Издирва се

11. Сродна душа

На следващия ден след училище, Ариа зави към паркинга на Роузуудската YMCA3, стара представителна сграда, която все още поддържаше градината в английски стил и гигантския гараж, който някога е побирал двайсет ролс-ройса. Господин Кан беше заел джипа на Ноъл за този следобед и Ариа му беше предложила да го вземе от следобедната сесия с терапевтичната му група. Освен това умираше от нетърпение да каже на Ноъл за прилепналата червена рокля в стил от двайсетте години на миналия век, която беше намерила в един антикварен магазин в Холис. Колкото и глупаво да звучеше, балът за Свети Валентин беше първото училищно събиране, което Ариа посещаваше, и тя се изненада колко възторжено го приемаше.

Тя навлезе внимателно в големия паркинг, внимавайки да не удари големия джип „Мерцедес“, чийто шофьор не си правеше труда да провери дали зад него има някой, докато излизаше на заден ход. Внезапно песента на „Грейтфул дед“, която звучеше по радиото, секна.

— Разполагаме с нова информация по делото за серийния убиец на Роузууд — разнесе се гласът на репортера. — Били Форд, задържаният предполагаем убиец, твърди, че има алиби и за двете нощи — когато изчезна Алисън Дилорентис, и когато беше убита Джена Кавана. Полицията ще разследва задълбочено новите разкрития. Ако адвокатите му успеят да докажат алибитата, той ще излезе на свобода. Така случаят, който беше смятан за приключен от полицията, отново се възобновява.

Вратите на сградата се отвориха широко и Ариа вдигна глава. По масивните каменни стъпала се изсипа цяла тълпа. Двама души вървяха встрани от останалите, потънали в дълбок разговор. Ариа веднага разпозна тъмната коса на Ноъл. Човекът с него имаше дълга буйна руса коса. Когато я прибра зад ушите си, Ариа ахна. Това беше Кортни.

Искаше да се скрие, но Ноъл вече беше разпознал субаруто и се беше запътил към нея. Кортни вървеше след него. Ариа безпомощно ги наблюдаваше как се приближават, чувствайки се като муха, затворена в буркан.

— Здравей — каза Ноъл, отваряйки предната врата. — Нали нямаш нищо против да закараме Кортни до тях? Майка й трябваше да я вземе, но се обади и каза, че ще закъснее.

Кортни смутено махна на Ариа от безопасно разстояние. Ариа се зачуди какво извинение да си намери, но не можа да измисли нищо.

— Добре — промърмори тя.

Ноъл беззвучно произнесе „извинявай“, но всъщност не изглеждаше като да съжалява особено. Той затвори предната врата и се настани отзад, махвайки с ръка на Кортни да се качва. Гърдите на Ариа се изпълниха с гняв — двамата щяха да се возят отзад, а тя щеше да играе ролята на шофьор?

Но тогава Кортни отвори предната врата и се настани до нея. Ариа се опита да улови погледа на Ноъл в огледалото за обратно виждане, но той пишеше нещо в айфона си. Това ли беше неговият начин да ги накара да се сприятелят? Нима не му беше казала, че срещите с Кортни носят много неприятни спомени?

Изминаха първата миля в пълно мълчание. Подминаха една празна детска площадка, ресторанта за органична храна и входа към алеите за тичане. Кортни седеше мирно и чинно на предната седалка; Ноъл продължаваше да набира нещо на клавиатурата. Най-накрая Ариа не се сдържа.

— Значи и двамата посещавате една и съща терапевтична група, а?

— Аз посъветвах Кортни да се запише — отвърна Ноъл. — Казах й, че много ми е помогнало.

— Ясно. — Ариа едва устоя на импулса да забие колата в замръзналото езеро от лявата им страна. Кога бяха успели Ноъл и Кортни да го обсъдят?

Ноъл облегна лакти върху предните седалки.

— Харесва ли ти, Кортни? Според мен наставникът е много готин и практичен човек.

— Твърде практичен, ако питаш мен — засмя се Кортни. — А сега паднете в ръцете на партньора си! — изимитира го тя с дълбок, унесен глас. — Целта е да се отпуснете в някого така, както се отпускате върху дърво или в поток. — Тя изсумтя. — И ти без малко да ме изпуснеш.

— Не е вярно! — възрази Ноъл и се изчерви.

Ариа стисна зъби.

— Били сте партньори?

— Ами да. Бяхме най-младите там. — Ноъл обърна баскетболната си шапка с козирката назад.

— Ноъл ме спаси от заплахата да бъда партньорка на един похотлив дядка, на когото му стърчаха косми от ушите — рече Кортни и обърна глава назад, за да му се усмихне.

— Колко кавалерско от твоя страна, Ноъл — каза ледено Ариа. Изобщо нямаше намерение да му прощава флиртовете с двойничката на Али. Кортни също имаше вина — Ариа беше пределно ясна, когато в училищния коридор й показа, че двамата с Ноъл са заедно, но въпреки това, изглежда, тя не изпитваше никакви угризения да го сваля. Каквато сестрата, такава и отдавна изгубената й близначка.

— Можеш да оставиш първо мен — най-накрая се обади Ноъл. Вече приближаваха неговата улица.

— Сигурен ли си? — попита Кортни с измъчен глас. Ариа предположи, че и тя не умира от желание да остане насаме с нея.

— Абсолютно — отвърна Ноъл. Ариа не каза нищо, но заби толкова силно ноктите си в кожения калъф на волана, че остави малки белези във формата на полумесец.

Когато стигнаха до портата на двора му, Кортни зяпна при вида на полу-каменната, полу-тухлена сграда с куличките по ъглите и четирите комина. Очите й прескачаха от огромния страничен двор, който продължаваше отвъд няколкото малки хълма в далечината, към къщата за гости, която се намираше зад голямата сграда и залепения за нея гараж, в който господин Кан държеше колекцията си от антични коли и самолета си „Чесна“.

— Тук ли живееш? — ахна тя.

— Отвътре не изглежда чак толкова добре — смотолеви Ноъл. Той слезе от колата и тръгна към вратата на Ариа. На лицето му беше изписано разкаяно изражение. Добре. Тя свали прозореца си. — Може ли да ти се обадя по-късно? — рече нежно той, докосвайки ръката й. Тя кимна неохотно.

Когато той се откъсна от нея, Кортни се намести на седалката си. Ариа се зачуди дали да не пусне радиото, но какво щеше да стане, ако попаднеха на поредния новинарски бюлетин за Били? Тя определено не искаше да навлиза в дискусия за него.

— До Ярмът се стига най-бързо по околовръстното, нали? — попита сухо тя, без да сваля очи от пътя.

— Да — отвърна тихо Кортни.

— Добре тогава. — Ариа зави рязко към магистралата.

Преминаха покрай големия паркинг на местната книжарница „Барнс&Нобъл“ и супермаркета „Фреш фийлдс“. Ариа продължаваше да гледа право напред, преструвайки се на заинтригувана от шарения стикер „СЪВМЕСТНО СЪЩЕСТВУВАНЕ“ на бронята на хондата пред нея. Всяка една от буквите включваше в себе си някакъв религиозен символ. Тя усещаше погледа на Кортни върху себе си, но не захапа стръвта. Ситуацията й напомняше на играта, която двамата с Майк играеха по време на дълги пътувания: тя гледаше упорито напред, като охраната на Бъкингамския дворец, а Майк се опитваше да я накара да се разсмее.

Кортни си пое дълбоко дъх.

— Знам какво си мислиш. Каквото си мислят всички останали.

Ариа се откъсна от мислите си и я погледна бързо и озадачено.

— Ами…

Кортни продължи с тих глас.

— Всички се чудят как съм се справяла толкова далеч от семейството си в продължение на толкова дълго време. Искат да разберат как така съм им простила за това, че през всичките тези години са ме държали на разстояние от себе си.

— Ами… — повтори Ариа. Честно казано и тя си го беше мислила.

— Но всъщност не това е големият ми проблем — продължи Кортни. — Най-лошото е, че родителите ми всъщност живеят в лъжа и се преструват, че проблемите им не съществуват. — Тя се обърна към Ариа. — Знаеше ли, че майка ми е имала любовна връзка?

Ариа се приближи твърде близо до хондата отпред и рязко натисна спирачки.

— Ти знаеш за това?

— Да. Двете с Али го знаем от години. Дори това, че баща ни не ни е баща. Изненадка! — Кортни се засмя изморено. Гласът й беше гъгнив, сякаш всеки момент се канеше да заплаче.

— Уф. — Ариа натисна педала за газта и изпревари едно бяло БМВ, след това един джип Чероки. Скоростомерът показваше, че се движи почти с осемдесет мили в час, но тя имаше чувството, че стои на едно място. Спенсър й беше разказала за връзката на баща си — и че Али и Кортни са нейни полусестри. Но тя нямаше представа, че Али също е знаела за аферата.

Ариа слезе от магистралата и пое към Ярмът. Отпред се появи табелата на „Дароу фармс“. Ариа никога нямаше да забрави деня, в който двете с Али бяха хванали Байрън и Мередит да се натискат на паркинга на Холис. Али не спираше да натяква на Ариа за аферата, говорейки за нея като за някакъв звезден скандал. Какво става у вас?, питаше тя в есемесите си. Ила подозира ли нещо? Помниш ли лицето на баща си, когато ни видя? Прерови му нещата, за да видиш дали е писал любовни писма на приятелката си!

Али беше тормозила Ариа, но в същото време беше преживявала същото.

Тя погледна към момичето на съседната седалка. Кортни беше навела глава и си играеше с мънистената гривна на дясната й китка. С паднала пред очите й коса и издадена долна устна тя изглеждаше много по-уязвима от Али. И много по-невинна.

— Много родители са объркали нещата — рече меко тя.

Няколко мъртви кафяви листа прелетяха покрай колата. Кортни стисна устни и присви очи. За миг Ариа си помисли, че е казала нещо грешно. Тя отби в алеята към дома на семейство Дилорентис и Кортни бързо отвори вратата.

— Благодаря, че ме докара.

Ариа я проследи с поглед как прекосява двора и се изгубва в къщата. Остана на алеята още няколко минути, в главата й бушуваха най-различни мисли. Със сигурност не беше очаквала точно такъв разговор.

Тъкмо се накани да си тръгва, когато косъмчетата на врата й настръхнаха. Стори й се, че някой я гледа. Тя се обърна и впери очи към тъмния процеп между дърветата от другата страна на улицата. Там със сигурност имаше някой, който гледаше към колата на Ариа. Фигурата бързо се изгуби между дърветата, но не и преди Ариа да успее да зърне главата й с бледа руса коса, подстригана на черта до брадичката. Тя яхна изненадано.

Това беше Мелиса Хейстингс.