Издирва се

33. Ариа Монтгомъри, типичната роузуудска ексцентричка

Ариа помоли приятелките си да отидат с нея в роузуудската болница и сега четирите, заедно с Майк, седяха в чакалнята пред родилното отделение. Беше минал един час, откакто за последен път бяха получили някаква информация; бяха изчели целия запас на болницата от списания „Глемър“, „Воуг“, „Коли&шофьори“ и „Добрата домакиня“ и бяха свалили поне стотина парчета на айфоните си. Байрън беше в залата за раждания, преминавайки през познатото „ще ставам отново баща“. Струваше й се повече от странно да вижда баща си толкова ошашавен от раждането. Оказа се, че при раждането и на Ариа, и на Майк, Байрън припаднал още при първата кръв, която видял, и прекарал остатъка от вечерта в спешното на системи, които да поддържат кръвното му налягане.

Ариа погледна към невзрачния пустинен пейзаж в другия край на чакалнята и въздъхна.

— Добре ли си? — попита я Емили.

— Да — отвърна Ариа. — Само че умирам за сън.

Емили я погледна загрижено. Но Ариа беше съвсем сигурна, че няма никакъв проблем с това, колкото и необичайно да изглеждаше. В деня, след като Али се опита да ги убие, майката на Ариа й се обади. Ила плачеше, уплашена, че нещо ужасно може да се е случило на Ариа.

Ариа й призна, че е стояла далеч от нея, защото не е искала да проваля връзката й с Ксавие. Ила ахна и се разхълца още по-силно.

— Този боклук! Ариа, трябваше веднага да ми кажеш!

Тя веднага скъса с Ксавие и отношенията между майка и дъщеря постепенно се нормализираха. Сега Ариа прекарваше половината си време в къщата на Ила, другата половина с Байрън и Мередит. Двете с Ила дори бяха поговорили малко за задаващото се бебе. Въпреки че Ила изглеждаше малко тъжна, тя каза, че такъв е животът.

— Повечето неща не стават така, както ти се иска — въздъхна тя. Ариа вече го знаеше твърде добре. Всъщност, от цялата работа с Али беше научила едно нещо: че някои неща са твърде хубави, за да са истина.

Включително самата Али.

Байрън нахълта през люлеещите се врати. Носеше синя престилка, маска на лицето и една от онези странни антибактериални шапчици.

— Момиче е! — изпъшка той.

Всички наскачаха.

— Може ли да я видим? — попита Ариа, мятайки на рамо чантата си от кожа на як.

Байрън кимна и ги поведе по тихия коридор към една стая с голям прозорец. Мередит седеше в леглото си. Косата й беше залепнала за челото, но кожата й сияеше. В ръцете си държеше мъничко розово вързопче.

Ариа пристъпи вътре и се взря в дребничкото същество. Очите на момиченцето представляваха мънички цепнатини, нослето й беше колкото копче, а на главата си имаше някаква мъничка префърцунена розова шапчица.

Пфу. Ариа със сигурност ще трябва да й изплете нещо много по-красиво.

— Искаш ли да подържиш сестра си? — попита Мередит.

Сестра.

Ариа се приближи колебливо. Мередит се усмихна и постави в ръцете й новороденото. То беше топличко и миришеше на пудра.

— Много е красива — прошепна Ариа. Стоящата зад нея Хана въздъхна от удоволствие. Спенсър и Емили загукаха. Майк изглеждаше смаян.

— Как ще я кръстите? — попита Ариа.

— Още не сме решили. — Мередит стисна срамежливо устни. — Мислехме да те помолим да ни помогнеш с избора.

— Наистина ли? — ахна Ариа, трогната от предложението. Мередит кимна.

Една сестра почука на вратата.

— Как са всички? — Ариа й подаде бебето и тя притисна слушалката си към мъничките й гърдички.

— Трябва да тръгваме — каза Спенсър и прегърна Ариа. Хана и Емили се скупчиха около тях. В шести и седми клас те имаха навика да се скупчват в обща прегръдка, особено след като се случеше нещо важно. Разбира се, тогава се включваше и още едно момиче, но Ариа реши да не мисли повече за Али. Не искаше да провали мига.

След като приятелките й излязоха през двойните врати — Майк, хванал Хана за ръката — Ариа се върна в чакалнята и седна в най-близкия до телевизора фотьойл. Естествено, по новините отново разчепкваха пожара и това, че тялото на Али още не е открито в руините край Поконос. Репортерката интервюираше някаква жена от Канзас, която беше стартирала група във Фейсбук с мотото, че Али е още жива.

— Вие, хора, не намирате ли за странно това, че в пепелта не са открити нито една нейна кост или зъб? — изквака жената с безумни, ококорени очи. — Алисън е жива. Помнете ми думите.

Ариа грабна дистанционното, за да смени канала. Али в никакъв случай не беше жива. Беше си заминала заедно с къщата и това е.

— Ариа? — чу се глас до нея.

Тя вдигна глава.

— О! — каза тихо и се изправи. Сърцето й се разтуптя. — З-здрасти.

На вратата стоеше Ноъл Кан, облечен с раздърпана черна тениска и увиснали дънки. Ариа усещаше аромата на кожата му дори от другия край на стаята. Почти не бяха разговаряли след бала по случай Свети Валентин и Ариа беше решила, че всичко между тях е свършило.

Ноъл прекоси стаята и седна на един от празните столове.

— Майк ми изпрати есемес за сестра ви. Поздравления.

— Благодаря — отвърна Ариа. Чувстваше се като вкаменена на мястото си.

Край чакалнята минаха група лекари в сини престилки, увесили стетоскопи на вратовете си. Ноъл пъхна показалеца си в една малка дупка на дънките си.

— Не знам дали вече има значение, но аз не съм целувал Кортни. Али. Която и да беше тя. Тя ме целуна.

Ариа кимна. В гърлото й беше заседнала буца. Веднага, щом Али им беше разкрила мотивите си, всичко се изясни. Али отчаяно се беше опитвала да привлече Ариа в Поконос не защото искаше да бъдат приятелки, а защото се опитваше да ги събере на едно място и да ги затрие с един удар.

— Знам — отвърна тя, загледана в кутията с играчки в отсрещния ъгъл на чакалнята. Тя беше пълна с книжки за оцветяване, русокоси кукли и конструктори „Лего“. — Ужасно съжалявам. Трябваше да ти повярвам.

— Липсваше ми — каза тихо Ноъл.

Ариа се осмели да вдигне глава към него.

— И ти ми липсваше.

Ноъл се надигна от стола си ужасно бавно и седна до нея.

— Смея да отбележа, че ти си най-красивото и интересно момиче, което някога съм срещал. Винаги съм смятал така, още от седми клас.

— Голям си лъжец — поусмихна се Ариа.

— Никога не бих излъгал за нещо такова — рече твърдо Ноъл.

След това се наведе към нея и я целуна.