Червената кралица

Зимата но 1460

Права съм в това отношение, съпругът ми, при все че е мой съпруг и е поставен над мен, греши, и това се доказва по Коледа, когато Йоркският херцог, за когото се предполага, че е толкова умен, толкова блестящ военачалник, е заловен пред стените на собствения си замък Сандал, с малобройна стража, сред която – синът му Едмънд, граф Рътланд, и както Йорк, така и синът му, са жестоко убити от нашите войски. Толкова за човека, който искаше да бъде крал и щеше да претендира за кралски произход!

Армията на кралицата взема посеченото му тяло и го превръща в посмешище, обезглавява трупа и забучва главата над портите на Йорк с книжна корона на главата, за да може той да гледа своето кралство, докато гарваните и лешоядите изкълват мъртвите му очи. Това е смърт, каквато се полага на предател, и с нея умират надеждите на Йорк, защото кой е останал? Големият му съюзник граф Уорик има само безполезни дъщери, а трите останали момчета на Йорк – Едуард, Джордж и Ричард – са твърде млади, за да поведат сами армия.

Не тържествувам над съпруга си, защото сме се отдали на тих и спокоен съвместен живот и празнуваме Коледа с нашите наематели, арендатори и слуги, сякаш светът не трепери от несигурност. Не говорим за разделеното кралство, и макар той да получава писма от търговци и занаятчии в Лондон, не ми казва новините, които му съобщават, нито че близките му постоянно го подтикват да отмъсти за смъртта на баща си. И макар да знае, че Джаспър ми пише от Уелс, той не разпитва за току-що завоювания му замък Денби, не се интересува как смело си го е възвърнал Джаспър.

Изпращам на сина си Хенри като коледен подарък малка каручка на дървени колела, която може да тегли след себе си, а моят съпруг ми дава един шилинг, който да му изпратя. В замяна аз му давам сребърна монета от шест пенса, за да я изпрати на малкия Бъкингамски херцог, Хенри Стафорд, и все така не говорим за войната, нито за похода на кралицата на юг начело на пет хиляди кръвожадни, опасни шотландци, изпоцапани, подобно на нетърпеливи ловци, с кръвта на бунтовника Йорк, или за моята вяра, че нашият род възтържествува отново и ще постигне победа следващата година, както и трябва, понеже сме благословени от Бог.