Издирва се

10. Пътят към популярността

Няколко часа по-късно Хана влезе със своята тойота в криволичещата алея, угаси двигателя и грабна двете чанти от „Отър“. След училище беше направила спешно успокояващо посещение в мола „Кинг Джеймс“, въпреки че изобщо не беше забавно да се пазарува без най-добрите й приятелки или Майк. Вече не можеше да се довери на преценката си и изобщо не беше сигурна, че свръхтесните кожени панталони „Гучи“, които си беше купила, са дискоразбивачки или просто най-обикновена премяна за проститутки. Любимата продавачка на Хана, Саша, каза, че изглежда страхотно с тях… но пък тя получаваше процент от всяка продажба.

Навън беше тъмно като в рог и предният двор беше покрит с тънък слой скреж. Отнякъде се разнесе тих кикот. Сърцето й заби лудо. Хана се спря по средата на алеята.

— Ехо? — извика тя. Думата като че ли замръзна във въздуха пред лицето й и после се разби на хиляди парченца върху земята. Хана се огледа, но беше твърде тъмно, за да види каквото и да било.

Отново се чу кикот, а после силен смях. Хана въздъхна облекчено. Идваше от вътрешността на къщата. Тя се промъкна по предния тротоар и тихичко влезе във фоайето. До входната врата бяха подредени три чифта ботуши. Смарагдово зелените „Лефлър Рандъл“ бяха на Райли — тя си падаше по зеленото. Хана беше заедно с Наоми, когато тя си купи ботите с остри токчета, които стояха до ботушите на Райли. Третият чифт не й беше познат, но когато отново чу смеха от горния етаж, един глас веднага се отличи от останалите. Хана беше чувала този смях много пъти, често за нейна сметка. Това беше Кортни. И тя беше в къщата на Хана.

Тя се изкачи на пръсти по стълбите. Коридорът миришеше на ром и кокос. Иззад затворената врата на стаята на Кейт се носеше някакъв стар ремикс на Мадона. Хана се приближи и притисна ухо към стената. Дочу шепнещи гласове.

— Мисля, че видях колата й да влиза в алеята! — изсъска Наоми.

— Трябва да се скрием! — извика Райли.

— Въобще да не си прави труда да се занимава с нас! — рече подигравателно Кейт. — Нали, Кортни?

— Ъ-хъ — отвърна Кортни, но изобщо не прозвуча убедено.

Хана се прибра тихо в стаята си и устоя на желанието да затръшне вратата зад гърба си. Дот, миниатюрният й доберман, се надигна от кучешкото си креватче и затанцува около краката й, но тя беше толкова ядосана, че не му обърна никакво внимание. Трябваше да предположи, че ще стане така. Наоми, Кейт и Райли бяха обсебили Кортни, може би защото тя беше новата любимка на медиите. Цял ден се бяха разхождали заедно по коридорите на „Роузууд дей“, флиртуваха с най-сладките момчета и въртяха очи всеки път, когато се засичаха с Хана. В осмото междучасие учениците вече не гледаха стреснато Кортни, а с уважение и възхищение. Четири момчета я бяха поканили да отиде с тях на бала по случай Свети Валентин. Скарлет Ривърс, финалистка в модния конкурс, искаше да проектира нова рокля, вдъхновена от Кортни. Не че Хана беше шпионирала Кортни или нещо такова. Просто всичко беше написано на новата й страница във Фейсбук, в която вече беше събрала 10200 нови приятели от цял свят.

Чу се тих звън и айфонът на Хана светна в чантата й. Тя го извади. На екрана пишеше: „Един нов имейл“. Писмото беше от майка й. Хана рядко я чуваше — госпожа Мерин се намираше в Сингапур, където ръководеше клона на рекламната агенция „Макманъс & Тейт“, а тя обичаше работата си повече от собствената си дъщеря. „Здрасти, Хан — започваше писмото. — Предложиха ми шест билета за модното шоу на Диана фон Фюрстенберг в Ню Йорк в четвъртък, но по очевидни причини не мога да ги използвам. Искаш ли ти да отидеш? Изпращам ти ги като прикачени файлове“.

Хана прочете писмото няколко пъти, пръстите й изтръпнаха от вълнение. Шест билета!

Тя стана, погледна се в огледалото и хукна по коридора. Когато почука на вратата на Кейт, смехът изведнъж секна. След няколко секунди напрегнато шепнене Кейт най-накрая отвори вратата. Наоми, Райли и Кортни седяха на пода до леглото й, облечени с дънки и широки кашмирени пуловери. По килима бяха пръснати тубички фон дьо тен и сенки за очи, а в краката им се въргаляше обичайната купчина списания „Воуг“, стари годишници на „Роузууд дей“ и смартфони. На пода между тях стояха четири малки чашки и бутилка ром „Гослинг“. Господин Мерин го беше донесъл от едно бизнес пътуване до Бермудите. Дори Хана да издадеше Кейт, че го е отмъкнала, баща й сигурно щеше да намери начин да обвини нея за това.

Челото на Райли се набърчи.

— Какво искаш, Психо?

— Имате ли нещо против да не вдигате толкова шум? — пропя сладко Хана. — Трябва да се обадя да потвърдя едни билети за Седмицата на модата, които мама ми изпрати, а гласовете ви се чуват из целия коридор.

Трябваха им няколко секунди да осъзнаят какво им казва.

— Какво? — изквича Кейт и сви устни.

Наоми тръсна глава.

— Седмицата на модата? Да, бе.

— Просто намалете малко музиката — рече Хана. — Не ми се иска хората на Диана фон Фюрстенберг да решат, че съм някаква глупава гимназистка. — Тя им помаха с пръсти и тръгна да затваря вратата. — Много благодаря!

— Чакай малко! — Кейт хвана Хана за ръката. — Онази Диана фон Фюрстенберг?

— Трябва да си голяма работа, за да се сдобиеш с билети за нейното шоу — обади се Райли с почервенял нос. Имаше хрема и носът й течеше. — Там не пускат разни психари.

— Мама е получила шест билета — обясни равнодушно Хана, полюлявайки се на токчетата си. — Тя непрекъснато получава разни покани, заради работата си. И тъй като в момента е в Сингапур, ги изпрати на мен.

Хана извади айфона си, отвори прикачения файл и го тикна под носа на Кейт. Всички наскачаха и се втренчиха в екрана. Наоми облиза алчно устните си. Райли дари Хана със своята версия на възхитена усмивка, която приличаше повече на гримаса. Кортни се въртеше зад тях, пъхнала ръце в джобовете на дънките си. Момичетата се обърнаха уважително към нея, сякаш тя беше Анна Уинтур2, а те бяха асистентките й номер едно, две и три.

— Страхотно — обяви Кортни със същия глас като на Али.

Наоми плесна с ръце.

— И ти със сигурност ще заведеш най-добрите си приятелки, нали?

— Разбира се, че ще ни заведе — рече Райли и хвана Хана за ръката.

— Да, Хана, нали си знаеш, че те наричахме Психо на шега? — усмихна се престорено Кейт. — И защо не дойдеш при нас? Мислехме да те поканим, но не знаехме къде си.

Хана освободи ръката си от тази на Райли. Трябваше да изиграе козовете си много, много внимателно. Ако се съгласеше твърде бързо, щеше да изглежда като глупачка.

— Ще си помисля — рече тя с равен глас.

Наоми проплака.

— Стига де, Хана. Трябва да ни заведеш. Ще направим каквото поискаш.

— Ще свалим онази страница във Фейсбук — избъбри Райли.

— Ще избършем онова „психо“ от шкафчето ти — произнесе едновременно с нея Наоми.

Кейт ги смушка — очевидно не искаше да признават, че те са виновни за всичко това.

— Добре — изръмжа тя. — От сега нататък вече не си Психо.

— Добре де. Хубаво — каза безизразно Хана и тръгна към вратата.

— Чакай! — извика Наоми и дръпна Хана за ръкава на сакото й. — Ще ни заведеш ли или не?

— Ами… — Хана се престори, че мисли. — Предполагам, че да.

— Супер! — Наоми и Райли плеснаха с ръце. Кейт изглеждаше доволна. Кортни ги погледна така, сякаш си мислеше, че изглеждат много жалки. Разбраха се да се срещнат в четвъртък след училище при колата на Хана, след което щяха да отидат на гарата. А къде ще вечерят след шоуто? В „Уейвърли ин“? В „Сохо хаус“?

Хана ги остави да кроят планове и се шмугна в банята на етажа, затваряйки плътно вратата зад себе си. Наведе се над умивалника, като едва не събори многобройните шишенца с тоници, кални маски и скръбове на Кейт, и се усмихна на отражението си. Беше успяла. За пръв път от доста време се чувстваше както преди.

Когато няколко минути по-късно отвори вратата на банята, забеляза някаква фигура в коридора. Хана се спря и сърцето й се качи в гърлото.

— Ехо? — рече тя със слаб глас.

Разнесе се шумолене и Кортни излезе на светло. Очите й бяха ококорени, а устните й бяха разтегнати в призрачна усмивка.

— Ъ-ъ-ъ, здрасти. — Косата на Хана се изправи от ужас.

— Здрасти — отвърна Кортни. Тя се приближи към Хана и се спря на сантиметри от нея. Коридорът изглеждаше още по-тъмен от преди. Кортни се намираше толкова близо, че Хана усещаше пропития й с ром дъх.

— Разбрах, че си познавала Айрис. — Кортни прибра кичур руса коса зад ухото си.

Стомахът на Хана се сви.

— Ами, да.

Кортни я хвана за ръката. Пръстите й бяха леденостудени.

— Много съжалявам — прошепна тя. — Айрис не беше с всичкия си. Радвам се, че си успяла да се отървеш от нея.

После Кортни изчезна в сенките. Босите й крака не издаваха никакъв звук по плътния килим. Единственото нещо, което разкриваше, че тя все още е в коридора, бяха проблясващите стрелки на часовника й „Джуси кутюр“. Хана проследи с поглед зловещото зеленикаво сияние, докато то не се изгуби като призрак в стаята на Кейт.