Издирва се

25. Истината избива

След като повися петнайсетина минути на опашката пред дамската тоалетна, Ариа се върна на дансинга и се огледа за Ноъл. Цяла вечер той се беше държал като истински джентълмен, всеки път танцуваше с нея, носеше й чаши с розов пунш всеки път, когато й се припиеше, вече говореше за това как двамата ще отидат заедно на абитуриентския бал — може би дори щял да пристигне триумфално с хеликоптера на баща му. Всичко изглеждаше… идеално.

Тя си проправи път към бара, предполагайки, че Ноъл може да е там. Около нея се въртяха момичета с шумолящи рокли. При цялата тази смесица от червено, розово и бяло Ариа се чувстваше така, сякаш се намира в гигантска кръвоносна система. Няколко души я погледнаха, подхилвайки се. Група второкурснички скупчиха глави и зашушукаха. Мейсън Байърс зърна Ариа, ококори се и веднага й обърна гръб. Пулсът й се ускори. Какво ставаше тук, по дяволите?

Внезапно, сякаш по команда, тълпата се раздели. В далечния ъгъл на залата, точно до машината за течен шоколад, се целуваха двама души. Момчето беше с пригладена назад тъмна коса и великолепен черен костюм. Момичето имаше изящна фигура и разкошна руса коса, прибрана на френски кок. Прилепналата червена рокля очертаваше хълбоците й. Кожата й блестеше, сякаш бе посипана с диамантен прах.

Ариа се огледа безпомощно на фона на романтичната музика. Някой подвикна подигравателно.

Залата се завъртя пред очите на Ариа и точно когато усети как я залива гореща вълна, Али се откъсна от Ноъл с изкривено от гняв лице. Тя го зашлеви с всичка сила по лицето.

— Какво си мислиш, че правиш? — изкрещя тя, докато Ариа тичаше към тях.

— К-какво? — заекна Ноъл. Бузата му беше почервеняла на мястото, където Али го беше ударила. — Аз не…

— Ариа ми е приятелка! — извика Али. — За каква ме мислиш?

После се врътна, очите й срещнаха погледа на Ариа и тя замръзна. Устните й потръпнаха. Ноъл също се обърна и видя Ариа. Лицето му пребледня. Той поклати глава, сякаш искаше да каже, че няма представа как се е озовал тук. Ариа погледна първо Али, после Ноъл и сви яростно ръцете си в юмруци.

Натрапчивата миризма на тъмен шоколад от машината подразни обонянието й. Въртящото се диско кълбо на тавана осветяваше Али и Ноъл в синьо, червено и жълто. Ариа беше толкова ядосана, че зъбите й започнаха да тракат.

Адамовата ябълка на Ноъл подскочи. Али стоеше на безопасно разстояние, поклащайки глава едновременно самодоволно и съчувствено.

— Ариа, не е това… — започна Ноъл.

— Ти каза, че тя не те интересува — прекъсна го Ариа. Брадичката й трепереше, но тя се стегна, за да не заплаче. — Каза, че не я харесваш. Искаше да й дам шанс.

— Ариа, почакай! — Гласът му секна изведнъж. Тя не го остави да довърши, обърна му гръб и тръгна между зяпналите от изненада купонджии. Лукас Бийти въздъхна. Зелда Милингс, която учеше в близкото квакерско училище, но винаги успяваше да се уреди с кавалер за баловете в „Роузууд дей“, се подсмихна. Нека злорадстват, помисли си Ариа. Изобщо не й пукаше.

Почти беше стигнала до вратата, когато усети нечия ръка на рамото си. Обърна се и видя Али.

— Съжалявам. — Тя дишаше тежко, запъхтяна от бързането. — Той просто… ме награби. Нищо не можех да направя.

Ариа продължи да върви, твърде ядосана, за да каже каквото и да било. Първоначалното й мнение за Ноъл се беше оправдало. Той си беше типичното лъжливо роузуудско момче. Беше й казал, че е различен и тя се беше вързала. Каква глупачка.

Али продължаваше да върви редом с нея, със скръстени ръце и наведена глава. Промених се, беше казала тя край кладенеца. Може би наистина беше така.

Те излязоха на студения въздух. Група ученици се въртяха около колите и пушеха цигари. Над училището избухнаха фойерверки, отбелязвайки края на бала. На другия край на паркинга Ариа съзря Спенсър, Емили и Хана, които се бяха облегнали на беемвето. Когато зърнаха Али, лицата им грейнаха и тя им махна с ръка.

Ариа знаеше какво чакат старите й приятелки и къде смятат да отидат. Внезапно осъзна колко силно иска да отиде с тях. Колко силно иска всичко да бъде така, както някога — преди всичките тайни и лъжи. Както в началото, когато станаха приятелки и пред тях се разкриваха безброй възможности.

— Ъ-ъъ… относно онова пътуване до Поконос — рече колебливо тя, без да посмее да погледне Али в очите. — Смяташ ли, че ще има място за още един?

Устните на Али се разтеглиха в широка усмивка. Тя подскочи въодушевено и прегърна Али през раменете.

— Мислех си, че никога няма да попиташ.

Тя хвана Ариа за ръката и я поведе по паркинга, заобикаляйки една замръзнала локва.

— Ще си прекараме страхотно, обещавам. Ще забравиш за Ноъл. А утре ще ти намерим някой много по-готин.

Хванати за ръце, двете стигнаха до подножието на хълма.

— Вижте кого намерих! — извика Али и натисна бутона за автоматично отключване на колата. — Тя идва с нас!

Момичетата се развикаха одобрително. Изведнъж Ариа чу някакъв странен, приглушен звук. Тя се спря, хванала дръжката на вратата. Като че ли бе чула удар, последват от приглушен вик.

— Чухте ли това? — прошепна тя, оглеждайки паркинга. Учениците се тътреха по двойки към колите си. Забръмчаха лимузини. Някои особено грижовни майки чакаха децата си в своите джипове. Ариа се сети за полароидните снимки, които беше открила в гората. За призрачното лице, което се бе отразило в прозореца на хамбара. Тя се огледа за Уайлдън… или който и да е полицай, всъщност, но те бяха изчезнали.

Али се спря.

— Кое да съм чула?

Ариа изчака, напрягайки слух. Заради пулсиращия бас и избухващите фойерверки едва ли можеше да се чуе нещо.

— Сигурно ми се е счуло — реши тя. — Сигурно някой се натиска в съблекалнята.

— Уличници — изхили се Али. Тя отвори вратата си и седна зад волана. Спенсър се настани до нея, а Хана, Емили и Ариа се качиха отзад. След като запали двигателя, Али наду музиката в колата толкова силно, че заглуши фойерверките.

— Да потегляме, кучки! — извика тя.

И те потеглиха.