Издирва се

8. Леко разголване, не на шега

Емили бързаше по коридора към салона за часа по физическо, когато Ариа я хвана за ръката.

— Виж тук. — Тя тикна телефона си в лицето на Емили.

На екрана течеше представянето на последните новини.

— Критично и изненадващо развитие в процеса „Уилям Форд“ — разнесе се гласът на репортера.

Камерата показа паркинга пред един универсален магазин.

— Свидетел от Флорида заяви, че се е срещнал с господин Форд пред този супермаркет на петнайсети януари, деня, в който малките сладки лъжкини откриха трупа на господин Иън Томас в Роузууд — обясни репортерът. — Свидетелят предпочита да остане анонимен, защото срещата е била във връзка с покупката на незаконни субстанции, но ако следователите успеят да потвърдят тази история, алибито може да се окаже достатъчно, за да оневини господин Форд за убийството на господин Томас.

Господин Оуенс, най-строгият от учителите по физическо, мина покрай тях и Ариа побърза да пусне телефона в джоба си — не им беше позволено да използват телефоните си в училище, докато течаха часовете. Когато той зави зад ъгъла, Ариа отново пусна клипа.

— Как е възможно това? — прошепна тя с изопнато лице. — Ако Били се е намирал във Флорида, когато Иън е бил убит, то тогава някой друг А. е правил снимките и е издирвал разни неща за нас.

Емили нервно прехапа устните си.

— В това няма никакъв смисъл. Той сигурно лъже. Може би е платил на някой да го каже.

— А откъде е взел пари? Той дори не може да си позволи адвокат — настоя Ариа.

Двете останаха мълчаливо няколко минути. Край тях притичаха две момчета от отбора по борба, които играеха някаква шантава версия на гоненица по коридора. Новинарската емисия приключи и на екрана се появи опцията за избор между други два клипа. Единият беше репортаж от нощта, когато Джена беше убита. Другият беше за Кортни Дилорентис. Емили се вгледа в снимката й и отново се изпълни с мъка и объркване. Али ни излъга, помисли си тя и това разби сърцето й за пореден път. Али беше скрила огромна част от живота си от Емили и останалите момичета. Сякаш никога не са били приятелки.

А може би им беше пускала някакви намеци? Първо, Али беше обсебена от близнаците — веднъж, когато двете с нея бяха отишли сами да пазаруват в „Ардмор“, Али разправяше на всички, че са близначки, просто за да провери колко души ще им повярват. Освен това не спираше да се чуди на това, колко много си приличат Емили и сестра й Карълайн.

— Случвало ли ви се е някой да ви помисли за близначки? — беше попитала тя веднъж. — Бъркат ли ви понякога?

Ариа забеляза как Емили гледа снимката на Кортни. Тя я хвана внимателно за китката.

— Внимавай.

Емили примигна.

— За какво говориш?

Ариа сви устни. Край тях премина група момичета с униформи на мажоретки.

— Тя може и да изглежда точно като Али, но не е.

Емили усети как се изчервява. Знаеше точно какво има предвид Ариа. Старите й приятелки знаеха, че тя е влюбена в Али — много от съобщенията на първия А., Мона Вандерваал, се отнасяха точно до това. Преди Ариа често беше обвинявала Емили, че следва сърцето си, а не мисли с главата си, особено когато Емили се беше вкопчила в мисълта, че Али е жива.

— Знам, че не е Али — сопна се тя. — Не съм идиот. — Тя се врътна и тръгна към съблекалнята на салона, без да се сбогува.

Съблекалнята миришеше на гуменки, лак за коса и дезодорант с аромат на цветя. Група момичета вече се преобличаха в тениски и шорти и обсъждаха на висок глас съботния бал по случай деня на Свети Валентин. Емили се спря до шкафчето си, настръхнала от тревога. Ариа определено беше бръкнала в раната.

Честно казано, Емили беше лежала будна цяла нощ, припомняйки си непрекъснато момента, в който Кортни стъпи на подиума. Макар и да не беше Али, сърцето на Емили се разтуптя, когато Кортни й намигна. Беше вълнуващо да седи в новата кухня на семейство Дилорентис срещу това болезнено красиво, поразително познато момиче. Години наред Емили беше сънувала Али; как би могла да не изпитва чувства към нейната близначка?

И какво имаше предвид Ариа, като й каза да внимава? Нямаше никаква причина да не вярва на Кортни — в тази история тя беше жертва, също като Емили и останалите. Кортни беше извадила късмета да се измъкне на косъм от пожара. Били очевидно се опитваше да убие и нея, също както се беше опитал да убие Емили, Ариа и останалите.

Ами ако съобщеното в новините се окажеше вярно? Ами ако Били не беше убил Иън и не беше подпалил пожара… Ако не беше направил нищо?

— Хм.

Емили подскочи, бялата тениска и сините шорти, които беше извадила от шкафчето си, паднаха на пода. На една от дървените пейки в дъното на стаята седеше русокосо момиче със сърцевидно личице.

— Ох! — извика Емили и притисна ръка към устата си. Сякаш Кортни се беше появила точно защото Емили си мислеше за нея.

— Здрасти. — Кортни беше облечена с плътно прилепнало униформено сако, бяла риза и синя плетена пола. Сините й униформени чорапи обвиваха плътно краката й и стигаха точно под красивите й, оформени като диаманти, колена. Тя погледна към спортните дрехи, които Емили беше вдигнала от пода. — Не знаех, че трябва да си носим тениски и шорти.

— Да. — Емили повдигна тениската си за бието. — Можеш да си купиш спортен екип от магазина на училището. — Тя повдигна глава. — Господин Дражновски не ти ли го каза? — Господин Дражновски беше техният учител по физическо.

— Каза ми само номера на шкафчето ми и комбинацията за отключването. Сигурно е мислел, че знам какво трябва да направя.

Емили сведе поглед. Дали Кортни въобще е посещавала нормално училище? Била ли е някога част от отбор, свирила ли е на някакъв инструмент в група, подбирала ли е най-подходящия маршрут, за да успее да стигне навреме за всички часове? Сети се отново за съвета на Ариа да внимава. Добре де, те не познаваха Кортни, но какво трябваше да направи Емили, да я избягва ли?

— Ами, аз имам още един чифт тениска и шорти — каза тя, обърна се към шкафчето си и бръкна навътре. Измъкна една тениска от плуването и омачкани шорти и ги подаде на Кортни. — Тениската не е точно за часа по физическо, но мисля, че като за пръв път ще те пуснат с нея.

— О, Господи, благодаря ти. — Кортни разгъна тениската. На нея имаше щампа на плувен басейн и стартови блокчета. — „Разбий ги отново“ — прочете тя на глас и погледна въпросително Емили.

— Подари ми я треньорката по плуване, след като ме направи капитан на отбора — обясни Емили.

Кортни се ококори.

— Капитан ли? Впечатляващо.

Емили сви рамене. Тя изпитваше смесени чувства към избирането й за капитан на отбора по плуване, особено след като неотдавна обмисляше да се откаже.

Кортни разгъна шортите и забеляза училищния герб, избродиран близо до подгъва.

— Какво е това нещо на щита? Малък пенис?

Емили избухна в смях.

— Това е акула. Нашият талисман.

Кортни присви очи.

— Акула? Наистина ли?

— Да, знам. Прилича повече на червей. Или на… пенис. — Почувства се странно, изговаряйки думата на глас. — Сега, като го каза, се сещам за онзи първокурсник, който облича голям гумен костюм на акула всеки път, когато имаме състезание. И накрая юрната част на костюма винаги леко… клюмва.

Няколко момичета връхлетяха в съблекалнята. Кортни се облегна на металното шкафче.

— Това училище е толкова странно. Приличащи на пенис акули, онази странна музика, която пускат през междучасията…

— Не ми напомняй за това — изпъшка Емили. — Понякога забравят да я спрат след започването на следващия час. И ни надува главите, докато правим, примерно, контролно по математика. Виждала ли си вече госпожица Рейъс от администрацията? Онази с големите очила с кръгли розови рамки?

Кортни се изсмя.

— Тя ме записа.

— Тя отговаря за пускането на музиката през междучасията — обясни Емили, повишавайки глас, за да надвика шума от пускането на вода в тоалетната, която беше залепена за съблекалнята. — И всеки път, когато забрави да я спре след започването на следващия час, аз си я представям как е заспала дълбоко на бюрото си.

— Или се е отнесла да гледа картините с маслени бои на онова малко плъхоподобно куче, които е окачила по стените.

— Това е нейното чихуахуа! — разсмя се Емили. — Понякога го води на сбирките преди състезания. Направила му е униформено сако и поличка — нищо, че е момче!

Раменете на Кортни се разтресоха от смях. Емили усети как я залива приятна топлина. Кортни седна на пейката и разкопча сакото си.

— Непрекъснато виждам разни плакати на някаква игра, наречена „Капсулата на времето“. Какво представлява тя?

Емили се вторачи в късчето зелена дъвка, което някой беше залепил върху бежовите плочки на стената.

— Просто една глупава игра — промърмори тя. „Капсулата на времето“ беше отдавнашна традиция в „Роузууд дей“ и по чиста случайност първия път, когато Емили беше посетила задния двор на Али, беше за да открадне нейното късче от знамето. Онзи ден Али се беше държала необичайно мило и приятелски с тях и им беше казала, че някой вече го е откраднал. Едва наскоро Емили научи, че този някой е бил Джейсън. Дал го на Ариа, която години наред го държала скрито в гардероба си.

От раницата на Кортни се разнесе пиукане. Тя извади айфона си и завъртя очи.

— Отново CNN — произнесе драматично тя. — Ужасно много искат да направят интервю с мен. Дори самият Андерсън Купър ми се обади!

— Ау! — ухили се Емили. Някъде от другата страна на гардеробчетата се затръшна врата.

Кортни пусна телефона в чантата си.

— Да, само че на мен не ми се иска особено да разговарям с пресата. Предпочитам да говоря с вас, момичета. — Тя поглади с пръсти инициалите УД + МП, които някой беше издълбал на дървената пейка. — Вие сте били заедно със сестра ми в нощта, когато… когато оня Били…

Тръпки пробягаха по гърба на Емили.

— Да. Бяхме.

— Толкова е плашещо. — Гласът на Кортни потрепна. — Да знам, че той е убил Джена Кавана и Иън. И ви е изпращал всички онези ужасни съобщения.

Отоплението се включи, заформяйки малки прашни вихрушки по пода.

— Чакай малко — внезапно се сепна Емили, сещайки се нещо. — Били ми изпрати снимка, на която бяха Али, Джена и едно русо момиче. Помислих си, че е Наоми Циглър — но всъщност си била ти, нали?

Кортни изчопли с нокът една лепенка от дъвка, която някой беше лепнал на шкафчето.

— Сигурно. Запознах се е Джена по време на едно от гостуванията ми. Единствено тя от цял Роузууд знаеше за съществуването ми.

Две момичета, облечени с тениски и шорти, профучаха покрай Емили и Кортни, хвърляйки им по един бърз поглед. Емили мислеше усилено. Значи Джена е знаела нещо, точно както предполагаха. Били-в ролята на-А. беше пратил Емили в къщата на Джена няколко седмици по-рано, за да може да види как Джена се кара с Джейсън Дилорентис. Може би той беше поискал да се увери, че Джена пази в тайна съществуването на Кортни. Но какво общо имаше това с Били?

Учителят потропа по вратата и повика всички в залата, за да изберат отборите за една игра баскетбол.

— Боже, колко съм глупава! — прошепна Кортни и яростно разтърси глава. — Съжалявам, че повдигнах тази тема. Сигурно не ти е особено приятно да говориш за това.

Емили сви рамене.

— Всички трябва да говорим по-често за това. — Тя се осмели да погледне Кортни. — И… ако имаш някакви въпроси за Роузууд — или за каквото и да е друго — аз съм насреща.

Лицето на Кортни грейна.

— Настина ли?

— Разбира се.

— Може би да се видим утре след училище? — попита Кортни с надежда.

— О! — рече Емили изненадано. Вратата на салона се отвори и съблекалнята се изпълни с глъч и тупане на баскетболни топки.

— Ако ти се струва прекалено странно, няма проблем — бързо рече Кортни и лицето й увехна. — Заради Али и въобще.

— Не, ще се радвам да се видим — реши се Емили. — Искаш ли да дойдеш у дома?

— Добре — рече Кортни.

Емили се наведе напред, развърза връзката на обувката си и я завърза наново. Искаше й се да се държи по-сърдечно, но същевременно се притесняваше да не разкрие твърде много.

Когато Кортни се прокашля, Емили вдигна глава и ахна. Сестрата на Али беше съблякла ризата си през глава и стоеше в средата на пътеката по плетена пола и дантелен розов сутиен. Не изглеждаше така, сякаш обича да се показва… но не се и криеше.

Емили не можа да се сдържи и погледна. Гърдите на Кортни бяха по-големи от Алините, но имаше същото тънко кръстче. През главата на Емили прелетяха хиляди спомени. Али седи по бански до басейна, с тъмни очила „Прада“ на носа. Али, излегната на дивана на Спенсър, облечена със сиви мъжки шорти, кръстосала дългите си, почернели крака. Вкусът на меките й устни, когато целуна Емили в дървесната къщичка. Вълнението, което беше изпитала, преди Али да я отблъсне.

Кортни се обърна и забеляза, че Емили я гледа. Едната й вежда се изви закачливо. Устните й се разтеглиха в усмивка. Емили се опита да й се усмихне в отговор, но устните й като че ли бяха направени от желирани червеи. Възможно ли е Кортни да знаеше за целувката? Беше ли й казала Али? Или Кортни просто… флиртуваше?

Вратата на съблекалнята отново се затръшна. Емили скочи от пейката и се изправи пред огледалото в цял ръст, прокарвайки пръсти през червеникаворусата си коса. Кортни затвори вратичката на шкафчето си и шумно се прозя. Когато Емили се запъти към вратата на салона, тя отново улови погледа на Кортни. Която бавно и съблазнително й намигна, сякаш знаеше точно какво прави… и точно как се чувства Емили.