Триумфът на червилата

10

— Всичко, което искам, е любов! — въздъхна драматично Джени Кадин.

— Правилно. И един „Оскар“ отгоре — кимна разбиращо Уенди.

Двете с Джени седяха на канапетата в онази част от някогашната плевня, която изпълняваше ролята на дневна. Пиеха бяло вино и пушеха цигари. Джени не се различаваше особено от останалата част от звездното братство — пред хората твърдеше, че нито пие, нито пуши, но всъщност практикуваше и двата порока, при това редовно, само че в пълна тайна. Уенди имаше известни подозрения, че от време на време Джени не отказва и някой джойнт с трева, но пък коя е тя, че да съди другите! Двамата с Шейн и до днес си позволяваха това удоволствие два-ри пъти годишно. Смръщи се и погледна часовника си. Беше девет и половина. Къде, по дяволите, е Шейн?!

— Ако ти не можеш да откриеш любовта, то какво остава за другите! — добави тя, като отпи от виното си.

Този коментар беше по-скоро от любезност. Джени бе призната за една от най-красивите жени на света, но за последните три години не бе успяла да завърже нито една сериозна връзка — не че това бе в състояние да изненада Уенди. Връзката с прочута филмова звезда изобщо не е лесна. Трябва да бъдеш особен тип човек (според Уенди, по-скоро перверзен), за да нямаш нищо против папараците да те следват на всяка крачка, а да не забравяме и факта, че звездите непрекъснато са на път. Освен това всеки снимачен екип се превръща в своеобразна огромна фамилия — с всичките там интриги и драми, характерни за нея. Следователно в живота на филмовите звезди трудно се намира място и за съпруг — нещо, което всеки разумен мъж доста бързо схваща и бяга.

— Ти имаш голям късмет с Шейн! — отбеляза Джени.

— Ами… — махна с ръка Уенди.

Шейн не се беше появил за вечеря, което изобщо не беше в негов стил. Дори не вдигаше мобилния си телефон. Уенди започваше да се притеснява. Беше му оставила две съобщения, но пък и не искаше да го притиска, защото ако наистина бе ядосан от нещо, настойчивостта й щеше да влоши нещата още повече. И до ден-нешен съпругът й бе в състояние да се държи като двадесет и две годишен младеж, който има нужда от собствено „пространство“. Тайлър влетя в помещението като тежкотоварен влак и обяви:

— Писна ми!

— По това време вече трябва да си в леглото, господинчо! — отбеляза Уенди с леко укорителен тон. — Часът е девет и половина!

— Няма! — отсече детето.

— Има! — повиши глас майка му.

— Нямаааа! — изкрещя Тайлър.

Господи, каква трудна възраст! А Магда бе толкова сладка на шест! Сега Уенди го сграбчи за ръката, придърпа го към себе си, погледна го право в очите и каза спокойно:

— Джени ни е на гости, а ти се държиш крайно неприлично! Нали не искаш тя да остане с впечатлението, че си лошо момче?!

— О, няма нищо! — махна безгрижно с ръка гостенката им.

— Сега ще си легнеш ли? — продължи Уенди.

Тайлър се откопчи от ръцете й, погледна я злобно и изкрещя: — Нееее!

После хукна като хала из стаята.

— Много се извинявам! — обърна се сконфузено Уенди към Джени, като се изправи. Сега, след като вече беше изискала от сина си да си ляга, беше длъжна да отстоява позицията си докрай.

Къде, по дяволите, се бави Шейн?!

— Не се тревожи за мен! — кимна Джени и си наля последната капка вино в чашата. Вдигна празната бутилка и добави: — Ще отида да отворя друга!

Уенди кимна и хукна да гони Тайлър. От гърдите й се отрони дълбока въздишка. При обичайни обстоятелства не би имала нищо против Джени да стои и до среднощ. Но пък при обичайни обстоятелства Шейн си беше вкъщи. Божичко! Да не е започнал тайно да се дрогира?

Сграбчи сина си за крайчеца на блузката и го вдигна. Детето започна да пищи и да я рита. Без да му обръща внимание, тя го понесе към стаята му.

Всички детски стаи обхващаха огромно пространство, разделено само с картонени стени. На Уенди й се искаше да живеят в истински апартамент, с истински стени, обаче Шейн бе настоявал да живеят в плевня, защото било „много шик“. От време на време ставаше въпрос за ремонти или за преместване, но тъй като тя нямаше никакво свободно време, нещата си оставаха само на приказки — очите на съпруга й блясваха гневно само при мисълта за майстори или за агенти по недвижими имоти. Поради всичко това продължаваха да си живеят в старата плевня, която с всеки изминал ден рухваше все повече и повече.

Сега Уенди постави сина си на леглото. Той започна да скача. Но къде е Шейн, за бога?! Обикновено той приспиваше Тайлър, а тя само влизаше, за да го целуне за „лека нощ“. Когато си беше вкъщи, разбира се. Защото доста често не беше вкъщи, а на снимките на поредния си филм. И макар че никога не би си признала пред никого, с изключение може би на Нико или Виктори, понякога имаше моменти, когато семейството изобщо не й липсваше, когато се чувстваше изключително щастлива, че е сама, че е успешно реализирала се в живота личност, без никакви семейни връзки, които да й тежат като камък на шията и само да я дърпат назад!

Тайлър си запуши ушите и се разпищя.

— И аз се чувствам точно така, скъпи! — кимна Уенди и го сграбчи за предницата на блузката.

Точно тогава той вдигна ръка и я цапардоса. Право в лицето. С юмрук.

Уенди ахна и се дръпна назад шокирана. Първата й мисъл бе, че детето по никакъв начин не е искало да направи точно това. Но ето че той отново се приближаваше нападателно към нея, свил дребната си, мършава ръчичка в юмруче. Уенди не можеше да повярва на очите си. Беше чувала за момченца, които удрят майките си (пък и за по-големи мъжаги). Но никога не бе допускала, че собственият й син ще се обърне срещу нея, че сладкото й шестгодишно дребосъче ще я малтретира така, сякаш е някаква… някаква прислужница!

Дорева й се. Заболя я. Заболя я душата. Ето ги пак, на самата повърхност — милионите години на мъжко насилие над жените! И абсолютната убеденост, че са в правото си да се държат като господари на света!

Изпълни я неизпитвана досега ярост. Ненавист към малкото копеленце. Задиша учестено. Сграбчи го за китките и го стисна като менгеме.

— Никога повече не си и помисляй да удряш мама, разбра ли?! — просъска в лицето му. — Ясно ли е? Никога повече не удряй мама!

Той я изгледа… объркано? Като че ли не схващаше, че е извършил нещо лошо. „И сигурно е точно така“ — каза си Уенди и пусна ръцете му.

— Право в леглото, Тайлър! Веднага! — заповяда му тя.

— Ама… — запротестира той.

— Веднага! — вече бе принудена да извика майка му.

Детето виновно се сви в леглото с дрехите. Въобще не й пукаше. Когато се върне, Шейн ще му облече пижамката. Пък и да спи с дрехите, голяма работа! Няма да му стане нищо за една нощ!

Излезе от импровизираната стая и затвори вратата зад гърба си. Продължаваше да трепери от ярост. Облегна се на стената и сложи ръка върху устните си. От очите й рукнаха сълзи. Обичаше сина си. Наистина! Всъщност обожаваше всичките си деца! Но те очевидно я мислеха за отвратителна майка. Ето Тайлър например — той определено я мразеше!

Уенди не бе в състояние да се справи с всичките тези разнородни емоции. Така става, когато имаш толкова деца. Безкрайни емоции. И не всичките от тях особено приятни.

Изпълни я чувство на вина.

Насочи се към дневната. В рамката на вратата зърна в далечината Джени Кадин — изглеждаше като красиво момиче от снимка на модно списание. Чупливата й коса беше вдигната небрежно на тила й. Дългите й крака бяха опънати лениво напред. За момент на Уенди й се стори, че я мрази. Мразеше я заради свободата й, заради всичко онова, с което не й се налагаше ежедневно да се справя. Дали Джени бе наясно каква щастливка е, че е свободна?

Направи завой към кухнята, отвори камерата на хладилника и извади оттам бутилка водка.

„Защо въобще се реших да имам деца?!“ — запита се тя и си наля едно малко. Изпи го на един дъх. Ако не беше родила, двамата с Шейн сигурно отдавна нямаше да бъдат заедно. Но не това бе истинската причина. Тресна вратата на камерата. Целият хладилник беше украсен с рисунките на децата — точно така, както и хладилникът в родния й дом съхраняваше нейните творби, както и тези на четирите й по-малки братя и сестри. Беше родила децата просто защото за нея това беше най-естественото нещо на света — всъщност никога не го бе поставяла под въпрос. Спомни си, че още когато беше малка, на годините на своята Магда сега, си мислеше, че няма търпение да стане „голяма“ (на двадесет и една), за да започне да ражда деца (сигурно на някакъв етап майка й, й беше казала, че това е възрастта, на която жените могат да имат деца). И именно поради тази причина нямаше търпение да започне да прави секс. Още на тринадесет даде първата си истинска целувка на момче, а на шестнадесет изгуби девствеността си. Хареса й. Изпита оргазъм още в мига, в който момчето напъха члена си в нея.

— Наред ли е всичко? — провикна се Джени от дневната.

— Да, няма проблеми — отговори Уенди, стегна се и се отправи към гостенката си.

Тази вечер на всяка цена трябва да прави секс с Шейн! При това истински! През последните няколко месеца Шейн се беше омързеливил доста по отношение на секса — или може би тя просто го беше разглезила. Благоволяваше да й разреши да му прави свирки, но после й обръщаше гръб и блажено заспиваше. По едно време тази традиция започна да я притеснява, но пък и не й се искаше да го притиска. Когато човек е женен от дванадесет години, не може да не си дава сметка, че всяко семейство преминава през различни фази на взаимоотношенията.

Чу завъртането на ключа в ключалката. И всичко автоматично се върна на мястото си.

В дневната се появи Шейн, излъчващ обичайната си момчешка жизненост. Все още не бе изгубил тена си от коледната им почивка в Мексико, а бузите му бяха порозовели от студа навън. Около Шейн винаги имаше нещо тръпчиво мъжко, което караше цялата енергия в къщата да се раздвижва при неговата поява. Сякаш въздухът се увеличаваше, къщата ставаше пълна.

— Здрасти! — извика той и метна палтото си на един стол.

— Шейн, скъпи! — изгука Джени и потупа мястото до себе си. — Тъкмо си говорехме за теб!

— Сериозно?

Погледна към Уенди. Очите им се срещнаха. Уенди долови някаква стоманена нотка в тях, но реши да не му обръща внимание. Сигурно се чувстваше виновен, че е закъснял за вечеря, и сега очаква от нея да му стъжни живота. Е, обаче тя ще го изненада. Няма да спомене закъснението му. Даже няма и да го пита къде е бил.

— Тъкмо казвах на Уенди каква щастливка е, че има теб! — продължи да флиртува Джени.

Шейн се смръзна, но след малко запита:

— Има ли още вино?

— Тонове — отговори Уенди, — но ако се беше сетил да поръчаш! — Незнайно защо, но внезапно почувства необходимостта да му припомни кой контролира нещата в тази къща.

— Може, но не съм се сетил — отвърна той.

— Е, няма значение — махна с ръка съпругата му. И тъй като изпита лека вина, стана, отиде до кухнята, донесе чаша на Шейн, наля му малко вино и му го подаде.

— Благодаря — кимна той и я изгледа хладно, като непознат.

— Филмът ни ще стане истински хит! — отбеляза Джени, приведе се към Шейн и докосна крака му. — Уенди каза ли ти вече?

— Естествено, че ще бъде хит — отбеляза Шейн и отпи от виното си. — Щом ти играеш в него!

Джени си тръгна след четиридесет и пет минути. Шейн я изпрати до колата й. Когато се върна, над дома им се спусна неочакван хлад.

Без да поглежда към жена си, той се отправи към кухнята и си наля чаша водка.

— Но какво правиш, за бога?! — възкликна Уенди. Прииска й се да го докосне, да оправи нещата, но между тях сякаш се бе издигнала стена. Отказа се и отсече: — Шейн, не знам какъв ти е проблемът, но ти предлагам да изплюеш камъчето!

Той отпи огромна глътка от водката си и заби поглед в земята. Накрая изрече през стиснати зъби:

— Уенди, днес изобщо не се майтапех! Искам развод!