Червената кралица

Юни 1472

Срещаме се едва в деня преди венчавката, в моя дом – сега вече неговия дом – в Уокинг, затова имам основание за задоволство, когато установявам, че е добре сложен, с мургаво, издължено лице; оредяваща коса, горда осанка и скъпо облекло – богатството на рода Станли си личи по избраното от него бродирано сукно. Няма нищо, което да накара сърцето да подскочи, но аз и не искам нищо, което да кара сърцето ми да подскочи. Трябва ми мъж, на когото мога да разчитам, че ще бъде лъжлив и вероломен. Искам мъж, който създава впечатление, че може да му се има доверие, и въпреки това не е достоен за доверие. Искам съюзник и съзаклятник, искам мъж, който има склонност да се замесва в двойни игри, и когато виждам проницателните му очи, кривата му усмивка и цялостното му излъчване на увереност в собствената си важност, си казвам: това е човекът, който ми трябва.

Поглеждам се в огледалото, преди да сляза при него, и отново изпитвам безплодното си раздразнение към кралицата от фамилията Йорк. Казват, че тя имала големи сиви очи, а моите са просто само кафяви. Казват, че тя носела високи, конусовидни диадеми, от които шеметно се спускали скъпи воали, които я правели да изглежда седем фута висока; а аз нося забрадка като монахиня. Казват, че тя има коса като злато, а моята е кестенява, като гъста грива на планинско пони. Аз съм се обучавала в светите ритуали, в духовен живот, а тя е изпълнена със суетност. Висока съм като нея, и съм слаба от постенето в светите дни. Аз съм силна и смела, а това би трябвало да бъдат качествата, които един разумен мъж да търси у една жена. Защото вижте: мога да чета, мога да пиша, мои са заслугите за няколко превода от френски, уча латински, и съм съставила малък собствен молитвеник, който съм преписала и съм раздала на слугите си, нареждайки им да го четат сутрин и вечер. Има твърде малко такива жени – всъщност, има ли друга жена в страната, която може да се похвали с толкова неща? Аз съм високо интелигентна, високо образована жена, от кралския род, призвана от Бога за големи дела, направлявана лично от светата Дева, и постоянно чувам Божия глас в молитвите си.

Но добре си давам сметка, че тези добродетели нямат стойност в света, в който една жена като кралицата е възхвалявана до небесата заради съблазнителната си усмивка и плодовитостта на храненото си със сметана тяло. Аз съм сериозна, пряма, амбициозна жена. А днес трябва да се запитам дали това ще бъде достатъчно за моя нов съпруг. Знам – кой би могъл да знае по-добре от мен, която съм била пренебрегвана цял живот! – че духовните богатства не се ценят твърде много в света.

Храним се в залата пред арендаторите и слугите ми, и затова не можем да разговаряме насаме, докато той не идва в покоите ми след вечеря. Дамите ми шият заедно с мен, а една от тях чете от Библията, когато той влиза и заема мястото си, без да я прекъсва, като слуша, свел глава, докато тя стига до края на пасажа. Значи е набожен човек, или поне се представя за такъв. После аз им кимвам да се отдръпнат настрани, и двамата с него сядаме до огъня. Той заема мястото, на което съпругът ми Хенри имаше навика да сяда вечер, като говори за незначителни неща, чупи орехи и хвърля черупките в огнището; и за миг с изненада чувствам как ме обзема тъга заради загубата на онзи спокоен, приятен човек, който имаше дарбата на простодушните праведници: да се чувства доволен от един скромен живот.

– Надявам се, че ще ви удовлетворя като съпруга – казвам тихо. – Помислих си, че това споразумение ще бъде еднакво удобно и за двама ни.

– Радвам се, че сте помислили за това – казва той любезно.

Поколебавам се:

– Вярвам, съветниците ми са ви дали ясно да разберете, че не възнамерявам от брака ни да има поколение?

Той не вдига поглед към мен: може би съм го смутила с прямотата си.

– Известно ми е, че бракът ще бъде обвързващ, но няма да бъде консумиран. Ще споделим легло тази вечер, за да изпълним договора, но доколкото разбирам, вие държите на целомъдрието си като монахиня?

Поемам си леко дъх:

– Надявам се това да е приемливо за вас?

– Напълно – казва той студено.

За миг, докато гледам сведеното му надолу лице, се запитвам дали наистина искам той с такава готовност да се съгласи да ми бъде съпруг, но никога – любим. Кралица Елизабет, жена, с шест години по-възрастна от мен, е страстно обладавана в леглото от съпруга си, който дава израз на страстта си, дарявайки я с ново бебе почти всяка година. Бях безплодна с Хенри Стафорд, когато понасях редките му опити за интимност; но навярно бих могла да имам нов шанс с този съпруг, сам той – баща, ако не бях изключила тази възможност още преди да се срещнем.

– Вярвам, че съм избрана от Бог за по-висша цел – обяснявам, почти сякаш го подканвам да започне спор. – И че Неговата воля е да бъда подготвена за това. Не мога да бъда едновременно любовница на мъж, и Божия слугиня.

– Както желаете – казва той, сякаш му е безразлично.

Искам да разбере, че това е призвание. Предполагам, че някак, по някаква причина, искам той да се опита да ме убеди наистина да му бъда съпруга.

– Вярвам, че Господ ме е избрал да родя следващия крал на Англия от династията Ланкастър – прошепвам му аз. – Посветила съм живота си на опазването на сина си и съм положила свята клетва, че ще го поставя на престола, каквото и да ми струва. Ще имам само един син; посветила съм се само на неговия успех.

Най-сетне той вдига очи, сякаш за да се увери, че лицето ми сияе от свещено вдъхновение.

– Мисля, ясно дадох на съветниците ви да разберат, че от вас ще се иска да служите на династията Йорк: на крал Едуард и кралица Елизабет?

– Да. Аз показах ясно на вашите, че държа да бъда в двора. Единствено с благоволението на краля мога да доведа сина си у дома.

– От вас ще се иска да дойдете в двора с мен, да заемете служба в покоите на кралицата, да ме подкрепяте в работата ми като техен изтъкнат придворен и съветник, така че напълно да създавам впечатлението за лоялен и предан член на фамилията Йорк.

Кимвам, без да свалям очи от лицето му.

– Такова е моето намерение.

– В ума им не трябва да има и сянка на съмнение или тревога, от първия до последния ден – заявява той. – Трябва да ги накарате да ви се доверят.

– За мен ще бъде чест – излъгвам дръзко, и развеселеното проблясване на кафявите му очи подсказва, че разбира как съм се готвила да стигна до този момент.

– Вие сте благоразумна – казва той толкова тихо, че едва го чувам. – Мисля, че той е непобедим – засега. Ще трябва да се нагодим според обстоятелствата, да изчакаме и да видим.

– Дали той наистина ще ме приеме в двора си? – питам, мислейки си за продължителната борба, която Джаспър е водил срещу този крал, и че дори сега Уелс все още е неспокоен под управлението на Йорк, а Джаспър чака в Бретан настъпването на добри времена, пазейки моя син, който би трябвало да стане крал.

– Те са изпълнени с желание да изцерят раните от миналото. Отчаяно се нуждаят от приятели и съюзници. Той иска да вярва, че сте застанали на страната на моя род и споделяте нашите симпатии. Ще ви посрещне като моя съпруга – отвръща лорд Станли. – Говорих с него за този брак, разбира се, и той ни поднася благопожеланията си. Кралицата също.

– Кралицата? Нима?

Той кимва:

– Нищо в Англия не се случва без нейното благоволение.

Насилвам се да се усмихна:

– Тогава, предполагам, ще трябва да се науча да ѝ угаждам.

– Ще трябва. Може да се наложи двамата с вас да живеем до края на дните си под управлението на Йорк. Трябва да се спогодим с тях, и – което би било още по-добре – да си спечелим висшето им благоволение.

– Ще ми позволят ли да прибера сина си у дома?

Той кимва:

– Такъв е планът ми. Още не съм помолил за това, и няма да го сторя още известно време – докато си създадете положение в двора и започнат да ви се доверяват. Ще откриете, че те на драго сърце са готови да се доверяват на хората и да ги харесват. Наистина са очарователни. Ще се убедите, че са приветливи и сърдечни. Тогава ще видим какво можем да направим за сина ви, и какво може да ми предложи той в отплата. На колко години е сега?

– Само на петнайсет е – казвам. Чувам копнежа в гласа си, докато мисля как синът ми възмъжава, далеч от мен.

– Чичо му Джаспър го отведе в безопасност в Бретан.

– Той ще трябва да се раздели с Джаспър – предупреждава ме лорд Станли. – Едуард никога няма да се помири с Джаспър Тюдор. Но съм склонен да мисля, че ще позволят на сина ви да се прибере у дома, ако се съгласи да им се закълне във вярност, и ние дадем думата си, че няма да създава неприятности и ще оттегли претенциите си.

– Джордж, херцог Кларънс, отне на сина ми титлата граф Ричмънд – отбелязвам ревниво. – Синът ми трябва да възвърне правата си. Трябва да получи титлата и земите си, когато се прибере у дома. Трябва да се завърне у дома като граф, какъвто е.

– Трябва да внимаваме да не предизвикаме гнева на Джордж – казва без заобикалки лорд Станли. – Но можем да го подкупим по някакъв начин, или да сключим някакво споразумение. Той е лаком като момче, озовало се в килер със сладкиши. Отблъскващо продажен е. И толкова достоен за доверие, колкото и някоя котка. Несъмнено можем да го подкупим с нещо от общото ни богатство. В края на краищата, ние двамата, взети заедно, сме много крупни земевладелци.

– А Ричард, другият брат? – питам.

– Предан като куче – отвръща лорд Станли. – Смел като глиган. Предан и смел като глигана на фамилния си герб. Верен на Едуард от сърце и душа. Мрази кралицата, така че, ако някой търси слабо място, в двора съществува тази малка пукнатина. Но ще е трудно да провреш вътре дори най-острия връх на кинжал. Ричард обича брат си и презира кралицата. Същото важи и за Уилям Хейстингс, големият приятел на краля. Но каква е ползата да търсим пукнатини в един толкова як и здрав дом? Едуард има красиво, силно момче в люлката и всички основания да се надява на още. Елизабет Удвил е плодовита съпруга. Йорк са тук задълго, и аз се стремя да стана техният най-доверен слуга. Като моя съпруга вие трябва да се научите да ги обичате, както ги обичам аз.

– По убеждение? – питам, толкова тихо, колкото и той.

– За момента съм убеден – казва той, спотаен като змия.