Измамата

Тридесет и четвърта глава

Зачака я да каже нещо, но тя мълчеше. Отново се надвеси над нея, подпрян на лакти. Видя я, че прехапва долната си устна и затваря очи, за да избегне погледа му, но все пак не успя да се отдалечи прекалено много от него. Забеляза болката й. В гърдите му се надигна заслепяващ гняв.

— Какво, по дяволите, става, Еванджелин?

Тя го погледна. Усети, че все още е в нея, усети и движението на своите мускули около него.

— Не исках да изричам подобни думи. Всичко беше много хубаво, но вече свърши, въпреки че все още си в мен и въпреки че не съм изпитвала подобно нещо в живота си и ми се ще да продължи вечно.

— Е, това вече е ново.

Тя не се хвана на въдицата, тъй като не го разбра. А и нямаше какво повече да каже.

— Виждам, че ти тежа.

С тези думи се претърколи по гръб и я издърпа върху себе си. Тя въздъхна дълбоко и притисна лице в гърдите му. Нежно постави ръка върху корема му. Целуна я по челото.

— Караш ме да полудявам от ярост, когато отказваш да ми се довериш. Струва ми се, че имаш да ми казваш много неща.

Опита се да се измъкне, но той не я пусна.

— Говори! Довери ми се!

Еванджелин захапа рамото му, после вдигна глава и изкрещя право в лицето му:

— Защо не ме оставиш на мира? Защо вечно трябва да мушкаш, да ръгаш, да тормозиш? По-лош си от една моя бавачка, която имах за кратко, когато бях на шест. Тя вечно чоплеше и искаше обяснения. Престани! Нямам какво да ти кажа! Оставете ме на мира, ваше благородие!

— Ваше благородие? За бога, ние току-що се любихме! Не можеш ли да си наложиш да ме наричаш най-сетне по име?

— За мен вие сте „херцогът“. Това е вашето име.

— Добре. Засега ще го понеса. Значи за теб съм само една титла. Боже господи, ще ме състариш преждевременно! — Притисна я силно към себе си. — Така. А сега говори!

„Още една лъжа, Еванджелин! Трябва отново да го излъжеш. Накарай го най-сетне да ти повярва! Всичко свърши.“

Без да смее да го погледне, тя заговори приглушено:

— Не ви обичам! Вие породихте в мен усещания, които несъзнателно изтръгнаха онези думи. Вероятно точно така мъжете подчиняват жените. Събуждат у тях диви чувства, които приспиват напълно разума, и жените се предават окончателно. Вие сте безспорно най-вълнуващият мъж, когото някога съм срещала. Благодаря ви за доставеното удоволствие. Това беше единственото, което исках от вас. Вече ви го казах.

Опита се да се измъкне изпод ръцете му, но той я държеше здраво. Какво ли си мислеше? Дали ще се развика? За огромно нейно недоумение той избухна в смях. Целият се затресе. Искаше й се да го убие.

— Радвам се, че не избълва всичко това, докато бях вътре в теб. Щеше да го спаружиш много бързо.

Продължи да се смее.

— Но това е истината! Пуснете ме! Оставете ме на мира!

— Значи аз съм най-опитният от всички други любовници, които си имала?

— Да, да ви вземат мътните! Дори това да надуе още повече самочувствието ви.

— Макар че ти причиних болка?

— Но изпитах и неописуемо удоволствие.

— Обикновено жените изобщо не изпитват болка. Не го ли знаеше?

— Естествено. Вие сте огромен.

— Значи твърдиш, че съм и най-надареният от всичките ти досегашни любовници?

Смехът клокочеше дълбоко в гърдите му. Еванджелин се надигна и го удари с юмрук по рамото.

— Престанете! Не ви разбирам. Защо ми причинявате всичко това? Вече ви казах истината. Оставете ме намира!

Сграбчи ръцете й, превъртя я по гръб и ги вдигна високо над главата й. Опита се да се откопчи, но накрая се предаде и застина.

— Мисля, че трябва да те нашляпам. — Произнесе го тихо и замислено.

— Само се опитай и ще видиш какво ще ти направя!

Не помръдна. Просто лежеше отпуснат върху нея. Усещаше корема му върху своя. Трябваше да се измъкне! Трябваше да избяга!

Успя все пак да го изненада, но за жалост той я задържа с тежестта си. Вгледа се в бледото й лице, разрешената коса, красивите устни и в очите — очи, които криеха толкова тайни…

— Пусни ме! Моля те, пусни ме!

— А, не! Ако те пусна, ще полудея. Като най-опитният от досегашните ти любовници, по-опитен дори от онзи тъпанар, достопочтения Андре, искам да ти оставя спомен завинаги. — Приведе се и я целуна.

Забори се отчаяно с него. Не искаше отново да я подлудява — макар че в корема й пак започна да се надига онази топла вълна.

Обсипа с целувки брадичката, шията, лицето й, след това ги изрисува с език. После разтвори краката й и й се усмихна — тъмните му очи проблясваха под светлината на свещите. Каза й какво ще й направи. След това започна да целува гърдите й. През няколко целувки повтаряше какво прави и какво възнамерява да направи. Когато горещите му устни стигнаха корема й, тя вече се тресеше и стенеше, а ръцете й рошеха косата му, стискаха раменете му и всяка друга част от тялото, която можеха да достигнат. Повдигна я и я поднесе към устните си. Тя вече беше мокра и готова. Чу се, че го умолява да не спира. Когато се затресе и изкрещя, той се почувства като господар на целия свят.

Проникна в нея бързо и дълбоко, защото макар че беше все още много тясна, знаеше, че не й причинява повече болка. Искаше му се това да продължи вечно, да я докарва отново и отново до кулминационната точка. Но я беше желал толкова дълго време, че не издържа. Изрева от удоволствие към гредите на тавана и се изля в нея.

После се надигна на лакти.

— Сега повтори, че не ме обичаш!

Гледаше го, неспособна да отрони и дума. После внезапно заплака.

Той се претърколи настрани, надвеси се над нея и нежно започна да отмахва падналите върху лицето и кичури. После целуна челото, слепоочията и солените сълзи по бузите.

— Какво е това? Моята Еванджелин плаче като всяка друга слаба жена? Никога не бих повярвал, че е възможно. Не и моето силно упорито момиче.

Тя извърна лице. Чу я как подсмърча, а после се разхълца.

— Не мърдай. Ей сега ще се погрижа за болката ти. — Надигна се, но за негова огромна радост тя го задържа. Усмихна й се. Тя отново изхълца. — Пусни ме. Не те изоставим. Просто отивам да ти донеса чаша вода.

Когато изпи водата и се избърса с подадената й кърпичка, тя отново се извърна настрани. Загледа се в разрошената и коса и се запита защо непрекъснато трябва да започва отначало.

Погледна краката й и се смръщи — по тях се стичаше девствената й кръв, примесена със семето му.

След миг мълчаливо излезе и се върна с леген вода и чиста кърпа.

Като го видя, тя се изправи на лакти.

— За какво е този леген?

— Лягай и мълчи.

— Няма да легна, докато не ми кажеш какво ще правиш.

— Не може да не ти е известно какво правя. Ще те измия.

— О, не! Да не си полудял? Това е нещо, което аз самата трябва да свърша. О, боже, цялата съм в кръв!

Без да обръща внимание на думите й, той заяви със покоен и прозаичен като на мирови съдия тон:

— Задължението е винаги на любовника. — А после добави с вбесяващо безразличие: — Предполагам, че французите не се различават от англичаните в това отношение.

Тя се обърка. А Кларъндън би се разсмял с цяло гърло, ако в случая нещата не бяха ужасяващо сериозни и ако не се отнасяше за целия му бъдещ живот.

— Разбира се, че не. — Почувства, че тя се бори със себе си да приеме за нормално онова, което прави с нея, защото, както й бе обяснено, такава е традицията.

— Понякога си задавам въпроса дали изобщо има разлика между мъжете от различните страни…

Лежеше по гръб, със затворени очи. Той старателно я чистеше с мократа кърпа. Очевидно доста беше прокървила, но като че ли вече бе спряла. Надвеси се по-ниско над нея. Гениталиите й бяха значително охлузени. Въпреки че не се беше държал грубо, явно и това й беше дошло много.

— Еванджелин?

Отвори очи и видя, че я гледа напрегнато.

— Струва ми се, че си искрена само когато те целувам, галя или те карам да крещиш. Край! Крайно време е всички тайни да излязат наяве! Виждам, че непрекъснато се опитваш да измисляш нови абсурдни лъжи. Хайде да започнем с нещо лесно. Знам, че си — или по-скоро беше — девствена.

— Но това е пълна глупост, ваше благородие! — Гледаше го така, както кошута гледа ловеца.

— Явно не ти дадох достатъчно време, за да измислиш нещо по-остроумно, по-ефектно и поне малко достоверно. Ти си толкова невежа по тези въпроси, че аз все още не мога да се отърся от шока. Бях сляп, макар че пред очите ми бяха всички признаци, скрити зад постоянното ти перчене. Бях и сляп, и глух за онова, което си в действителност. Виждах и чувах само онова, което ти искаше от мен.

Тя нито помръдна, нито каза нещо.

— Добре. Вече всъщност знам доста неща за теб. Ти беше девствена и затова те заболя. Първият път жената винаги изпитва болка, защото мъжът трябва да пробие девствената й ципа. След това никога повече не боли — ако, разбира се, мъжът не е дървеняк като скъпия непрежалим Андре, който никога не се е разхождал по тази земя, нали?

— Не — беше единственото, което успя да изрече тя. — Никога не съм била омъжена.

Всичко свърши. И защо? Защото се оказа твърде глупава и невежа, за да се досети, че мъжът разбира кога жената е девствена.

Дългите му пръсти погалиха раменете й и тя с ужас чу следващия въпрос:

— Тогава защо не ми кажеш какво те доведе в Числи като „мадам дьо ла Валет“ — бедна вдовица, братовчедка на починалата ми съпруга?

В този миг видя лицето на Ошар — мрачен и непоколебим, а ето го и Джон Еджъртън — убиеца, който се закле да унищожи и Едмънд, и баща й. Както направи с госпожа Нийдъл без да му мигне окото — така, сякаш животът й не струваше и пукната пара! Видя съвсем ясно старицата — студена, бледа и завинаги склопила очи в сивото зимно утро. Прокара език по пресъхналите си устни. Вече не й оставаше нищо друго, освен да занарежда нови лъжи. Ала толкова много я болеше, че само поклати глава.

Кларъндън се изправи и захвърли кърпата в легена. Това просто движение поуспокои огромното му разочарование и нарастващия гняв.

— Колкото и странно да звучи — заговори с равен, безизразен глас, — знам, че ме обичаш. Самият факт, че се остави в ръцете ми тази вечер е достатъчно доказателство. Не, не ме прекъсвай с повече лъжи, Еванджелин! Никога няма да можеш да се преструваш на проститутка. Беше много глупаво от твоя страна изобщо да се опитваш да го правиш, особено с мен. Защо дойде тук? Можеш да ми вярваш. Ще те подкрепя, стига само да ми кажеш какво те тревожи. — Спря за момент и се втренчи в нея. — Господи, но ти си ужасена!

Бе не само ужасена, но и отчаяна, затова поклати глава и заговори отмаляло и дрезгаво:

— Обичам те. Макар че упорито се борих с това чувство. Изобщо не съм допускала, че ще стане така, когато дойдох. И тъй като нямах право да те имам за свой съпруг, исках да взема от теб поне това. Както и да ти дам каквото мога. Отнесох се твърде зле. Все пак се опитай да разбереш, че не исках да причинявам неприятности нито на теб, нито на семейството ти.

— А какво искаш?

— Аз трябва… Бих желала да остана в Челси още мъничко.

Стоеше насред стаята чисто гол и я наблюдаваше. Разбра, че го е поставила в безизходица. Затова скочи от леглото, втурна се покрай него, грабна роклята си и побягна към вратата.

Кларъндън пристъпи към нея и протегна ръка.

— Не! — изкрещя тя. — Недей!

Намъкна си бързо роклята, натисна бравата и само след миг вече беше в коридора, като безшумно затвори вратата след себе си.

Остана втренчен в затворената врата. После бавно премести поглед към домашните й пантофи и чорапите, които лежаха на малка купчинка в средата на спалнята.