Измамата

Тридесет и девета глава

Настъпи ново утро. Слънцето светеше ярко, а лекият бриз довяваше острия мирис на море. Всичко предвещаваш един мек спокоен ден. Докато преминаваше от стаята за закуска към гостната, Еванджелин тихичко си подсвиркваше.

— Мадам — съобщи й Басик, — в гостната ви очаква един господин. Каза, че херцогът го е изпратил със съобщение за вас.

Продължи към гостната почти на бегом.

— Благодаря, Басик!

— Затвори вратата!

Тутакси замръзна. В гостната я чакаше Конан Деуит, с насочен пистолет.

— Затвори вратата, иначе ще убия онзи старец отвън! Веднага!

Затвори вратата и бавно се обърна към него.

— Какво правите тук?

— Бих искал да ти отговоря, че съм пратеник на Еджъртън, натоварен със съобщението, че проклетият херцог е мъртъв. За съжаление, това не е вярно. Хванаха всички — вероятно, благодарение на теб, Орел. Само аз се измъкнах. Предупредиха ме същите хора, които казаха на Еджъртън, че лорд Петигрю и войниците му са в Челси. Ако бях закъснял само с един час, щяха да ме заловят, заедно с останалите.

— Защо дойдохте тук? Те ви търсят!

— Нека си търсят, ако щат и в Шотландия, пак няма да ме намерят. Казах на Джон да не ти се доверява. Предупреждавах го многократно. Но той те желаеше. И не само това — искаше да те държи под своя власт. Ала се оказа глупак. Аз обаче бях сигурен, че ще ни предадеш.

— Всъщност самият Еджъртън е виновен за разпадането на мрежата. С убийството на госпожа Нийдъл той сложи началото на края. Херцогът е извикал тук частен детектив, който да разплете убийството. В нощта преди заминаването ни за Лондон, аз се срещнах с един човек на плажа в полунощ. Детективът видял всичко и казал на херцога. Очевидно не е разбрал, че съм жена заради дългата пелерина. Аз не съм ви предала. Еджъртън сам ви сложи капана.

— Глупости! Пак го усукваш. — Приближи се към нея. Едва си поемаше дъх от злоба. — Аз ще се върна във Франция, но не сам! Знам, че си им казала всичко. Затова собственоръчно ще те заведа при Ошар. Той ще те убие, а аз ще се наслаждавам. Ти си великолепна заложница. Гледай да не сториш някоя глупост. Няма да ми бъдеш особено полезна мъртва.

Поне Едмънд беше в безопасност! Явно Еджъртън не е казал на никого за заплахата си към детето. Еванджелин изобщо не се съмняваше, че в противен случай Деуит щеше да се опита да го убие. Беше спечелила и едновременно с това — загубила. Но това не е краят. Докато е жива, все още не е краят!

Херцогът скочи от кабриолета си, подаде юздите на Джунипър и с широка крачка пое нагоре по масивното каменно стълбище. Отвори огромната входна врата и извика името й.

— Ваше благородие, какво правите тук? Нищо не разбирам. Господинът, когото изпратихте, вече пристигна и тъкмо казва на мадам за закъснението ви, а…

— Какъв господин, Басик? — Сграбчи ръката на иконома и го разтърси. — Бързо казвай, Басик! Какъв мъж? Какво закъснение? Какво става тук? Къде е мадам?

— В гостната, ваше благородие, с господина, когото сте изпратили при нея. Ще я уведомя за неочакваното ви пристигане.

— Боже милостиви, но аз не съм пращал никого!

Втурна се като луд през фоайето и блъсна рязко вратите на гостната. Тежката брокатена завеса на единия от прозорците се издуваше леко от нахлуващия бриз. Стаята беше празна.

Стомахът му се сви. Излезе обратно в коридора и едва не се сблъска с иконома.

— Кой беше този човек?

Басик, както и всеки обитател на замъка, знаеше, че в заливчето са хванати френски шпиони. На всички бе известно, че мадам по някакъв начин е замесена, но никой не знаеше точните факти. Сега обаче усети, че нещо ужасяващо се мъти.

— Каза, че името му е Фъргюсън, ваше благородие.

— Как изглеждаше? Бързо, Басик! Опитай се да си спомниш!

— Не беше много по-стар от вас, ваше благородие. Приятен джентълмен. Едър. С бенка, ваше благородие, да, на бузата му имаше огромна бенка. О, боже, значи името му не е било Фъргюсън?

— Не. Казва се Конан Деуит и е много зъл и опасен човек. Отвлякъл е мадам. Събери всички мъже, Басик! Бързо!

С тези думи побягна към библиотеката, за да си вземе чифт пистолети, и извика през рамо:

— С какво беше той, Басик? С карета? На кон?

— На кон, ваше благородие.

Щом зареди пистолетите си, херцогът се запъти към конюшните. Деуит беше дошъл или да я убие, или да я вземе със себе си във Франция като заложница. Надали е стигнал много далече, щом язди с Еванджелин. Вероятно ще иска да я заведе до Истборн. Това беше най-близкият град, от който можеше да се хване кораб до Франция.

Тревлин беше приклекнал на входа на конюшните и поправяше някаква юзда.

— Тревлин, виждал ли си мадам?

— Да, ваше благородие. — Почеса се по ухото. Но внезапно усети настойчивостта в гласа на херцога и скочи на крака. — Запитах се, да, запитах се какво прави тя с него. С мъж е, ваше благородие. Запътиха се към скалите точно над заливчето.

Херцогът видя как пет шест човека тичат към тях.

— Към скалите!

Тревлин хвърли юздата и се включи в преследването.

Херцогът заобиколи конюшните и се спусна по изровената пътека. Мъжете едва го следваха.

На около тридесет метра от скалите дочу ужасения вик на Еванджелин, последван от тънък жалостив писък.

Херцогът летеше. Кръвта пулсираше в слепоочията му, а ударите на сърцето отекваха в ушите му. Не искаше да мисли за онзи писък. В този миг зърна Еванджелин, приклещена от Конан Деуит. Той я дърпаше към ръба на скалата. Наоколо не се виждаше никакъв кон. Значи се канеше да убие и нея, и себе си.

— Деуит, пусни я!

Предателят се обърна.

— Бий се с мен, хленчещ страхливецо! А нея пусни!

Точно в този момент, докато Деуит се беше разсеял от думите на херцога, Еванджелин вдигна коляно и го тресна с все сила в слабините. Той изкрещя и отслаби захвата си. Успя да се измъкне от ръцете му, препъна се в един голям камък и полетя напред. Деуит се извъртя, видя я, че полита към ръба на скалата, и протегна ръце да я хване. Тя прецени, че до ръба има достатъчно разстояние, падна на четири крака и, когато той се удари в тялото й, се пльосна по корем на земята. Конан Деуит прелетя с писък над гърба й.

Когато херцогът се приближи до нея, тя вече се беше изправила на крака и гледаше надолу. Той застана зад нея и също погледна. Мъжете заприиждаха един след друг и на свой ред се втренчиха натам.

Конан Деуит лежеше по гръб върху пясъка, а черната му пелерина се бе разстлала около тялото му като огромни криле. Едва в този момент херцогът забеляза лодката, в която някакъв човек с ожесточено гребане се отдалечаваше от дока.

Значи Деуит не се е канел да я убие, а да я вземе със себе си във Франция.

Притисна я и прошепна:

— Всичко свърши. Наистина свърши. Деуит е мъртъв.

Започна да разтрива раменете и гърба й, макар че собствените му ръце трепереха. Гърдите му се изпълниха с такова огромно облекчение, че за миг буквално се задуши и не можа да промълви и дума.

Тя бавно вдигна лице към него — очите й бяха станали почти черни.

— Ти дойде… Наистина дойде. Знаех, че той ще ме убие: Видях лодката — в нея имаше място само за още един човек. Не ме искаше за заложница. Щеше да ме убие. Буташе ме все по-близо и по-близо до ръба. — Неочаквано го прегърна през кръста. Задъхваше се. Очите й бяха като на подивяла котка. — Не исках да умирам! Тъкмо те намерих! Не можех да си представя, че ще те напусна толкова скоро!

Той все още нямаше сили да говори. Притисна я и усети ударите на сърцето й.

— След като го ритнах, исках просто да побягна, но се спънах и паднах. Той прелетя над мене.

— Знам. Всички видяхме как стана. Но вече всичко свърши. Той е мъртъв.

Еванджелин се обърна и видя поне дванадесетина от обитателите на замъка, въоръжени кой с каквото бе успял: липов клон, вила, пистолет. Госпожа Роли бе понесла чадър, Басик — един голям свещник, а Тревлин бе увил около юмрука си конски поводи.

— Благодаря от сърце на всички, че ми се притекохте на помощ!

А херцогът добави:

— Аз също ви благодаря! Еванджелин дьо Бошан скоро ще стане ваша господарка и моя херцогиня!

Избухнаха радостни възгласи. Еванджелин и херцогът тръгнаха ръка за ръка към замъка Челси.

— Дрю ме попита дали ще се оженим — каза й той. — Аз му отговорих, че чувствам това като мое задължение, тъй като без мен ти явно си абсолютно безпомощна. При което той имаше наглостта да се задъха от смях. И май извика следното: „Безпомощна? Как пък не безпомощна!“ Тогава го цапардосах с юмрук по рамото, след което той благоразумно се опита да си придаде по-сериозен вид. После и аз се съгласих, че не си чак толкова безпомощна, но със сигурност не можеш да вървиш сама по правия път. Бе принуден да се съгласи с това, но отбеляза все още през смях, че Военното министерство ще бъде много доволно.

Когато влязоха в гостната и затвориха вратата, херцога тя прегърна и дълго мълча, заровил лице в косата й. Накрая каза:

— Утре ще заминем за Лондон и ще се оженим веднага щом баща ти пристигне от Париж. А сега трябва да говорим със сина ми.

— Да. Ще му обещая да му позволя да ме преследва, ако ни даде благословията си.

— Съмнявам се, че ще бъде кой знае колко изненадан…

Херцогът отвори вратата, за да извика сина си, и точно в този момент по коридора се появи Елън, с вдигнати ръце. Едмънд казваше зад нея:

— Продължавай да вървиш, Страшни Том, иначе ти се пише най-лошото. Чакай малко да обера парите на тези пътници.

Херцогът се засмя.

— Сега какво си, Едмънд — частен детектив или разбойник?

— Имам голямо призвание, затова съм и двете!

— Баща ми ще се влюби в него — отбеляза Еванджелин.

— Повече ме притеснява дали ще ни даде благословията си.

— Защо да не я даде? А, да, отчуждението между семействата. Няма ли да ми кажеш най-сетне причината?

— Сега вече това изглежда твърде смешно, но ще ти разкажа. Всичко стана заради зестрата на Мариса, по-голямата част от която се предполагаше, че са бижута. Те се оказаха обаче фалшиви. Чичо ти не искаше и да чуе. Обвини баща ми, че ги е откраднал. Имах чувството, че татко ще получи удар. От този ден нататък той скъса всички връзки между семействата Кларъндън и Бошан. Твоят баща, разбира се, взе страната на брат си, поради което цели шест години не зърнах това изключително сериозно момиче с полуфренски произход.

— Е, сега го имаш за цял живот! Но не мисля, че трябва да се притесняваме за реакцията на баща ми. Той ще бъде толкова щастлив, че и двамата отново сме в безопасност, че ще те целуне и ще ти прости, че си един отегчителен англичанин.

— Отегчителен англичанин е безсъмнено за предпочитане пред достопочтения, божествен и непрежалим тъпанар Андре.

— Чуваш ли! — засмя се Еванджелин и протегна ръце, за да прегърне Едмънд.

— Ева, струва ми се, че татко всеки момент пак ще ти захапе ухото!