Измамата

Тридесет и трета глава

— След теб, Еванджелин.

Изненада и него, и себе си с неочакваното си колебание. Спря, погледна го и очите й се разшириха от ужас и притеснение. Той й се усмихна, побутна я внимателно в спалнята си и затвори вратата.

Устните й пресъхнаха. Неочаквано я завладя неописуем страх. Глупачка! Ще се изложи! Ще го отврати!

— Не мисля, че идеята е много добра, ваше благородие.

— Напълно си права — изсмя се той, — но вече няма значение — твърде късно е. — Придърпа я в обятията си. — Поднеси ми устните си, Еванджелин. Знаеш, че това ще те възбуди.

Отвори уста, за да каже нещо, но той я затвори със своята и се притисна силно към корема й. Съзнанието, че ще проникне в нея така, както в момента езикът му проникваше в устата й, едновременно я плашеше и възбуждаше до такава степен, че се разтрепери. Целуна го задъхано, ала събудилата й се страст я правеше непохватна. Вкопчи се в него. Искаше още и още.

— Как се чувстваш сега?

Дъхът му я изгаряше, а езикът докосваше долната й устна.

— Подивяла. Ала не знам какво да правя. Знам само, че можеш да ми дадеш много, а аз да ти го върна стократно. Помогни ми!

В съзнанието му изникна безличният образ на съпруга й. Що за мъж е бил, та да не познае вродената й страст? Добре, че е бил така благоразумен да напусне своевременно този свят.

Кларъндън пое нещата в свои ръце. Първо разкопча всички малки копченца, стигащи чак до кръста й. Те не създадоха никакъв проблем на опитните му пръсти. Роклята се свлече по раменете й, а оттам — на пода.

Скоро щеше да бъде напълно гола.

— Не знам нищо. Повярвай ми! Наистина. О, боже, но какво правиш?

В този момент развързваше единствената й долна фуста, която последва роклята. После коленичи пред нея и хвана крака й.

— Събувам ти чорапите. Не се притеснявай.

Но какво й е сторил този проклет непрежалим Андре?!

— Аз няма да се омъжа за теб! Няма! — Задъха се. — Ще видиш, че след като веднъж ме имаш, повече няма да ме искаш.

Престори се, че обмисля студено думите й, въпреки че му беше много трудно да потисне усмивката си. Странно, че дори и на този етап тя продължаваше да настоява на своето. Е, скоро всичко щеше да се изясни. Смъкна и другия й чорап, а после събу домашните й пантофи. Остана само ризата, която й стигаше малко над коляното. Изправи се, погледна я в очите и внимателно развърза дантелените панделки. Проследи как мекият муселин се смъква. Дръпна лекичко и ризата полетя към пода. Беше гола, най-сетне чисто гола. И негова. Втренчи се в корема й. Искаше му се да я погали и да проникне дълбоко в нея с пръсти и език, ала нещо го възпря. Може би неописуемата паника в очите й.

Еванджелин се опита да се покрие с нещо. Кларъндън леко прихвана ръцете й и се приближи.

— Прегърни ме. Да. Така ми харесва.

Ръцете му запълзяха нагоре-надолу по голия й гръб. Когато стигнаха задните й части, тя осъзна, че усещането, надигнало се от дълбините на корема й, бе нещо, за чието съществуване никога не бе и подозирала. Удивително! После пръстите му пропълзяха леко навътре и тя почувства докосването им до онези места, които досега бяха известни единствено на нея. Опита се да се отдръпне, но внезапно си даде сметка, че последното нещо, което иска, е да се отдалечи от пръстите му.

Затова само простена:

— Моля те, още! Още!

Бе поразен.

— Разбира се. Но няма смисъл да бързаме. Виж какво ми причини. Сложи сама ръка на сърцето ми, защото аз не възнамерявам да пусна красивото ти задниче.

— Бие много бързо.

— И твоето… — Единият му пръст проникна в нея.

— О, боже! Никога не съм си представяла… О, боже!

Отворът, в който бе попаднал пръстът му, бе много малък и стегнат. Целуна я, затворил очи, за да се предпази от мощта на желанието да я обладае веднага. Пръстът му се задвижи в нея. Тя се навлажни. Отпускаше се, отваряше се за него. Не можеше да издържа повече. Налагаше се да се отдръпне от нея, иначе щеше да се изпразни — а това не би било добре и за двамата.

Еванджелин примигна и се притисна към тялото му. Жадуваше отново да я докосва и да прониква в нея. Ала той само опря чело в нейното. Дишаше тежко. Чудеше се какво ли ще стане, ако тя внезапно го пипне.

— Какво искаш да направя?

— Спри да се гърчиш.

— Така ли правя наистина? Всъщност много е вероятно. Аз не знам нищо за това. Моля те, научи ме.

— Дори и божественият Андре да е бил свиня, не може да не знаеш какво да направиш, за да доставиш удоволствие на един мъж. Аз съм просто мъж, Еванджелин. С нищо не съм по-различен от останалите.

Целуна я. Все още му бе трудно да се овладее.

— Е, щом си сигурен, че не си по-различен…

Бе усетил неувереността в гласа й. И тя го разбра. Придърпа главата му надолу и започна да го целува — страстно, ненаситно, но без капчица умение.

Стори му се, че не издържа повече. Едва си поемаше дъх.

— Не! Така е още по-лошо. Сега само те виждам, вместо да те чувствам до себе си. Престани или ще полудея.

Но само след миг отново я обсипваше с целувки, докато и двамата се разтрепериха. Ръцете му замачкаха задните й части. Тя се изви в екстаз. Тогава, за огромно негово удоволствие, се опита да го съблече. Задърпа, забори се с копчетата на жилетката, като в същото време се опитваше да го целува. Накрая си даде сметка, че не може да се справи, и изруга на глас. Той се разсмя, макар че ситуацията изобщо не беше смешна — съзнаваше, че се движи по ръба на здравия разум. Изблъска я леко и се съблече с такава скорост, каквато никога не бе постигал през живота си.

Вдигна я на ръце и се спусна към огромното легло. Стовари я в средата, успя да запали няколко свещи и се вторачи в нея.

— Никога не съм желал жена по-силно, отколкото желая теб! — Даде си сметка, че говори абсолютната истина. Прекрачи я и се надвеси над нея. — Еванджелин, какво става? Защо си се втренчила в мен с отворена уста?

— Гол си… — не отместваше поглед от слабините му. — Напълно гол… — Облиза устни и предизвика спазми по цялото му тяло. — Както когато излизаше от морето… Но не съвсем…

Запулсира още по-възбудено.

— Виждам, че си много по-различен от мен и разбирам, че от това нищо няма да излезе. Нищо… Вземам си думите назад. Не искам любовник. Искам да се върна в моето легло и да си навлека нощницата.

— Боже господи! — Разсмя се. Щеше му се да каже нещо за мъжките атрибути на непрежалимия Андре, но се отказа. Единственото, към което се стремеше в този момент, беда се озове между краката й. Веднага! — Няма да ти причиня болка. По-скоро бих наранил себе си. Хайде, любов моя! Не, не затваряй очи! Мъжете обичат да бъдат гледани с широко отворени очи, да им се възхищават.

Приведе се над нея и нежно постави длан върху корема й. Не пророни нито дума повече. Остана неподвижен. Дланта му я топлеше. После, много бавно, пръстите му се придвижиха надолу. Дъхът й секна. Втренчи се в лицето му с широко отворени очи, разбрала, че той я изучава. Задникът й конвулсивно се вдигна нагоре и тя изкрещя. Тогава измъкна пръсти от топлата й плът и предизвика изохкването й. Изглеждаше напълно разочарована. Гърдите й се надигаха от възбуда. Зачуди се с какво да се заеме първо.

— Онова, което направи — прошепна тя, без да откъсва очи от лицето му, — онова… Никога не съм си представяла… Прави ли се обикновено? Би ли го повторил?

— Проклятие! — приведе се над нея.

Докосна с език едната й гърда и я пое в устните си. Заляха я вълни на възбуда. Засмука гърдата й и ръката му отново се плъзна към корема. Тя се гърчеше под него, едва си поемаше дъх и стискаше раменете му.

— Моля те! Пак!

Един от пръстите му отново проникна в нея. Тя изкрещя и задникът й отново отскочи нагоре.

— Леко, леко — промълви той, решен да достави удоволствие първо на нея. — Искам да ме погледнеш, Еванджелин. — Главата й се мяташе бясно наляво-надясно по възглавницата. — Погледни ме!

Направи го. Той не откъсваше очи от нея, докато напипваше онова деликатно място. Натисна го. Само след миг очите й се разшириха, погледът й се отнесе и тя задиша така тежко, че едва не се задави.

— А сега ела при мен — прошепна той и започна да обсипва с целувки тялото й.

Тогава настъпи онова неповторимо женско стягане, онова напрежение, онези спазми, които завършваха с изливане на течностите на удоволствието.

Еванджелин се запита дали не умира. Но в следващия миг това вече нямаше значение. Викаше, и се мяташе, и крещеше, а тялото й се извиваше в дъга. После внезапно отмаля. Възбудата постепенно отшумяваше. Запита се кога ли ще може да изживее отново всичко това. Вдигна очи към тъмното му красиво лице. Усмихна се и каза тихо и дрезгаво:

— Благодаря ти! Никога не съм си представяла, че на света съществува подобно чудо.

Притвори за миг очи, за да изживее по-пълноценно сладката топлина, която се разливаше из тялото й, отпускаше я, освобождаваше съзнанието й. В този момент си даде сметка, че не иска нищо друго, освен да му принадлежи. Завинаги. Но, за съжаление, бе невъзможно. Имаха единствено тази нощ. Сълзите намокриха бузите й, от гърдите й се изтръгна ридание. Потъна в обятията му и се разхълца.

Въпреки че не я разбираше (нещо, с което постепенно бе започнал да свиква), той се зае да я утешава, временно овладял напорите на страстта си. Погали гърба й, стисна нежно гърдите й, целуна ушите и шията й. Сълзите й бързо пресъхнаха и ръцете й запълзяха по кожата му. Потърси устните му и прошепна между две целувки:

— О, да! Само ми кажи какво да правя.

Загледа се в изпитото й лице и мътния блясък в очите й. Погали корема й. Усети как мускулите й се стягат. Кожата й беше като коприна.

Натисна я леко и каза:

— Не мърдай.

Този път с устни, а не с пръсти. Смъкна се между краката й. Обсипа отново с целувки корема й. През това време пръстите му я търсеха. После потънаха в нея. А когато я докосна и с устни, тя се изви и задиша така учестено, че имаше чувство, че сърцето й ще се пръсне.

Изкрещя името му. Надигна глава за миг и й отправи една много мъжка усмивка, пълна със задоволство и гордост.

— Не мърдай. Не, по-добре се извивай и гърчи. Крещи, Еванджелин! Да, точно така. А сега ела при мен!

Неудобството й се изпари. Ноктите й се забиха в рамото му, ръцете й задърпаха косата му. Изкрещя от възбуда и страст. Когато напълно изгуби контрол над себе си, той разтвори рязко краката й и с мощен тласък проникна в нея.

Беше гореща и толкова стегната, че стисна зъби, за да се овладее да не я разкъса. Забави темпото. Разтягаше я бавно и внимателно. Погледна я и видя, че тя е замръзнала. Лежеше съвсем неподвижно и не откъсваше поглед от него.

Страхуваше се. Страхът се четеше съвсем ясно в очите й и той не можеше да си го обясни. Проникна по-дълбоко. Тя изстена и впи нокти в ръцете му, за да го задържи.

— Не мърдай, Еванджелин, всичко ще бъде наред. Ще ми свикнеш. Напредвам колкото мога по-бавно.

Проникна още по-дълбоко. Тя впи още по-силно нокти в раменете му.

— Не, моля те, спри! Боли! Не предполагах, че ще боли. Ти ми каза, че няма да ми причиниш болка. Аз ти повярвах.

Принуди се да спре. Подпря се на ръце и застана неподвижно над нея.

— Ще привикнеш към мен. Знам, че можеш да го направиш.

Тя се отпусна малко и той проникна още по-дълбоко. После на свой ред замръзна и се втренчи невярващо в нея.

Нещо го спираше. Нещо не му позволяваше да продължи. Девствената ципа!

Проклетата й девствена ципа. Скъпият, непрежалим, достопочтен Андре никога не е съществувал. Не можеше да откъсне очи от нея. Тогава съвсем ясно си помисли: „Дори не си знаела, че аз ще разбера, че си девствена“. И това направо го подлуди.

— Знам, че боли. Само се дръж за мен.

Изпищя. Този път мускулите й се сковаха не от удоволствие, а от болка.

— Дръж се! Не се опитвай да се измъкнеш. Ето, спирам. Вече целият съм в теб и повече няма да те боли. Дръж се за мен. Да, точно така.

Сведе глава и я целуна дълбоко и страстно.

Тя помръдна и това едва не го накара да свърши.

— Стой спокойно. Иначе ще изляза от теб.

— Не, искам да останеш в мен! — Започна да го хапе по раменете и шията. — Защо ме заболя?

Той се засмя, а после отново простена, защото тя пак помръдна.

— Никога повече няма да те боли.

Усети, че тя трепери. Не знаеше дали причината е болката, или тежестта му. След няколко секунди обаче вече нямаше значение. Тя се раздвижи отново и той свърши. Стисна зъби, изживявайки бесния си оргазъм, и накрая отрони дрезгаво:

— Опитах се, наистина се опитах да забавя и себе си, и теб, но безрезултатно.

Направи всичко възможно да се овладее и да проникне поне още мъничко, но вече беше невъзможно. Тогава се изправи над нея диво, изрева като полудял и после се залюля в отшумяващия оргазъм, изпитвайки удоволствие, каквото не бе подозирал, че съществува.

Когато се успокои и целуна ухото й, я чу да казва:

— Обичам те! Обикнах те още от първия миг в библиотеката, когато ти ме взе за своя някогашна метреса. И винаги ще те обичам.

Съумя някак си да се надигне на лакти и й се усмихна.

— Знам! — Свлече се върху нея и, подпрял глава на възглавницата, прошепна в ухото й: — Никога повече няма да ти позволя да се отделиш от мен. Никога!