Рози след дъжд

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

— Дейзи Оудъм? — попита учудено Ян. — Толкова ли е важно да се видиш с Дейзи сега?

— Не мога да забравя грешката, която тя направи, като ми позволи да замина с Пол Хатуей — каза Тейла, като гледаше към корабите на кея, припомняйки си деня, в който беше пристигнала от Англия, и срещата си с Дейзи. — Трябва да знае какво се случи с мен, за да внимава за в бъдеше.

— И настояваш да й кажеш това сега? — попита Ян и я отдръпна от тълпата, като обви ръка около кръста й.

— Сигурна съм, че докато ни няма, ще пристигне повече от един кораб от Англия — ката Тейла. — Ако това, което кажа на Дейзи, помогне да се предпази поне една невинна жена, пристигнала тук, от онова, което преживях аз, ще се чувствам по-добре на път за Англия.

— Така да бъде — каза Ян и се наведе да я целуне. — Ние и двамата искаме твоето дълго пътуване да бъде колкото се може по-безгрижно. И ще направя всичко възможно това да е така.

— Зная, че ще се постараеш — усмихна се Тейла.

Тя се чувстваше напрегната, когато пристъпи към вратата на „Оудъм“. Последния път, когато беше тук, я бяха запознали с Пол и тя беше заминала с него. Тогава мислеше, че той ще й помогне да осъществи всичките си надежди за приличен живот в Австралия.

— Тейла?

Един писклив глас зад нея я изпълни с различни мисли за последния път, когато беше в „Оудъм“.

Айва. Сладката, невинна и уродлива Айва.

— Айва — възкликна Тейла и бързо се обърна. — Как си?

— Чудесно — отвърна Айва, превита под тежестта на голяма кошница за пране, пълна с изсъхнали дрехи, които току-що беше взела от пералнята. — Дейзи се отнася към мен много добре. — Тя се усмихна страхливо на Ян. — Здравей, Ян — поздрави, като се опитваше да поизправи гърба си. Беше се срещнала с Ян още първия ден, когато той беше пристигнал в Австралия.

После погледна към Тейла и забеляза щастието, изписано по лицето й, а също и че двамата са чудесна двойка. Усмивката й се разшири, а очите й заблестяха, когато видя пръстена на ръката на Тейла и сватбения колан.

— Боже! О, боже! — възкликна тя. — Вие сте се оженили! — А после се намръщи. — Не, извинете ме! — промърмори тя. — Не може да сте женени. Тейла се омъжи за Пол Хатуей. Това е коланът на Пол Хатуей. Съжалявам…

Тейла се засмя.

— Айва, аз съм омъжена за Ян — каза тя. — Никога не съм била женена за Пол Хатуей.

— Какво говориш? — попита Дейзи, която внезапно се показа на вратата и се втренчи невярващо в Тейла. — Наистина ли чувам, че никога не си била омъжена за Пол?

Когато погледна към Дейзи, Тейла си спомни деня, в който Дейзи беше посетила ранчото на Пол, за да я види, а тя беше заставена да я лъже.

— Дейзи, всичко тогава беше един лъжа — каза тя. — Всичко беше една преструвка — женитбата ни с Пол, ролята на любяща съпруга, всичко. Този зъл човек ме застави да се преструвам. Той имаше причини да постъпи така, Дейзи. Съжалявам, че не бях искрена с теб, не можах да ти се доверя в деня, в който ме посети. Трябваше да изиграя ролята си добре, за да запазя живота си.

Дейзи пребледня.

— Боже! — възкликна тя с отслабнал глас. — Ако не бях обръщала внимание на този мъж, това нямаше да ти се случи. — По лицето й се изписа дълбоко съжаление. — О, боже, не! — извика тя. — Не се е възползвал от теб, нали?

— Не — отвърна Тейла. — Никога не ме е насилвал. Всъщност, той… той никога не ме е докосвал.

Тейла почувства, че Ян я наблюдава, и внезапно осъзна, че никога не му е обяснявала защо Пол я е изоставил. Реши, че като се качат на кораба, на път за Англия, ще му разкаже всичко.

Всичко.

Дейзи въздъхна с облекчение.

— Къде е Пол Хатуей? — попита тя, но отправи въпроса си към Ян. — Как стана така, че Тейла се омъжи за теб, Ян?

Ян прегърна Тейла през кръста с жест на притежание.

— Пол е мъртъв — каза лаконично Ян. — Тейла и аз току-що се оженихме. Ще пътуваме до Англия, за да открием сестрата на Тейла, Виада.

Тейла то прекъсна.

— Исках, преди да се качим на борда, да те предупредя за мъж като Пол Хатуей — каза тя сериозно. — Моля те, проучвай клиентите си по-внимателно, Дейзи. Това, което ме сполетя, преди Ян да ме освободи, беше истински ад. Никой не трябва да преживява това, което преживях аз.

— Винаги съм правила най-доброто, което мога — каза тихо Дейзи. — Но за в бъдеще ще работя още по-добре.

— Благодаря ти — каза Тейла и се обърна към Айва. — Айва, когато с Ян се завърнем от Англия, ще се радвам, ако дойдеш и заживееш с нас. Мисля, че ще ти е добре в нашето ранчо за овце — толкова са много, че никога няма да успееш да ги преброиш. — Тейла примижа, разчувствана от вълнението, което виждаше, че изпитва Айва. — Моля те, Айва! Бихме се радвали. — Искаше да добави, че далеч от града, тя също ще е далеч и от пияните идиоти, които й се присмиваха.

Но Айва знаеше това, без да й го казват. Знаеше, че ако живее извън града, щеше да се чувства пълноценна.

Тя преглътна сълзите, които напираха в нея сякаш от цяла вечност, но това бяха радостни сълзи.

— Бих искала да дойда и да живея с вас — каза Айва, остави кошницата за пране на земята и изтри носа и очите си с опакото на ръката. — Дрехите ви винаги ще са изпрани и изгладени. Ще готвя. Ще видите. Няма да съжалявате, че сте ме поканили.

Тейла се засмя и прегърна Айва.

— Скъпа моя приятелко, аз не искам да ми ставаш домашна прислужница — отвърна Тейла. — Не искам никаква прислужница. Искам всичко да върша сама. Обичам да виждам резултата от работата си в края на деня, така както мъжът вижда своя. Но ако искаш да ми помагаш, няма да спорим.

Айва кимна в знак на съгласие.

— Ще направя всичко, както кажеш. — Тя се обърна към Дейзи. — Мадам, може ли да отида?

Дейзи зяпна от учудване, но й стана приятно, че Айва се обърна към нея за разрешение, и я взе в прегръдката си.

— Скъпа моя, никога няма да съм против нещо, което вярвам, че ще е най-доброто за теб — каза тя на един дъх и погледна Ян и Тейла. — Благодаря ви! — Но го каза тихо да не може да я чуе Айва. — Благодаря!

Тейла беше много развълнувана, но се изкашля, за да овладее сълзите си, тъй като всеки миг щеше да се качи на кораба, а не искаше лицето й да е зачервено и с подпухнали от плач очи, Хвана Ян за ръка.

— Мисля, че се погрижихме за всичко и всички, доколкото можахме, Ян — произнесе тя и гордо вирна брадичката си. — Готова съм да се качим на кораба.

— Нека Господ винаги ви помага — каза Дейзи и им махна за сбогом, а Айва размаха крайчеца на престилката си.

Тейла и Ян също им махнаха и се отправиха към кея. Ян се засмя и прегърна Тейла.

— Мисля, че е добре да се приготвиш за изненадата, която ти бях обещал — каза той, докато си проправяха път през тълпата от хора и багаж, струпани пред „Тейла“.

Очите на Тейла се разшириха.

— Изненада? О, Ян, каква изненада?

— Просто погледни нататък — каза Ян, като посочи към кораба. — Харесва ли ти?

Сега, в сянката на кораба, на който се беше възхищавала преди, Тейла спря и погледна към името му отново. Усмихна се.

— О, това ли? — каза тя, като сви рамене. — Не е ли хубаво? Някой мъж е обичал някоя жена достатъчно силно, за да нарече прекрасния си кораб с нейното име.

Ян се ухили и я поведе още по-близо до кораба.

— Не просто някой мъж и някоя жена — каза той. — Скъпа, този мъж съм аз, а жената си ти. Аз нарекох кораба „Тейла“. Надявам се да одобриш това.

Тейла забави крачка, погледна надписа на кораба, а после Ян.

— Какво? — възкликна тя. — Този кораб е твой? Но как, Ян? Как е възможно?

Ян повдигна рамене.

— Помислих, че е време да похарча малко от наследството си — каза той, като й помагаше да се качи на палубата. — Това е един от многото кораби, които купих. Имам своя собствена флота. Тези, които пътуват между Англия и Австралия, ще се чувстват удобно и приятно на моите кораби.

— Боже господи! — възкликна Тейла, а лицето й порозовя от вълнение. Тя се спря и се огледа — всичко беше ново, всичко беше чудесно! Палубите бяха боядисани в бяло. Медта и месингът, които не бяха пестени, блестяха на слънцето с огнени отблясъци. Платната, които вече бяха опънати, приличаха на големи бели призраци на фона на синьото небе.

Един изискан мъж, чиято синя униформа, украсена със златни ширити и копчета, се открояваше от останалите, пристъпи към тях и ги поздрави:

— Хубав ден, сър. — Тънките му мустаци бяха прошарени като косата. Казваше се Виктор Копъра — Това ли е съпругата ви? Това ли е Тейла?

Тейла се усмихна на едрия мъж, който беше дори по-висок от Ян. Погледът в сините му очи беше топъл и сърдечен. Тя му подаде ръката си.

— Да, аз съм Тейла — отвърна тя стеснително. — Аз съм съпругата на Ян.

Виктор пое подадената ръка и я поднесе към устните си.

— Удоволствие е да се запозная е вас, мадам — каза той и бавно освободи ръката й. После се прокашля и насочи вниманието си към Ян. — Надявам се, че приготвените за вас стаи ще ви бъдат удобни. Ако има нещо нередно, моля, не се колебайте да ме уведомите — каза гладко той, а крайчецът на мустаците му се повдигна, когато се усмихна на Тейла. — Шампанското е във вашата каюта.

Ян прегърна Тейла и я поведе.

— Много благодаря, капитане. Няма да сте ми необходим отново днес. Може да се срещнем утре на закуска.

— Отлично, сър — отвърна Виктор, като направи слаб реверанс. — Вечерята ще ви бъде изпратена Не се притеснявайте, няма да ви безпокоят. Прислужникът ще ви я остави пред вратата, ще почука и ще си тръгне.

— Благодаря, помощник — отвърна Ян и се наведе към Тейла. — А сега, кажи какво мислиш за изненадата ми.

— О, боже, ти си доста добър измамник! — отвърна тя и му се усмихна.

— Аз? — възкликна Ян и повдигна вежди. — Наричаш ме измамник? Когато ти самата толкова дълго си се преструвала, че си съпруга на едно копеле? Ти също играеш отлично, скъпа.

— Но аз нямах друг избор — отвърна Тейла. — Знаеш причините за това.

— Да, знам — каза Ян и я поведе към парапета. Котвата беше прибрана, а вятърът вече издуваше платната на кораба. — Да, знам.

Тейла постави ръцете си на парапета и се загледа в отдалечаващия се бряг.

— Този кораб „Тейла“ е много по-добър от един среден морски съд — похвали се Ян и я придърпа до себе си. — Повечето са строени само за товари и пътниците са струпани в каюти в хамбара на кораба. Моят кораб има всички удобства за пътниците. Снабден е и с вентилатори и в каютите винаги има свеж въздух.

Тейла слушаше с половин ухо, тъй като се беше замислила за разговора им преди малко — кой беше истинският измамник? Това й напомни, че трябва да му разкаже за Пол и защо той никога не се бе възползвал от нея като жена.

С категоричното намерение да му каже това сега, тя се обърна към Ян, но погледът й се задържа върху водата. Изглежда, кормчията на „Тейла“ беше поел по грешен курс и сега са в опасна близост до коралов риф.

— Ян! — извика Тейла, като сочеше с ръка. — Погледни! Ще потънем!