Издирва се

9. Тайни, тайни навсякъде

— Добре дошли във фризьорски салон „Ръф хаус“ — каза закачливо една жена с червена манта на Спенсър и Мелиса, които въведоха двата лабрадудъла в кучешкия спа-салон. Обикновено госпожа Хейстингс се занимаваше с подстригването на кучетата, но на този етап тя не можеше да среши дори собствената си коса.

Когато кучетата спряха, за да подушат засадената в голяма саксия папрат — и вдигнаха крак, за да се разпишат върху нея — Мелиса въздъхна драматично и погледна с ненавист към Спенсър. Спенсър направи гримаса на отвращение. Добре де, значи Мелиса все още я мразеше заради това, че превърна майка им в кататонична агорафобка. Взе си бележка. Но трябваше ли да й го натяква всеки път, когато й се удадеше удобен случай?

Една фризьорка с коса, вързана на конска опашка, не много по-голяма от Спенсър, каза, че след няколко минути ще бъде на тяхно разположение. Спенсър седна на един кожен стол, а Биатрис полегна в краката й и започна да дъвче едната й кожена обувка.

Някой в другия край на залата се прокашля. Спенсър вдигна глава. Една възрастна жена с разрошена коса, която държеше миниатюрно чихуахуа в скута си, я гледаше злобно.

— Ти си онова момиче, чиято мъртва приятелка има тайна близначка, нали? — рече тя, сочейки я с пръст. Когато Спенсър кимна, жената издаде цъкащ звук и притисна кучето към себе си, сякаш Спенсър беше обладана от зъл дух. — Нищо добро няма да излезе от това. Нищо добро.

Спенсър зяпна от изненада.

— Моля?

— Госпожа Абърнати? — чу се глас от коридора. — Готови сме за вас и мистър Белведере. — Възрастната жена се изправи и пъхна кученцето под мишница. Хвърли един последен поглед към Спенсър и изчезна зад ъгъла.

Седящата до нея Мелиса изсумтя озадачено. Спенсър я погледна скришом. Както обикновено, подрязаната на черта коса на сестра й беше гладка и права, розовата й кожа беше безупречна, а по карираното й вълнено палто нямаше нито едно мъхче. Изведнъж на Спенсър й се догади от глупавите им сръдни. Щом някаква си стара лелка може да има мнение за бомбата, която госпожа Дилорентис пусна предишния ден, то Мелиса със сигурност също имаше. Али не беше единственото момиче, което имаше тайна сестра — освен всичко останало Кортни беше полусестра на Спенсър и Мелиса.

— Какво смяташ да правим с Кортни? — попита Спенсър сестра си.

Мелиса пусна една органична кучешка бисквитка обратно в кутията й.

— Моля?

— Кортни каза, че Али й е разказвала за нас. Трябва ли да се опитвам да я опозная, след като… сме един вид роднини?

Мелиса погледна встрани.

— Не знаех, че Али и Кортни са били толкова близки. Какво ли още знае? — Тя разви капачката на лилавата си бутилка с минерална вода и отпи голяма глътка.

Стомахът на Спенсър се сви от притеснение.

— Какво си говорехте с Джейсън Дилорентис на пресконференцията?

Мелиса едва не се задави с водата.

— Нищо.

Спенсър стисна здраво каишката на Биатрис. Някъде във вътрешността на спа-салона едно куче нададе недоволен вой. Със сигурност не беше нищо особено.

— И откога двамата с Джейсън сте приятели? Не съм ви виждала да разговаряте от гимназията.

Звънчетата над вратата зазвъняха и един мъж влезе, водейки огромен пудел с шалче на врата. Руфъс и Биатрис скочиха едновременно и застанаха нащрек. Спенсър не сваляше очи от сестра си, решена да не отстъпва, докато Мелиса не й каже истината.

Най-накрая Мелиса въздъхна.

— Казах на Джейсън, че трябваше да ме предупреди за завръщането на Кортни.

Музиката, която се носеше от тон колоните, изведнъж заглъхна.

— Какво имаше предвид под „завръщане“? Да не би да си знаела за Кортни? — прошепна Спенсър.

Мелиса не вдигаше поглед от скута си.

— Ами, може и така да се каже.

— От колко време?

— От гимназията.

— Какво?

— Виж, Джейсън ужасно много си падаше по мен. — Мелиса придърпа Руфъс към себе си и го потупа по главата. — Един ден изтърси, че имал тайна сестра, която била в болница. Помоли ме да не казвам на никого. Това беше най-малкото, което можех да направя.

— Какво имаш предвид?

Край тях мина една жена с две фризирани френски булонки.

— Ами аз го зарязах заради Иън — отвърна Мелиса, без да отвръща на погледа на Спенсър. — Разбих му сърцето.

Спенсър се опита да си представи какво се е случило. Преди да изгори хамбарът, тя беше намерила една стара тетрадка по математика от времето, когато Мелиса е била още в гимназията; вътре откри бележка за това как Мелиса и Джейсън са се сваляли. Освен това Спенсър си спомни онази събота в шести клас, когато тя и приятелките й се бяха промъкнали в двора на Али, за да й откраднат знаменцето за „Капсулата на времето“. Двама души се караха в къщата на Али — Али изкрещя „престани!“ и след това някой друг я изимитира с писклив глас. Последва трясък, силно тупване и Джейсън излетя от къщата. Спря се по средата на двора и погледна към Иън и Мелиса, които се намираха на верандата на семейство Хейстингс. Те бяха започнали да излизат няколко дни по-рано…

Ако между Мелиса и Джейсън е имало нещо, то е било преди това. Което означаваше, че Мелиса е знаела за тайната близначка на Али, много преди Спенсър и Али да станат приятелки.

— Колко мило от твоя страна, че не си споменала нищо — процеди Спенсър през стиснати зъби. Музиката отново засвири, този път беше една стара песен на Ения.

— Бях дала обещание — отвърна Мелиса, увивайки каишката на Руфъс толкова плътно около китката си, че ръката й започна да посинява. — Редно беше Али да ти каже.

— Ами да, но тя не го направи.

Мелиса завъртя очи.

— Честно казано, Али беше една малка кучка.

Разнесе се миризма на евкалиптова кучешка паста за зъби и Спенсър усети как й се повдига. Искаше й се да каже на Мелиса, че тя също е кучка. Едва ли е искала да защити Джейсън — тя не беше защитавала никого през живота си. Не, Мелиса беше запазила тайната, защото информацията означаваше власт и контрол — същото, каквото означаваше и за Али. Сестрите на Спенсър си приличаха много повече, отколкото тя беше предполагала. Но Али и Мелиса не бяха единствените й сестри.

Само няколко дни по-рано тя си мечтаеше за възможността да започне на чисто с Али, без манипулации, лъжи или конкуренция. Така и не беше получила тази възможност, но пък може би пред нея се разкриваше друг шанс.

Без да каже нищо, Спенсър подаде на Мелиса каишката на Биатрис и изхвърча от салона.

Когато паркира до новата къща на семейство Дилорентис, тя с облекчение установи, че новинарските микробуси, полицейските коли и загражденията от вчерашната пресконференция бяха изчезнали. Къщата отново си изглеждаше най-обикновена, досущ като всички останали къщи, с изключение на стълбата край гаража, която водеше до апартамента на Джейсън.

Спенсър слезе от колата си и застина неподвижно. В далечината бучеше машина за почистване на сняг. Три врани бяха кацнали на зелената електрическа разпределителна кутия от другата страна на улицата. Във въздуха се носеше миризма на разлято машинно масло и сняг.

Тя разкърши рамене, премина по сивия тротоар и позвъни на звънеца. От вътрешната страна се чу тропот. Спенсър пристъпяше от крак на крак, чудейки се дали не прави грешка, като идва тук. Ами ако Кортни не знаеше, че са роднини — или не й пукаше? Това, че Спенсър искаше сестра, не означаваше, че ще я получи.

Вратата внезапно се отвори и на прага застана Кортни. Спенсър ахна неволно.

— Какво? — попита рязко Кортни. Веждите й се събраха във формата на „V“.

— Извинявай — избъбри Спенсър. — Просто… приличаш много…

Пред нея стоеше Али, точно каквато си я спомняше. Русата й коса се спускаше свободно на вълни по раменете й, кожата й грееше, а сините очи блестяха под ресните от гъсти, дълги мигли. Това ужасно объркваше Спенсър — момичето приличаше ужасно на Али, но всъщност не беше старата й приятелка.

Спенсър махна с ръка пред лицето си, пожелавайки си да може да затвори вратата и да започне всичко отначало.

— Какво има? — попита Кортни и се облегна на рамката на вратата. На левия й раиран чорап се забелязваше малка дупка.

Спенсър прехапа смутено устната си. Господи, дори гласът й беше като Алиния.

— Искам да поговоря с теб за нещо.

— Добре. — Кортни покани Спенсър вътре, след което се обърна и тръгна по коридора към стълбището. По стените бяха окачени снимки на членовете на рода Дилорентис. Спенсър познаваше повечето от тях от старата им къща. Имаше снимка на семейството в един двуетажен автобус в Лондон, друга, черно-бяла, на плажа на Бахамите, и една, направена с обектив „рибешко око“, пред клетката на жирафите във Филаделфийската зоологическа градина. Докато вървеше след единствения член на семейството, който не фигурираше в нито една фотография, Спенсър възприемаше снимките по съвсем различен начин. Защо не бяха вземали Кортни на нито едно от пътуванията си? Толкова ли е била болна?

Спенсър се спря пред една снимка, която не беше виждала досега. Семейството се беше събрало край задната врата на старата им къща. Майка, баща, син и дъщеря се бяха ухилили до уши и изглеждаха толкова щастливи, сякаш нямаха никакви тайни. Сигурно е била направена малко преди Али да изчезне — в двора се забелязваше един голям булдозер, близо до мястото, където трябваше да бъде построен белведерът. До оградата се виждаше и някаква друга сянка. Приличаше на човек. Спенсър се наведе към снимката и присви очи, но не можа да разбере кой е. Кортни се прокашля, застанала в очакване на едно от горните стъпала.

— Идваш ли? — попита тя и Спенсър се отдръпна рязко от снимките, сякаш я бяха хванали да шпионира. После хукна нагоре по стълбите.

В коридора на горния етаж имаше подредени пълни кашони. Спенсър заби нокти в дланите си, когато прочете на един от тях „Али — хокей на трева“. Кортни заобиколи една лилава прахосмукачка и бутна вратата в дъното на коридора.

— Стигнахме.

Когато Спенсър видя стаята, тя се почувства така, сядаш се беше върнала назад във времето. Веднага разпозна ярко розовата кувертюра на леглото — двете с Али я бяха избрали заедно в „Сакс“. На стената висеше голямата табела, обозначаваща метростанцията в центъра „Рокфелер“, която родителите на Али бяха купили от един антикварен магазин в Сохо. А най-познато беше огледалото, което висеше над бюрото. Спенсър го беше подарила на Али за тринайсетия й рожден ден.

Всички предмети в стаята бяха на Али. Нима Кортни не притежаваше нищо?

Кортни седна на леглото.

— Какво те тормози?

Спенсър се отпусна върху тапицирания фотьойл в другия край на стаята и поглади мекия плат с индийски десен. Това беше нещо, което би изтърсила просто ей така, без предупреждение — особено пред човек, който е прекарал живота си в борба с някаква неизвестна болест. Може би идеята въобще не беше добра. Може би просто трябваше да стане и да си тръгне. Може би…

— Нека позная. — Кортни хвана един разнищен конец от кувертюрата. — Искаш да поговорим за аферата. — Тя помръдна с рамене. — Твоят татко. Моята майка.

Спенсър зяпна от изненада.

— Ти си знаела?

— Винаги съм знаела.

— Но… откъде? — извика Спенсър.

Кортни седеше с наведена глава и Спенсър можеше да види неравния път и меднорусите корени на косата й.

— Али го разбра. И после ми го разказа при едно от посещенията си.

— Али е знаела? Значи Били не си го е измислял? — Били-в ролята на-Иън се беше свързал със Спенсър в месинджъра и й беше разказал за аферата малко, преди да убие Джена.

— И тя никога не ти го е казвала, така ли? — Кортни цъкна с език.

На перваза на прозореца кацна едно врабче. В стаята изведнъж се размириса на нов килим и прясна боя. Спенсър примигна.

— Джейсън и баща ти знаят ли?

— Не съм сигурна. Никой не е споменавал за това. Но щом сестра ми знаеше, тогава брат ми най-вероятно също знае. А и родителите ми се мразят — което означава, че баща ми също се досеща. — Тя завъртя очи. — Мога да се закълна, че са останали заедно само защото Али изчезна. На бас, че до една година ще се разведат.

Спенсър усети как огромна буца засяда в гърлото й.

— Дори не знам къде е сега баща ми. Майка ми научи за това съвсем наскоро. Много тежко го прие.

— Съжалявам. — Кортни погледна право в очите на Спенсър.

Тя се размърда и столът изскърца ядосано.

— Всички крият разни неща от мен — каза тихо тя. — Имам по-голяма сестра, Мелиса. Сигурно си я видяла на пресконференцията. Тя говореше с брат ти. — Същата, която те гледаше втренчено, й се искаше да добави. — Мелиса ми каза, че от гимназията знаела за близначката на Али — продължи Спенсър. — Но никога не си направи труда да ми го каже. Сигурна съм, че е изпитвала огромно удоволствие от факта, че знае нещо, което аз не знам. Каква сестричка имам, а? — Тя подсмръкна силно.

Кортни се изправи, измъкна една кутия с хартиени носни кърпички и седна на килима в краката на Спенсър.

— Според мен сестра ти е много несигурна и вижда в теб голям конкурент — каза тя. — Али беше същата. Винаги искаше да е в центъра на вниманието. Въобще не й харесваше, когато бях по-добрата в нещо. Знам, че и с теб се е държала така.

Меко казано. Спенсър и Али се състезаваха във всичко — кой ще стигне по-бързо до „Уауа“ с колело, кой ще целуне повече по-големи момчета или кой ще успее да влезе в отбора по хокей на трева в седми клас. Често Спенсър отказваше да се състезава, но Али винаги настояваше. Дали го правеше, защото знаеше, че са сестри? Или се опитваше да докаже нещо?

По бузите на Спенсър потекоха солени сълзи и тя се разтърси от ридания. Дори не беше сигурна защо плаче. Заради лъжите, може би. Заради всичката причинена болка. Заради всичката тази смърт.

Кортни я придърпа към себе си и я прегърна силно. Ухаеше на канелена дъвка и шампоан „Мейн’н’тейл“.

— На кого му пука какво са знаели сестрите ни? — промърмори тя. — Миналото си е минало. Сега сме си двете, нали?

— Аха — промърмори Спенсър, продължавайки да хълца.

Кортни се отдръпна и лицето й се проясни.

— Хей! Искаш ли утре да отидем на танци?

— На танци ли? — Спенсър избърса подпухналите си очи. Утре вечер трябваше да учи здраво. В петък имаше тест по история. От няколко дни не се беше виждала с Андрю, а и трябваше да си избере рокля за бала по случай деня на Свети Валентин. — Не знам…

Кортни я хвана за ръцете.

— Хайде де. Това ще бъде шанс да се отървем от нашите зли сестри! Също като в онази песен „Сървайвър“! — Тя се облегна назад и запя парчето на „Дестинис чайлд“. Пееше, размахваше ръце над главата и се кривеше лудо. — Хайде, Спенсър! Кажи, че ще излезеш на танци с мен!

Въпреки мъката и объркването си, Спенсър избухна в смях. Може би Кортни беше права — може би най-доброто нещо, което можеха да направят след цялата тази лудост, беше да се отпуснат, да забравят и да се забавляват. А и нали точно това искаше — сестра, на която може да разчита, и с която да може да се забавлява. Като че ли Кортни искаше точно същото нещо.

— Добре — рече Спенсър. После въздъхна дълбоко, стана и запя заедно със сестра си.