Издирва се

20. Въпросът е просто да кажеш „не“

В ранния съботен следобед Ариа слезе от субаруто, заключи го и тръгна през паркинга на мола. Майк вървеше до нея с плътно прилепнала качулка на якето си. Ариа се беше съгласила да го придружи до оптиката в мола „Кинг Джеймс“, за да си вземе още един чифт лещи — непрекъснато ги губеше, а не смееше да си сложи очилата. Напоследък Мередит си припяваше непрекъснато разни песни от „Пепеляшка“, докато боядисваше детската спалня — в неутрално жълто, тъй като Мередит и Байрън не искаха да разберат пола на детето си, преди да се роди — и Ариа отчаяно си търсеше поводи да се измъкне от къщата.

Телефонът й иззвъня. Тя го измъкна от джоба си и погледна екрана. Уайлдън. Стомахът й се сви от страх. Защо й се обаждаше? Дали е разбрал, че тя е изпратила в полицията снимката, която беше намерила в гората? Тя натисна бутона за изключване на звука и пусна телефона в джоба си с разтуптяно сърце.

Знаеше, че е постъпила правилно, като е изпратила анонимно снимките в роузуудската полиция. Така щеше да се предпази — не искаше повече да е в центъра на този случай. Мислеше да каже на полицаите и за Мелиса, която беше видяла да тича през гората, но ако това се окажеше просто съвпадение? И определено нямаше намерение да им съобщи за това, че е видяла Кортни — Али — до кладенеца… или за какво бяха говорили.

— Ще ходиш ли на бала довечера? — попита тя брат си, докато вървяха бавно към входа на мола от страната на „Сакс“.

Майк я погледна с крайчеца на окото си.

— Ти как мислиш?

Ариа заобиколи един голям джип, чиято задница стърчеше извън мястото за паркиране.

— Ами… да? — Откакто се бяха върнали, Майк посещаваше всяко организирано от „Роузууд дей“ празненство.

Той се спря и сложи ръце на хълбоците си. От ноздрите му излизаше пара.

— Да не би да искаш да кажеш, че не си чула? — попита я подозрително той.

Ариа примигна.

— Изцапаното бельо? — Той плесна с ръце до дупето си. — Посерко?

Ариа прокара език по зъбите си. Сега, като се замисли, май беше чула, че Майк има нов прякор. Но пък беше решила, че това е някакъв откачен лакроски ритуал.

— Някой подхвърлил изцапано бельо в шкафчето ми — проплака Майк, пъхна ръце в джобовете на якето си и се повлече към двойните врати на мола. — Снимали ги и ги разпратили на всички. Каква тъпотия. Аз дори не нося боксерки на „D&G“.

— Знаеш ли кой го е направил? — попита Ариа.

— Сигурно е някой, който ме мрази.

Косъмчетата по врата на Ариа настръхнаха. Това й звучеше като нещо, което А. би направил. Тя огледа паркинга, но той беше пълен предимно с измокрени майки и бебешки колички. Никой не ги гледаше.

— Сега всички ми се подиграват. Дори се опитаха да ме накарат да си върна лакроската гривна — продължи Майк.

— Върна ли я? — попита Ариа, стъпвайки на бордюра.

— Не. — Гласът на Майк прозвуча смутено. — Ноъл се застъпи за мен.

Ариа изпита удоволствие от отговора му.

— Много мило.

— Но като гледам как вървят нещата, току-виж съм се върнал в Исландия, да се запиша в елфската комуна — проплака Майк.

Ариа изсумтя и задържа вратата, за да влезе брат й. Вълна от топъл въздух разроши косата й.

— Това е просто някакъв глупав прякор. Всичко ще отмине.

Майк изсумтя.

— Съмнява ме.

Когато двамата влязоха през големите двойни врати в „Сакс“, Ариа забеляза поставената вляво маса с два малки олтара: един за Али и един за Джена. Подобни паметници изникваха на най-различни места в Роузууд — в местния „Уауа“, луксозен магазин за сирена на Ланкастър авеню, и в „Майти куил“, малка книжарница близо до колежа „Холис“, където Ариа и Али обичаха да ходят и тайно да четат книги за секса. Ариа се спря, привлечена от една снимка на Джена. Тя беше същата, която А. беше изпратил на Емили — с Джена, Али и едно скрито русо момиче, за което вече знаеха, че е било Кортни. Ариа грабна сребристата рамка и я обърна. Откога тази снимка стоеше чук? По този начин ли Били — или който там беше А. — се беше сдобил с нея?

— По дяволите — прошепна рязко Майк, хващайки Ариа за ръката. — Дай да минем оттук. — Той зави надясно и я поведе към домашните потреби.

— З-защо? — попита Ариа.

Майк я изгледа лошо.

— Уф! Не искам да се срещам с Хана. Скъсахме.

— Хана тук ли е? — извика Ариа и завъртя глава. И щом надникна през рамо, видя Хана, Спенсър, Емили и Али, застанали пред щанда за козметика на „Диор“. Емили раздаваше въздушни целувки пред огледалото, бузите и скулите й грееха. Спенсър се наведе над щанда и посочи един фон дьо тен на продавачката. Хана и Али като че ли бяха потънали в дискусия за различните тонове на сенките за очи. Бяха застанали глава до глава, както правеха най-добрите приятелки. Ако присвиеше очи, Ариа можеше да си представи, че Спенсър, Хана, Емили и Али са отново в седми клас. Липсваше само едно нещо: самата Ариа.

— Емили, този цвят ужасно ти отива — каза Али.

— Трябва да си купим още гримове и да си ги вземем на Поконос след бала — каза Спенсър, като отвори една компактна пудра и се взря в малкото огледалце. — Можем да се гримираме една друга.

Ариа усети как сърцето й се свива. Заболя я, че се забавляват без нея, сякаш тя не съществуваше. Освен това правилно ли беше чула — че наистина смятат да отидат в къщата на Али край Поконос?

Просто си помисли, й беше казала Али в гората. Опитай се да погледнеш на нещата от моята перспектива. И като че ли другите момичета бяха направили точно това.

Ариа се скри зад купчината плетени пуловери на „Ралф Лорен“ и последва Майк, който се отдалечаваше от магазина за козметика. Но когато заобиколи масата с изложени кристални вази, Ариа не можа да не се сети за първия път, когато тя и старите й приятелки заедно връхлетяха щандовете за козметика в „Сакс“. Това се случи два дни след благотворителния бал в Роузууд, когато Али беше приела Ариа в своя кръг. Беше се приближила с твърда стъпка до масата й и й беше направила комплимент за обиците от паунови пера, които баща й беше донесъл от Испания. За пръв път някой в училище й беше направил комплимент, особено някой като Али. От този миг нататък Ариа се чувстваше част от нещо, чувстваше се специална. Беше толкова хубаво да си има тясна група от приятелки — момичета, които й дават съвети, които я търсят по коридорите в междучасията, които я канят на купони и пазар, и на екскурзии до Поконос през уикенда. Тя никога не забрави онзи път във вилата край Поконос, когато се бяха скрили на една от тайните стълби край спалнята за гости, за да изплашат Джейсън Дилорентис, когато се прибере вкъщи. Стори им се, че чуват колата му на алеята и когато в кухнята издрънча някаква чиния, Али изскочи на открито и изкрещя „Бум!“. Но се оказа, че това не е Джейсън — някаква улична котка се беше промъкнала през не добре затворената врата. Али извика изненадано и всички хукнаха нагоре по стълбите и се натръшкаха по леглата си, заливайки се от смях. Ариа не беше сигурна дали изобщо някога се е смяла толкова много.

Майк се спря и се облегна на щанда, забелязвайки часовниците с хронографи от неръждаема стомана. Ариа погледна към другия край на магазина и улови бледорозовата, котешка усмивка на Али. Тя беше обула същите високи, сексапилни черни ботуши като в деня, когато вървеше до Ноъл по коридора — все още преструвайки се на Кортни. Изведнъж единственото, за което можеше да си мисли, бе как Али е излязла с Ноъл, макар да знае, че Ариа го харесва. И как Али й беше казала, че Пигтуния, плюшеното прасе, което Байрън беше подарил на Ариа, е тъпо. И как Али я измъчваше с подмятания за връзката на Байрън и Мередит.

Някаква врата в съзнанието на Ариа се затвори. Изведнъж тя осъзна какво трябва да е решението й: всичко сочеше ясно към „не“. По хиляди причини Ариа просто не можеше да забрави миналото, както бяха направили приятелките й. Нещо в цялата тази работа не й се струваше както трябва.

— Хайде — каза тя, хвана Майк за ръкава и го измъкна от магазина. Тя не вярваше на Али и не искаше да станат приятелки отново. Това беше.