Рози след дъжд

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Тейла се притисна към Ян и сграбчи ръката му, а корабът вече беше на инчове от кораловия риф.

— Ян, корабът всеки момент ще се удари — извика тя, като дишаше тежко. — Дръж ме! Може да бъдем изхвърлени зад борда! О, Ян, никога няма да забравя мига, е който паднах във водата. Акулата! О, тук сигурно има много повече акули, отколкото в пристанището на Аделаида.

Като се оглеждаше трескаво, Тейла внезапно осъзна, че никой от останалите пътници не е обзет от паника. Екипажът работеше нормално, спокойно; тълпата на предната палуба сочеше към красивия корал, ахкайки от възхищение, вместо да крещи от страх.

— Скъпа, може да помислят, че никога не си се качвала на презокеански кораб — усмихна се Ян, като я погали по гърба, когато тя притисна лицето си към гърдите му. — Просто се отпусни. Мислиш ли, че ще наема морски капитан и кормчия, които да ме поведат на сигурна смърт още първия път, когато се кача на собствения си кораб? Не, мисля, че не съм направил такава грешка.

— Но, Ян, никой никога не може да бъде сигурен какво точно ще се случи — оспори Тейла. — И най-вече що се отнася до непознати хора, на които ти се доверяваш. Никога не забравяй Пол Хатуей! Не беше ли той един непознат, на когото аз повярвах?

— Любима, що се отнася до морето, един собственик на кораб подлага екипажа, който избира, на много изпитания — каза той, като постави ръце под брадичката й и се опитваше да повдигне главата й и да срещне погледа й. — Мъжът, от когото купих своята флота, е избирал само тези, които са с най-добри препоръки. Аз запазих неговите екипажи, като се доверих на избора му, тъй като той е прекарал по-голямата част от живота си в морето. Скъпа, това е нашият меден месец. Няма ли да ми подариш поне една усмивка?

Тейла дълбоко въздъхна, осъзнала неговата близост. Когато го погледна, дълбоко в очите му видя да проблясват пламъчета, а тя знаеше какво означава това. Любовта му към нея беше голяма и той я желаеше така, както нейното желание към него нарастваше с всяка изминала секунда като цвете, което се нуждае от светлината и топлината на слънцето.

— Искаш да се усмихна? — прошепна тя и прокара пръсти по устните му. — Да, скъпи, мисля, че мога да го направя, но мога да ти обещая много повече от това, ако ме помолиш.

— Тук? Да видят всички? — подразни я Ян, а палецът му погали почервенялата й буза. — Да не би бракът да те е превърнал в безсрамница?

— Ян, не ме дразни — смъмри го Тейла. — Всички ще видят, че съм се изчервила.

— Искаш да кажеш, че би желала да се оттеглим в каютата си? — попита Ян, а устните му докоснаха нейните — Може би би желала малко шампанско, за да се отпуснеш? — и тихичко се засмя. — Или може би… да охлади твоята жар?

Устните му бяха толкова близко до нейните, че Тейла чувстваше дъха му и не успяваше да контролира лудия си пулс. Останала без дъх, тя се отдръпна от него, обърна се към морето, хвана се здраво за перилата и се загледа в рифа, който корабът току-що беше заобиколил.

— Прекрасен е, нали? — каза Ян и застана зад нея. Откопча копчето на яката си — дяволски се беше сгорещил преди малко, когато дразнеше съпругата си. Винаги, когато беше до нея, някакъв силен огън пламваше в него и го изгаряше. Дългото пътуване с нея щеше да бъде нещо като сън Всяка сутрин щяха да се събуждат заедно, а всяка вечер да се любят в каютата си. Страстта му към нея никога нямаше да угасне. Никога, никога!

— Щеше да бъде още по-красив, ако можеше да се пренебрегне фактът, че много хора могат да погинат заради него — каза Тейла, като гледаше рифа, и потрепера.

Но все пак не можеше да не се наслаждава на красотата му. Имаше формата на конска подкова и беше опасан по края с блестящ бял пясък. Части от рифа бяха покрити с груба трева и едри сиви храсти, които приличаха на зелки. Мъртви дървета, изложени на бурите, бяха подпрени на няколко други, които се изправяха високо нагоре. Около рифа обикаляха късокрили клюкавци, като му придаваха още по-приказна красота. Но глупави птици мързеливо се бяха отпуснали на слънцето, като че ли не забелязваха клюкавците.

Корабът изстена, мачтите сякаш клюмнаха, разлюляха се и се наклониха, когато най-сетне заобиколиха рифа. Ян прегърна Тейла и я поведе далеч от парапета. Направиха една обиколка из препълнената палуба — разхождаха се двойки, скупчени на групички мъже — разговарящи или играещи покер, жени, които просто клюкарстваха.

Тейла тайничко се наслаждаваше на кораба — на балюстрадите и подпорите, на гравираната емблема в задната част, на перилата, облечени в мед и месинг. Гледката беше чудесна!

Но когато напуснаха горната палуба и слязоха долу, в каютата, дъхът й секна.

— Боже! — възкликна тя с широко отворени очи при вида на пищната обстановка. На стените, в специални конуси, горяха свещи, а златистият им отблясък осветяваше канапе облечено в червен плюш в тон с няколко табуретки, пръснати около него, бюфет, морска карта, люкове и ламперия от кленово дърво с огромни спирални орнаменти от махагон на рамката на вратата. Едно легло, голямо и примамливо, в срещуположната част на каютата, беше застлано с червена покривка от кадифе, която беше отметната и откриваше две възглавници в червен сатен, украсени с бяла дантела. Една бутилка шампанско и две високи чаши очакваха младоженците върху нощно шкафче близо до леглото. — Мислех, че така може да изглежда само хотелска стая в Лондон, но и каюта на кораб… — каза Тейла, като се оглеждаше с възхищение. — Но, разбира се, останалите каюти не са обзаведени в този изключителен стил. Това е само в твоята каюта.

— Грешка — каза Ян, като внезапно я вдигна на ръце и я понесе към леглото. — Това е нашата каюта — и покри шията й с целувки.

Тейла сключи ръце около врата му. Приближи устните си до неговите и го дари с дълга, сладка целувка, като не осъзнаваше, че вече е върху леглото. Беше замаяна от страст, когато Ян започна да я съблича, изпъшка от удоволствие, когато той обхвана гърдите й с ръце и започна да ги гали, докато зърната й настръхнаха и затупкаха от желание.

— Ян, любов моя! — прошепна Тейла, задъхана от екстаз. Тя прокара ръка по устните му. Черните му очи искряха от страст, когато той я погледна. — Моля те, съблечи се. Искам да те видя. Целия, скъпи.

Ян стана от леглото. Дъхът на Тейла почти секна, докато го гледаше как се съблича. Тя започна да сваля и своите дрехи.

Тейла наблюдаваше как Ян отмята дреха подир дреха настрани и разкрива пред нея здравите си широки рамене, прибрания плосък стомах, тесния таз, дългите, мускулести крака. Погледът й се спря на широкия му, мускулест гръден кош.

Изгарящ от възбуда, той тръгна към леглото, а мускулите му подскочиха и се разтегнаха по дължина на стройното му загоряло тяло. Това накара Тейла да потрепери от подлудяваща страст. Не можа да не се изчерви, когато най-накрая погледна към онази част от тялото му, която беше възбудена и изправена право нагоре.

Тейла съблазнително го повика с ръка. Той дойде до леглото, застана пред нея и разкрачи краката й с коленете си. Затвори очи, задържа главата си назад и изпъшка от удоволствие. Тейла се подпря на лакът, пръстите на свободната й ръка се обвиха около възбудения му член, а когато устните й го докоснаха, той почувства, че ще експлодира от удоволствие. Сърцето му лудо заби. Слабините му горяха като че ли в огън, когато устните и езикът й продължиха да изпращат вълни на страст през тях.

И тогава той почувства, че е много близо до кулминацията. Отвори очи и я накара да легне върху леглото. Сърцето му лудо блъскаше в гърдите, докато той се любуваше на жената, която вече можеше да нарече своя съпруга. Кръвта във вените му се сгорещи, когато той огледа извивките по стройното й тяло — идеалните й гърди, тъничкото й кръстче и красивите й дълги крака. Всичко по тялото й беше примамливо закръглено. А днес то сякаш блестеше.

— Никога досега не съм те виждал толкова красива — каза Ян и сякаш щеше да се разтопи, когато погледна към страстните й влажни устни, а после отново към изключително меката и нежна кожа на тялото й. Ръцете му започнаха да я галят, а погледът му сякаш изгаряше кожата й. — Тейла, толкова съм щастлив, че те имам. Никога досега не съм намирал по-хубава, по-чудесна жена от теб.

Тейла мъркаше от удоволствие, докато пръстите на Ян умело намираха и галеха всички чувствителни точки по тялото й и я възбуждаха. Ръцете й преоткриваха чертите на лицето му, тя постави пръст на устните му и страстно изпъшка, когато той засмука пръста й и го обходи с език.

— Подлудяваш ме — едва изрече тя, когато Ян погали нежните й бедра от вътрешната страна, а после се насочи към пулсиращите й срамни устни.

Тя затвори очи, отдаваща се изцяло на целувките, с които той покри лицето й, гърдите и надолу под стомаха. Изстена от екстаз, когато почувства езика му на мястото на пръстите му. Това я приближаваше към радостното блаженство, което вече познаваше.

Ръцете му разтвориха бедрата й, почувства приятната влага на езика му в пулсиращия център между тях и тя изстена от удоволствие и страст. Усети как цялото й тяло се загрява, а всичките й сетива жадуват за магическия миг на божественото чудо.

И тогава Ян легна върху нея. С точно движение вкара възбудения си до болка пенис в нея и чувство на горещо облекчение се смеси с раздираща страст.

Той започна бавно да се движи с нежни тласъци в нея, а устните му засмукаха нейните. Целуна я страстно, всепоглъщащо. Тейла отвърна на целувката му с жар, а пръстите й се заровиха в косата му и придърпаха главата му още по-близо. Зави й се свят, беше така близо до кулминацията!

Ян я притисна силно към себе си, топлина заля тялото му. Всяко едно движение го приближаваше към желания екстаз, Тейла също започна да се движи срещу него. Той забави малко движенията си, а после отново ги ускори.

Почувства непознато досега удоволствие. Накъсано, той зашепна името й, докато тялото му се разтърси в невероятна сладка агония.

После дълго лежаха един до друг. Тя нежно погали главата му.

— Толкова много те обичам! — прошепна Тейла, а цялото й тяло леко потрепваше от изпитания екстаз.

Ръцете на Ян се плъзнаха по тялото й, после той се претърколи встрани и седна на ръба на леглото. Пресегна се към бутилката шампанско и я отвори. По цялото му тяло още преминаваха неконтролируеми тръпки. Ян напълни една чаша и я подаде на Тейла.

Тя седна, като опря гърба си на таблата на масивното легло. Взе чашата и изчака Ян да седне до нея. Очите й блестяха, лицето й гореше, а дългите й коси се спускаха над гърдите. Усмихна се, когато Ян седна до нея и чукна чашата си о нейната.

— Време е за тост — каза той, а погледът му търсеше нейния. — Ти си първа. Какъв е твоят тост, любов моя?

Тейла се замисли, после приближи чашата до устните си и се усмихна.

— За бъдещите, чудесни мигове като този — изрече тя, а устните й докоснаха чашата. — А сега е твои ред, мили мой.

Ян се замисли. Усети, че го залива гореща вълна, като гледа езика й, който бавно облизваше края на чашата, докато тя чакаше тоста му. Очите му заблестяха, слабините му отново запулсираха. В този миг тя беше така съблазнителна, че едва успяваше да се въздържи да не захвърли по дяволите чашата и да не я притисне в обятията си. Искаше отново да я люби.

Прокашля се нервно, като се опитваше да гледа встрани от нея. Въздъхна, усмихна се, като отново докосна чашата й със своята и каза:

— За бъдещето, когато няма да изглупявам, докато съм близо до теб. Караш ме да полудявам, скъпа. Подлудяваш ме!

— Надявам се да мога да го правя и когато остарея и косите ми побелеят — промърмори Тейла, поднесе чашата към устните си и бавно започна да отпива от нея, като се забавляваше с Ян, който изпи своето шампанско на един дъх.

Тейла остави чашата си на нощното шкафче и се изтегна в леглото, като съблазнително изви тялото си към Ян.

— Ян, искам да се позабавляваме още малко! — каза тя, а долната й устна леко увисна, сякаш се нацупи. После прекара пръсти по бедрото му, но се изчерви, когато видя, че този жест го възбуди отново, въпреки че със сигурност тя желаеше точно това.

— Искаш да се забавляваш, нали? — каза Ян, а пулсът му се ускори. Остави чашата си, после грабна бутилката и плисна шампанско върху нея, като едновременно с това я обхвана с краката си’. Очите му заблестяха, когато бавно наведе гърлото на бутилката върху гърдите й.

— Какво… правиш…? — едва успя да изрече останалата без дъх Тейла, като гледаше златистата течност да се излива бавно върху гърдите й, а зърната им тутакси настръхнаха под пенливата студена течност.

— Каза, че искаш да се забавляваш — подразни я Ян, като продължаваше да залива гърдите й с шампанско. — Скъпа, аз знам едно чудесно забавление.

Тръпки на очакване полазиха по гърба на Тейла.

— И как се казва то? — попита тя, като потръпваше от студенината на шампанското, което Ян продължаваше да разлива по корема й, а после надолу между бедрата й.

Изписка, когато студеното шампанско се разля по възбудените й срамни устни. Когато Ян хвърли бутилката настрани, тя въздъхна и потрепера от страст, когато той започна да лиже шампанското по тялото й. Тя сплете пръсти в косите му и инстинктивно притискаше главата му надолу, когато той попадаше на някои чувствителни места. Дишаше тежко. Затвори очи.

После отново го пое в себе си. Несъзнаваща звуците на удоволствие, които издаваше, тя повдигна крака и ти сплете на гърба му, докато той се движеше в нея. Стори й се, че отново всичко около тях се върти.

Скоро всичко свърши и те отново лежаха един до друг, заслушани в звуците на кораба и океана. Дървото проскърцваше, морето беше тихо и вълните му леко пошляпваха корпуса на кораба.

Пръв наруши тишината Ян.

— Никога не си била толкова вкусна — подразни я той, като я погледна. Обхвана лицето й с ръце и приближи устните й до своите. — Трябва отново да опитаме това, любов моя.

Тейла потръпна и се притисна към силното му, мускулесто тяло.

— Никога не ми е било толкова спокойно — прошепна тя, но после се намръщи. — Чувствам се виновна заради това спокойствие.

Ян се отдръпна от нея и я погледна сериозно.

— Недей! — промълви той. — Не се чувствай виновна за това, че най-накрая си намерила донякъде щастлив и спокоен живот.

— Но сестра ми… — изрече Тейла тъжно.

— Направила си каквото си могла за сестра си — отвърна Ян. — Никой не може да направи повече от това. Не трябва да носиш цялата тежест на семейството си върху собствените си плещи. Родителите ти не биха искали това от теб. Сега просто се отпусни и приеми живота такъв, какъвто е, приеми цялото щастие, което той ти предлага. — Той повдигна брадичката й, за да срещне погледа й. — Вземи щастието, което аз ти предлагам — усмихна и се Ян. — И, скъпа, нека никога да нямаме тайни един от друг. Нашият брак ще бъде свободен и изпълнен със страст.

Тейла доволно се сгуши в него.

— Правиш ме толкова щастлива! — въздъхна тя. — И, разбира се, нека винаги бъдем искрени един към друг. Съжалявам, че често бях принудена да те лъжа, след като се срещнахме! Но никога повече няма да го правя.

Мигът, в който тя искаше да сподели с Ян истината за Пол, дойде така внезапно. Мислено благодари на Бога за това, отдръпна се от Ян и го загледа право в очите. Устните й се разтвориха за признанието, но внезапното чукане на вратата я прекъсна.

— Сър, оставям храната ви пред вратата — чу се гласът на прислужника зад вратата. — Приятен ден, сър. Насладете се на храната с вашата съпруга.

Ян се пресегна за панталоните си.

— Покрий се, докато отворя вратата да взема храната — обърна се той към Тейла.

Тя придърпа завивката до брадичката си и търпеливо, зачака. Ян отиде до вратата и тихо я отвори. След като спогледа внимателно и не забеляза никого, взе бързо сребърния поднос и ритна с крак вратата.

Из стаята се разнесе приятен аромат и стомахът на Тейла инстинктивно се сви. Тя проследи с лаком поглед подноса, който Ян остави на нощното шкафче до леглото, повдигна капака му и погледна вътре. Устата й се изпълни със слюнка, когато видя изобилната храна.

— Главният готвач ни е приготвил такъв пир, който никога не ще забравиш — каза Ян. Отиде до бюфета и взе от там чинии и прибори. — Сега, любов моя, какво ще избереш? Има месо от костенурка, риба, свинско, пиле, патица и гълъб. Месото е изпечено, насечено на парчета и мариновано с подправки във вино, после е гарнирано със зеле, аншоа, с туршия от херинга, манго, сърцевина от палма, лук, маслини, вино и други зеленчуци. — Подаде й една чиния и прибори. — Вземи си сама — каза той и се усмихна. — Изглежда, си изгладняла. Аз също съм гладен. — Наведе се и я целуна по челото. — Винаги огладнявам, след като правя любов. Ти ще си отговорна, ако съпругът ти надебелее.

Тейла го потупа по бузата.

— Никога — каза тя и огледа от долу до горе стройното му тяло. — Но дори и да надебелееш, пак ще те обичам. Разбира се, ако и ти ми разрешиш да напълнея.

— За бога, не! — извика Ян и скочи на крака, но взе чинията от ръцете й и започна да слага храна в нея. Подаде й я обратно. После спря погледа си върху нея и я загледа, защото си спомни, че преди прислужникът да почука на вратата, тя искаше да му каже нещо.

— Защо ме изучаваш така? — попита го Тейла, като усети погледа му.

— Преди малко сякаш искаше да ми кажеш нещо — промълви Ян и наля шампанско в чашите. — Какво е то? Нещо, за което още не сме говорили?

— Ами, нещо такова — каза Тейла и остави вилицата си върху чинията. Погледна го право в очите. Ян, искам да ти кажа нещо за Пол Хатуей. Нещо, което не успях да ги кажа досега.

Сякаш сянка падна върху лицето на Ян. Той взе една чаша и започна да я върти в ръцете си, като гледаше в искрящото вино.

— И това е? — промълви той, като не можеше да контролира ускоряващия се пулс, страхувайки се за това, което е криела досега от него Тейла. Със сигурност не е нещо добро, тъй като всичко, свързано с Пол Хатуей, беше неприятно.

— Ян, спомняш си, като ти казах, че Пол никога не се е възползвал от мен като жена — започна Тейла. Остави чинията си, коленичи пред Ян и постави ръце върху мускулестите му гърди.

Ян я погледна, а дълбоко в очите му се четеше болка.

— Искаш да ми кажеш, че все пак той те е заставил да легнеш в леглото му? — каза той, а гласът му потрепера.

— Не, за бога! — извика Тейла, която не искаше в никакъв случай да наранява Ян. — Ян, точно обратното. Беше така, както казах на Дейзи — Пол никога не ми е посягал по този начин. Той никога не ме пожела. Той не можеше.

Ян повдигна вежди и погледна объркано Тейла.

— Какво искаш да кажеш с „той не можеше“? — попита с недоверие. — Боже мой, как може човек да гледа такава жена и да не я пожелае?

— Мъж, който е импотентен — отвърна Тейла и с мъка преглътна. — Ян, Пол беше импотентен. Никога не сме поделяли с него нищо друго, освен омраза.

— Импотентен? — възкликна Ян с облекчение. Остави чашата си и силно се разсмя. Тейла го гледа известно време мълчаливо, после и тя се разсмя. — Импотентен? — повтори Ян, като размахваше ръце във въздуха и се смееше със сълзи на очи. — Господ си знае работата. Той е изпратил наказание за този злодей, който беше по-страшен от самата смърт — обърна се и погледна Тейла. — Ако Пол наистина не е могъл да те люби… боже… скъпа, та това е най-жестокото наказание за един мъж! — Прегърна я със силните си ръце и я притисна към себе си. — Боже, благодаря ти!

Думите, които изричаше Ян, караха Тейла да се притиска към съпруга си, щастлива, че му се е обрекла, чувствайки се по-сигурна, чувствайки се желана, о… така страстно желана!…