Червената кралица

До моята съпруга, лейди Маргарет Станли

Пиша това писмо, за да ти съобщя, че кралицата е мъртва. Тя започна да отпада още след коледното празненство, и почина, без за нея да се положат почти никакви грижи, от слабост на белите дробове, в същия ден, когато слънцето притъмня над замъка.

Ще ти е интересно да узнаеш, че Ричард смята публично да отрече всякакво намерение да се ожени за племенницата си. Слуховете станаха толкова скандални, та лордовете от север ясно му дадоха да разбере, че подобно оскърбление към паметта на кралицата – която те имаха за свой човек – няма да бъде прието. Истината е, че мнозина изпитват ужас при мисълта Елизабет Удвил да бъде възстановена на мястото си като Нейна светлост, майката на кралицата, тъй като те позволиха екзекутирането на брат ѝ и сина ѝ Ричард Грей, и затварянето под ключ на принцовете, нейните синове. Навярно щеше да сториш по-добре, ако беше устояла на изкушението да я порицаеш. Само ако беше настояла за женитбата между момичето на Йорк и Ричард, това можеше да предизвика свалянето на Ричард от власт! Но в гордостта си, заради своя син, ти не помисли за това. Сигурен съм, че с право.

За да демонстрира безразличието си към принцесата на Йорк, кралят реши да я повери на грижите на дама с безукорен морал, за да може светът да види, че тя е целомъдрена – а не, както всички си мислехме, лудо влюбена в него и деляща легло с него, докато съпругата му умираше.

Навярно ще се изненадаш да научиш, че неговият избор за придружителка... пазителка на благоприличието... и, ще позволиш ли да го кажа, майка? ... падна върху теб, като дама, най-подходяща да пази репутацията ѝ, тъй като принцесата е сгодена за сина ти.

Принцесата ще пристигне да отседне при теб, преди да е изтекла седмицата. Сигурен съм, че ще се наслаждавате взаимно на компанията си. Лично аз не мога да си представя по-неподходящо съжителство; но несъмнено твоята вяра ще те поддържа, а разбира се, тя няма никакъв избор.

Станли