Издирва се

26. Преоткриване на миналото

Къщата на семейство Дилорентис край езерото Поконос изглеждаше точно както си я спомняше Хана: голяма и несиметрично разположена, с голяма, боядисана в червено пристройка, бели щори и рамки на прозорците. Лампата над входната врата не светеше, но луната беше толкова голяма и ярка, че Хана можеше да види петте бели люлеещи се стола на верандата. Навремето те обичаха да сядат на тях със списания в скута и да гледат как слънцето залязва зад езерото.

Колата сви в алеята пред къщата и спря. Всички изскочиха навън. Нощният въздух беше студен. Над долината се бе спуснала мъгла, влажна и ситна като човешки дъх.

От храстите се чу шумолене. Хана се спря. Мярна се дълга опашка. В мрака проблеснаха две жълти очи. Черната котка притича бързо през алеята и се изгуби в гората. Хана си отдъхна.

Али отключи вратата на къщата и ги покани вътре. Стаите миришеха на остаряло лепило за тапети, на прашни дървени подове и непроветрявани стаи. Освен това се носеше и слаб мирис, който напомняше на Хана за престоял хамбургер.

— Питие? — извика Али, хвърляйки ключовете си на кухненската маса.

— Определено — отвърна Спенсър. Тя започна да разтоварва чантата, пълна с кракери, царевични чипсове, бонбони, диетична кола, „Ред бул“ и бутилка водка. Хана отиде до скрина, където стояха сервизите и извади четири кристални чаши.

След като смесиха водка с „Ред бул“, всички се изнесоха в хола. Стените бяха заети от вградени библиотечни шкафове. Вратата на килера бе леко открехната и разкриваше купчините кутии със стари игри. Върху стария сандък все още се кипреше телевизорът, който имаше само четири канала. Хана погледна към големия заден двор и веднага откри мястото, където си бяха издигнали голяма петместна палатка, в която прекарваха нощите под звездите. Точно в тази палатка Али им беше раздала гривните и ги беше накара да обещаят, че ще останат най-добри приятелки до края на живота си.

Хана се приближи до камината и видя позната снимка в сребърна рамка. На нея бяха те петте, застанали до голямото кану, мокри от главата до петите. Същата снимка висеше и във фоайето на старата къща на семейство Дилорентис. Бяха се снимали първия път, когато Али ги покани тук, скоро след като бяха станали приятелки. Хана и останалите си бяха измислили тайния ритуал да докосват долния ъгъл на снимката всеки път, когато ходеха у тях, но никоя не се осмели да каже на Али за него.

Останалите също се събраха около снимката. Ледът в чашите им потракваше.

— Помните ли този ден? — промърмори Емили. Дъхът й вече миришеше на водка. — И водопада?

Хана изсумтя.

— Да. Ти откачи. — Бяха решили да изпробват за пръв път новото кану, което господин Дилорентис беше купил от местния магазин за спортни стоки. В началото всички се надпреварваха да гребат, но след време се измориха и оставиха течението да ги носи. Но после реката се разпени и Спенсър поиска да се спуснат по бързеите. Тогава Емили видя малкия водопад и предложи да напуснат лодката.

Спенсър я смушка.

— Разкрещя се: „Хората умират, когато се спускат с кану по водопадите! Трябва да я зарежем и да преплуваме до брега!“.

— И после ни обърна във водата без предупреждение — каза Ариа през смях. — Беше толкова студено!

— Дни наред не спирах да треперя — съгласи се Емили.

— Бяхме толкова малки — промърмори Хана, гледайки собственото си закръглено лице. — Само като си помислиш, две седмици преди това се бяхме промъкнали в задния ви двор, за да откраднем знамето ти, Али.

— Да — отвърна разсеяно Али. Хана я погледна в очакване да сподели някой свой спомен, но Али просто започна да вади фуркетите от френския си кок и да ги оставя на масата. Може би не трябваше да споменава за „Капсулата на времето“. В онзи ден Кортни си е била вкъщи, преди да премине от „Радли“ в „Убежището“. Споменаването й сигурно събуждаше доста неприятни спомени.

Хана отново погледна към снимката. Нещата тогава бяха толкова различни. След като кануто се преобърна, Хана стана вир-вода, голямата й тениска прилепна към всяка гънчица на тялото й. Скоро след това Али започна да намеква, че Хана яде много повече от всички, че не се занимава със спорт и никога не пропуска обяд. Дори веднъж, когато бяха отишли в мола „Кинг Джеймс“, тя беше предложила да отскочат до магазина „XXL“ просто „да поразгледат“.

Внезапно Хана се сети за думите на Наоми. Всички смятаха, че Али те е избрала на шега. Ти беше такава смотанячка. Хана залитна към бюфета, като едва не събори декоративната чиния, украсена с щампа на мола „Независимост“. Устата й беше пресъхнала от водката, а крайниците й бяха омекнали и отпуснати.

Али се обърна и подхвърли по нещо меко и пухкаво на всяка от тях.

— Време е за гореща вана! — Тя плесна с ръце. — Направете си по един коктейл и се преоблечете, а аз ще ида да приготвя джакузито.

Тя взе чашата си и прекоси хола към вратата, която излизаше на верандата. Хана погледна към предметите, които Али й беше подхвърлила — пухкава бяла кърпа и изрязани бански „Марк Джейкъбс“ на точки. Тя поднесе банския под светлината на лампата, възхищавайки се на фината материя и сребристите връзки.

Изведнъж Хана се изпъна въодушевена. Добър опит, кучки. На етикетчето от вътрешната страна пишеше номер нула. Хана се усмихна вътрешно, поласкана и замаяна. Това беше най-добрият комплимент, който някой някога й беше правил.