Червената кралица

Бележка на автора

Беше ми изключително интересно да пиша тази книга, за жена, която триумфира в материалния свят и в същото време се опитва да служи на Бог. Историците-феминисти я помнят като "учена дама", една от твърде малкото, които са се борили за привилегията да учат; историците, изучаващи епохата на Тюдорите – като матриархата, основал тази династия; а не толкова почтително настроените биографи – като "старата кучка", която се превръща в свекърва от ада. Да се опитам да създам за читателя образа на една героиня, която може да израсте и да се превърне от дете с чувство за свято предопределение, в жена, дръзнала да предяви претенции за наследството на сина си над трона на Англия, беше предизвикателство и дълбока наслада. Някои части от този роман са исторически факти, други се основават на предположения, а трети са художествена измислица. По-специално, не знаем кой е убил принцовете в Тауър, нито дори дали са загинали в Тауър. Очевидно претендентите за трона им – Ричард III, Бъкингамският херцог, Маргарет Боуфорт и синът ѝ – са хората, които биха спечелили най-много от тяхната смърт.

Задължена съм на историците, които са проучвали Маргарет Боуфорт и нейните времена, и особено на Линда Саймън за биографията ѝ, и на Майкъл К. Джоунс и Малкълм Г. Ъндъруд, чиято биография беше отправната точка за собствената ми работа. Дължа на Майкъл Джоунс много благодарности за това, че беше така любезен да прочете ръкописа ми.

На моя уебсайт, PhilippaGregory.com, има още материали за изследване и допълнителни бележки, а на читателите може би ще се хареса да посетят провежданите от време на време онлайн семинари там.