и ме придърпа по-дълбоко във водата. Притиснах се в него и сложих ръка на бедрото му.

— Имаш ли нещо против да поговорим за секс?

— Разбира се, че не.

— Веднъж ми каза, че не правиш анален секс. — Усетих как се напряга. — Но ти… ние…

— Вкарах пръстите и езика си в теб — продължи той изречението, вперил внимателен поглед в мен. При новата тема у него веднага настъпи промяна, съмненията изчезнаха и гласът му прозвуча спокойно и уверено. — Беше ти приятно.

— А на теб? — попитах бързо, преди да съм изгубила смелост.

Пое дълбоко въздух, скулите му бяха зачервени от горещата вода, лицето му беше открито, защото бе пригладил назад дългата си черна коса.

Мълча толкова дълго, че започнах да се страхувам, че няма да ми отговори.

— Готова съм да ти го дам, Гидиън, ако наистина го искаш.

Той затвори очи.

— Ангелче.

Протегнах ръка между краката му и взех в шепа тежкия му скротум. Плъзнах средния си пръст под него и докоснах леко стегнатия му анус. Той се отдръпна рязко и стисна крака толкова силно, че водата се изплиска от ръба на ваната. Усетих, че членът му стана твърд като камък. Издърпах ръката си и обхванах члена му с длан. Започнах бавно да го галя, а когато Гидиън изстена, го целунах.

— Ще направя всичко за теб. В леглото ни няма ограничения. Няма спомени. Там сме само ти и аз. Двамата. И любовта ни. Толкова много те обичам.

Езикът му се плъзна в устата ми, жадно и яростно. С една ръка обгърна кръста ми, а с другата ме накара да стисна члена му още по-силно, притискайки ме с пръсти.

Във ваната се образуваха леки вълнички, когато започнах енергично да движа ръката си по възбудения му пенис. Стонът му накара зърната на гърдите ми да набъбнат.

— Твоето удоволствие ми принадлежи — прошепнах в устата му. — Ще си го взема насила, ако ти не ми го дадеш.

Той изстена и отметна глава назад.

— Накарай ме да свърша.

— По всеки начин, който пожелаеш — обещах.

— Сложи си синята вратовръзка. Онази, която подхожда на очите ти.

Бях точно срещу дрешника и наблюдавах Гидиън, който избираше костюм за последния работен ден от седмицата.

Той се обърна и ме погледна, бях седнала на ръба на леглото в голямата спалня и държах чаша кафе. По устните му се появи доволна усмивка.

— Обичам очите ти — заявих и леко свих рамене. — Невероятни са.

Той взе връзката от рафта и се върна в спалнята, преметнал графитеносив костюм през ръката си. Беше само по черни боксерки и можех да се насладя на стегнатото му мускулесто тяло и златистия загар.

— Направо не е за вярване колко често мислим еднакво — каза той. — Избрах този костюм, защото цветът му ми напомня за твоите очи.

Усмихнах се и започнах весело да поклащам крака, чувствах се толкова изпълнена с щастие и любов, че не можех да стоя на едно място.

Гидиън остави дрехите си на леглото и приближи до мен. Вдигнах глава, за да го погледна, а сърцето ми биеше бързо и силно. Той обхвана главата ми с ръце и прокара палци по веждите ми.

— Очите ти са прекрасни, толкова красиво буреносно сиво. И толкова изразителни.

— Което ме поставя в изключително неизгодна позиция. Можеш да четеш в тях като в разтворена книга, докато твоето лице е неразгадаемо като на комарджия.

Наведе се над мен и ме целуна по челото.

— И въпреки това не мога да скрия нищо от теб.

— Само така казваш — отвърнах и продължих да го наблюдавам, докато се обличаше. — Искам да направиш нещо за мен.

— Каквото пожелаеш.

— Ако се наложи да отидеш някъде с дама и е невъзможно да си с мен, вземи Айрланд.

Той спря да закопчава ризата си.

— Тя е само на седемнайсет, Ева.

— И какво от това? Сестра ти е красива, изискана млада дама и освен това те обожава. Можеш само да се гордееш с нея.

Гидиън въздъхна и взе панталона си.

— Според мен ще й е ужасно скучно на събитията, на които би било подходящо да я заведа.

— Мислеше, че ще й е скучно и ако я поканя на вечеря вкъщи, но видя, че грешиш.

— Ти беше там — възрази той и закопча панталона си. — Беше й приятно заради теб.

Отпих от кафето си.

— Обеща да направиш всичко, което пожелая — напомних му.

— Нямам никакъв проблем да отида където и да е и сам, Ева. А и вече ти казах, че повече няма да се виждам с Корин.

Вперих поглед в него над ръба на чашата и замълчах.

Гидиън напъха краищата на ризата си в панталона с очевидно раздразнение.

— Добре, де.

— Благодаря.

— Можеш поне да се опиташ да прикриеш самодоволната усмивка на Чеширския котарак — измърмори той.

— Можех.

Той спря да се облича, присви очи и плъзна поглед по краката ми, които се виждаха под разтворения халат.

— Дори и не си го помисляй, шампионе. Вече го правихме тази сутрин.

— Имаш ли паспорт? — попита той.

Намръщих се.

— Да. Защо?

Той кимна отсечено и се протегна към вратовръзката, която толкова много харесвах.

— Ще ти потрябва.

— За какво? — попитах развълнувано.

— За пътуване.

— Сериозно? — Изправих се и станах от леглото. — Пътуване къде?

Очите му блестяха закачливо, докато с бързи и умели движения завързваше възела на връзката.

— Някъде.

— Да не би да планираш да ме изпратиш в някакви неизвестни земи?

— С удоволствие бих го направил — измърмори той. — Ти и аз на самотен тропически остров, където през цялото време ще ходиш гола и ще мога да ти го вкарвам всеки път, когато поискам.

Поставих ръка на кръста си и го изгледах.

— Изгоряла от слънцето и с изкривени крака. Колко секси.

Той се разсмя, а по тялото ми се разнесе вълна от удоволствие.

— Искам да те видя довечера — заяви, докато обличаше жилетката на костюма си.

— Просто искаш да ми го вкараш отново.

— Е, ти сама ми каза да не спирам. Не спря да го повтаряш.

Изсумтях, оставих чашата с кафе на нощното шкафче и свалих халата си. Пресякох стаята гола, изплъзвайки се, когато той се опита да ме сграбчи. Отворих чекмеджето и започнах да избирам комплект сутиен и бикини от луксозното бельо, което беше купил за мен. Той приближи зад гърба ми, плъзна ръце и обхвана гърдите ми в шепи.

— Мога отново да ти напомня — измърка.

— Не трябва ли да ходиш на работа? Защото аз трябва.

Гидиън се притисна до гърба ми.

— Ела да работиш при мен.

— И да ти наливам кафе, докато чакам да ме изчукаш?

— Говоря съвсем сериозно.

— Аз също. — Извърнах се толкова бързо към него, че съборих чантата си. — Имам работа и много си я харесвам. Знаеш го.

— И си добра в нея — каза той и ме хвана за раменете. — Можеш да работиш също така добре и за мен.

— Не мога да го направя поради същата причина, поради която отказах и на Стантън. Искам да се справя сама.

— Знам и те уважавам за това — заяви той, галейки ръцете ми. — Аз също сам си пробих път нагоре, докато фамилията Крос се опитваше да ме дърпа надолу. Никога не бих ти отнел възможността да се бориш. Обещавам, че няма да получиш нищо незаслужено.

Опитах се да потисна съчувствието, което изпитах заради това, че Гидиън е страдал по вина на баща си — мошеник, организирал финансови пирамиди и предпочел да се самоубие, вместо да излежи наказанието си в затвора.

— Мислиш ли, че някой ще повярва, че не съм получила работата само защото съм мацката, с която спиш в момента?

— Млъкни — нареди и ме разтърси. — Разбирам, че се ядосваш — няма проблем, но не искам да те чувам да говориш за нас по този начин.

Отблъснах го.

— Всички останали ще говорят така.

Той изсумтя и ме пусна.

— Станала си член на „Крос трейнър“, въпреки че имаш абонамент за „Еквинокс“ и тренираш крав мага. Можеш ли да ми обясниш защо?

Извърнах се и извадих от чекмеджето едни бикини, за да не ми се налага да споря с него чисто гола.

— Това е различно.

— Не е.

Обърнах се и се вбесих още повече, когато усетих, че съм стъпила върху нещата, изпадали от чантата ми.

— „Уотърс Фийлд & Лийман“ не е конкуренция на „Крос индъстрис“. Ти самият използваш услугите на агенцията.

— Мислиш ли, че никога няма да работиш по рекламната кампания на някой от конкурентите ми?

Беше ми трудно да разсъждавам, докато стоеше пред мен с разкопчана жилетка и идеално завързана вратовръзка. Беше красив и страстен, беше олицетворение на всичко, за което съм мечтала, което правеше почти невъзможен всеки опит да му откажа каквото и да е.

— Не в това е проблемът. Няма да се чувствам щастлива, Гидиън — отвърнах съвсем откровено.

— Ела.

Той разтвори ръце и ме прегърна, когато доближих до него. Заговори отново, прилепил устни до слепоочието ми:

— Един ден името Крос в „Крос индъстрис“ няма да се отнася само до мен.

Изпитах гняв и безсилие.

— Може ли да не говорим за това точно сега?

— Ще ти кажа само още нещо — можеш да кандидатстваш за някоя позиция като всички останали, ако чувстваш, че това е правилният начин, по който трябва да постъпиш. Ако получиш работата, ще работиш на друг етаж в „Кросфайър“ и сама ще се изкачваш нагоре. Няма да зависи от мен дали успяваш или не.

— Това е важно за теб. — Думите ми не бяха въпрос.

— Разбира се, че е важно. И двамата полагаме големи усилия, за да изградим общо бъдеще. Това е естествена стъпка в тази посока.

Кимнах с нежелание.

— Трябва да съм независима.

Той сложи ръка на тила ми и ме придърпа към себе си.

— Не забравяй кое е най-важното. Ако работиш усилено и покажеш талант и умения, това ще е единственият критерий, по който хората ще съдят за теб.

— Трябва да се приготвя за работа.

Гидиън се вгледа внимателно в лицето ми, след това нежно ме целуна.

Пусна ме, а аз се наведох да вдигна чантата си. В този момент забелязах, че съм стъпила върху пудриерата и съм я счупила. Не ме разтревожи особено, защото винаги можех да си купя нова от „Сефора“ на връщане от работа. Това, което ме накара да замръзна на място обаче, бяха електрическите жици, които стърчаха от счупената пластмаса.

Гидиън клекна, за да ми помогне. Погледнах го.

— Какво е това?

Той взе пудриерата от ръцете ми, отчупи още едно парче от нея и двамата видяхме микрочип с прикрепена към него миниатюрна антена.

— Може да е бръмбар. Или проследяващо устройство.

Погледнах го ужасено и изрекох само с устни:

— Полицията?

— Имам заглушителни устройства в апартамента — отговори той и ме шокира още повече. — И не, не е полицията. Няма начин някой съдия да е издал разрешително да те подслушват. Няма никаква причина за това.

— Господи! — Седнах на пода, почувствах, че ми прилошава.

— Ще дам на хората ми да го погледнат. — Той коленичи до мен и махна косата от лицето ми. — Възможно ли е да е майка ти?

Вперих в него безпомощен поглед.

— Ева…

— Господи, Гидиън!

Направих му знак с ръка да замълчи и с другата грабнах телефона си. Набрах номера на Кланси, бодигарда на пастрока ми, и изстрелях въпроса в момента, в който вдигна телефона си.

— Ти ли си поставил бръмбара в пудриерата ми?

Настъпи кратко мълчание, след което последва отговор:

— Това е проследяващо устройство, а не бръмбар. Да, аз го поставих.

— По дяволите, Кланси!

— Това ми е работата.

— Работата ти е отвратителна — не му останах длъжна, докато образът му изплуваше в главата ми. Кланси беше само мускули. Носеше тъмнорусата си коса подстригана късо като на военен и имаше излъчване на много опасен човек. Но аз не се страхувах от него. — Това са пълни глупости и ти добре го знаеш.

— Сигурността ви се превърна в приоритет номер едно, когато Нейтън Баркър се появи в града. Той умееше да се изплъзва, а аз трябваше да следя и двама ви. Изключих приемника в момента, в който смъртта му беше потвърдена.

Затворих очи.

— Не става въпрос за проклетото проследяващо устройство. Нямам проблем с него! Проблемът — и то сериозен проблем — е, че сте решили да не ми казвате за него. Така нарушавате личното ми пространство, Кланси.

— Напълно ви разбирам, но госпожа Стантън не искаше да ви тревожи.

— Аз съм възрастен човек! Мога сама да реша дали да се тревожа или не.

Погледнах към Гидиън, защото думите ми с пълна сила важаха и за него. По изражението му личеше, че ме е разбрал.

— Няма да споря с вас — отвърна Кланси мрачно.

— Длъжник си ми — казах аз, вече знаех точно каква услуга ще поискам от него. — Голям длъжник.

— Знаете къде да ме намерите.

Затворих телефона и изпратих съобщение на майка ми: „Трябва да поговорим“. После безсилно отпуснах рамене в отчаяние.

— Ангелче.

Отправих предупредителен поглед към Гидиън:

— Не се опитвай да измисляш извинение — нито за себе си, нито за нея.

Погледът му беше нежен и тъжен, но беше стиснал решително челюсти.

— Бяхме заедно, когато научи, че Нейтън е в Ню Йорк. Видях как реагира. Всеки, който те обича, би направил всичко възможно, за да те предпази.

Точно това ми беше трудно да приема. Не можех да отрека, че се радвам, че разбрах за Нейтън едва след смъртта му. От друга страна обаче, не исках вечно да бъда предпазвана от лошите неща. Те бяха част от живота. Протегнах се към ръката му и силно я стиснах.

— И аз изпитвам същото по отношение на теб.

— Аз се погрижих за собствените си демони.

— И за моите.

Но двамата все още спяхме разделени.

— Искам отново да започнеш да посещаваш доктор Питърсън — промълвих тихо.

— Бях при него във вторник.

— Наистина ли? — Не можах да скрия учудването си, когато разбрах, че е спазил уговорения график.

— Да. Пропуснах само един сеанс.

„Когато бе убит Нейтън…“

Погали ръката ми с палец.

— Сега сме само ние двамата — каза той, сякаш прочел мислите ми.

Много исках да повярвам в това.

Едва се довлякох до работа, което не предвещаваше нищо добро за останалата част от деня ми. Добре че беше петък и можех да съм пълен дроб през уикенда, нещо, което със сигурност щях да съм в неделя сутрин, ако цяла събота вечер обикалям по баровете. Отдавна не бях излизала по женски и имах нужда от едно-две питиета.

През изминалите четиридесет и осем часа бях научила, че гаджето ми е убило изнасилвана ми; че един от бившите ми се надява отново да ме вкара в леглото си; че една от бившите на гаджето ми е решена да го съсипе публично и че собствената ми майка ми е закачила проследяващо устройство, все едно бях някакво проклето куче.

Колко още можеше да понесе едно момиче?

— Готова ли си за утре вечер? — попита Мегуми, след като натисна бутона и ме пусна да вляза през стъклената врата.

— Готова съм, по дяволите! Приятелката ми Шона пусна съобщение сутринта, че също е навита да излезе с нас. — Успях искрено да се усмихна. — Уредих лимузина, която да ни кара по клубовете. Нали се сещаш… от онези, които обикалят по всички ВИП места с включени куверти.

— Какво? — Не успя да прикрие вълнението си, но все пак попита: — Колко струва?

— Нищо. Услуга от един приятел.

— Това се казва услуга! — Усмихна се широко и ме накара да се почувствам щастлива. — Ще си прекараме страхотно! Ще ми разкажеш подробно, докато обядваме.

— Няма проблем. И ти ще ми разкажеш как мина обядът ти вчера.

— Нали си говорехме за смесените сигнали — оплака се тя. — Уж само се забавляваме, а после се появява на работното ми място. Никога не бих отишла просто ей така в офиса на приятеля си, ако между нас няма нищо сериозно.

— Мъже! — изсумтях съчувствено аз, макар много добре да съзнавах, че трябва да съм благодарна за мъжа до себе си.

Отидох до бюрото си и се приготвих за работа. Когато видях в чекмеджето снимките, на които бяхме двамата с Гидиън, изведнъж ми се прииска да се свържа с него. След десет минути позвъних на Ангъс и му казах да поръча да изпратят в офиса на Гидиън от онези тъмночервени рози, известни като „черна магия“, с бележка, на която да пише: „Като омагьосана съм, все още си мисля за теб“.

Марк дойде до бюрото ми точно когато затварях прозореца на браузъра. Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера, че не е съвсем добре.

— Искаш ли кафе? — предложих аз.

Той кимна и аз станах. Двамата се отправихме към стаята за почивка.

— Шона беше вкъщи снощи — започна той. — Каза, че ще излизате утре вечер.

— Да. Нали няма проблем?

— Защо да има проблем?

— Ами защото сме приятелки със сестрата на партньора ти — отвърнах колебливо.

— Ааа… не. Няма проблем. Защо? — отвърна той и прокара неспокойно ръка през късите си тъмни къдрици. — Супер е!

— Добре.

Долових, че има нещо друго, което го тревожи, но не исках да го притискам.

— Надявам се да прекараме добре. Очаквам го с нетърпение.

— Тя също.

Той извади две капсули кафе, докато аз отидох до рафта за чаши.

— Освен това очаква с нетърпение Дъг да се върне. И да й зададе въпроса.

— Така ли? Е, това вече наистина е страхотно. Две сватби в семейството за една година. Осен ако вие със Стивън не възнамерявате да се насладите на дълъг годеж.

Марк ми подаде първата чаша кафе, а аз извадих от хладилника обезмаслената сметана.

— Това няма да се случи, Ева.

Гласът на Марк беше пълен с горчивина, а когато се обърнах, за да го погледна, видях, че е навел глава.

Потупах го по рамото.

— Предложи ли му?

— Не. Няма смисъл. Стивън попита Шона дали двамата с Дъг планират да имат деца веднага, тъй като тя все още учи задочно, и когато тя му каза, че нямат подобни планове, той й изнесе цяла лекция за това, че бракът е само за двойки, които са готови да създадат семейство. В противен случай е по-добре нещата да не се усложняват. Повтори същите глупости, които преди му наговорих аз.

Заобиколих го и налях малко сметана в кафето си.

— Марк, никога няма да разбереш какъв е отговорът на Стивън, докато не му предложиш.

— Страх ме е — призна той, забил поглед в димящата чаша. — Искам повече от това, което имаме в момента, но от друга страна, ме е страх да не разруша връзката ни напълно. Ако отговорът му е „не“ и реши, че очакваме различни неща от живота…

— Слагаш коня пред каруцата, шефе!

— Ами ако не мога да приема отказа му?

Да… Напълно го разбирах.

— А би ли могъл да приемеш никога да не разбереш отговора със сигурност?

Той поклати глава.

— Тогава ще трябва да му кажеш всичко, което каза на мен — отвърнах твърдо.

Устните му потрепнаха.

— Извинявай, че те натоварвам с всичко това. Но винаги ми помагаш да погледна нещата от друг ъгъл.

— Много добре знаеш какво трябва да направиш. Просто някой трябва да те срита по задника, за да го направиш. А аз винаги съм насреща за сритване на задници.

По устните му се разля усмивка:

— Хайде днес да не работим по кампанията на кантората за разводи.

— Какво ще кажеш да започнем със самолетната компания? — предложих аз. — Имам някои идеи.

— Добре, да започваме.

Цяла сутрин работихме усилено и бях въодушевена от напредъка. Исках да поддържам Марк зает, за да не му остава време да се тревожи. За мен работата беше най-доброто лекарство, съвсем скоро се оказа, че и на него му действа по същия начин.

Току-що бяхме приключили и се готвех да изляза за обяд, когато се отбих до бюрото си и видях върху него плик, изпратен по вътрешната поща. Сърцето ми подскочи от вълнение, ръцете ми леко се разтрепериха. Развързах тънката връвчица и отвътре изпадна бележка:

Притиснах картичката до сърцето си, искаше ми се вместо нея да мога да прегърна мъжа, който я е написал. Точно си представях как ще напръскам розови листенца върху леглото ни, когато телефонът на бюрото ми иззвъня. Изобщо не се изненадах, когато чух задъхания глас на майка ми.

— Ева. Говорих с Кланси. Моля те, не се сърди! Трябва да разбереш…

— Разбирам — започнах аз, отворих чекмеджето и скрих безценната бележка на Гидиън в чантата си. — Ето как стоят нещата: вече не можеш да използваш Нейтън за извинение. Ако си наредила да ми поставят още някакви бръмбари, проследяващи устройства или други подобни неща, най-добре ще е да си признаеш веднага, защото, обещавам ти, че ако открия още нещо, ще прекъсна всякакви връзки с теб.

— Моля те, нека се видим и да поговорим — предложи тя с въздишка. — Ще излезем с Кари на обяд и ще остана да те изчакам у вас, докато се прибереш.

— Добре.

Ядът ми отмина също толкова бързо, колкото се бе появил. Високо ценях това, че майка ми се отнася към Кари като към мой брат, защото наистина го чувствах така. Даваше му майчината любов, която не беше имал никога. И двамата проявяваха подчертан интерес към модата и се разбираха отлично.

— Обичам те, Ева. Повече от всичко на света.

Въздъхнах:

— Знам, мамо. И аз те обичам.

Лампата на телефона започна да свети, някой ме търсеше по другата линия от рецепцията. Сбогувах се с майка си и превключих.

— Здравей — каза Мегуми с нисък, приглушен глас. — Мацката, която беше дошла преди време при теб — онази, с която не искаше да говориш, пак е тук и иска да те види.

Намръщих се, трябваше ми малко време да се сетя кого има предвид.

— Магдалин Перес ли?

— Да. Точно тя. Какво да правя?

— Нищо. — Изправих се. За разлика от предишния път, сега бях готова сама да се справя с приятелката на Гидиън, която много искаше да му бъде нещо повече от приятелка. — Идвам.

— Мога ли да гледам?

— Ха-ха! Ще съм там след минута. Няма да отнеме много време, после ще излезем на обяд.

Водена от суетата си, сложих малко гланц за устни, метнах чанта през рамо и тръгнах към рецепцията. Мисълта за бележката на Гидиън ме накара да поздравя Магдалин с усмивка, когато я заварих седнала във фоайето. Изправи се, като ме видя, че приближавам, и изглеждаше толкова страхотно, че нямаше как да не й се възхитя.

Когато се запознах с нея, тъмната й коса беше дълга и права като на Корин Жиро. Сега носеше класическа къса прическа, която подчертаваше екзотичната красота на лицето й. Беше облечена с кремави панталони и черна блуза без ръкави, която се връзваше на голяма фльонга на ханша й. Елегантният й външен вид се допълваше от перлени обици и колие.

— Здравей, Магдалин — поздравих и с жест я поканих да седне отново на мястото си, а аз се настаних в креслото от другата страна на малката масичка. — Какво те води насам?

— Извинявай, че идвам без предупреждение на работното ти място, Ева, но бях при Гидиън и реших да се отбия и при теб. Трябва да те помоля за нещо.

— Така ли?

Оставих чантата до себе си, преметнах крак върху крак и пригладих тъмночервената си пола. Никак не ми беше приятно, че тя може да посещава гаджето ми съвсем открито, докато за мен това е невъзможно. Но засега нямаше какво да се направи по въпроса.

— Днес една репортерка дойде в офиса ми и започна да ме разпитва за личния живот на Гидиън.

Стиснах здраво облегалката на креслото.

— Диана Джонсън ли? Надявам се, че не си отговорила на въпросите й.

— Разбира се, че не съм. — Магдалин се наведе напред и подпря лакти на коленете си. Тъмните й очи гледаха мрачно. — Вече е разговаряла с теб, така ли?

— Опита се.

— Тя е неговият тип — заяви Магдалин и ме изгледа внимателно.

— Забелязах — отвърнах аз.

— От типа, с който той не се задържа особено дълго — продължи тя и изкриви устни в печална усмивка. — Казал е на Корин, че предпочита да останат далечни приятели и да престанат да излизат заедно. Но предполагам, че знаеш всичко това?

— Откъде бих могла да го знам?

— О, сигурна съм, че имаш начин да разбереш. — В очите на Магдалин се появи закачливо пламъче.

Колкото и да е странно, почувствах се добре с нея. Може би защото тя самата се чувстваше добре в собствената си кожа, нещо, което не бях доловила последния път, когато се срещнахме.

— Изглежда, при теб всичко е наред.

— Нещата малко по малко се подреждат. Имаше един мъж, когото мислех за приятел, но той всъщност само ме тровеше. Сега, когато не е до мен, мога отново да започна да разсъждавам — каза тя и изпъна рамене. — Наскоро започнах да излизам с един човек.

— Радвам се за теб.

В това отношение й желаех всичко най-добро. Братът на Гидиън, Кристофър, я беше използвал по най-отвратителен начин. Тя обаче не знаеше, че съм запозната с тази история.

— Надявам се нещата да се получат.

— Аз също. Гейдж е съвсем различен от Гидиън. Той е от онези замислени интелектуалци…

— Артистична душа.

— Да. Мисля, че е доста артистичен. Надявам се да имам възможност да разбера със сигурност. Както и да е, да не те задържам повече. Безпокоях се заради репортерката и исках да го споделя с теб.

Станах от креслото и я поправих:

— Не, безпокояла си се заради мен. Страхувала си се, че ще започна да споделям с нея тайните на Гидиън.

Тя не отрече.

— Довиждане, Ева.

— Довиждане — казах и продължих да я наблюдавам, докато излезе през стъклената врата.

— Май не мина чак толкова зле — заяви Мегуми и се приближи към мен. — Нямаше бой и писъци.

— Да видим докога ще е така.

— Готова ли си за обяд?

— Умирам от глад. Да вървим.

Когато в пет и половина се прибрах вкъщи, заварих в хола да ме чакат Кари, майка ми и една невероятна сребриста официална рокля на Нина Ричи, метната на дивана.

— Не е ли фантастична? — изчурулика майка ми, която сама изглеждаше фантастично в своята прилепнала по тялото рокля в стил петдесетте — вталена, с къси ръкави и десен на миниатюрни черешки. Гъстите руси къдрици обграждаха красивото й лице и аз нямаше как да не призная, че изглежда зашеметяващо в какъвто и стил да се облече.

Цял живот ми бяха казвали, че приличам на нея, но очите ми бяха сиви като на баща ми, докато нейните бяха сини като метличина. По-пищните ми извивки също се дължаха на гените на семейство Рейъс. Дупето ми бе такова, че колкото и усилено да се упражнявах във фитнеса, никога нямаше да се отърва от него, а обиколката на бюста ми правеше невъзможно обличането на каквато и да е дреха без сутиен. Все още ми беше трудно да повярвам, че Гидиън намира тялото ми за неустоимо, след като преди това си е падал само по високи слаби брюнетки.

Оставих чантата и торбата с обувките си на високия стол в кухнята и попитах:

— Какъв е поводът?

— Набиране на средства за един приют по-следващия четвъртък.

Погледнах към Кари, очаквах да потвърди, че и той ще дойде с мен. Когато го видях да кима, свих рамене и се съгласих:

— Добре.

Майка ми направо засия. Заради мен тя подкрепяше всякакви благотворителни инициативи, свързани с жени и деца, жертви на насилие. Когато имаше официални вечери за набиране на средства, винаги купуваше куверти за Кари и за мен.

— Искаш ли вино? — предложи Кари, очевидно доловил, че не ме свърта на едно място.

Погледнах го с благодарност.

— Да, с удоволствие.

Докато той отиваше към кухнята, майка ми направи няколко крачки към мен в своите секси сандали с червени подметки и ме прегърна.

— Как беше денят ти?

— Странен — отговорих и също я прегърнах. — Радвам се, че свърши.

— Имаш ли някакви планове за уикенда?

Тя се отдръпна от мен и ме изгледа внимателно. Това ме накара да застана нащрек.

— Имам.

— Кари ми каза, че се срещаш с някого. Кой е той? С какво се занимава?

— Мамо — започнах аз, исках да говорим по същество, — всичко наред ли е между нас? На чисто ли сме? Или има още нещо, което искаш да ми кажеш?

Тя започна да се суети. Имах чувството, че всеки момент буквално ще закърши ръце.

— Няма да можеш да разбереш какво изпитвам, Ева, докато нямаш свои собствени деца. Ужасно е! И когато бях сигурна, че си в опасност…

— Мамо!

— Освен това има и други заплахи, та ти си красива млада жена — продължи тя. — Свързана си с богати мъже. Това невинаги означава, че си в безопасност…

— Къде са останалите, мамо?

Опита се да се престори на обидена.

— Не е необходимо да ми говориш с такъв тон. Аз само се опитвах…

— Може би е по-добре да си тръгваш — срязах я аз. Студът, който се разливаше по тялото ми, прозвуча и в гласа ми.

— В ролекса ти — отвърна тя рязко и все едно ми удари шамар.

Залитнах и направих крачка назад, дясната ми ръка инстинктивно покри китката на лявата. Часовникът беше подарък, който изключително много ценях, защото майка ми и Стантън ми го бяха дали по случай дипломирането. Тайничко дори сантиментално си мечтаех един ден да го подаря на дъщеря си, ако извадех късмета да имам дъщеря.

— Подиграваш ли се с мен? — Дръпнах с всичка сила каишката от ръката си и часовника падна на килима с тъп звук. Това изобщо не е било подарък. Били са окови, които съм носила на китката си. — Този път наистина прекрачи всички граници.

Тя се изчерви:

— Реагираш прекалено бурно, Ева. Не е…

— Реагирам бурно?! Ха! Господи, това е абсурдно. Наистина ли смяташ така? — Вдигнах два пръста пред лицето й: — Ей на толкова съм от това да извикам полицията. И няма да ми е нужно много, за да реша да те дам под съд.

— Аз съм ти майка! — извика тя с умоляващ глас, имах чувството, че всеки момент ще се разплаче. — Мое задължение е да те пазя.

— Аз съм на двайсет и четири години — отвърнах студено. — И според закона мога сама да се грижа за себе си.

— Ева Лорън…

— Недей! — Вдигнах ръце, после бавно ги отпуснах. — Просто спри. Сега ще изляза, защото съм толкова бясна, че дори не мога да те гледам. И не ми се обаждай, освен ако не си готова съвсем искрено да ми се извиниш. Няма да мога да ти повярвам отново, докато не осъзнаеш, че си сгрешила.

Отидох в кухнята и взех чантата си. Срещнах погледа на Кари, който точно в този момент идваше към нас с подноса с чаши вино.

— Ще се върна по-късно.

— Не можеш да си тръгнеш просто ей така! — извика майка ми, очевидно готова да изпадне в един от истеричните си пристъпи.

Не можех да го понеса. Не и в този момент.

— Само гледай — измърморих аз под носа си.

Проклетият ми ролекс! Ударът беше неочаквано силен, защото точно този подарък беше означавал толкова много за мен. Сега вече не значеше нищо.

— Остави я, Моника — каза Кари с тих, успокоителен глас.

Той знаеше как да се справя с истерични пристъпи много по-добре от всеки друг. Постъпвах гадно, като го оставях сам с майка ми, но просто трябваше да се махна. Ако се затворех в стаята си, тя щеше да стои пред вратата, да плаче и да ме моли, докато ми прилошее. Мразех да я виждам в подобно състояние, искрено съжалявах, че бях причината да се чувства така.

Излязох от апартамента си и отидох в апартамента на Гидиън. Побързах да вляза, преди сълзите да ме задавят или пък майка ми да ме последва. Нямаше къде другаде да отида. Не можех да се появя на публично място разстроена и плачеща. Майка ми не беше единственият човек, който ме следеше. Беше твърде вероятно наоколо да се навърта полицията. Диана Джонсън или дори някой папарак.

Стигнах до дивана на Гидиън, хвърлих се върху възглавниците и дадох воля на сълзите си.