Рози след дъжд

ГЛАВА ДЕВЕТА

Тейла предпазливо пристъпи в конюшнята. Червеникавокафявата й коса днес бе сресана назад и вързана с жълта панделка, която се съчетаваше с шарките на памучната рокля с бухнали ръкави и дълбоко деколте. Стискаше в ръка кошница и внимателно се оглеждаше. Знаеше добре къде е складирана сламата и разположението на полозите на кокошките, но изпитваше неприятното чувство, че не е сама в това сумрачно и огромно помещение. Работниците на Пол не й вдъхваха доверие, но изглежда днес всички те бяха отишли заедно с него някъде извън ранчото. Можеше необезпокоявана да събере яйцата. Щеше да бъде забавно да поостане и да се полюбува на малките златисти пиленца от първите люпила.

Като се увери, че няма нищо, което да я заплашва, Тейла влезе навътре и тръгна от полог на полог. Прибираше още топлите яйца и внимателно ги редеше, когато внезапно нещо прошумоля над главата й. Момичето се стресна и изпусна кошницата. Стомахът й се сви от страх. Тя вдигна глава и погледна нагоре. Оттам се посипа слама и напраши очите й.

Като плюеше прашинките и бършеше сеното от лицето си, тя се взираше уплашено към горната част на конюшнята. Оттам надникна лицето на Ян и се усмихна:

— Е, как е, госпожо? Носят ли кокошките?

Тейла беше загубила ума и дума. Отдъхна си, като разбра, че няма истинска опасност, но ясно си припомни вечерта край река Мърей, когато той едва не я съблазни.

О, защо просто не я остави на мира!

Но тайно в душата си тя не искаше това. Беше странно, но неочакваните му посещения й създаваха чувство за сигурност — поне докато беше с него. Ала постоянно съществуваше опасност Пол да го открие и да изкара нея виновна, а оттам и сестра й.

Ядосана, младата жена изправи падналата кошница. Тя не искаше да се чува разговора им, затова се изкачи по стълбата до горе.

— Какво правиш тук? — тихо прошепна момичето. Беше вече стъпила до Ян — те стояха на колене един срещу друг, а лицата им почти се допираха. Днес той беше гладко избръснат и гневът й бавно я напускаше, като гледаше колко по-красиво е лицето му така. — Видя ли какво направи? — продължи Тейла, като се опитваше да скрие истинските си чувства зад резки думи. Не трябваше да се издава. Толкова много зависеше от това! — Счупих половината яйца заради тебе. И изобщо защо не се махнеш от живота ми? Защо продължаваш да ме преследваш?

— Мога да ти помогна да досъбереш яйцата, ако това те тревожи — подразни я Ян, а очите му закачливо просветваха. Протегна ръка към бузата й. — Но не е там работата, нали?

Тейла плесна ръката му.

— Не се ядосвам заради тези пусти яйца, знаеш го много добре.

Съпротивата й отслабна, тъй като мъжът се зае да развързва панделката от косата й.

Тя отново го плесна, но не беше достатъчно бърза. Жълтата лента остана в ръката му.

— Ти си този, който ме ядосва. Винаги! Как да те убедя, че не искам да имам нищо общо с теб?

Ян пусна панделката настрана. Протегна ръка и очерта с пръсти линията на лицето й. Допирът му я прониза цялата. Ръката му се спусна надолу, мушна се в дълбокото й деколте и обхвана гърдите й. Обля я гореща вълна. Дъхът й секна.

Дълго потисканият й любовен копнеж се, събуди с цялата си сила, но този път, о, този път желанието й беше така мъчително и сладостно.

— Не вярвам на думите ти, Тейла — шепнеше той, докато я притискаше към меката слама. — Целувките не лъжат. Помниш ли ги. Бяха истински, горещи и страстни. За мене е така. Не е възможно и ти да не си чувствала същото.

— Пусни ме — молеше момичето, като се опираше с юмруци на дъските — Не искам. Пак си ме следил, за да ме хванеш, когато съм сама. Какво друго мога да си помисля за теб? — Тя прехапа долната си устна. — Пак си забравил, че съм омъжена.

Погледът на Ян беше потъмнял. Той се засмя и устата му затърси устните й.

— Пак ли? — рече той, като галеше гърдите й с ръка и ги мачкаше през плата на роклята. — Говориш за един фалшив брак. Как можеш да уважаваш мъж, който те е купил? Как можеш да приемаш любовните му клетви сериозно? — Той прокара пръсти през къдриците й, сложи длан на тила й и притегли лицето й по-близо, докато другата му ръка разголваше раменете й. — Аз съм единственият мъж, на когото можеш да имаш доверие, Тейла. Всички мои думи и дела са искрени. Нека ти покажа какво значи да обичаш истински. Тук. Сега.

Устните му се впиха в нейните. Целувката му беше опиянителна и я потопи в море от усещания. Ръцете му се движеха по вече оголените й гърди и галеха пламналата й плът. Връхчетата на гърдите й се стегнаха. Без сама да усеща, тялото й се притискаше към неговото, устните й сами търсеха неговите.

Мускулите на Ян се напрегнаха и втвърдиха от допира на копринената й кожа. Ръцете му бавно отстраняваха дрехите й, устните му вече галеха шията й и изтръгваха дълбоки, пълни с копнеж въздишки.

Когато свали и последното късче плат от нея, младият мъж се отдръпна и започна да се любува на нейното издължено, крехко тяло, на тънкото й кръстче, на дългите бедра и правилните прасци. Видът й накара сърцето му да забие така силно, че едва си поемаше дъх.

— По-добре ме остави — помоли Тейла с последните остатъци от съпротивителна сила, протегна се към роклята си, но Лейвъри хвана ръката й. — О, Ян, моля те, недей! Не бива.

Той се наклони към нея и я сграбчи в ръцете си. Дланите му шареха по цялото й тяло и предизвикваха тръпки на удоволствие.

— Тейла, целуни ме още веднъж и после, ако все още настояваш, ще те оставя — прошепна той, а дъхът му гъделичкаше ухото й. Ръцете му я докарваха до полуда. Той впи устни в нейните в страстна целувка.

Когато тя се присегна и започна да откопчава ризата му, цялото тяло на Ян потрепера от вълнение. Тя го приемаше. Нямаше вече да се съпротивлява срещу взаимното им привличане.

Момичето отлепи устни от неговите и го загледа замаяно. Пръстите й трепереха, докато бавно го разсъбличаше. За първи път беше толкова дръзка с мъж. Всички мисли за Пол и дори за сестра й бяха погълнати от огромната й любов към Ян, който беше навлязъл в живота й и отказваше да си отиде. Сега и тя не искаше да го пусне. Щеше да приеме неговата любов и да я пази като скъп спомен до края на живота си, защото това щеше да бъде за пръв и последен път.

Като свали дрехите му, остана поразена от ширината на неговите гладки мускулест рамене, от къдравите косъмчета, които се спускаха надолу към слабините му, от твърдия му, плосък корем. Сложи ръка на набъбналата му плът и той затвори очи, изгарящ от желание и нежност. Мъжът я обгърна и страстно я повали по гръб.

Внезапно момичето беше обхванато от паника. Тя заблъска по гърдите му. Ян щеше да открие, че е девствена. Щеше да разбере, че не е спала с Пол, въпреки че се кълнеше в съпружеска вярност.

Какво щеше да си помисли той за нея? Сигурно ще настоява да я отведе със себе си, щом нищо не я свързва със съпруга й.

— Ян, не мога — извика тя. Сълзи се стичаха по бузите й. — Не мога. Просто не мога.

Но устните му изтриваха сълзите й, а нежните му милувки заличаваха нейните страхове. Тя зарови разплаканото си лице в мускулестите му рамене.

— Нищо. Люби ме — прошепна тя. — Моля те, люби ме. Не мога да издържам вече.

Телата им жадно се вкопчиха едно в друго. Той я галеше с устни. Пръстите му нежно потънаха в нейната плът и повдигнаха таза й нагоре. Тя го прие с желание и обви крака около кръста му. Изваяна по контурите на неговото тяло, тя отвръщаше на ласките му, замаяна от страст и нежност. Чудните усещания, които я изпълваха, бяха сладостни до болка.

Ян не можеше да задържи ръцете си на едно място. Те трескаво бродеха по извивките на тялото й, сякаш гладеха меко кадифе.

Погледите им се срещнаха и задържаха в безмълвно разбирателство и взаимен екстаз. Тя ликуваше, защото знаеше, че му принадлежи телом и духом и че никога няма да изпита същото блаженство в прегръдките на друг мъж. Движеше ги един и същи порив, дъхът им се сливаше, сърцата им биеха в един ритъм, докато най-накрая пулсът им се забави и успокои.

Като се отдръпна от нея, Ян легна по гръб и пое дълбоко въздух. Пот избиваше на челото му.

— Не можеш да съжаляваш за това, което се случи. — Той все още я прегръщаше с една ръка и се надигна, за да я целуне отново. — Кажи ми, че не съжаляваш.

Магията си беше отишла. Тейла погледна действителността в очите и осъзна колко неразумно се е държала и колко много щяха да й струват тези щастливи мигове. Тя отблъсна любимия мъж и засъбира дрехите си, плачейки. Започна да облича роклята си, но той я сграбчи за китката и я обърна към себе си. Гледаше я така смаяно, че тя избърса сълзите от очите си и проследи погледа му. Едва сега забеляза, че бедрото й беше изцапано с кръв.

— Ти… си била девствена! — ахна Ян, поразен от това откритие. Дръпна Тейла към себе си и тя падна на колене пред него. — Защо не ми каза? — Вдигна ръката й и погледна брачната халка, после се взря в очите й. — Омъжена си. Носиш пръстена му. И защо той не е…

Уплашена от въпросите му повече, отколкото от кървенето, за което никой не я беше предупредил, тя се отскубна от нето и му обърна гръб. Беше си позволила да забрави сестра си заради своята егоистична и порочна страст. Обърна се към него, зашлеви го през лицето и избухна в сълзи.

— През цялото време си ме преследвал не за да ме спасиш от Пол Хатуей, а за да удовлетвориш похотта си. — Тя бързо закопча роклята си, така че голотата й да не привлича повече погледа му. Седна на една бала слама и нахлузи първо едната обувка, после другата. — Не знам къде ми беше умът! Възпитавана съм толкова строго. Как можах да пропадна толкова бързо, да се превърна в лека жена?

Засегнат дълбоко и разтревожен за нея, Ян бързо нахлузи бричовете си и успя да я спре, тъкмо когато заслиза надолу по стълбата.

— Тейла, чакай! — той я държеше за китката. — Не си отивай така. Ти не си виновна за нищо. Не си лека жена. Приказваш глупости. Толкова сладка и невинна. Аз съм негодник, че те поставям в такова положение.

Мъжът повдигна брадичката й с показалеца си. Тя погледна нагоре към него с насълзени очи, пълни с обожание.

— Но не си мисли, че съм само един измамник. Скъпа, след като те спасих от онази акула, се влюбих в тебе лудо и всеотдайно. Зная, че и ти изпитваш същото към мен. Това, че Пол Хатуей пръв е сложил пръстен на ръката ти, не може да попречи на нашата взаимна любов. — Той я притегли към себе си и я прегърна. — Това, което преживяхме, беше красиво. Беше значимо и истинско. Не се чувствай виновна. Не бива да си тръгваш с такива мисли.

Тейла попиваше всяка негова дума и така й се искаше да вярва, че той я обича и говори откровено! Можеше да ухажва толкова други красавици. Кораб след кораб, пълни със самотни жени, акостираха до бреговете на Австралия. Но й беше трудно да му повярва. Ако думите му бяха искрени, защо той не я поиска, когато беше в „Оудъм“? О, защо?

— Пусни ме — задърпа се тя. — Не искам да слушам повече безсмислените ти уверения. Направи достатъчно. И душата, и тялото ми са опетнени за цял живот заради теб. — Тя изхълца, сълзи течаха по бузите й. — Не искам да те виждам повече. Върви си!

— Ще си отида, но преди това искам да ти кажа, че съвсем не дойдох тук, за да те съблазня — отвърна той, хвана я здраво за раменете, разтърси я, за да го погледне в очите. — По дяволите, ще ме изслушаш ли?

— Всичко ли правиш насила? — жената вдигна гордо глава.

— Само това, което смятам за необходимо. А сега трябва да ме изслушаш. Чуй каквото имам да ти кажа и ще си отида.

— Няма значение кога ще ме пуснеш, защото аз винаги ще те мразя, Ян Лейвъри — рече тя, като сама страдаше от думите си. Сведе очи, защото не можеше да издържа погледа му. Обичаше го до болка.

— Тейла, не съм дошъл тук, за да те задирям. Преследвам един избягал каторжник, който търси Пол, за да го убие.

— Нима си мислиш, че ще ти повярвам? — засмя се тя горчиво, като го гледаше предизвикателно. — Какво те засяга, че някой искал да убие съпруга ми? Нали ще ти бъде по-лесно да ме преследваш, ако е мъртъв? Да ме отвлечеш и да ме държиш като наложница, като робиня?

Ян пусна раменете й и нервно прокара пръсти през косата си.

— Наложница! Робиня! — възкликна той.

Тейла поднови нападките си срещу него:

— Не си ли златотърсач? Какво общо имаш с избягалите каторжници?

Лейвъри навличаше дрехата си от еленова кожа, украсена с ресни. Тя го огледа и допълни подигравателно:

— Май не ти е провървяло на златните полета. Изглеждаш ми беден като църковна мишка.

Младият мъж я погледна озадачено никога не й беше казвал, че е златотърсач. Изглежда дрехите му от еленова кожа я бяха довели до това заключение. Да, лесно беше да го вземат за авантюрист, тръгнал да си търси късмета. Той се поколеба. Много жени с добро възпитание считаха мъжете като него за коравосърдечни главорези, но нямаше друг изход, освен да й разкрие с какво се занимава.

— Тейла, не съм златотърсач. Ловя избягали затворници срещу възнаграждение. Дойдох тук, за да търся един каторжник — Танер Макшейн, но не толкова заради наградата от две хиляди лири, определена за главата му, колкото за да предотвратя някоя престрелка между него и Пол, в която и ти би могла да пострадаш.

Момичето го гледаше недоверчиво.

— Бога ми, бива те да съчиняваш истории — изсмя се тя и сложи ръце на кръста си. — Ти си лъжец. Бях глупава да повярвам, че си нещо друго освен негодник.

Преди Ян да успее да я задържи, тя се спусна по стълбата. Щом стъпи на пода, грабна кошницата с яйца и побягна. Той понечи да я последва, но се опасяваше, че някой от хората на Хатуей може да се върне и да го забележи.

Лейвъри беше объркан. Поразяваше го разкритието, че той е първият мъж в живота й. Разтърси глава. Навярно преценката му за много неща е била погрешна. За Пол например, който в крайна сметка не се беше възползвал от правата си на съпруг.

Ами Тейла? Припомни си нейната преданост към един мъж, чиято привързаност не беше достатъчно силна, за да я люби. В неговите прегръдки тя беше дала много повече, отколкото на законния си мъж. Но въпреки всичко отказваше да напусне Хатуей! Защо?

Навярно той се държеше добре с нея.

Ян реши засега да остави Пол и Тейла. Явно Танер Макшейн не беше в ранчото и трябваше да го потърси в Шубрака. Поне за известно време това щеше да го отвлече от обърканите му мисли за жената, която беше откраднала сърцето му.

Тейла остави кошницата с яйца в кухнята на Хонора и се уедини в стаята си. Хвърли се на леглото разплакана и заудря с юмруци по дюшека. Беше объркана и засрамена! Позволила бе на един случаен мъж, на един изкусен лъжец да я съблазни. Беше отговорила на страстта му!

О, как можа!

Сега той имаше основание да се надява на нови срещи.

Ян никога вече нямаше да я остави на мира. Сигурно Пол ще разбере и ще си го върне не само на нея, но и на сестра й.

Младата жена се надигна и опипа халката на безименния си пръст. Омразата й към Хатуей бе по-силна от разтърсващата я страст към ловеца. Би желала съпругът й да е мъртъв и никога, никога да не бе срещала Ян Лейвъри.

О, ако родителите им бяха живи и тя можеше да се върне в Англия, където животът беше толкова по-спокоен и по-прост!

— Виада, нещата не се подреждат, както аз си представях — прошепна тя. Отиде до прозореца и се загледа в яркото синьо небе. — Може никога повече да не се видим, сестричке. И навярно така ще бъде по-добре за теб. Сега аз съм пропаднала жена. — Тя сподави риданията си. — Сигурно не съм по-добра от онези проститутки, които обикалят нощем улиците на Лондон и се продават на всеки, който може да плати.

Тейла отпусна глава. Образът на Ян отново изплува в съзнанието й и това беше достатъчно, за да я изпълни със страстно желание.

Който обичаше толкова силно един мъж, правеше грях. Тогава Бог да я пази, защото тя обичаше Лейвъри с цялата си душа.

Пол надничаше от прозореца на една колиба и скришом наблюдаваше членовете на бандата си. Един от тях трябваше да заслужи достатъчно доверие, за да му възложи тази опасна задача. Едва ли щеше да му хареса, но нямаше да може да откаже, понеже парите щяха да го съблазнят.

Хатуей свали очилата си и разтърка очи с опакото на ръката, след което се отпусна на стола. Въздъхна дълбоко, облегна глава и затвори очи. Напоследък го обземаше чувство за постоянна несигурност, сякаш невидима примка бавно, но сигурно се затягаше около него.

Той пак разтърка очите си, като се опитваше да изтрие образа на Тейла от съзнанието си. Струваше му се, че тя е причината за неговите страхове. Сякаш единствено тя беше в състояние да заплаши цялото му съществуване. Но не можеше да събере достатъчно решителност, за да заповяда да я изпратят надалеч или убият. Нещо в нея го вълнуваше, проникваше дълбоко в душата му и му напомняше, че някога е бил друг човек и се е страхувал от Бог. Тя събуждаше нещо човешко у него.

— Подобни чувства са твърде опасни — каза си той, отвори очи и се загледа навън. — Но аз все още не мога да я убия!

Пол присви злобно очи.

— Но ако умра аз, ще трябва да умре и тя — прошепна той дрезгаво. Нямаше да я остави да изживее живота си с Ян Лейвъри. Знаеше, че тя ще отиде при него, ако няма съпруг, който да я задържа. Беше сигурен, че се е влюбила в този мъж още в деня, в който пристигна, когато се целунаха на кея. Беше уверен, че тя оттогава непрекъснато мисли за него, а и той също не я е забравил.

Веждите му се смръщиха. Посегна към бутилката и си наля чаша уиски. Трябваше да състави план и да избере човека, който да я убие след неговата смърт. Хатуей изпи питието на един дъх и тракна чашата на масата. Кой от хората му беше най-алчен? Кой беше готов да направи всичко за шепа злато? Стана и отново се загледа през прозореца. Погледът му се спря на Кенет Озиър, после си помисли за Ридж Уагнер, който беше заминал за Сидни, за да си отдъхне от разбойничеството. Тези двамата бяха основните кандидати за това мръсно дело. Скоро един от тях щеше да стане по-богат, отколкото някога си е представял!

Да, оставаше само да направи избора си.