Триумфът на червилата

21

Шейн беше облечен с бели дънки и червена риза. Но черешовочервено, а не коледно. С малък зелен алигатор върху лявата страна на предницата. Ризата беше пъхната в дънките, които пък бяха прихванати с кафяв кожен колан с нишки в розово, жълто и синьо. Но най-силно впечатление й направи ризата му. Беше сигурна, че до края на живота си няма да я забрави.

— Обратно към аерогарата, ако обичате! — каза Уенди.

Шофьорът кимна. Тя се изуми от спокойствието, с което изрече тези думи. Звучеше като робот. Без никакви емоции. Но в това нямаше нищо изненадващо. Вече се чувстваше окончателно умряла отвътре. Без чувства, без душа. Нищо никога нямаше да може да я докосне. Тя беше просто една машина. Единственото, заради което я ценяха, бе способността й да изкарва много пари и да издържа семейството си. Да плаща за прищевките им. Иначе никой от тях не се нуждаеше от нея.

Колата забави покрай портите и Уенди внезапно осъзна, че веднъж преминала границите на Клуба за поло на Палм Бийч, за нея няма връщане назад. „Спри! — извика отчаяно някакъв глас дълбоко в нея. — Върни се! Върни се!“ Но един друг глас я предупреди: „Не! Вече преживя достатъчно унижения! Трябва да теглиш чертата, иначе окончателно ще изгубиш уважението им! Ако сега се върнеш, с нищо няма да можеш да промениш ситуацията. Само ще я влошиш. Няма връщане назад! Само напред, напред с ужасната истина!“

Белите метални врати се разтвориха със скърцане и колата мина между тях.

Уенди се отпусна назад, като че ли се страхуваше да не я види някой. Кое от всички неща би могла да направи по-различно? Какво точно трябваше да каже? Какво са очаквали от нея да каже? Какъв би трябвало да бъде подходящият отговор на реплика като: „Уенди, просто не те обичам! И не мисля, че някога съм те обичал!“?

Де да можеше поне децата да са до нея, да я утешат… Но сигурно и те не я искаха. А дали това е вярно или тя само преиграваше? Не подхождаше ли прекалено незряло към ситуацията? Та в крайна сметка те бяха само деца и просто не искаха да си развалят деня! Тя би могла да остане и да ги види, но не желаеше да стои до Шейн и до родителите му, които непрекъснато я наблюдаваха, сякаш искаха да й кажат: „Та той никога не те е обичал! Как не го разбра досега?!“

А може би също така си казваха: „Господи, какво ли ще направи сега тази вещица? Лоша жена! Сигурно ще отрови живота на сина ни и на децата му! Дано постъпи разумно!“

И онази черешовочервена риза, и онези бели дънки! И кафявите кожени обувки на „Гучи“! Божичко, Шейн е заприличал на тях!

Станал е любител на коне!

А тя не беше такава. Следователно мястото й изобщо не беше сред тях!

Когато частният самолет на компанията се бе приземил на летището в Палм Бийч, тя веднага бе хванала такси до хотел „Брейкърс“, надявайки се да открие Шейн и децата в апартамента им. Вместо това завари родителите му, облечени в бермуди, изпод които се подаваха тлъсти крака, приличащи на неразтопено тесто. Тъкмо закусваха. И когато бащата на Шейн, Харолд, отвори вратата, изобщо не успя да прикрие шока си.

„На бас, че изобщо не сте ме очаквали!“ — помисли си Уенди, а на глас изрече:

— Здравей, Харолд!

И Харолд, който очевидно веднага прецени, че за него ще бъде далеч по-здравословно да не я предизвиква, се обърна и извика на жена си:

— Мардж, виж кой е дошъл! Уенди!

— Здравей, Уенди! — измърмори свекърва й, без да си направи труда да стане от масата. — Жалко, че изпусна Шейн и децата! Но сигурно и те не са знаели, че ще дойдеш!

„О, сигурна съм!“ — помисли си тя.

— Къде отидоха? — попита на глас.

Мардж и Харолд се спогледаха. После свекърва й вдигна вилицата си, заби я в бърканите си яйца и накрая благоволи да изфъфли:

— Отидоха да търсят пони.

— Едно кафе ще пиеш ли? — обърна се към нея свекърът й, докато заемаше мястото си срещу своята съпруга. — Така, като те гледам, няма да ти се отрази зле.

— Да, благодаря — кимна тя.

— В такъв случай се обади на рум сервиса, за да донесат още една чаша! — изтъкна Харолд. — Тук обслужването е страхотно!

„Ако убия тези двамата, съдебните заседатели дали ще ме разберат?“ — помисли си Уенди.

— Не говори глупости, Харолд! — смъмри го Мардж. — Може да използва моята чаша. Ето, Уенди! — И бутна към нея чашката с чинийката.

— Не искам да ти вземам чашата — заяви Уенди.

— И без това Мардж не пие кафе — изтъкна Харолд.

— Е, някога пиех — изпъчи се свекърва й. — Не помниш ли, че когато се оженихме, пиех по шест чаши на ден? Спрях, когато забременях с Шейн. Гинекологът ми каза, че пиенето на кафе е вредно за плода. В онези години моят гинеколог се славеше като много напредничав лекар.

Уенди само кимна. Нарочно ли се държаха така с нея? Нарочно ли я измъчваха, задето е била толкова лоша съпруга на милия им син? Какво точно им е казал той? Вероятно всичко — щом ги е домъкнал чак дотук! Сигурно непрекъснато ги е държал в течение на нещата.

— Къде са те? — попита Уенди, докато си наливаше кафе от бялата кана.

— Кой къде е? — направи се на ударена свекърва й.

„О, я стига! — помисли си Уенди и я изгледа мръснишки. — Не си чак толкова стара! Много добре знаеш кой!“

— Шейн. И децата. — Отпи от кафето и си изгори устните. Мардж сбърчи чело и театрално попита:

— Как му викаха, Харолд? Клуб за… какво беше?

— Клуб за поло — отговори свекърът й, като внимаваше да не я поглежда.

— Да, точно така — съгласи се Мардж. — Било много прочуто място. — Настъпи продължителна, неловка тишина, накрая нарушена отново от нея. — Нали не мислиш да ходиш при тях, а?

— Защо пък да не отида? — отбеляза Уенди и остави чашата си на масата.

— На твое място не бих го направил — отбеляза Харолд. Жена му го изгледа, за да го накара да млъкне, но той не й обърна внимание. — Мисля, че е най-добре първо да се обадиш. Шейн спомена нещо за специални пропуски.

— За купуване на пони? Надали! — отсече Уенди.

После слезе във фоайето на хотела и попита как се стига до въпросния клуб. Оказа се, че клубът дори не е в Палм Бийч, а в Уелингтън, Флорида, тридесет минути път на запад от града.

Върна се в колата си.

Когато стигна до Клуба за поло, установи, че Харолд не я е излъгал — наистина било необходимо да имаш специален пропуск, за да влезеш вътре. Подкупи охраната с последните си налични пари — двеста долара.

Промъкна се през тесния вход в живия плет, теглейки след себе си куфара с подаръците за децата. Все още не бе изгубила надежда. А когато мина от другата страна, се закова отчаяно на място. Пред очите й се ширна огромно поле, приличащо на терен за голф. Вдясно се виждаше дълга конюшня с оградено пасище отпред, но в далечината имаше още няколко конюшни с оградени пасища, както и няколко огромни палатки в бяло и синьо. Как изобщо ще ги открие?

Насочи се към входа на най-близката конюшня. Вътре беше тъмно и хладно, подобно на тунел, и точно като тунел вероятно беше пълно с неприятни изненади. Уенди надникна предпазливо и забеляза огромен кон, завързан до стената. Конят я погледна, сведе глава и тропна с копито. Уенди отскочи уплашено назад.

Иззад коня излезе млада жена и се приближи към нея.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита тя.

Уенди пристъпи лекичко напред и изрече с тъничък гласец: — Търся съпруга си. И децата. Дойдоха тук, за да купуват пони.

— От кои конюшни?

— Моля?

— От кои конюшни? — повтори жената. — Тук са стотици. Семейството ви може да е къде ли не!

— О, ясно!

— Не можете ли да им се обадите, че сте тук?

— Да, наистина — кимна Уенди и отстъпи. — Веднага.

— А как се казва треньорът ви? — продължи жената, твърдо решена да й помогне с каквото може.

Треньор ли? Какъв треньор?!

— Не знам — отговори Уенди.

— Проверете в администрацията — предложи й младата жена. — По тази пътека и точно зад ъгъла!

— Благодаря ви! — кимна Уенди.

Заобиколи обора и едва не се сблъска с количка за голф, в която се возеха две жени с козирки. Спирачките на количката изсвистяха, тя спря и някой извика:

— Уенди? Уенди Хийли?

— Да? — извърна се изненадано тя.

— Ние сме! Нина и Чери! — извика Нина, сочейки жената до нея. — Помниш ли ни? Децата ни са съученици на твоите в училище „Света Мери-Алис“!

— О, боже! Наистина! — възкликна Уенди, сякаш веднага спомнила си за тях.

— Радваме се да те видим! — продължи да писука Нина, а после се приведе и я прегърна като отдавна изгубена приятелка. — Какво правиш тук?

— Дъщеря ми ще си купува пони…

— Кой й е треньор? — попита Чери. На ушите си носеше диамантени обеци с размерите на бадем. — Да не би да е Марк Уитълс? Той е най-добрият! Когато човек си купува пони, не може без Марк!

— Не съм много сигурна дали… Току-що се връщам от снимки. От Румъния… — изрече Уенди, като че ли това би могло да обясни всичко.

— Господи, животът ти сигурно е много интересен! — възкликна Нина. — Двете с Чери непрекъснато си повтаряме, че би трябвало да заменим съпрузите си с бляскава кариера!

— Да, работата там е по-малко — съгласи се Чери и Нина, която имаше силен южняшки акцент, се разсмя сърцато. Уенди веднага реши, че Нина е от онези жени, които човек не може да не хареса още на мига, дори и да не споделя начина й на живот.

— Скъпа! — извика Нина, като се загледа в нея. — Къде ти е количката за голф?

— Количката за голф ли? — изуми се Уенди. — Нямах представа, че ми трябва такава!

— Но всичко е на километри оттук! Да не смяташ да вървиш пеша? — извика шокирано Чери.

— Ами… просто не знам къде да търся моите хора, та… — призна си Уенди. — Просто сега се връщам, а и телефонът ми…

— О, скъпа, не се притеснявай! Ние непрекъснато губим съпрузите и децата си! — възкликна Нина и махна небрежно, с което очевидно извиняваше напълно Уенди.

— Да, така е по-добре — съгласи се с приятелката си Чери.

Тези думи бяха последвани от още звънлив смях.

— Защо не вземем първо да пробваме конюшните на Марк, а? — обърна се Нина към Чери. — Скачай при нас! — подкани тя Уенди. — Ще те откараме!

Уенди вдигна куфара си върху металната кошница отзад и Чери отбеляза:

— Боже! Да не би да мъкнеш това чак от Румъния?!

— Ами… всъщност, да! — кимна Уенди, като се качи отзад.

— Ти си наистина всеотдайна майка! — кимна Чери. — Когато се връщам от Европа, съпругът ми и децата си знаят, че през следващите три дена не трябва да ме търсят за нищо. Самолетна умора.

— Скъпа, та ти се сдобиваш със самолетна умора и от едно просто изкачване до Аспен! — отбеляза Нина.

Чери сви рамене като младо момиче и изрече:

— Такава съм си аз. Деликатна!

Уенди се усмихна. Де да можеше да сподели веселото им настроение! Нина и Чери бяха много приятни жени, но напълно различни от нея. Широките им ноздри (вероятно плод на първите опити на пластичните хирурзи от осемдесетте) и високите им, елегантни фигури й напомниха за расови коне. Изглеждаха като жени без никакви грижи. И защо да имат грижи?! Съпрузите им несъмнено бяха богати, а дори и в някой момент да решат да се разведат с тях, пак ще ги оставят с достатъчно пари, та да не им се налага никога да работят. „Какво ли е да те издържа някой друг?“ — помисли си тя и наклони тъжно глава. Сигурно е много приятно. Нищо чудно, че двете бяха толкова любезни. Надали някога им се с налагало да се сблъскват с неприятности. Представяйки си вече неизбежната грозна сцена с Шейн. Уенди се хвана здраво за перилата на количката.

— Между другото — обади се Нина, — твоят малък Тайлър е прекрасно момченце!

— О, благодаря! — отговори Уенди. И като си представи, че срещата й с децата предстои, усети, че й прилошава.

— А съпругът ти Шейн се държи много добре с него — добави Чери. — Двете с Нина винаги сме казвали какъв късмет имаш със съпруг, който няма нищо против да върши женската работа. Винаги ги взема след училище, не е пропуснал нито ден. Повечето мъже твърдят, че нямат нищо против да вършат тази: работа, но когато ги оставиш, се чувстват напълно безпомощни.

— Моят така и не схвана как се отваря количка-столче — отбеляза през смях Нина.

— Според нас ти си тренирала твоя много добре! — добави Чери — Питаме се каква ли е тайната ти?

Боже, само да знаеха истината.

— Ами аз… сигурно просто имах късмет — уклончиво отговори Уенди.

Само да знаеха истината! Сигурно щяха да се смеят.

— Ето че стигнахме! — възкликна весело Нина, като посочи към бяло боядисана сграда със зелен покрив.

Отпред имате оградено пасище. В средата се виждаше сивкаво-бяло пони, яздено от млада жена с черна каска. В единия край стояха Шейн и Магда и разговаряха с млад мъж с изсеченото лице на филмова звезда. В другия край бяха Тайлър и Клоуи, стиснали ръцете на бавачката Гуинет.

— Ето го и Шейн! — посочи Чери. — А това там е Марк, нали? Браво на вас! Значи в крайна сметка наистина сте избрали Марк! Е, в такъв случай няма защо да се притесняваш! В добри ръце сте! — добави и се обърна усмихнато към Уенди.

Уенди й върна усмивката и усети, че й се завива свят.

— Шейн, миличък! — извика Нина. — Водим ти подарък! Съпругата ти!

Уенди слезе от количката. Със звънливо помахване на обкичените си в гривни ръце, двете й спътнички заминаха.

Уенди се закова на място, стиснала в едната си ръка куфарчето, а с другата — придържаща големия куфар на колелца, и си мислеше, че сигурно прилича на бежанец от някоя източна държава.

Всички от семейството й се втренчиха в нея. И никой като че ли не знаеше какво да направи.

„Трябва да се държа нормално!“ — каза си. Пусна куфара, помаха и извика с престорена веселост:

— Ехооо!

— Мамо! — изпищя драматично Магда, като че ли някой я убиваше. Беше облечена в тесни кафяви панталони, прибрани при глезените, а на краката си носеше ботуши с връзки. — Ти дойде!

И се втурна към Уенди с разперени ръце. „Започнала е леко да напълнява! — помисли си разтревожено майка й. Под бялата й блуза се виждаха наченките на коремче и две не особено добре оформени издутинки при гърдите. — Трябва да й купя сутиен! Още утре! Но няма да казвам нищо за килограмите й!“ И тя също разтвори ръце и прегърна дъщеря си, допирайки лице до косата й, която миришеше на пот. А после си каза колко е странно това, че майките са в състояние да познаят децата си само по миризмата им.

— Толкова се радвам да те видя! — извика Магда.

А после и Тайлър, като че ли вече преценил, че за него няма никаква опасност, се втурна след голямата си сестра и започна да кръжи около майка си като самолет. Малката Клоуи пък заудря по количката си с юмручета, настоявайки също да бъде пусната.

— Ето я и нея! — изчурулика бавачката Гуинет и вдигна детето. — Ето я мама! — След което погледна, към Уенди и й се усмихна притеснено.

Уенди хвърли поглед към Шейн, за да се убеди, че той си дава ясна сметка за значението на тази сцена. Той просто й се усмихна примирено, а тя се приведе доволно към дърпащия я за дрехите й Тайлър.

— Мамо, падна ми зъбче! — изрече гордо той и пъхна пръстчето си в дупката.

— Дай да видя! — кимна майка му. — Боля ли те? Феята на зъбчетата идва ли при теб?

Тайлър се разтресе целият и отговори:

— Не ме боля, но имаше много кръв! А пък феята на зъбчетата ми даде десет долара! Та татко после каза, че си струвало да изтърпя!

— Охо, десет долара! Та това са много пари за едно малко зъбче! Какво ще правиш с тях?

— Ох, бе, мамо! Как ще са много! Та те не стигат дори за един компактдиск!

„Господи, на това ли ги учи Шейн?!“ — смръщи се майка им, изправи се, хвана децата си за ръце и тръгна напред.

Шейн не направи никакъв опит да я целуне за добре дошла. Вместо това посочи към мъжа до себе си, който отблизо се оказа не чак толкова красив, колкото й се бе сторил отдалече. Изглеждаше като излят от калъп, сякаш кожата му беше направена от пластмаса. Носеше тъмни авиаторски очила и пушеше цигара („Парламент“, моля ви се!), а върху главата му стърчеше груб изрусен кичур, като че ли залепен с лак за коса. Беше обут в много тесни бели бричове и черни ботуши, които стигаха чак до коленете му. Ризата му беше бяла на червени ивици — същият черешовочервен цвят като ризата на Шейн.

— Това е съпругата ми, Уенди Хийли. Марк Уитълс, нашият треньор — представи ги Шейн.

„Поне ме призна официално за своя съпруга!“ — помисли си Уенди, докато се ръкуваше с треньора. И за части от секундата си позволи да допусне в себе си безумната надежда, че може би е допуснала някаква грешка и че всичко в крайна сметка ще се нареди.

— Не сме очаквали Уенди при нас — продължи Шейн и я погледна многозначително. — Но предполагам, че се е притеснила за децата.

— Бях в командировка и не съм ги виждала много отдавна…

— Къде? — прекъсна я Марк, като бръсна парченце тютюн от белите си бричове. Уенди веднага си каза, че треньорът се държи контешки като брокер на недвижими имоти.

— Румъния — отговори тя.

— Румъния ли?! — тръсна отвратено глава треньорът. — Че какво има там? Нито ски курорти, нито някакви магазини, предполагам!

— Работа — отговори лаконично Уенди, давайки си сметка, че всеки момент ще изгуби търпение с този нагъл човек.

— Уенди е във филмовия бизнес — поясни Шейн.

— Тя е президент на „Парадор Пикчърс“ — изчурулика гордо Тайлър.

„Браво на теб, момчето ми!“ — помисли си Уенди и стисна лекичко ръката му.

— Това е… много хубаво — изгледа я вече по-внимателно Марк, сякаш изчисляваше стойността й. — Тук имаме много хора от филмовия бизнес, така че би трябвало да се чувствате като у дома си!

Уенди го изгледа и се изкиска, като искаше да му подскаже, че това е абсолютно невъзможно.

— Ето, виждаш! — обади се триумфално Шейн. — Децата са си много добре!

— Да — кимна сковано тя, — виждам.

Двамата си размениха погледи, изпълнени с омраза.

— Хайде сега да видим понито, а, какво ще кажете? — обади се Марк, хвърли цигарата си в тревата и я загаси с подметката на ботушите си.

Магда сграбчи майка си за ръката и започна да я дърпа към понито.

— Това не е ли най-красивото пони, което някога си виждала, а?! — извика тя със светнали очи.

— Да, скъпа, много е… много е красив! — съгласи се неловко Уенди.

Никога не се бе приближавала до кон. И въпреки че точно този не беше особено голям („тридесет и две лакти“, както всички се изредиха да й повтарят — факт, чиято значимост определено й убягваше), страхът й от това огромно, според нея, животно, бе прекалено голям, за да й позволи да го доближи. Дори и когато го завързаха и му сложиха въжета — сигурно за да предотвратят бягството му, — тя не можа да се успокои.

— Ела, мамо! — подкани я Тайлър, разтърсвайки ръката й.

— Тайлър, стой… стой тук! — заповяда му тя, но детето се откъсна от нея и се приближи право до понито, което сведе глава и подуши главичката му.

На Уенди й прималя, обаче Тайлър се разкрещя щастливо:

— Той ще бъде и мое пони, нали така?

— Мамо, днес е по-хубаво и от Коледа! — намеси се Магда и прегърна понито през врата. — Обичам те! Обичам те, Принс! — Очевидно това беше името на понито или пък тя самата вече го беше кръстила. — Може ли да прекарам нощта при него?

— Не, скъпа, не…

— Ама Санди Першенки… — (коя пък е тази?!) — веднъж пренощува при коня си! Когато имаше колики! Беше три дена преди квалификациите на Олимпиадата и тя прекара нощта при него, в обора му! И конят нито легна върху нея, нито нищо! Така че няма нищо страшно! Освен това, ако случайно паднеш, конят никога няма да те стъпче! Не мога да разбера защо повечето хора си мислят, че конете правят така, но това не е вярно! Конете знаят! Конете знаят всичко!

— Мамо — намеси се Тайлър, — ти познаваш ли Санди?

— Не, скъпи, не я познавам — отговори Уенди, протегна ръце и го вдигна. Беше натежал. И облечен точно като баща си — с бели дънки и червено поло.

— Мамо, харесва ли ти Принс? — попита синът й.

— Да, харесва ми. Изглежда ми като много красив малък кон!

— Ама той не е малък кон! Той е пони! Има голяма разлика! И аз наистина смятам, че трябва да прекарам първата ни нощ с него тук! — не се предаваше Магда. — Да не би нещо да го подплаши?

— Нищо няма да го подплаши! Нали живее тук! — изрече Уенди с престорено безгрижие. — А сега е време всички да се върнем там, където живеем!

— Обратно в Ню Йорк?! — извика ужасено Магда.

— Защо, мила? Не искате ли да се приберете вкъщи? — изуми се Уенди.

— Не! — изкрещя Тайлър.

— Но мама си има самолет! Частен самолет, който ни чака, за да ни откара у дома!

— Можем ли да вземем и Принс с нас?

— Не, скъпа…

— В такъв случай аз оставам! — отсече Магда.

— Ами баба и дядо? — обади се Тайлър.

— Те ще се приберат по-късно. С Шейн.

— Но баба ми обеща, че в самолета ще седя до нея!

— Можеш да седиш до нея някой друг път.

— Мамо, разваляш всичко! — извика Магда и лицето й се изопна от гняв.

— Нали купуваме понито, Магда? Това е достатъчно!

— Някакви неприятности ли, госпожо Хийли? — обади се Марк, приближавайки се зад тях.

— Не, няма нищо. Просто не желаят да се приберат у дома.

— Че кой би поискал на тяхно място?! Тук е истинска приказка! Клубът за поло на Палм Бийч! Тайно късче от рая!

„О, нищо подобно! Истински ад!“ — прииска й се да му каже тя.

— Хайде тогава да отидем и да купим това пони, госпожо Хийли! — отсече треньорът. После се приведе към децата и попита: — Какво ще кажете да видите бебетата, а!?

— Бебета ли? — изписка развълнувано Магда.

— Малките патенца и малките котенца. А може би и няколко кученца! — Изправи се и се обърна към Уенди. — Децата обожават подобни мигове! Ще помоля Джули, конярката, да ги заведе, а после да ги върне тук. Магда със сигурност ще иска пак да види Принс. Първото й пони! Това е крайъгълен момент в живота на всяко момиче! Миг, който никога няма да забрави!

Да, тук вече беше напълно прав. Всичко бе наистина незабравимо. И тя се загледа притеснено след децата си, които се втурнаха с викове покрай нея и излязоха навън.

— Уенди, хайде! — извика нетърпеливо Шейн от количката за голф.

Уенди въздъхна и завлече себе си и куфарите към поредната количка, поглеждайки с копнеж към децата си. Приседна отзад и сложи дипломатическото си куфарче в скута си. Тук беше близо тридесет градуса, а тя бе облечена цялата в черно. Чувстваше се като древна италианска старица.

Марк седна на шофьорското място и запали нова цигара.

— Магда ще се справи чудесно с Принс, госпожо Хийли! — отбеляза той точно в момента, в който вземаше един завой, но толкова рязко, че едва не изхвърли Уенди от количката. — Никак не бих се изненадал, ако го пусне за първото си шоу! Непрекъснато повтарям на Шейн какъв късмет имате — подобна порода понита се намират изключително рядко!

— Колко струва понито? — попита Уенди, вторачена злобно в тила на мъжа си.

— Петдесет хиляди долара — отговори с равен тон той, без да се обръща.

Уенди ахна и се хвана за перилата на количката, за да не падне. Шейн побърза да се обърне.

— Въобще не е скъпо, Уенди! — просъска и я изгледа предупредително.

— Да, цената е напълно разумна — намеси се Марк и хвърли безгрижно фаса си в чашка е вода, сякаш хората купуваха понита за по 50 000 всеки ден. — Например Ред Батънс го взеха за двеста хиляди долара! Е, това вече не е разумно! — Обърна се, ухили й се и добави: — А най-важното нещо е, че Магда буквално се влюби в това пони! Между тях се появи искра! Веднага се вижда, че любовта им е взаимна. Имате ли сърце да откажете на дъщеря си първата й любов?!

Уенди поклати безнадеждно глава. Петдесет хиляди долара! Истинска лудост! Какво, по дяволите, би трябвало да направи в подобна ситуация? Ако се възпротиви, Магда ще бъде съкрушена, а злодеят ще бъде тя, майка й. И всичко това отново бе дело на Шейн — бе я насадил на пачи яйца, за пореден път! Нарочно беше организирал нещата така, че тя да се провали за сетен път с децата си! Идваше й да отпусне глава в скута си и да се разреве като момиченце.

Усети, че изтощението започна да си казва думата, и се обади:

— Ако нямате нищо против, бих искала да поговоря със съпруга си. Насаме. Преди приключването на сделката.

— Разбира се! — усмихна се благосклонно треньорът. — Нали все пак става въпрос за бъдещето на дъщеря ви като ездач! Трябва да го обсъдите! Но ви гарантирам, че никъде няма да намерите по-добро пони на такава цена!

Шейн я изгледа през рамо и се смръщи.

— Какво има. Уенди? Някакъв проблем ли?

— Аха. Нещо такова — отговори изтощено тя. Съпругът ми току-що ми връчи призовка за развод, не ме допусна в общото ни жилище и отвлече децата ми! А сега иска от мен да похарча 5О ООО долара за някакво си пони!

Марк сви рамене, запали поредната цигара и слезе от количката. Пред тях се простираше плевня в стил „Тюдор“ — с кръстосани греди, вероятно предназначени да наподобяват кралските конюшни високо в планините.

— Аз ще си бъда в офиса. Първата врата в дясно — добави той. — Когато сте готови, заповядайте!

— Само след минутка! — подвикна след него Шейн. После се обърна смръщено към Уенди и извиси глас: — Е?!

Уенди го изгледа невярващо. Не знаеше откъде да започне.

— И след всичко това… след всичко, което ми стори… единственото, което можеш да ми кажеш, е само едно „Е“, така ли?!

— Не можем ли просто да купим понито, а? Защо е необходимо да превръщаш всичко в световен въпрос?!

Тя се вторачи неразбиращо в него. Възможно ли е да е забравил, че й е сервирал призовка за развод и че я е заключил? Или тя просто е започнала да откача?

— Какво искаш да ти кажа? — запита нетърпеливо Шейн.

Тя замълча. Какво искаше наистина? Искам всичко да бъде така, както е било. Искам всичко да бъде така, както беше преди да тръгна за Румъния. Не беше особено добре, но и не беше така, както е сега! Това й се искаше да каже. Но вместо това изрече:

— Искам да ми обясниш!

Той се втренчи предизвикателно в нея, като малко дете, а после се обърна и тръгна към плевнята. Уенди побягна след него и го настигна точно в мига, в който прекрачи прага.

— Не желая да обсъждам този въпрос точно сега! — просъска той. — Не и пред всичките тези хора! — И посочи към вратата на офиса.

— И защо? Какво ти пука за тях?

— Въпросът не е в това какво мисля аз, Уенди, а какво си мислят те за нашата дъщеря! Защо трябва да я поставяш в неудобно положение? Най-сетне събра смелост да пробва нещо ново, нещо активно, а ти реши да провалиш всичко!

— Не е вярно! Аз…

— Не знаеш ли колко обичат да клюкарстват хората тук? — извърна се рязко към нея Шейн и я изгледа обвинително. — Всички знаят какво правят останалите. Нали видя Чери и Нина? Те ще говорят с Марк и до утре всички в училището ще знаят! Не мислиш ли, че Магда преживя достатъчно? Защо всички други деца трябва да знаят, че майка й е луда?!

— Но, Шейн, аз не съм направила нищо лошо! — изгледа го ужасено тя.

— Да бе, как ли не! Само дето се появи най-неочаквано тук! И как, според теб, мога да обясня това?!

— Какво има да се обяснява? Аз съм тяхна майка!

— О, така ли?

— Дребно лайно такова! — не се сдържа Уенди. После си пое дълбоко дъх, опита се да се овладее и продължи: — И как възнамеряваш да платиш за това пони без мен, Шейн?

— С кредитна карта.

— Да, но парите са мои! — заяви и веднага се намрази, че й се наложи да му напомня.

— Хубаво — махна небрежно с ръка Шейн. — Можеш да разбиеш сърцето на дъщеря си! Това определено ще те издигне много в очите на децата ти!

— Не съм казала, че няма да…

— Прави каквото искаш! Аз дадох всичко от себе си! И повече не мога! — С тези думи той разпери театрално ръце, обърна се и се насочи към мрачните кътчета на плевнята. Чуваше се единствено екотът от обувките му.

Уенди се поколеба, но после хукна след него. Тази плевня поне изглеждаше празна. Наоколо не се виждаха никакви ужасяващи зверове, които могат да те сгазят.

— Шейн! — просъска тя. — Веднага ела тук!

Той се обърна.

Трябваше да го накара да й признае истината! Този път не можеше да му позволи да се измъкне!

— Няма да платя за това пони, докато не съм наясно какво точно става тук!

Шейн изви отвратено устни.

— Хубаво! — извика надменно.

После влезе в едно празно отделение в обора. Уенди се поколеба. Подът беше покрит с яркожълта слама. Защо да не се отдадат на секс, а после всичко ще бъде както винаги е било? Правили са го хиляди пъти преди! Той стоеше в средата на заграждението, кръстосал ръце пред гърди. Тя направи крачка към него и усети драскането на сламките по краката си. Шейн се държи като малко глупаче! Всичко това е смехотворно! Ако престане с номерата си, тя ще му прости! Толкова пъти вече му е прощавала! След дванадесетгодишен брак нямаше нищо по-лесно от това — беше като да кажеш „извинявай“. Извинение и прошка — бяха много по-лесни, отколкото хората си мислеха.

И така, след като успя да се докара в далеч по-приветливо настроение, тя реши да рискува. С типичния си, незаплашителен бешешки тон, който използваше с него, изрече игриво:

— Хайде да правим секс!

Ала вместо да го успокоят, тези благи думи пуснаха на свобода звяра в него. Шейн се спусна към нея, като че ли се канеше да я удари, но в последния миг се извъртя и се втурна към стената, удряйки глава в дъските. После изкрещя:

— Ти все още не разбираш нищо, нали?!

А после, като че ли ужасен от необичайната демонстрация на липса на мъжественост, той покри лицето си с ръце. Тялото му се разтресе така, сякаш ридаеше, но звук не се чу. Тя пристъпи към него и го докосна по рамото.

— Шейн? Плачеш ли?

— Не — достигна изпод ръцете му приглушен звук. Тя хвана ръцете му и се опита да ги смъкне.

Успя. Изражението му обаче я ужаси. Очите му представляваха зачервени цепки — пълни с омраза, към нея, а може би и към него самия.

— Не става — прорежи той.

— Кое? — попита тя.

— Ние двамата. — Пое си дълбоко дъх и издиша. — Аз не те обичам, Уенди! Никога не съм те обичал!

Бррр! Тя отстъпи крачка назад. Бррр! Този шум от нея ли излизаше или беше просто в главата й? Целият й живот започна да се разпада на парчета. Пред очите й. Стоеше на ръба на тъмна пропаст. Бррр! Как е възможно всичко това?

Той не е казвал нищо подобно, нали?

— Ти така и не ми предостави възможност сам да реша — заяви той. — Беше винаги до мен, задължително до мен — от самото начало. Не успях да се отърва от теб. Знаех, че няма да приемеш „не“ за отговор. Отначало си казвах, че сигурно си луда. Спал съм и с други жени и ти го знаеше, но никога не ми каза нищо по този въпрос. А после започнах да си мисля, че може би наистина си влюбена в мен. Можех да си правя всичко, което поискам, а ти винаги беше на линия, за да се грижиш за мен! Не казвам, че не съм те харесвал. Имахме някои прекрасни моменти заедно. Но никога не съм те обичал! Или поне не по начина, по който обичах някои от другите жени…

— Другите жени ли?

— Не и след като се оженихме — вдигна веднага ръце той. — Не съм те мамил нито веднъж! Говоря за времето, преди да се оженим!

— Тогава защо се ожени за мен? — попита тя.

— Толкова ли държиш да го чуеш? Да не мислиш, че ми е много приятно да ти казвам всичките тези неща? Защо просто не си тръгнеш? Защо толкова обичаш да се самоизмъчваш с мен? Да не си мислиш, че това ме кара да те уважавам повече?

— Но ти ми дължиш поне едно шибано обяснение! — изпищя тя.

Той само цапардоса стената с дланта си.

— Не мога да го повярвам, Шейн! Как е възможно да бъдеш толкова слаб?!

— Да не мислиш, че ми харесва да съм слаб? Ти ме направи такъв! — изкрещя в отговор той. — Никога не съм те обичал! Съжалявам, че трябва да го чуеш, но това е самата истина! И все пак не престанах да се надявам, че някой ден ще се влюбя в теб! Всички твърдяха, че аз съм лудият, а ти — великата. И винаги си толкова самоуверена. Но в деня на сватбата ни, когато тръгнахме към олтара, аз вече си знаех, че това е най-голямата грешка в живота ми! Питала ли си се някога защо не можах да погледна към теб? Защото аз бях просто една от големите ти цели! Аз бях поредното ти стъпало! И вероятно щях да си тръгна, но ти взе, че веднага забременя! Никога не ми беше предоставена възможността да имам мнение по този въпрос! Ти просто престана да гълташ хапчетата против забременяване! Каза ми, че не било вярно, че станало случайно, но…

— Точно така беше!

— Лъжеш ме, Уенди!

— Ако чак толкова много си ме мразил, защо тогава не си тръгна по-рано?

— Защото се влюбих в нашата дъщеря! Не го ли разбираш? Не съм чак такова голямо лайно, за каквото ме мислиш! Постарах се да постъпя правилно. Реших, че най-малкото от всичко бих могъл да се постарая да бъда добър баща! А после ти пак забременя! И пак! И при всяка твоя следваща бременност аз си казвах: „Тя те стяга все по-силно в капана си, човече! Вече не можеш да си тръгнеш!“

— Тръгни си, Шейн! Прав ти път! — изкрещя тя, втурна се към него и го цапардоса по бицепса. Но веднага свали ръката си, пронизана от болка.

Шейн просто й обърна гръб, хилейки се злобно.

— Това ли смяташ да направиш? Тъй като не можеш да си прокараш своето, смяташ да ме набиеш, така ли?

— Просто върви! Никога повече не искам да те виждам!

— Аха, това би било изключително удобно за теб! — кимна Шейн и започна да си разтрива ръката там, където го беше ударила. — Точно заради това няма да го направя, Уенди! Защото те са моите деца! И изобщо не възнамерявам да се отказвам от тях!

Устните й се свиха в жестока усмивка. Скръсти ръце пред гърди. Вече беше сигурна, че от този момент нататък силата е на нейна страна.

— Никога няма да получиш децата! Ще направя всичко възможно да не ги виждаш никога повече! Ще си взема децата и няма да те допусна до тях!

— Да бе! — кимна той. — Точно така си мислех, че ще кажеш. Защото ти си голяма работа! Ти си умна, преуспяваща, много богата! Но дълбоко в себе си ти си оставаш едно свръхчувствително дете! Така и няма да разбереш, че друг човек, например аз, би могъл да има чувства, различни от твоите желания. Уенди, разбери, не можеш да накараш никого да те обича насила! Защо отказваш да прозреш тази истина? Затова единственото, което ти хрумва, е да ме накажеш. Да се развъртиш. Като някой от онези важни холивудски кретени, от които непрекъснато се оплакваш. И непрекъснато твърдиш, че жените постъпват по различен начин. Защо, за разнообразие, не вземеш да правиш онова, което проповядваш, а? В продължение на всичките тези години аз бях добър баща. И се постарах да бъда и добър съпруг. Стоях си вкъщи, грижех се за всичко. Но всичко се оказа една огромна лъжа. Знаеш ли колко ми е трудно да си призная истината? Не желая да прекарвам останалата част от живота си, вързан за жена, която не обичам. Толкова ли е стряскащо това? Прекарвах следобедите си в разговори с жени, тоест, с различни майки, майките на съучениците на нашите деца. И знаеш ли до какъв извод стигнах? Ако нещата бяха обратното, ако съпругата не обичаше съпруга си, всички нейни приятелки щяха да й повтарят: „Имаш право да потърсиш истинската си любов!“ Защо само жените да имат това право, а ние, мъжете, не?!

Уенди не успя да отвърне нищо.

— Ще ти кажа още едно нещо, Уенди. Аз се отказах от кариерата си, за да се грижа за децата. Ти смяташ, че това се дължи на липсата ми на талант или може би на моя пословичен мързел. Е, вярно, че не бях толкова талантлив, колкото теб. Просто не притежавам необходимите качества, така е. Но пък си имам други. А ти никога не си ги уважавала. Защо става така, че когато жената се откаже от кариерата си, за да се грижи за децата, хората я смятат за герой, а когато мъжът го направи, всички жени започват да се питат какво не му е наред?! Или е слаб, или е неудачник! Точно това си мислиш и ти, нали, Уенди? Че аз съм неудачник!

Господи, той е прав! Имаше моменти, даже множество такива, когато го бе поглеждала с отвращение, а после, изпитвайки дълбока вина за тези свои мисли, се бе опитвала да ги прикрие, като прави секс с него или му подари нещо. Как се стигна дотук, за бога?! Защо всичко се обърна с краката нагоре? Отговор липсваше. Освен… освен може би да продължат напред и да се постараят да постъпят правилно, като зрели хора. И в пристъп на прозрение тя си даде сметка, че се налага да сложи настрани личната си болка и наранената си гордост. Притежаваше много повече власт от него — винаги е било така и винаги ще бъде, затова просто трябва да му прости. Той не може да й причини болка, никога не би могъл. Тя трябва да постъпи благосклонно… Трябва…

— Шейн — прошепна Уенди. После стисна очи и от гърдите й се изтръгна дълбок, тъжен вопъл заради всички недоразумения, които им се бе наложило да преживеят заедно. — Никога не съм те смятала за неудачник! Аз те обичах, Шейн! Бях влюбена в теб! Още от самото начало…

— Не е вярно, Уенди! — поклати глава той. — Мислеше си, че си влюбена. Но не беше. Как е възможно разумен и напълно здрав човек да бъде влюбен в човек, който не дава и пет пари за него?!

Тя го погледна. Стори й се прекалено нищожен. И толкова жалък. В тези негови бели дънки и черешовочервена риза. Никога не би могъл да бъде повече от това, което беше сега. И все пак си имаше свой собствен път. Някой ден може би ще съжалява за делата си, може би ще си даде сметка, че е допуснал грешка. Може би ще си получи наказанието — но тогава ще го накаже съдбата, а не тя лично.

И неочаквано за самата себе си Уенди се почувства свободна. Благословена свобода!

А после си каза: „Трябва веднага да се махна оттук!“ Плати понито и отиде да си вземе довиждане с децата.

— Сега, когато вече си имам Принс, надали ще ми трябва някой друг! — извика възторжено Магда.

Уенди просто кимна. Отлично я разбираше. На Магда й предстояха изпитания, които трябваше да преодолее и в които понито щеше да й бъде далеч по-добър приятел, отколкото майка й.

„Да, измести ме едно пони! — помисли си тъжно Уенди. — Е, няма нищо!“

— Трябва да се връщам! — заяви на глас. — Тази сутрин ни съобщиха, че сме номинирани за шест „Оскара“, така че се налага да пусна прескомюнике. — Куха и безсмислена лъжа, но все пак трябваше да съхрани достойнството си най-малкото пред своето семейство.

— Но това е фантастично! — изписка Гуинет и очите й светнаха. — Сигурно е много трудно да стигнеш до толкова много номинации за „Оскар“!

— Е, не е чак толкова голяма работа — сви с престорено безразличие рамене Уенди. После си пое дълбоко дъх и завърши: — С това си изкарвам хляба!

И сега, докато седеше на задната седалка на колата и пътуваше към летището за обратния полет към Ню Йорк, тя отново си каза: „С това си изкарвам хляба!“ Телефонът й иззвъня и тя автоматично го включи.

— Ало? — изрече вяло.

— Уенди! — избоботи ентусиазирано Виктор Матрик.

Тя автоматично мина на автопилот.

— О, здравей, Виктор! Как си?

— А ти как си? — попита той. — Сигурно си на седмото небе. Защото лично аз съм! Добра работа с тези номинации, а?! Сега единственото, което ни остава, са една-две статуетки!

— Шансовете за това са много големи, Виктор! Смятам да уредя специална прожекция за членовете на академичния комитет!

— Обади ми се, ако мога да помогна с нещо! А, да, между другото, онова в днешния „Поуст“ също много ми хареса!

Какво има в днешния „Поуст“? Е, няма значение. Щом Виктор е доволен, какво й пука на нея?!

— Предполагам, че ще си вземеш свободен ден, за да празнуваш. Някакви планове?

— Нищо особено. В момента съм в Палм Бийч, със семейството си. Току-що купих на дъщеря си пони.

— Браво на теб! — възкликна доволно Виктор. — За едно момиче няма нищо по-хубаво от едно добро пони! Учи децата на отговорност! Но надали имаш нужда аз да ти казвам това, нали? Е, отново приеми моите поздравления! Освен това предай поздравите ми на семейството! Нищо не може да се сравни с времето, прекарано със семейството! На всички ни се иска да е повече! Всичко хубаво!

— Благодаря, Виктор! — отвърна Уенди.

Самолетът вече я чакаше със спусната стълбичка. Колата мина през оградата и стъпи върху пистата, а стюардът се появи, за да поеме багажа й.

— Бързо свършихте! — позволи си да отбележи единствено той.

— Така е. Трябваше да се погрижа за едно-две неща. Мина много по-гладко, отколкото си го представях. — Качи се на самолета, седна в едно от огромните кресла, тапицирано с телешка кожа, и си закопча колана.

— Какво ще кажете за лека закуска? — обърна се към нея стюардът. — Например хайвер и шампанско, а? — добави с намигване. — „Дом Периньон“. Виктор Матрик го поръча специално за вас!

„Защо пък не?“ — каза си тя. Значи в крайна сметка Виктор знае, че тя е взела самолета на компанията. Е, нищо чудно. Големият шеф винаги знаеше всичко.

На масичката пред нея имаше цяла купчина вестници и списания. Тя измъкна „Ню Йорк поуст“. „50-те най-влиятелни жени на Ню Йорк!“. Заглавието я удари в очите.

Отвори вестника. Зърна собствената си снимка, направена по време на една официална филмова премиера. Тогава си беше сложила грим и бе заменила очилата си с контактни лещи, а косата й бе вдигната в изящен кок. Май не изглеждаше чак толкова зле. Но на кого му пукаше?!

Отдолу прочете: „Уенди Хийли, 44, президент на «Парадор Пикчърс». Когато Комсток Дибъл беше изритан от този пост, за него имаше само една подходяща жена — очилатата умница и красавица Уенди Хийли. Тя пое работата на «Парадор» и започна да печели за компанията по двеста милиона долара годишно!“

— Господи! — прошепна Уенди.

После сгъна вестника и го остави на седалката до себе си. Пилотът включи двигателите на самолета и потегли по пистата.

Вероятно трябваше да изпита задоволство от мястото си в класацията, но най-странното бе, че не чувстваше нищо.

Самолетът ускори по пистата и пейзажът отвън постепенно се сля пред очите й.

Днес Уенди беше окончателно оперирана от чувствителност.