Рози след дъжд

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Тейла бе изтръгната от дълбокия си сън от някакъв глас, който настойчиво повтаряше името й.

Тя бързо отвори очи и като погледна нагоре, видя една позната фигура да седи в края на леглото.

— Ян — прошепна момичето с пресъхнали уста.

— Е, най-после спящата красавица се събуди — отвърна Ян и се наведе да я целуне по челото.

Тейла му се усмихна неловко, когато той се отдалечи от нея. Погледът й обходи бавно стаята и тя трескаво се напрегна да си спомни как бе попаднала тук, в тази луксозно обзаведена спалня, под завивки, изкусно украсени с ефирни дантели. Хонора стоеше до леглото й и се усмихваше широко.

— Къде се намирам? — попита Тейла, като се изправи на лакът и се втренчи в Ян. — Как си узнал, че съм тук, и въобще как съм попаднала тук?

В следващия миг я заля вълна от спомени. Двете с Хонора бяха избягали от ранчото на Пол Хатуей с една камила. По време на бягството температурата на Тейла се бе покачила и тя чувстваше, че губи разсъдъка си. Последното нещо, което си спомни, бе един силен абориген, който я свали от камилата и започна да се изкачва с нея по някакви стъпала. След това вероятно бе загубила съзнание.

Тейла повдигна лявата ръка към очите си и с удивление установи, че превръзките вече ги няма, а от раната бе останала само една бледочервена следа. Беше почти излекувана. Не чувстваше никаква болка. След това сложи ръка на челото си. То бе хладно. Нямаше температура. Но по какъв начин бе излекувана? Как?

— Хонора върши чудеса с помощта на билки — намеси се Ян, прочел сякаш немия въпрос в очите на Тейла, когато тя видя, че ръката й е излекувана и няма температура. — Ще се оправиш, Тейла, всичко ще се оправи.

— Билки? — невярващо попита момичето.

— Аборигените знаят доста неща, свързани с магията — каза Ян и нежно оправи няколко паднали на челото на Тейла къдрици. — Лекуването с билки е само едно от уменията им. Благодарение на Хонора, ти се оправи много по-бързо.

— Много съм ти благодарна, Хонора — каза тихо Тейла. — Вниманието и грижите ти към мен са толкова затрогващи! — довърши тя и преглътна трудно, тъй като гърлото й бе пресъхнало.

Ян забеляза това и стана от леглото, за да налее вода от глинената стомна в ъгъла на стаята. Бавно поднесе чаша към устните й.

— Пий бавно, тъй като все още не си напълно здрава. Твърде много вода може да влоши състоянието ти.

Кимвайки, че е разбрала, Тейла отпи бавно от чашата, Като се взираше изпитателно в Ян. Тя си спомни ясно как Хонора й бе казала, че трябва да се замисли сериозно за Ян и чувствата му към нея. Тази къща очевидно бе негова. Само от луксозната стая, в която се намираше, можеше да направи заключението, че е много богат — нещо, което той никога не беше й казвал.

Защо ли? Защото може би никога не бе възнамерявал тя да узнае това. Може би никога истински не е мислил да се ожени за нея? Въобще не бе възнамерявал тя да стане част от живота му. Бе правил любов с нея само защото тя бе готова да му се отдаде. Болка и отчаяние разтърсиха тялото й, тя отлепи устни от чашата и отмести поглед от Ян.

— Колко време съм тук? — промълви тихо младата жена.

— От едно денонощие — отговори Ян, като седна до нея. Той се опита да хване ръката й и бе объркан, когато тя се дръпна настрани.

— Трудно ми е да повярвам, че вече не сме в ранчото на Пол Хатуей — изрече Тейла и усети, че отново я залива вълна на отчаяние. Докосването на Ян бе пробудило толкова прекрасни спомени. Спомени, които искаха да прогонят обзелите я съмнения.

Изведнъж нови, още по-ужасни мисли обсебиха съзнанието й. Ами ако Пол вече е пуснал в действие плановете си и убие Виада? Ами ако търсеше Тейла, дори сега?

Загриженият глас на Ян я прекъсна:

— Никога няма да допусна да се върнеш в това дяволско място. Хонора ми разказа всичко, което става там.

— Казала ти е всичко?! — вцепени се Тейла.

Ярка светкавица раздра мрачното небе и освети за миг стаята със сребърнобялата си светлина. Последва я оглушителен гръм, които сякаш разтърси къщата.

Ян не обърна внимание на светкавицата. Атмосферата навън бе толкова напрегната и неженена — колкото и в стаята.

— Хонора ми каза всичко за Пол и неговите незаконни действия — каза той мрачно. — Винаги съм го подозирал, че престъпва закона, но въобще не ми е минавала мисълта, че участва в търговия с роби. — Ян прокара ръка през косата си и стисна зъби: — Виждал съм ги в Америка — гладни, дрипави, отнасят се с тях като с животни. Това бе главната причина за Гражданската война — една война, която върна достойнството на черния човек. А Австралия няма достатъчно хора, които да защитят правата и достойнството на аборигена. Аз се опитах, но се провалих. По дяволите, аз съм само един човек — изрече той гневно и сви ръцете си в юмруци.

Стаята отново бе осветена от падаща светкавица. Една тъмна фигура изплува от мрака на коридора и влезе в спалнята. Всички очи се насочиха към нея.

— Хоуки! — възкликна Ян. Той понечи да тръгне към него, но бе изпреварен от Хонора, която с вик на радост се втурна и се хвърли в разтворените обятия на баща си.

— Татко! — извика щастливо Хонора, като го притискаше силно. — О, татко, толкова съм щастлива, че те виждам отново!

В очите на Хоуки проблеснаха сълзи, когато погледна към дъщеря си. Дългите му изящни пръсти погалиха косата й.

— Дъще — изрече той на развален английски език, — когато ми казаха, че си тук жива и невредима, аз веднага тръгнах насам да те видя. — Той обхвана лицето й с две ръце и я погледна. В очите му се четеше безмерна обич към момичето. — О, колко съм щастлив, че те виждам и че си добре! Това е чудесно! Наистина е чудесно! — изрече той все още развълнуван.

— Татко, ще си дойда вкъщи с тебе — каза, подсмърчайки Хонора. — Никога вече няма да допусна някой зъл бял човек да ме отведе. Винаги ще съм с оръжие и ще убия всеки, който поиска да ме нарани отново.

Хоуки се усмихна гордо:

— Дъщеря ми говори доста смело.

— Дъщеря ти вече знае за света и за хората много повече, отколкото знаеше преди — отвърна тя.

— Злите бели хора са те направили още по-жестока — каза баща й и я прегърна, като същевременно хвърли мрачен поглед към Ян. — Бурята ще забави изпълнението на плановете ни, приятел.

Обезпокоен, Ян погледна възрастния човек и отговори бързо:

— Хоуки, продължи да действаш, както сметнеш за необходимо. Знаеш какво трябва да направиш. Направи го.

Аборигенът кимна в знак на съгласие:

— Както кажеш.

Ръка за ръка, баща и дъщеря напуснаха стаята, оставяйки Ян и Тейла сами.

Очите им се срещнаха и Тейла почувства как прималява под твърдия му мъжествен поглед. Толкова много си казаха без думи!

— Планове? — промълви тя, като прекъсна мълчанието. — Какви планове, Ян? Изглеждаш толкова… толкова потаен.

— Нищо, което да те заинтересува — отвърна той, като обхвана изящния й врат нежно с ръце и смени темата:

— Господи, Тейла, само като си представя какво можеше да ти се случи в имението на Пол…

Тейла почувства как я обзема познатата блажена слабост, когато устните му започнаха да изследват лицето й и да оставят гореща следа навсякъде, където минаваха. Тя знаеше колко обезоръжаващо е да го остави да бъде толкова нежен с нея, но този път просто не можеше да устои и да го отблъсне. Чувстваше се прекрасно. Докосванията му я даряваха с онази топлота и удоволствие, които тя не бе изпитвала от доста отдавна. Ако само за малко можеше да се почувства желана…

Внезапно си припомни къде се намира и в коя къща е. Това доказваше, че Ян не е просто златотърсач, а един много богат човек. Тя се откъсна от него и го погледна изпитателно.

Объркан от промяната в поведението й, Ян се засмя неловко:

— На какво дължа този изучаващ поглед? — попита той, посягайки към ръката й.

Каква бе изненадата му, когато Тейла се отдръпна от него и скочи гневно от леглото.

— Ян Лейвъри, познато ли ти е значението на думите честност и откровеност? — попита тя, като ядосано сви рамене.

— Какво искаш да кажеш? Никога не съм ти давал повод за такива въпроси. Всичко, което правя за теб, има само една причина и ти я знаеш.

— И тя е? — подкани го Тейла с искрящи очи.

Ян нежно я хвана за ръката и я привлече към себе си, въпреки упоритата й съпротива.

— По дяволите, защото те обичам! — каза той и я дръзна рязко към себе си, притисна я към мускулестите си гърди и изненадващо я целуна. В следващия миг тя се дръпна и се откъсна от него. Седна на леглото и избърса устните си с ръка.

— Няма да се откажеш, нали? — извика тя. — Знаеш, че ми е известно колко много си ме лъгал, но продължаваш с опитите си да ме убеждаваш, че ме обичаш. Моля те, не се дръж с мене като с безмозъчна глупачка.

Ян поклати неразбиращо глава и се намръщи:

— Ако наистина не ми кажеш, смятам, че никога няма да разбера за какво говориш.

Тейла направи широк жест с ръка към стаята и каза:

— За това. Без съмнение ти си богат, а през цялото време ме караше да вярвам, че си беден. Обикновено един мъж, който иска да се ожени за една жена, е откровен с нея. — Гласът й бавно затихна и в него вече нямаше гняв и разочарование, а само болка: — Обикновено богатите мъже използват блясъка и парите си, за да спечелят жената, която са харесали — изрече тя. — Но не и ти, Ян. Защо? Единственият извод, който мога да направя, е, че не си ми казал истината, тъй като никога не си възнамерявал да имаш нещо общо с мен, освен… в леглото!

Лицето на Ян се зачерви от нахлулата кръв. Той грубо хвана Тейла и я привлече към себе си. С искрящи очи я погледна пронизващо и каза тихо, като в гласа му се четеше едва овладян гняв:

— Толкова ли лесно забравяш? Защото аз никога няма да забравя обещанието за женитба, въпреки че и двамата знаем обстоятелствата, при които се заклехме. Защо да ти признавам истината за себе си, когато непрекъснато се сблъсквам с препятствията, които ти поставяш между нас? — Изведнъж гласът му се пречупи и следващите му думи прозвучаха отчаяно: — Тейла, щеше ли да бъде по-различно, ако ти бях казал, че съм богат? Щеше ли да напуснеш тогава Пол и да се омъжиш за мен? Само парите ли са важни за теб? Нищо друго — освен богатството ми? — Ян се вгледа питащо в нея.

В стаята настъпи злокобна тишина, подсилена от тътнещото небе и едрите капки дъжд, които плющяха по стъклата на прозорците. Тейла неволно потръпна, тъй като все още чуваше измъчения глас на Ян. Това не бе възможно! Не бе възможно той да мисли, че тя е способна да бъде толкова лицемерна и че се е стремяла само към парите му. Изведнъж думите сами изскочиха от устата й:

— О, Ян, единственото нещо, което щеше да се промени, ако знаех, че си богат, е, че щях да ти се доверя и да те помоля да спасиш сестра ми от Пол, който иска да я убие.

Очите на Ян се разшириха от учудване. Той хвана здраво ръцете на Тейла и я разтърси:

— За какво говориш? Каква сестра? Никога не си ми казвала, че имаш сестра.

Тейла изтри няколкото издайнически сълзи в краищата на очите си и каза:

— Да, прав си, не съм. И не зная как толкова дълго крих истината в себе си. Ян, всичко, което съм направила от пристигането си в Австралия досега, бе заради сестра ми Виада.

— Разкажи ми всичко, мила — нежно я насърчи Ян. — Всичко.

— Ян — тихо промълви тя, след като бе разкрила силните си чувства към него, — сега разбираш ли защо си мислех, че няма да можещ да ми помогнеш? Защо си мислех, че на всяка цена трябва да се върна при Пол? Причината не беше той, а обещанието, което бях дала на сестра си. Ако знаеше, ти би ми помогнал, нали?

Ян я погледна и нежно я прегърна:

— Знаеш, че щях да го направя — твърдо каза той. — Ако по-рано ми се беше доверила, нямаше да бъде нужно да изтърпиш всичкия този ад, през който си минала! — И като се засмя, добави: — И благодаря на Бога, чувствам се толкова добре от факта, че интересът ти към мен минава отвъд богатството, което притежавам.

— Ян, обичам те и никога не бих могла да те обичам повече заради парите ти. Влюбих се в теб още в момента, в който те видях, заклевайки те да ме спасиш от тази ужасна акула. В момента, в който погледите ни се срещнаха, аз разбрах, че ти си човекът, който съм търсила цял живот. О, Ян, ако само ти първи бе отишъл при Дейзи и бе поискал моите услуги вместо Пол! Всичко щеше да бъде толкова различно и прекрасно! Защо не го направи, след като казваш, че ме обичаш толкова? Не ме ли обикна в същия момент, когато и аз се влюбих в теб?

Той я отдалечи от себе си и се взря в красивите й очи:

— Сега зная, че не трябваше да изчаквам да отида в „Оудъм“. Но, моля те, опитай се да разбереш моето поведение — аз се колебаех само защото не знаех, че съм готов да загубя свободата си. Свободата, която един мъж има само ако не е обвързан в брак. Преследването на богатство се бе превърнало в мой живот. Толкова е вълнуващо. Водех такъв интересен живот, от който трябваше да се откажа, ако се отдам напълно на една жена.

Внезапно Тейла си спомни, че бе казала всичко на Ян, освен че не е омъжена за Пол.

— И все пак се реши. Отиде в „Оудъм“, а мене вече ме нямаше. Тогава ли реши, че ме искаш повече от всичко друго, или когато дойде да ме отвлечеш от ранчото на Пол? Кога реши да промениш живота си?

— О, Тейла, не виждаш ли, че животът ми — това си ти? Откакто те опознах, ти си най-скъпото нещо за мен на този свят! — дрезгаво каза той, като покриваше с нежни целувки лицето й. — Желая те. Остани с мен и ще бъдеш щастлива. Аз ти го обещавам.

— Скъпи, има толкова неща, които… — опита се да каже тя, но Ян не й позволи. Привлече я към себе си и жадно потърси устните й.

— Скъпа, мисля, че можем да се отдадем на по-приятни неща в този мрачен и дъждовен австралийски ден — прошепна той. — Позволи ми да те любя. Забрави всичко за момент и живей само за удоволствието от нашето отдаване.

Той коленичи до нея и я целуна продължително, а ръцете му разтвориха робата й и започнаха да изучават стегнатото й тяло. Тейла почувства как огънят на страстта я обзема и изстена тихо, когато ръката му се плъзна по гърдите й и стисна нежно едното от набъбналите й зърна.

— Позволи ми да те любя, Тейла — повтори Ян, като за момент отдели устни от нейните. — Освен ако не си твърде изтощена?

— Да, чувствам известна слабост, но тя не е предизвикана от пътуването — каза дяволито Тейла и като затвори очи, се отдаде на блаженото усещане, което изпитваше, когато устните на Ян докосваха кожата й. — Скъпи мой, причината си ти, само ти.

— Значи искаш да те любя? — прошепна Ян. На лицето му бе изписано необуздано желание и той почувства как го пронизаха тръпки на нетърпение, когато тя най-накрая кимна. — Добре тогава — каза той и започна да вдига бавно робата й, откривайки съвършено заоблени и стегнати бедра и нежната извивка на ханша и точно там, където златисти косъмчета закриваха нейната женственост. При тази гледка Ян почувства нов прилив на желание и повдигна робата по-нагоре, като откри стегнатите й гърди. Обгърна ги с длани, наведе се и поднесе към устните си едното от набъбналите вече зърна. Направи няколко кръга около него и след това мина по вдлъбнатината на гърдите й, вкусвайки сладостта на нейната плът.

Когато Тейла обхвана с ръце главата му и устните им отново се сляха в изгаряща целувка, Ян спусна ръце надолу. Дишането й стана накъсано, особено когато ръката му спря на нежния триъгълник между бедрата й. Бавно, много бавно той вкара пръста си в нея. Устните му се задържаха върху гърдите й, а след това отново се върнаха към сочните й устни. Той я целуна жадно, докато пръстът му се движеше в нея, издавайки тихи пляскащи звуци.

— Обичам те! — прошепна тя и захапа игриво ухото му.

— Ти си толкова красива! — отвърна й Ян и високо изстена, почувствал как ръката на Тейла се спуска надолу и обхваща с ръка мъжествеността му, изпънала панталоните. Той стисна зъби от удоволствие, почувствал как ръката й се движи, стопля го и възбужда едновременно.

Тейла му се усмихна някак невинно, докато долу ръката й го опипваше ненаситно. Ян я хвана за китката и притисна ръката й още по-силно към слабините си.

Разбрала мълчаливата покана в замъглените му от страст очи, Тейла разкопча колана му и започна да смъква бричовете надолу по мускулестите му бедра. Много скоро пред нея се откри гладкият му, мускулест корем и тя плахо премести поглед по-надолу, където къдравите косми водеха до част от тялото му, която вече бе доста възбудена. Изчервявайки се от това, което видя, Тейла почувства как я заливат вълни от страст и продължи трескаво да го съблича. Захвърлила и последната му дреха, тя се усмихна и го погледна очакващо.

Ян се наведе над нея и с едното си коляно разтвори краката й.

— Не знаеш колко много те желая — прошепна той дрезгаво. — Почти не вярвах, че ще е възможно да го направим отново. Ти бе толкова… толкова непристъпна!

Тейла го прекъсна, като покри с нежни целувки устните му.

— Не казвай нищо повече. Моля те, не разваляй красотата на този миг с думи, които могат да ни натъжат. Казваш, че ме обичаш, нали? Тогава ме люби. Люби ме сега! Веднага!

Ян погледна към пищното й тяло с нежните му плавни извивки и усети, че я желае повече от всичко на света.

Тя гледаше влюбено бронзовото му, загоряло от слънцето лице и прокара ръка по брадичката му, наричайки го с най-нежни имена.

Устните им се съединиха в изпиваща целувка, а езиците им бавно и сластно се опознаваха.

Ян спусна надолу, ръцете си, обхвана нежно двете й полукълба и като ги раздалечи леко, ги притисна към себе си, докато мъжествеността му я изпълни цялата.

Носейки се в танца на любовта, Тейла почувства как тялото й се стопля, жадуващо да изпита онзи върховен екстаз, който тя бе почувствала още от първия път с Ян. Вълни от топлина я заливаха, докато телата им се движеха равномерно. Всеки следващ тласък изглеждаше по-чувствен, по-изпълващ от предишния. Тейла почувства как по цялото й тяло се разлива слабост, докато езикът на Ян минаваше нежно по тила й, а ръцете му милваха възбуждащо и сладостно гърдите й.

— Ян — прошепна тя, сияеща от удоволствие. — Ти си чудесен… прекрасен!

Ян спря за момент и отметна един влажен кичур от челото й, погледна я и в погледа му се четяха всички онези думи, които нямаше нужда да бъдат изричани. След това красивата му уста намери отново устните на Тейла, той я целуна страстно и я обгърна. Тласъците му бяха изискващи и мощни. Тя ги посрещна, широко разтворила крака, сключвайки глезени отзад на кръста му. За няколко минути стаята се изпълни с чувствени стонове на удоволствие. Те се отдадоха на блаженството заедно — тяло до тяло, сърце до сърце. Вплетени един в друг, изтощени и щастливи, те се понесоха по вълните на безкрая.

Някъде навън проблесна светкавица и последвалият я гръм върна двамата влюбени в действителността. Те погледнаха към светкавиците, прорязващи безмилостно и рязко небето, и Тейла отправи угрижен поглед към Ян.

Недоумяващ, той й се усмихна и каза шеговито, като я погали по бузата:

— Изглежда, нещо друго, освен удоволствието, което току-що преживяхме, е в главата ти? — Изведнъж той погледна към ръката й и се сепна: — Да не би да съм те наранил? Защо, защо е това измъчено изражение на лицето ти?

— Не, не е ръката ми — промълви Тейла, разваляйки магията, породила се между тях, докато се любеха. Тя стана от леглото и се наметна с робата. След това се приближи към прозореца и се загледа в играта на светкавиците. — Бурята — промълви отнесено тя. — Сигурна съм, че някъде там, в бурята, Пол ме търси. Няма да спре, докато не ме намери. — Тейла се обърна и погледна Ян, който обуваше панталоните си. — Ян, преследването може да доведе Пол и хората му тук. Ако ме намерят, могат да те обвинят в отвличане и се страхувам дори да си помисля какво може да направи той тогава. Много мъже са тръгнали с него — мъже, които няма да се замислят дори за секунда, ако той им заповяда да изгорят къщата и да избият всички, които се намират в нея.

Ян тихо се разсмя:

— Нека опита — каза той, докато нахлуваше мокасините си. — Когато навлезе в моите владения, ще го поздравя със залпове. Той никога няма да има възможност дори да се приближи до къщата. — Ян прокара пръсти през косата си и продължи: — Но той е наясно с всичко това и аз се съмнявам, че въобще ще припари наблизо. Той знае, че аз държа на безопасността на майка си. Досега никой не се е осмелявал да дойде наблизо с вражески намерения.

— Майка ти! — възкликна Тейла и си спомни някакъв женски глас, който бе чула веднага, след като я бяха пренесли в стаята. Със сигурност този глас беше на майка му. — Тя живее тук, в тази прекрасна къща?

— Да, Тейла — отвърна Ян и се приближи към нея, Като сложи ръка на кръста й, той се загледа в буреносното небе, раздирано от светкавици. Беше дошъл моментът, в който трябваше да бъде напълно честен с Тейла, особено за това, как бе станал толкова богат.