Измамата

Тридесет и осма глава

Когато след час херцогът се завърна в замъка, завари Еванджелин да кръстосва ожесточено из библиотеката. Хвърли си пътната пелерина на облегалката на един стол.

— Надявах се, че ще си почиваш в леглото или ще позволиш на Едмънд да те преследва, а ти обикаляш тук като побъркана и ми правиш дупки в килима.

Втурна се към него, за да го прегърне. Притисна я щастливо в обятията си, а тя задъхано възкликна:

— Най-сетне! О, боже, какво стана? Видя ли Дрю? Какво ще предприеме?

Отново я притисна към себе си и страстно я целуна.

— Смята, че съм предателка, нали?

Видя как ужасът избухва в очите й и руменината изчезва от лицето й.

— Не, Еванджелин. Изобщо не е ставало дума за подобно нещо, повярвай ми.

Едва не припадна от облекчение.

— Виждам, че се усмихваш. Кажи ми какво успя да направиш.

— Споделих ти, че имам идея, която се нуждаеше както от одобрението на Дрю, така и от известно усъвършенстване. Изтъкнах, че ти, скъпа моя, неволният Орел, притежаваш огромен обем информация, която ще бъде негова, ако е склонен да забрави миналите ти прегрешения. Щом му казах, че изключително красивата и много кокетна бъбривка, която бе зърнал преди няколко часа е всъщност знаменития шпионин, той едва не онемя. Всъщност отне ми доста време, докато го убедя. Доколкото си спомням, каза: „По дяволите, Ричард, щом една жена може да върши това, страх ме е да си представя бъдещето на мъжете по света!“ После глътна малко бренди. Но това не беше нищо в сравнение с шока, когато му казах, че Джон Еджъртън е „Риса“. Накрая като че ли го беше обладал някакъв демон. Накратко, скъпа моя, един от хората на Дрю ще се представи за убития шпионин Пол Трейзон и ще потърси Еджъртън в Лондон. Щом като той се издаде, че знае шифъра, ще го хванем.

— О, не, чуй ме! Няма причина да се среща с Еджъртън, абсолютно никаква причина! Аз го пропуснах в страната, това означава, че отива право при Ротшилд.

Херцогът се усмихна и нежно обгърна лицето й с ръце.

— Не си ли спомняш, че даде на Пол Трейзон писмо, което трябваше да предаде на Риса? Нашият човек ще бъде до Еджъртън, докато чете писмото ти. Щом покаже, че се справя безпроблемно, значи е в ръцете ни. Много е просто. А през това време ние с Дрю, както и лорд Мелбърн — едно от най-високопоставените лица в министерството — ще бъдем наблизо. По даден сигнал от нашия човек ще го заобиколим и хванем. И всичко ще свърши. Защо кършиш ръце? Не ти ли харесва планът ни?

— Планът си е много добър, но просто не вярвам Еджъртън да действа така, както се очаква от него. Много е хитър. Като че ли винаги знае предварително какво ще се случи. Страхувам се, че ще измисли нещо ужасно.

— Ще предам на Дрю думите ти. Той случайно е в каретата отвън. Когато го поканих да влезе, каза, че все още не се осмелява да застане лице в лице с теб. Отбеляза още, че ще трябва да преосмисли начина, по който гледа на младите дами. Май вече не е така сигурен дали Фелиша е толкова наивна. Уверих го, че Фелиша е умна, обича го и следователно ще крие от него хитростите си. Когато го оставих в каретата, все още си гризеше ноктите. — Направи пауза. — А ти оставаш тук, в Челси, където ще си в безопасност. Не си и помисляй да идваш в Лондон с нас! Щом заловим Еджъртън, Дрю е сигурен, че Военното министерство ще се съгласи да го размени за баща ти и за информацията, която ти доброволно ще им предоставиш.

Онемя. След няколко секунди си възвърна самообладанието.

— Но така нещата изглеждат твърде лесни! И ти смяташ, че Наполеон ще размени баща ми за Еджъртън? И че Дрю няма нищо против да пусне този предател на свобода?

— А ако Наполеон не се съгласи? А ако хората в Министерството не го позволят?

— Живяла си под огромно напрежение прекалено дълго. Чуй ме сега и ми повярвай! Какъвто и да е Наполеон, едно е сигурно — той е лоялен към хората си. Що се отнася до министерството — е, и аз имам някаква власт там. А сега да те оставям. Налага се да действаме бързо, преди Еджъртън да се е усетил, че нещо не е наред. Ще се върна утре, най-късно — вдругиден. Не мърдай оттук. Запознали се вече с господин Булок, частния детектив?

— Да. Едмънд си мисли, че той е дошъл, за да ми помага. Дори вече чух как му разказва за някакъв разбойник, обесен преди десет години. Едмънд остана изключително доволен.

Кларъндън я притисна в обятията си и я целуна.

— Когато всичко това свърши, ще се оженим и няма да те пусна да излезеш от леглото ми чак до следващата зима!

— А аз пък няма да те пусна да излезеш от моето легло до следващата пролет!

— Милостиви боже! Наистина съм си намерил половинката! — Запъти се към вратата, но на прага се обърна. — Всичко ще се нареди, Еванджелин. Не се тревожи! Пази сина ми!

И замина. Тя се приближи до огромните еркерни прозорци и не откъсна очи от каретата с четири коня, докато не се скри в далечината. Изобщо не беше сигурна, че всичко ще се нареди. Прекалено хубаво би било.

Стана толкова бързо, че нямаше възможност дори да ахне. Мъжката ръка притисна устата й, а нечие тяло не й позволяваше да мръдне от леглото.

— Глупачка! Само една глупачка може да си въобрази, че е в състояние да ме надхитри.

Отвори очи и се втренчи в лицето на Джон Еджъртън, което изглеждаше мъртвешки бледо на фона на предутринната дрезгавина. Изпита неистов ужас. Провал! Как ли бе успял да влезе в замъка? Гледаше го като хипнотизирана и в главата й щракаха хиляди варианти за избавление.

— Много ми е приятно да те видя най-сетне онемяла, скъпа моя. Без онази безпомощна ярост, която ме омагьосва. Знам, че искаш да ме убиеш, за да спасиш себе си и скъпия си татко, но не можеш. Женското безсилие е чудесно нещо. Мълчиш? Уплашена си? Заслужаваш си го!

Продължаваше да мълчи.

Той се поизправи, усмихна й се доволно и постави леко ръка на устните й.

— В случай че решиш да се разпищиш. Мисля, че лекият натиск на ръката ми е достатъчен, за да ти напомня, че мълчанието е за препоръчване. Знаеш ли, че известно време те гледах, докато спеше и се чудех какво да правя с теб, след като убия лорд Едмънд?

— Не!

— Да! Нали ти изясних какво ще се случи, ако ме предадеш? И въпреки всичко ти го направи. Глупав ход, скъпа моя. Да си кажа истината, не го очаквах от теб.

Сухата му ръка издраска устните й, когато прошепна:

— Всъщност не го направих аз.

Ръката я натисна по-силно. Явно не желаеше да я слуша.

— Доста си красива, знаеш ли? Естествено, че го знаеш. Херцогът вече ти е любовник, нали? Откога? Накара ли те да пищиш? Чувал съм да казват, че жените направо го умолявали да ги пъхне в леглото си. Ти моли ли го?

Еджъртън повдигна ръката си само няколко милиметра и тя го ухапа. Но не успя да го захапе достатъчно силно. Замахна и я зашлеви, а после отново натисна здраво устата й.

— Май не си слабо малко момиченце, а? Да мръдна само сантиметър, и ще се нахвърлиш като лъвица. Усещаш ли дулото но пистолета върху гърдите си, Еванджелин? Явно го усещаш. Опитай се пак да ме захапеш и аз просто ще дръпна спусъка. Ще те оставя тук, докато прекрасните бели чаршафи под теб подгизнат от кръв. Не ми се иска да стигам чак дотам, но ще го направя, ако се наложи. Всъщност онова, което най-силно желая, е да те накарам да гледаш как убивам лорд Едмънд.

— Не! Моля ви, недейте! Ще направя всичко, което по-искате, само не докосвайте Едмънд!

Еджъртън се изсмя и просъска:

— Разкажи ми какво ти правеше херцогът, за да ти достави удоволствие!

Повдигна леко ръката си, но притисна дулото на пистолета още по-силно в гърдите й.

— Не съм му казвала нищо, докато всичко не свърши и аз нямах друг избор. Не разбирате ли? Дрю Халси и хората му бяха обградили плажа и чакаха.

— Да, известно ми е. Успях да се измъкна от Лондон точно навреме. Хитрата маневра, която бяха замислили, е направо достойна за съжаление. Горкият Дрю, наистина дава всичко от себе си, но не е толкова умен, колкото аз. Надявам се, че най-сетне ще осъзнае този факт и ще бъде съкрушен. Що се отнася до твоя херцог, той ще загуби и теб, и сина си. Мисля, че това е достатъчно наказание за един мъж.

Еванджелин се надигна, измъкна ръцете си и се опита да го сграбчи за гърлото.

— Е, сега вече не ми оставяш никакъв избор.

С тези думи стовари юмрука си в челюстта й.

Когато отвори очи, в първия момент Еванджелин не можа да се ориентира къде се намира. Остра болка прониза главата й. Опита се да вдигне ръка, за да потърка челюстта си, но разбра, че ръцете й са вързани. Глезените й също бяха стегнати. В устата й бе натъпкан парцал.

— Забележително момиче! — Еджъртън седеше на един стол и я наблюдаваше. Чак сега осъзна, че е все още в леглото си, е нощницата си, само че сега завивките й бяха смъкнати. — Никога не съм ти казвал колко се възхищавам на прекрасната ти коса. Херцогът харесва ли я? Ах, да, точно в този момент надали ще успееш да ми отговориш. Винаги съм смятал, че мълчаливата жена е истинска благословия. — Ухили се и се изправи. — Моли се да не срещнем някоя прислужница или лакей, защото ще трябва да ги застрелям. Колкото и да ми се иска да остана насаме с теб, а може би и да те галя и любя, нямам време за подобни нежности. Скоро трябва да тръгвам. Да се присъединя към моя любим император! Ти ме предаде. Никога не трябва да го забравям, иначе мога да проявя слабост и да изпитам тъга и съжаление. Продажна кучка! Трябва да умреш. Но запомни, че щом се озова в Париж, баща ти ще те последва. Щом дам обещание, винаги го изпълнявам. И не позволявам на някакви си незначителни емоции да ме ръководят, както постъпи ти. Сега отиваме да видим лорд Едмънд. — Започна да се дърпа, но той успя да я преметне през рамо. — Мирувай! Иначе ще ти откъсна дясното ухо с пистолета!

Тъй като висеше с главата надолу, с всеки изминал миг все повече се замайваше. В същото време си даваше сметка, че трябва да остане в пълно съзнание. Не можеше да позволи на страха да я завладее. Баща й! Едмънд! В никакъв случай не трябва да му позволява да ги убие!

На път към детската стая не срещнаха никого.

О, боже, а Елън! Еванджелин затвори очи и започна да се моли момичето все още да не е пристигнало. Спомни си и за господин Булок — дребния, кривокрак господин Булок. Той нямаше никакъв шанс срещу Еджъртън. Беше голяма глупост от нейна страна да го сметне за надеждна охрана на Едмънд.

Херцогът обаче му се бе доверил. Явно все пак знаеше как да защитава детето. Дали господин Булок спеше в стаята на Едмънд? Ако е така, Еджъртън ще хване и двамата. Никой не бе подготвен за подобно развитие на нещата. Горкият детектив! Имаше голяма вероятност и той да бъде убит.

Изведнъж Еванджелин се надигна и стовари юмруци в гърба на Еджъртън, който едва не полетя от тежестта на удара. Но се задържа, просъска тихо и се извъртя бързо, така че главата й се удари в стената. Веднага загуби съзнание.

Започна да идва на себе си точно в момента, когато Еджъртън тихо отваряше вратата към детските помещения.

— Хайде, Еванджелин, не те ударих чак толкова силно. Знам, че ме чуваш и се надявам, че вече си си взела поука. Кажи ми накъде е спалнята на Едмънд? Ах, да, все забравям, че си няма. Може би тази врата?

Внимателно натисна бравата. Не чу нищо. Влезе. Видя Едмънд, който спеше, заобиколен от купища възглавници.

— Едмънд! — извика му тихичко. — Хайде, момче, време е да се събуждаш.

Едмънд седна в леглото, почеса се по главата, а после си потърка очите.

— Кой е? Къде е Елън? Какво се е случило на Ева?

— Ставай, малкото ми лордче. Братовчедка ти Ева е на рамото ми. Завързана е, защото не мога да й имам доверие, че ще мирува и мълчи.

— Ева? Добре ли си?

Опита се да се измъкне, но Еджъртън отново се извъртя и едва не й трясна главата във вратата.

— Хайде, Едмънд, ставай. Тримата заедно ще предприемем малко пътешествие.

Едмънд погледна към Ева, която лежеше беззащитна и няма, преметната през рамото на сър Джон, вдигна брадичка и заяви:

— Не, сър! Никъде няма да тръгна с вас! Веднага пуснете Ева, при това много внимателно! В противен случай ще се разправяте с баща ми!

Еджъртън се изсмя. Пристъпи напред към момченцето, което стоеше до леглото в дългата си бяла нощничка, свило малките си ръчички в юмручета.

Еванджелин не издържаше повече. И с риск да бъде убита на място, се поизправи и зави нокти в тила му. Той изрева от болка.

От гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение, когато чу някой да казва:

— Мисля, че това е достатъчно, сър. — Беше господин Булок. — Съжалявам, че не се намесих веднага, госпожо. Трябваше да изчакам да се окажете отзад. Пуснете я долу, сър, иначе ви отнасям ухото с един куршум!

Еджъртън запсува разярено, но господин Булок поклати спокойно глава.

— Сър, не говорете подобни неща пред малкия. Баща му хич няма да остане доволен. А сега си поставете пистолета на пода. Веднага!

— Не! — изкрещя Еджъртън.

Извъртя се, устреми се към господин Булок, хвърли Еванджелин върху него и го събори на земята. Пистолетът на детектива гръмна и изстрелът огласи малката спалня.

Господин Булок изпсува, измъкна се изпод Еванджелин и изкрещя:

— Спри на място, разбойнико! Веднага, или ще те застрелям точно пред онзи красив глобус на малкия!

Еджъртън се закова на място. Сведе бавно глава и пусна пистолета си. Обърна се и застана срещу дребния човек.

Беше поставен на колене от един прост, неук, смешен дребосък. Не, по-скоро от една лъжовна, продажна кучка. Видя, че Еванджелин стои на прага на спалнята, прегърнала Едмънд. Детето я бе развързало.

— Отстъпете. Така. А сега седнете на онзи стол.

Еджъртън седна.

Едмънд докосна лекичко ръката на Еванджелин.

— Добре ли си, Ева? Нарани ли те? О, боже, виж си челюстта! Ударил те е!

Изражението на лицето му в този момент беше пълно копие на баща му. Внезапно се втурна към Еджъртън и го заналага с юмручета по гърдите. Предателят се опита да го сграбчи, но господин Булок изкрещя:

— Назад, лорд Едмънд!

Детето успя да отскочи назад секунди преди да бъде хванато.

— Едмънд — обади се Еванджелин със спокоен и тих глас, — ела тук, милият ми, и ми помогни. В момента не се чувствам много добре. Не съм сигурна, че мога да остана права без твоята помощ. Хайде, ела. Така. Дай ми ръка, за да стоя горда срещу този ужасен човек, който искаше да ни убие.

Щом детето бе отново в безопасност до нея, Еванджелин се почувства едновременно по-добре и по-силна. Искаше й се да скочи върху Еджъртън и да го удуши. Почувства как топлината на детската ръчичка се предава и на нея.

— Господин Булок, благодаря ви, че бяхте нащрек. А сега ще завържем ли този мръсник? Или ще ми дадете пистолета си да го застрелям?

— Да го застреляме, господин Булок! — извика въодушевено Едмънд, който все още стоеше по нощница, с щръкнала на всички посоки гъста и черна като на баща си коса. — Той е лош човек. Наранил е Ева. Ще го застрелям като разбойник! Отивам за пистолета!

Втурна се към спалнята си, отиде до леглото и измъкна изпод възглавницата си своя дървен пистолет. Върна се и го насочи право към Еджъртън.

Еванджелин си засмя.

— Виждате ли пистолета му? Тази играчка му я подарих аз, когато пристигнах в Челси. Нали си спомняте кой му я избра?

Еджъртън я изгледа с такава дива омраза, че тя едва не изкрещя от удоволствието на възмездието. Но се овладя.

— Ала сега най-важното е, че вие повече няма да ни тровите живота — нищо друго няма значение. Изгубихте, сър. Накрая изгубихте.

— Конан Деуит се оказа прав за теб — просъска Еджъртън.

— Да. Наистина. Но знаете ли, че всъщност вие самият предизвикахте разпадането на всичко!

— Невъзможно!

— О, и още как!

— А сега, госпожо — намеси се господин Булок, — е време да овържа стабилно тоя приятел.

— Позволете на мен, господин Булок. Едмънд, дръж пистолета си насочен към него, докато го завържа.

Херцогът се върна с Дрю и шестима войници след четири часа. Беше така обезумял от безпокойство, че едва не разби входната врата, за да влезе по-бързо. Но бе посрещнат от блестящата Еванджелин и от сина си, който размахваше дървения си пистолет, ухилен до уши. Изпита такова огромно облекчение, че двамата са живи и здрави, че ги стисна в продължителна задушаваща прегръдка, която накара Едмънд да изскимти:

— Татко, ще ми счупиш ребрата! Ние двамата с Ева сме герои! Е, позволихме и на господин Булок да ни помогне.

Най-сетне херцогът го пусна.

— Какво става тук?

— Ела с нас, татко. Имаме изненада за теб. Хайде, ела!

Херцогът и Дрю Халси последваха Еванджелин и Едмънд в библиотеката, където пред очите им се разкри следната картинка: Джон Еджъртън беше завързан здраво за един стол, а господин Булок стоеше до него, насочил към главата му пистолет.

— Не исках да поемам никакви рискове — обясни детективът. — Това приятелче се гъне и изплъзва като мръсен червей.

— Всичко свърши! — Еванджелин се приближи до херцога и го прегърна през кръста. — Край. Ние победихме!

— Разкажи ми как стана.

И тя му разказа. От време на време се намесваха господин Булок и Едмънд, за да вмъкнат по някоя подробност. Тези на детето бяха не особено значими, но въпреки всичко херцогът ги прие с бащинска благодарност.

От своя страна, той им разказа как с Дрю са отишли до къщата на Еджъртън, за да осъществят плана си, но са я заварили празна.

— Не си спомням някога през живота си да съм бил толкова уплашен. Очевидно някой веднага го е предупредил. Хиляди пъти умрях, докато стигна дотук. — Поклати глава и така силно прегърна детето си, че то изписка. — Слава богу, че сте живи, че сте го хванали и че всичко свърши!

— Да, наистина всичко — намеси се Дрю. — Дори намерих онова писмо, което си оставила в кабинета ми, Еванджелин, и което ме изкарваше шпионин и предател! А дневникът, който си водила, ще ни помогне да поправим много от нанесените щети. В момента хората ми са по следите на всички. До края на деня ще разчистим града.

Колкото и да се страхуваше от отговора, тя все пак попита:

— А баща ми? Има ли някакъв шанс?

— Скоро ще изпратим съобщение в Париж. Вярваме, че Наполеон ще го размени за Еджъртън. Както и херцогът ви е казал, той е лоялен към верните си хора. А що се отнася до вас, скъпа госпожо, приятелят ми ме увери, че щом станете негова съпруга, няма да имате време за среднощни разходки по плажа.

— Радвам се, че вече разговаряш с нея, без да си глътваш езика, Дрю. — Херцогът го сръга в ребрата. — Тя не хапе — е, поне не винаги.

— Хапала ли те е, татко? — заинтересува се Едмънд, отправил към Еванджелин поглед, пълен с неприкрито благоговение.

— Само когато, Едмънд, ми е толкова ядосана, че е загубила дар слово.

Лорд Петигрю се загледа в сияещата Еванджелин, която се беше облегнала на рамото на херцога.

— Животът — отбеляза той, свел поглед към чашата си с бренди, — понякога надминава и най-ужасните човешки кошмари.

— Не съм много, сигурна как да приема подобно философско заключение — засмя се Еванджелин.

Херцогът я целуна страстно.

— Недей да обръщаш внимание на Дрю. Аз никога не съм имал кошмари.

— Татко, сега ще те ухапе ли, докато се гушкаш в нея?

— Моля се да се въздържи поне до довечера.

Дрю се изкашля деликатно. Еджъртън затвори очи. Господин Булок продължаваше да кръжи около него със зареден пистолет.

След два часа херцогът, Дрю Халси и войниците ескортираха Еджъртън до Лондон.

— Ева, кога ще се върне татко?

— Скоро, Едмънд. Най-късно утре следобед. Повярвай ми, на него никак не му се искаше да ни оставя, но очевидно ще трябва да се погрижи за някои неща в Лондон, преди да се върне при нас.

— Видях го, че пак те целува — отбеляза смръщено детето. — И не ти потупваше гърба, както понякога прави с мен, а го потъркваше — нагоре-надолу, нагоре-надолу. Очевидно това много му харесваше.

— Прав си. Предполагам, че е бил много погълнат от заниманието си. Честно да ти кажа, аз се привързах много и към теб, и към баща ти.

— Не знаех, че си го и хапала. Никога не съм си представял, че някой може да хапе някого. Веднъж го видях да хапе ухото ти, а ти изпъна врат. Защо му е да ти хапе ухото?

Тя коленичи, вгледа се в любимото личице и сложи ръка на рамото му.

— Искаш ли да остана тук, Едмънд?

— О, да! Толкова обичам да те преследвам!

За малко да му каже, че и баща му обича да прави същото, но навреме се овладя.

— И аз обичам да ме преследваш. Да те застрелят понякога не е особено приятно, но ще се справя някак си.

— Значи ще останеш тук, с мен? И ще ме научиш как да плувам по-добре от татко?

— Да. Оставам тук. Когато баща ти се върне от Лондон, тримата ще си поговорим по този въпрос.

— Отивам да застрелям един паун. След като умре, ще го захапя.

— Ще си напълниш устата с пера и изобщо няма да ти бъде приятно. Елън ще трябва доста да търка, докато те измие. Не, това определено няма да ти хареса.

— Добре — кимна Едмънд. Обърна се и, преди да побегне нагоре по стълбите, допълни: — Тогава ще отида да захапя Елън.

„Щастливка“, помисли си Еванджелин, докато гледаше как Едмънд се отдалечава тичешком нагоре по стъпалата. Дори когато той вече се бе скрил от погледа й, тя продължи да стои сама в разкошното огромно фоайе. Изведнъж се разсмя от облекчение. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от щастие.