Издирва се

17. Кой се страхува от голямата лоша сестра?

Почти по същото време Спенсър се качи в запаления джип на Мелиса и зачака сестра си, която беше изтичала обратно да си вземе слънчевите очила. В рядък пристъп на желание да помогне, Мелиса беше предложила на Спенсър да я закара до училище. Спенсър хвърли чантата си на задната седалка. В колата миришеше натрапчиво на канелена дъвка и радиото беше усилено до дупка.

— След рекламата на нашите спонсори ще обсъдим снимките, които хвърлиха нова светлина върху случая със серийния убиец на Роузууд — обяви водещият.

Предаването беше прекъснато от реклама на „Съкровищата от тавана“, местния антикварен магазин. Спенсър спря радиото. Сутринта беше получила есемес от Ариа, в който тя й разказваше за снимките, които беше открила в гората, но Спенсър още не ги беше видяла. Единственото, което знаеше, беше, че онзи, който ги е направил, може би е момиче. Спенсър се опитваше всячески да потисне съмненията си за вината на Били, но сега…

Една ледена ръка полегна върху нейната и Спенсър подскочи.

— Земята вика Спенсър — изчурулика Мелиса, затваряйки вратата. — Тук ли си?

— Извинявай — пое си дъх Спенсър, а Мелиса подкара джипа по алеята, като едва не събори олтара на Джена. Той беше станал три пъти по-голям от първоначалния. Олтарът на Али пред стария дом на семейство Дилорентис също се беше разраснал, отрупан със свещи, цветя, плюшени мечета и стари снимки на Али като дете.

Само ако знаеха хората, помисли си Спенсър. Момичето от онези стари снимки беше все още живо. Толкова й беше трудно да повярва.

Мелиса също гледаше към олтара на Али.

— Кортни виждала ли го е? — попита тя.

Стомахът на Спенсър се сви. Стори й се странно да чуе името на Кортни сега, след като знаеше истината.

— Не знам.

На края на улицата господин Съливан, който живееше на ъгъла, разхождаше двете си шотландски овчарки. Мелиса излезе от квартала и двете продължиха да пътуват в мълчание още няколко минути, минаха покрай фермата на Джонсън, която продаваше органични масло и зеленчуци, след това подминаха големия градски парк. Двама души правеха сутрешния си джогинг, навели глави срещу бръснещия вятър.

Мелиса вдигна слънчевите си очила на главата и погледна Спенсър с ъгъла на окото си.

— Ти виждаш ли се с Кортни?

— Аха — отвърна Спенсър и придърпа ръкавите на палтото си върху голите си ръце.

Мелиса стисна по-силно волана.

— Смяташ ли, че това е добра идея?

Колата спря на знака „стоп“. Една катерица се стрелна през пътя, навирила във въздуха пухкавата си опашка.

— Защо да не е? — попита Спенсър.

Мелиса тропна с крак по пода.

— Не знаеш кой знае колко неща за нея. Когато Джейсън ми каза за Кортни, добави, че не е много стабилна.

Тя отново даде газ и прекоси кръстовището. Спенсър умираше от желание да каже на Мелиса онова, което сестра й не знаеше — че нестабилната сестра е мъртва.

— Ти никога не си разговаряла с нея — каза вместо това тя.

Гласът на Мелиса се втвърди.

— Просто смятам, че трябва да внимаваш с нея. Не бързай да завързваш приятелство.

Те отбиха в алеята към „Роузууд дей“ и спряха зад няколко жълти училищни автобуси. Децата слизаха от тях и се втурваха по стълбите към фоайето, нетърпеливи да избягат от хапещия студ. Спенсър погледна обвинително сестра си.

— Казваш го само защото мразеше Али и не харесваш Кортни по подразбиране.

Мелиса завъртя очи.

— Не създавай драми. Просто не искам да пострадаш.

— Как ли пък не — изсумтя Спенсър. — Защото ти никога не си се опитала да ме нараниш. — Тя отвори вратата, изскочи навън и я затръшна зад себе си.

Коридорите миришеха на прясно опечени кифлички от „Стийм“. Когато Спенсър се доближи до шкафчето, Али излезе от тоалетната. Сините й очи блестяха в идеален синхрон с училищното й сако.

— Здрасти! — извика тя и я прегърна през раменете. — Точно човека, когото исках да видя. Ще се подготвяме за бала утре, нали?

— Да — отвърна Спенсър, избирайки комбинацията на ключалката си твърде бързо и пропускайки едното число. Раздразнена, ритна вратичката.

Али се намръщи.

— Какво не е наред?

Спенсър разкърши врата си, опитвайки се да се успокои.

— Мелиса ме подлудява.

Али постави ръце на хълбоците си. Две момчета от отбора по футбол минаха покрай тях и й подсвирнаха одобрително.

— Пак ли се карахте заради майка ти?

— Не… — Спенсър най-накрая отвори шкафчето си. Съблече палтото си и го окачи на кукичката. — Всъщност се сдърпахме заради теб.

— Заради мен? — Али притисна длан към гърдите си.

— Да. — Спенсър се изсмя рязко. — Казах й, че излизаме заедно. Тя ми каза, че трябва да стоя настрани от теб.

Али изчетка един невидим косъм от сакото си.

— Е, може би е загрижена за теб.

Спенсър изсумтя.

— Познаваш Мелиса. Със сигурност не е загрижена за мен.

Едно мускулче на шията на Али запулсира.

— Тогава защо го е казала?

Спенсър прехапа долната си устна. Мелиса и Али никога не се бяха разбирали. Али беше единствената, която в онези години не искаше да прилича на Мелиса. Точно преди да изчезне, тя дори я беше подразнила, че Иън може да си намери нова приятелка, докато Мелиса е в Прага. А Мелиса със сигурност подозираше, че Али се заиграва с Иън. Два месеца по-рано Спенсър и Мелиса седяха в горещото джакузи в задния им двор и Мелиса беше признала, че знае за изневерите на Иън в гимназията.

— Иън ще съжалява за това до края на живота си — беше казала тя. Спенсър я попита какво смята да прави с момичето, с което й е изневерил, а Мелиса се усмихна злобно. — Кой каза, че вече не съм направила нещо?

Наблизо се затръшна врата на шкафче. Нечий телефон иззвъня. Музиката, която звучеше през междучасията, също млъкна, което означаваше, че трябва да си отиват по стаите. Спенсър вдигна поглед към Али, която я гледаше, вероятно чудейки се какво ли се върти в главата й.

— Смяташ ли, че има някакъв начин Мелиса да знае, че ти не си Кортни? — попита тя.

Али отстъпи назад. Челото й се набърчи.

— Не. Няма начин.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. — Али отметна дългата си руса коса през рамо. Един първокурсник, който стоеше наблизо, ахна и изпусна учебника си по биология на мраморния под. — Честно, Спенс, Мелиса сигурно просто завижда. Вече и двете имате още една сестра… а аз харесвам повече теб.

Топло, спокойно усещане заля Спенсър, докато Али се сбогува с нея и тръгна по коридора към крилото по изобразително изкуство. Спенсър прекоси фоайето на път към стаята си, но когато подмина „Стийм“, закаченият на стената брой на „Филаделфия сентинъл“ я накара да спре.

— О, Господи — прошепна тя.

На първата страница беше отпечатана снимката, която Ариа беше намерила предишната нощ и размазаните, страховити очи се взираха право в Спенсър. Тя веднага разпозна лицето.

Мелиса.