Рози след дъжд

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

Силният шум от смях на мъже и жени и дрънкане на пиано, които се разнасяха от салоните под отворения й хотелски прозорец, припомниха на Тейла, че не е вече в гората, а е на сигурно място отново в Аделаида. Тя излезе от медното корито и стъпи върху плетено килимче. Мокрите й коси се спускаха под раменете й и от тях течаха тънки струйки вода надолу по цялото й тяло.

Светлината от лампата не беше достатъчна да освети добре голямата стая. Тейла взе една кърпа от леглото и започна да подсушава тялото си, като бавно оглеждаше великолепния интериор. Този хотел беше собственост на Ян. Като я беше настанил тук, навярно му се искаше да й покаже, че наистина е богат. Когато той, майка му и тя пристигнаха в Аделаида направо от дивата гора, отседнаха в хотела, в който четвъртият етаж винаги се пазеше за Ян или някой негов приятел.

Обзета от подобни мисли, Тейла пристъпи към гардероба, отвори го и видя, че е претъпкан с красиви копринени рокли. Обзе я ревност. Това й напомни за един друг период от живота на Ян, който по-добре беше да забрави. Явно доста прецизно беше подбирал компаньонките си. Доказателство за това бяха дрехите им в гардероба.

— И той очаква от мен да ги облека, след като господ знае кой ги е обличал преди мен? — измърмори гласно Тейла сама на себе си и хвърли кърпата настрани. Протегна се към един копринен халат и го огледа сърдито. Докато го разгъваше, я лъхна слаб аромат на приятен, скъп парфюм.

Нямаше друг избор. Трябваше да го облече. Дрехите, които беше носила, докато бяха в гората, бяха мръсни и миришеха ужасно. А не можеше да се разхожда гола.

Наметна халата, отиде до тоалетката и се огледа. Прекара пръсти по лицето си, което сега имаше бронзов загар след няколкото дни, прекарани под жарките лъчи на слънцето. Взе една четка и започна да разресва косите си. Въпреки че чувстваше огромно облекчение, че всичко с Пол Хатуей беше свършило, някъде дълбоко в себе си изпитваше странно чувство на самота, което малко я смущаваше. Сега, сама в тази странна стая, имаше чувството, че това, което преживя предишните дни, сякаш никога не се беше случвало. Ако можеше да бъде с Ян в този миг, може би реалността наистина щеше да й се стори действителност. Тъй като и майка му беше в хотела, той бе предпочел да настани Тейла далеч от своята стая, за да не може тя да ги види заедно.

Въпреки че това разпределение на стаите не се харесваше на Тейла, тя все пак го разбираше. Не искаше запознанството й с майката на Ян да започне с демонстрация, че е готова да легне с мъжа, преди той да й е станал законен съпруг. Дори и Тейла имаше конфузни моменти от своя живот, дължащи се на по-свободното й държание в миналото. Не можеше да повярва, че си е позволила такава волност с Ян.

Но дори и сега тя възнамеряваше да отиде в стаята му, за да намери успокоение в силните му прегръдки и да избяга от самотата и отчаянието, което я преследваше заради неизвестността за Виада.

Остави четката пред огледалото и както беше боса, на пръсти приближи вратата и леко я открехна. Надникна предпазливо в слабо осветения коридор.

Видя една врата. Сигурна беше, че тя води към стаята на Дона. Майката на Ян беше в стаята между нейната и тази на Ян.

Тейла със страх премина покрай вратата.

Ами ако Дона я отвори и я види как тихичко се промъква боса, само по халат?

Бавно и безшумно Тейла плъзна босите си крака по студения дървен под. Погледна отново към вратата на Дона и почувства облекчение, когато не видя светлина под прага. Помисли си, че Дона, както беше уморена, най-вероятно вече си е легнала.

Като въздъхна поуспокоена, Тейла тръгна по-уверено към вратата на Ян, откъдето се долавяше миризмата на пура, която се засилваше с приближаването на стаята. Когато стигна до нея, тя долепи ухо до вратата. Усмихна се, когато зад затворената врата чу гласа на Ян, който фалшиво си тананикаше една балада, но след малко спря да пее.

Тейла бавно натисна дръжката на вратата и я отвори. Ян беше обърнат с гръб към нея и не я усети. Тейла тихо се изкиска в шепи при гледката, която завари.

Ян седеше до брадичка в сапунена вода, пурата му висеше в крайчеца на устните, в ръката си, облегната на края на медното корито, държеше чаша уиски. Главата му беше леко клюмнала над гърдите, сякаш беше задрямал.

„Каква гледка! — помисли си Тейла. — Прекрасно!“

Поогледа се, безшумно затвори вратата и тръгна на пръсти към коритото. После коленичи зад гърба на Ян, бавно пъхна ръка в коритото и с бързо движение плисна вода в лицето му.

Стреснат, Ян рязко повдигна глава, отвори широко очи, пурата му цопна във водата и изцвърча, стъклената чаша падна на пода и се разби на парчета, като опръска босите крака на Тейла с уиски. Тя изписка и понечи да се отдръпне, но Ян беше по-бърз. Сграбчи я през кръста и я метна в коритото през главата си.

— Ян! — изпищя Тейла, водата се просмука през халата, който полепна плътно по тялото й и очерта формите й. Тя примижа, когато видя пурата му да плува близо до тялото си. — Махни това отвратително нещо от мен! — извика тя, като се мъчеше да се изправи. — Ян, пусни ме да си вървя! Не съм дошла да се къпя заедно с теб.

Ян загреба с ръка пурата и я метна зад гърба си на пода.

— Може ли да те попитам за какво си дошла тогава? — подразни я той. — Мила моя, не знаеш ли, че майка ми е в съседната стая? Стените са тънки като от картон. Сто процента ще ни чуе.

Тейла се изчерви и погледна към стената, зад която беше жената, от която толкова се възхищаваше.

— Какво ще си помисли за мен?

— Трябваше да помислиш за това, преди да дойдеш при мен — отново я подразни Ян. Ръцете му, пъхнати под мокрия халат, нежно галеха тялото й и бавно се прокрадваха към гърдите. — Много добре знаеш, че като те видя в тези съблазнителни одежди, няма да мога просто да стоя и да си бъбря с теб — усмихна й се топло. — Разбира се, предпочитам да нямаш нищо отгоре си. — Ръцете му погалиха нежно гърдите й, плъзнаха се към раменете и смъкнаха халата. — Ще се чувстваш много по-удобно без тази мокра дреха, любима, нали?

Тейла притвори очи и потръпна от страст, когато Ян допря устни до гърдите й и езикът му нежно обходи зърната им.

— Ян, не ми даваш възможност да се концентрирам върху това, което ми говориш — прошепна тя, а пулсът й се беше ускорил. — О, Ян, дойдох тук, защото имах нужда от теб. Скъпи, чувствах се така самотна в стаята си. Толкова самотна.

— Не можеше ли да си правиш компания с майка ми? — надсмя й се Ян, като отметна белия халат от тялото.

Тейла отвори очи и го погледна унесено. Обхвана лицето му с ръце и придърпа главата му до устните си.

— Но, скъпи, аз не търсех такава компания — измърка тя. — Желая те, Ян. Кажи ми, че ти също ме желаеш.

— Винаги — отвърна бързо Ян, като взе ръката й, пъхна я под водата и я насочи към члена си. — Ето! Сама можеш да се увериш. Той ти принадлежи. Само на теб.

— Завинаги ли? — попита Тейла и привидно се нацупи. — Можеш ли да забравиш всички онези жени, чиито рокли са в гардероба в стаята ми?

— Нито една от тях не съществува повече за мен — отвърна Ян, а сърцето му лудо биеше. — Те нямат имена. Нямат лица.

— Дали няма да говориш същото и за мен някой ден, Ян? — попита го настойчиво Тейла. — Дали и мен ще забравиш?

Той взе ръката й и я постави върху възбудения си член. Тя го обхвана и започна нежно да го гали. Ръката на Ян се движеше заедно с нейната.

— Как може да те забравя? — отвърна той, а с нарастване на възбудата пламъчетата в очите му заблестяха още по-силно. — Мисля си, че единственият начин да докажа своята вярност е да застана пред олтара. — Той нежно я целуна и малко се отдръпна. — И това ще стане много скоро. Тейла, ти ще станеш моя жена много скоро.

По страните на Тейла потекоха сълзи. Тя погледна Ян с любов.

— Ще бъда най-щастливата булка — промълви тя.

— Ще бъдеш най-красивата булка — отвърна Ян и плъзна ръцете си под нея, повдигна я и се изправи на крака в коритото, после стъпи на една кърпа, постлана на пода. — А тази нощ се надявам да те направя най-щастливата годеница.

— Тази нощ аз съм най-щастливата годеница — прошепна Тейла, като се сгуши в него, докато той я носеше към леглото. Когато я сложи върху яркочервените сатенени чаршафи, тя леко го придърпа да легне върху нея и почувства здравото му мускулесто тяло и възбудения му член.

— Вече нямаш никакви съмнения относно мен, нали? — попита Ян, като я целуна нежно по шията.

— Да — измърка Тейла и добави: — Скъпи, от тези сатенени чаршафи ми е студено на гърба, а и са толкова хлъзгави.

— Но ги харесваш, нали? — попита той, като отново нежно я целуна по шията, а с коляното си внимателно разтвори краката й.

— Трябва ли? — попита тя и премаляла въздъхна, когато той проникна в нея и започна бавните си, но уверени нежни тласъци. — Те са за богатите, нали знаеш? Мили мой, семейството ми беше бедно. Баща ми работеше усърдно, за да свързваме двата края. Но имахме всичко необходимо та един нормален живот. Ние… бяхме щастливи.

Ян я прегърна още по-страстно.

— Скъпа, не исках да те карам да си спомняш неприятни неща — каза той и обхвана лицето й с ръце. — Знам, че когато си спомняш за семейството си, се натъжаваш. Но, скъпа, нека тази нощ не мислим нито за миналото, нито за бъдещето, а само за настоящето. Нека мислим само за нас.

Невероятно нежна тръпка премина през тялото й, когато устните му докоснаха нейните в продължителна целувка, а пръстите му бавно я погалиха по гърба. Изведнъж пенисът му развихри някаква странна трепкаща слабост у нея.

Ян се чувстваше опиянен от допира до гладката като крем кожа на Тейла, а когато езикът му се промуши между устните й и изтръгна от гърлото й тих страстен вик, той потръпна от вълнение. Ян обхвана хълбоците и, повдигна я и я задържа така, притисната по-плътно до него, за да може пенисът му да проникне по-надълбоко в нея.

Обзе го дива, буйна страст. Като че ли телата им бяха обгърнати от златна магическа мрежа, която се завъртя около тях и ги сля в едно. Той отдръпна устните си от нейните, но покри с целувки лицето и гърдите й.

Очите й блестяха от страст, а една топла вълна сякаш се надигаше отвътре. И после един изгарящ пламък премина през нея. Тя се повдигна и извика, смееше се и плачеше едновременно, но усети, че Ян също беше достигнал този миг на върховна сладост в момента, в който тя го усети.

Като че ли той я беше изчаквал, желаейки да сподели с нея пълното удоволствие.

Тя засмука устните му и го целуна, усмихна му се, когато той се отдръпна от нея, стана от леглото и прокара пръсти през косата си, за да я пооправи. Наблюдаваше го безмълвно с възхищение, докато той отиде до кабинета си, взе оттам две стъклени чаши и бутилка порто и ги остави на нощното шкафче до леглото.

— Ян, това е вино? — промълви Тейла и се подпря на лакът. — Непрестанно ме удивляваш.

— Помня, като ти казах, че не преследвам охолния живот. — Той повдигна леко вежди, докато си наливаше. — Но никога не съм ти казвал, че бягам от него. Случвало ми се е да бъда по цели месеци в гората да преследвам избягали каторжници, но трябва да призная, че ми е приятно да се върна към този начин на живот.

— Но ти имаше такъв чудесен дом! — каза Тейла, като се усмихна на Ян, който й подаваше чаша порто. — Ужасно е, че Пол го изгори.

— Не съжалявам, че е изгорял — призна Ян. — Къщата се беше превърнала в затвор за майка ми. Сега тя наистина ще се чувства свободна. Надявам се от цялата си душа, че скоро ще се качи на кораб за Америка. Това ще е най-добре за нея.

— Каза, че тя иска ти да заминеш с нея — отвърна Тейла, като седна в леглото и направи място на Ян да седне до нея. — Няма да заминеш с нея, нали? Не харесвам Австралия, но се съмнявам дали и Америка ще ми хареса. Това е голям континент. Как не се губят хората из него?

Ян се усмихна, отпи глътка порто и остави чашата си върху нощното шкафче. Излетна се по гръб, сложи ръцете си под главата и се загледа замислено в тавана.

— Може би някой ден ще те заведа в Америка и ще ти покажа красотата на горите, реките и планините там — каза той. — Ще видиш, че това е място, в което, ако се загубиш няма да съжаляваш. Тук, в Австралия, започнах да строя нов живот за себе си, но не ми се удава лесно — въздъхна и се усмихна на Тейла. — Тук ние двамата с теб ще живеем в една огромна равнина и накъдето и да погледнеш, няма да виждаш нищо друго освен овце. Обичаш ли овцете, Тейла?

— Мисля, че са симпатични създания — отвърна тя и остави чашата си до неговата. После се сгуши в него. — Дори Австралия ще ми изглежда хубава, ако съм тук с теб. — Погледна настрани и продължи: — Щях да бъда още по-щастлива, ако Виада също беше тук — изрече тихо. — Навярно ще мине много време, преди да разбера как е.

Ян нежно я целуна по бузата.

— Любима, скоро ще се качим на някой кораб и ще заминем за Англия, за да се уверим сами с очите си как е сестра ти — увери я той. — Но първо трябва да организирам пътуването на майка ми — отново я целуна. — А не можем и да забравим плановете си за женитба, нали?

Тейла се обърна към Ян, а в погледа й се четеше надеждата той винаги да е до нея.

— Мислиш ли, че може да забравя за това? — каза тя. — Скоро ще бъда мисис Ян Лейвъри. Как добре звучи!

— Все едно сякаш вече е факт — отвърна той, като стана от леглото и се облече. После седна в края му и обу ботушите си.

— Защо се обличаш? — попита Тейла и седна в леглото, като придърпа одеялото около себе си. — Къде отиваш?

— Имам няколко поръчки, които трябва да изпълня — отговори той.

Тейла скочи на крака.

— По-добре е да се върна в стаята си тогава — каза тя, но погледът й се спря върху коритото, където халатът й още плуваше във водата. — Но как? Нямам какво да облека. А се страхувам, че майка ти може да ме види как се промъквам по коридора, загърната само в едно одеяло.

Ян я настани отново на леглото и я успокои:

— Остани тук през нощта. Така е най-добре.

— Но майка ти?

— Възнамерявам сега да отида при нея да поговорим за пътуването й до Америка и да й кажа, че няма да я придружим — каза Ян. — Тук си на сигурно място, любов моя. След разговора ни, като изляза от стаята на майка ми, тя ще си помисли, че няма да се върна в своята стая веднага, така че няма да има повод да дойде тук за каквото и да е.

— А къде ще отидеш след това? — попита Тейла предпазливо, като намести една възглавница под главата си и се изтегна.

— Трябва да се срещна с един свещеник и да свърша още нещо, но това ще бъде изненада за теб — каза Ян и очите му заблестяха.

Тейла се подпря на лакът.

— Изненада! — възкликна тя. — О, Ян, каква е тя?

Ян се усмихна и натисна бравата.

— Скъпа, ако ти кажа сега, няма да бъде никаква изненада, нали?

Напусна стаята, като тихо затвори вратата зад себе си. Знаеше точно при кого отива — при този, който се опитваше да продаде корабите си, но до този момент безуспешно. Ян скоро щеше да облекчи финансовите му затруднения. В бъдеще той щеше да има жена и деца, за които ще трябва да се грижи, и трябваше да скъса със скитническия си безгрижен живот.

Но поне засега не искаше да се отказва от едно нещо. То не бе толкова вредно за бъдещия му семеен живот — корабите. Щеше да инвестира в кораби.

Щеше да се погрижи никой, който пътува с негов кораб от Англия до Австралия, да не пристига с ужасни истории за лошо отношение по време на пътуването. Неговите кораби щяха да бъдат луксозни лайнери.