Издирва се

23. Каква сладка болка

Когато Емили пристигна, огромната тента за бала по случай Свети Валентин беше пълна с народ. Покрай стените бяха подредени кварцовите лампи, които бяха затоплили приятно залата, без да става задушно, а диджеят, облечен с червено кадифено яке, миксираше една песен на Фърги с нещо, изпълнявано от Лил Уейн. Мейсън Байърс въртеше Лейни Айлър на дансинга в стил суинг. Никол Хъдсън и Кели Хамилтън, второкурсничките, които подражаваха във всичко на Наоми и Райли, се гледаха на кръв, защото се бяха появили с еднакви набрани червени рокли. На пода се въргаляха няколко листа хартия с големи отпечатъци от обувки върху тях. Емили вдигна един от тях. Като че ли това беше любовно писмо до Шон Ейкърд. Беше подписано от Кейт Рандъл.

Емили подръпна бледорозовата си рокля, която си бе купила по съвет на Али от BCBG. Беше се издокарала изцяло за тази вечер, издуха косата си, за да бъде лъскава и права, взе на заем малко фон дьо тен, руж и бронз от Карълайн, за да изглежда кожата й грееща и блестяща. Беше напъхала плоските си стъпала на плувкиня в чифта червени обувки „Мери Джейн“, които беше обувала само веднъж на един спортен банкет. Емили искаше Али да остане като зашеметена, щом я види.

На дансинга се вихреше гъста тълпа ученици. Андрю Кембъл завъртя Спенсър около себе си, ръцете им се преплетоха. Хана беше вдигнала ръце във въздуха и се извиваше в някакъв секси танц, който Емили в никакъв случай нямаше да може да докара. Момичето до нея беше облечено с прекрасна червена рокля, обшита с дантела. Али. Тогава тя забеляза Джеймс Фрийд, застанал зад Али, да люлее ръце покрай хълбоците й, нагоре по талията и опасно близо до гърдите й.

Само за секунди Емили се ориентира какво става. Сърцето й замря. Но когато се приближи до Али, Джеймс се беше отделил настрани и беше започнал някакъв странен танц, наподобяващ движенията на Джъстин Тимбърлейк, които включваха и завъртане на един ток.

— Здрасти — каза Емили в ухото на Али.

Али отвори очи.

— Здрасти, Ем! — После продължи да танцува.

Емили замълча в очакване. Със сигурност щеше да последва закъсняла реакция. Али щеше да извика: „О, Боже, изглеждаш невероятно!“ Но вместо това тя зашепна нещо в ухото на Хана. Хана отметна назад кестенявата си коса и гърлено се засмя.

— За всички влюбени на дансинга — изтананика диджеят, пускайки бавно, блусарско парче на Джон Майър. Спенсър прегърна Андрю през кръста. Хана танцуваше с Мейсън Байърс. Емили застана многозначително зад гърба на Али, но тя не се обърна. Вместо това падна в ръцете на Джеймс, сякаш са гаджета от години. Двамата започнаха да се клатят насам-натам на фона на музиката.

Една танцуваща двойка се блъсна в гърба Емили. Тя залитна извън дансинга. Али беше казала, че… онзи ден в дома й… Когато ти казах какво чувствам към теб, бях напълно сериозна. Студена пот ороси шията на Емили. Дали Али го беше казала на сериозно… или не?

Двойките изчезваха в една по-малка тента, на която имаше надпис „ТУНЕЛ НА ЛЮБОВТА“. „Роузууд дей“ вземаше под наем скърцащото влакче от местната карнавална компания за всякакви събирания, още откакто Емили беше в пети клас. Седалките представляваха пластмасови лебеди, достатъчни да поберат двама души. Лебедите бяха толкова стари, че жълтите им клюнове сега едва си личаха, а част от боята по белите им тела беше напълно избледняла.

Бавната песен се точи цели три болезнено дълги минути. Когато свърши, Али и Джеймс се отдръпнаха един от друг и се засмяха. Емили се намърда между тях и хвана Али за ръката.

— Трябва да поговорим.

Али се усмихна. Диско светлините се отразяваха в блестящите й сенки за очи.

— Разбира се. Какво има?

— Насаме.

Емили я повлече към изхода, който водеше към училищната сграда, и зави наляво към момичешката тоалетна. Вратите на всички кабинки бяха отворени и вътре миришеше на смесица от какви ли не парфюми и гримове. Али се наведе над умивалника, оглеждайки спиралата си в огледалото.

— Защо се държиш така? — изтърси Емили, преди да успее да измисли какво да й каже.

Али вдигна глава и срещна погледа на Емили в огледалото.

— Как?

— Не ми обръщаш внимание.

— Не е вярно!

Емили се плесна по хълбоците.

— Али, напротив, така е!

Ъгълчетата на устните на Али се изкривиха надолу. Тя притисна показалец към устните си.

— Не забравяй да ме наричаш Кортни!

— Хубаво. Кортни.

Емили се завъртя на обратно и се изправи пред автомата за сушене на ръце, взирайки се в изкривеното си отражение върху метала. Сякаш отношенията им се бяха върнали с години назад. Крайниците й се разтрепериха. Стомахът й забълбука. Кожата й пареше така, сякаш се намираше под горещ бойлер.

Тя се обърна отново към Али.

— Знаеш ли, истинските приятели не се подиграват с приятелите си. Не им изпращат объркани послания. И… не съм сигурна, че ще мога да понеса да бъдем приятелки по същия начин, както преди.

Али я гледаше шокирана.

— Не искам нещата да са същите. Искам да са по-добре!

— Но те не са! — Под мишниците на чисто новата розова рокля на Емили избиха потни петна. — Дори се влошават!

Али се отпусна на единия си крак. През лицето й мина сянка на отчаяние.

— Нищо не е достатъчно добро за теб, Ем — каза изморено тя и отпусна рамене.

— Али — прошепна Емили. — Съжалявам. — Тя се пресегна и докосна ръката на Али, но Али се дръпна и рязко я отърси.

След това обаче се обърна към нея с отпуснати покрай тялото си ръце. Пристъпи много бавно към Емили. Устните й потрепнаха. Ъгълчетата на очите й се навлажниха. Известно време двете се гледаха в очите, Емили едва дишаше. Изведнъж Али придърпа Емили в една от празните кабинки и притисна тялото си към нейното. Те започнаха да се целуват страстно, светът се размаза около тях, музиката от дансинга утихна до някакво глухо ехо. След няколко мига се откъснаха една от друга, останали без дъх. Емили се вгледа в блестящите очи на Али.

— Какво беше това? — попита тя.

Али вдигна ръка и я докосна по носа.

— Аз също съжалявам — прошепна тя.