Мис Порочна

12. Всичко е въпрос на гледна точка

В сряда вечерта Ариа и Майк седяха в „Зайко байко“, любимия вегетариански ресторант на семейство Монтгомъри. Залата миришеше на смесица от босилек, риган и соево сирене. От уредбата се носеше песен на Реджина Спектър, а ресторантът беше претъпкан със семейства, двойки и деца на нейната възраст. След стряскащото освобождение на Иън и новото съобщение от А. предишния ден, тя се чувстваше прекрасно в обкръжението на толкова много хора.

Майк огледа намръщено залата и свали качулката на суичъра си, който му беше поне с един номер по-голям.

— Не мога да разбера защо трябва да се срещаме с този тип. Та мама е излизала с него само два пъти!

И Ариа не можеше да го разбере. Когато предишната вечер Ила се прибра след срещата си с Ксавие, тя не спря да говори за това колко чудесно е минала вечерта и колко бързо са намерили общ език двамата. Изглежда, днес следобед той я е завел в студиото си и когато Ариа се прибра, намери бележка от майка си на кухненската маса, в която я молеше двамата с Майк да се облекат прилично и да бъдат в „Зайко байко“ точно в седем вечерта. А, да, и Ксавие щял да бъде с нея. Кой да предположи, че и двамата й родители ще се влюбят отново толкова лесно? Те дори не се бяха развели официално все още.

Разбира се, Ариа се радваше за Ила, но същевременно се самосъжаляваше. Тя беше толкова сигурна, че Ксавие се интересува от нея. Чувстваше такова унижение, че беше разчела ситуацията в галерията по толкова погрешен начин.

Майк изсумтя шумно, откъсвайки Ариа от мислите й.

— Тук мирише на заешка урина. — Той сбърчи нос.

Ариа завъртя очи.

— Яд те е, че мама избра място, където не сервират крилца.

Майк смачка салфетката си.

— Да не би да ме обвиняваш за това? Един зрял мъж като мен не може да живее само на зеленчуци!

Ариа се сви, възмутена от това, че Майк определя себе си едновременно като зрял и мъж.

— Между другото, как мина срещата ти със Савана онзи ден?

Майк изпука с пръсти, преглеждайки менюто.

— Това си е моя работа, а ти умри от любопитство.

Ариа повдигна вежди.

— Аха! Вече не ме поправяш веднага, че това не е среща.

Майк сви рамене и заби вилицата си в средата на кактуса. Ариа взе светлосиния молив от малката чашка, поставена в средата на масата; в „Зайко байко“ оставяха моливи на всяка маса и подтикваха клиентите си да рисуват на гърба на подложките за чинии. Завършените рисунки висяха по стените на ресторанта. Стените вече бяха изцяло запълнени и персоналът беше започнал да окача подложки на тавана.

— Успели сте! — извика Ила, която се появи на входната врата заедно с Ксавие. Наскоро боядисаната й коса блестеше. Бузите на Ксавие очарователно розовееха от студа. Ариа се опита да се усмихне, но имаше чувството, че лицето й се изкривява в гримаса.

Ила махна с ръка към Ксавие.

— Ариа, вие вече се познавате. Ксавие, това е синът ми, Микеланджело.

Майк изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.

— Никой не ме нарича така.

— Обещавам, че няма да кажа на никого. — Ксавие протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем. — Той погледна към Ариа. — Радвам се да те видя.

Ариа му се усмихна смутено едва-едва, без да го поглежда в очите. Тя огледа залата, търсейки последната подложка, която Али беше декорирала, преди да изчезне. Тя беше дошла тук заедно със семейството на Ариа и беше нарисувала момче и момиче, които се държат за ръце и вървят към дъгата. „Те са тайни гаджета“, беше обявила тя, без да сваля очи от Ариа. Няколко дни по-рано Али и Ариа бяха хванали Байрън с Мередит… но сега като се замисли човек, може би Али е имала предвид тайната си връзка с Иън.

Ксавие и Ила съблякоха палтата си и седнаха на масата. Ксавие се огледа, очевидно изумен от рисунките по стените. Ила не спираше да се върти неспокойно, играеше си с косата си, с бижутата, с вилицата. След няколко секунди неловко мълчание Майк впери поглед в Ксавие.

— На колко си години всъщност?

Ила го стрелна с поглед, но Ксавие му отговори:

— На трийсет и четири.

— Знаеш, че мама е на четирийсет, нали?

— Майк! — ахна Ила. Но според Ариа реакцията му беше много сладка. Досега не беше виждала Майк да се държи покровителствено спрямо Ила.

— Знам — засмя се Ксавие. — Тя ми каза.

Сервитьорката, едрогърдо момиче с коса на дредове и пиърсинг на носната преграда, ги попита какво искат за пиене. Ариа поиска зелен чай, а Ксавие и Ила си поръчаха чаши с каберне. Майк също се опита да си поръча каберне, но сервитьорката просто сви устни и се врътна.

Ксавие погледна към Майк и Ариа.

— Разбрах, че известно време сте живели в Исландия. И аз съм ходил там няколко пъти.

— Наистина ли? — възкликна изненадано Ариа.

— Нека позная — адски ти е харесало — прекъсна ги Майк с присмех в гласа, играейки си с гумената лакрос гривна на лявата си китка. — Защото има толкова развита култура. И толкова девствена природа. И всички са толкова добре образовани там.

Ксавие потърка брадичката си.

— Всъщност Исландия ми се стори много странна. Кой би поискал да се къпе във вода, която мирише на развалени яйца? Ами манията им по миниатюрните кончета? Не можах да я разбера.

Майк се ококори от изненада. Той се обърна рязко към Ила.

— Ти ли го накара да каже това?

Ила поклати глава. Самата тя изглеждаше леко слисана.

Майк се обърна възторжено към Ксавие.

— Благодаря ти. От години се опитвам да обясня точно това на семейството си! Но не-е-е, те всички са влюбени в конете! Всички мислят, че са невероятно сладки. Но знаете ли какво ще стане, ако някой от тези трътлести кончета влезе в битка с клайсдейла6 от рекламите на „Будвайзер“? Клайсдейлът ще му срита задника. От това женствено малко конче нищо няма да остане!

— Прав си, по дяволите! — кимна утвърдително Ксавие.

Майк потри доволно ръце, очевидно поласкан. Ариа се опита да скрие усмивката си. Тя имаше своите си подозрения за причината Майк толкова да мрази исландските коне. Няколко дни след като пристигнаха в Рейкявик, двамата с Майк бяха отишли на обиколка с кон по една вулканична пътека. И въпреки че водачът им предложи на Майк най-стария, най-дебел, най-бавен исландски кон, в момента, в който Майк се покатери на седлото, лицето му смущаващо пребледня. Той обяви, че е получил схващане на крака и ще остане да ги изчака. Никога преди Майк не беше получавал схващане на крака… нито по-късно, но той продължаваше да отрича, че се е изплашил.

Сервитьорката донесе питиетата, а Майк и Ксавие се разговориха за други неща в Исландия, които мразеха: това, че един от исландските деликатеси беше вмирисана акула. Как исландците вярвали, че huldufolk — елфите — живеят в камъните и скалите. Как се наричали само по малко име, защото всички произхождали от кръвосмешението на три викингски племена.

От време на време Ила поглеждаше към Ариа, навярно учудена защо дъщеря й не защитава Исландия. Но Ариа просто не беше в настроение за разговор.

В края на вечерята, точно когато довършваха платото с прочутите органични домашни бисквитки на ресторанта, телефонът на Майк иззвъня. Той погледна към дисплея и се изправи.

— Ей сега се връщам — избъбри той и тръгна към изхода.

Ариа и Ила се спогледаха многозначително. Обикновено Майк нямаше проблем с разговорите по телефона по време на вечеря, дори и да ставаше въпрос, например, за гърдите на момичетата.

— Подозираме, че Майк си има приятелка — театрално прошепна Ила на Ксавие и стана. — Връщам се след минутка — обяви тя и се отправи към тоалетната.

Ариа се заигра със салфетката в скута си, проследявайки с безпомощен поглед Ила, която лавираше между масите. Искаше й се да последва майка си, но нямаше намерение да разкрива на Ксавие, че не желае да остане насаме с него.

Усещаше погледа му. Ксавие отпи голяма глътка от втората си чаша вино.

— Много си тиха тази вечер — отбеляза той.

Ариа сви рамене.

— Може пък винаги да съм така тиха.

— Съмнявам се.

Тя рязко го погледна. Ксавие се усмихна, но изражението на лицето му не можеше лесно да бъде разчетено. Той измъкна един тъмнозелен молив от купата и започна да драска върху подложката си.

— Нали нямаш нищо против? — попита той. — За мен и майка ти?

— Не — отвърна бързо Ариа, въртейки в ръцете си лъжичката от капучиното. Дали я питаше, защото беше усетил, че го харесва? Или защото беше дъщеря на Ила и я питаше просто от учтивост?

Ксавие остави зеления молив обратно в купата и извади черен.

— Майка ти ми каза, че и ти си художничка.

— Има нещо такова — отвърна дистанцирано Ариа.

— Кои творци са ти оказали влияние?

Ариа прехапа устна, усещайки се в свои води.

— Харесвам сюрреалистите. Нали знаеш, Клее, Макс Ернст, Маргит, М. К. Ешер.

Ксавие направи гримаса.

— Ешер.

— Че какво не му е наред?

Той поклати глава.

— Всички от гимназията имаха постер на Ешер в спалните си, мислейки, че така изглеждат много потайни. Ау, птици, преливащи в риби. Ау, едната ръка рисува другата. Различни перспективи. Яко.

Ариа се наведе напред, развеселена.

— Какво, да не би да познаваш Ешер лично? Да не те е ритнал, когато си бил още малък? Да не ти е откраднал колелото?

— Той е починал в началото на седемдесетте — изсумтя Ксавие. — Не съм чак толкова стар.

— Аз пък си мислех друго — повдигна вежди Ариа.

Ксавие се ухили.

— Просто… Ешер е комерсиален.

Ариа поклати глава.

— Великолепен е! А и как може да си комерсиален, след като си вече мъртъв?

Ксавие я погледа мълчаливо известно време, след което устата му бавно се разтегна в усмивка.

— Добре тогава, госпожице Фенка на Ешер. Какво ще кажеш за едно състезание? — Той завъртя молива в ръцете си. — И двамата ще нарисуваме нещо от тази стая. Чиято рисунка е по-добра, значи той е прав за Ешер. И победителят получава последната бисквитка. — Той посочи с пръст към масата. — Забелязах, че я гледаш влюбено. Или не си я взела досега, защото си на диета?

Ариа изсумтя.

— Никога през живота си не съм била на диета.

— Така казват всички момичета. — Очите на Ксавие проблеснаха. — Но всичките лъжат.

— Сякаш знаеш всичко за момичетата! — извика Ариа и се засмя на закачката им. Чувстваше се като в любимия си филм, „Филаделфийска история“, където Катрин Хепбърн и Кари Грант непрекъснато се задяваха.

— Ще участвам в малкото ти състезание. — Ариа протегна ръка и взе червения молив. Винаги използваше момента, за да покаже уменията си. — Но нека приемем и лимит на времето. Да речем една минута.

— Съгласен съм. — Ксавие погледна към часовника във форма на домат, който висеше над бара. Дългата стрелка се намираше на дванайсет. — Старт.

Ариа огледа залата в търсене на нещо, което да скицира. Най-накрая се спря на един възрастен човек, който се беше прегърбил на бара, с керамична чаша пред себе си. Моливът й сръчно полетя по подложката, улавяйки неговото изморено, но умиротворено изражение. След като добави още няколко детайла, стрелката на часовника прескочи на следващото деление.

— Край! — извика тя.

Ксавие покри подложката си е ръка.

— Първо ти — каза той. Ариа бутна подложката си към него. Той кимна, впечатлен, и очите му започнаха да прескачат от рисунката към възрастния мъж. — Как успя да го направиш само за една минута?

— Години практика — отвърна Ариа. — Непрекъснато скицирах тайничко децата в училище. Това означава ли, че получавам бисквитката? — Тя побутна ръката на Ксавие, която все още покриваше подложката му. — Горкият господин Абстрактен Художник. Толкова ли е зле, че те е срам да я покажеш?

— Не… — Ксавие бавно отмести ръката си от подложката. На нея с меки линии и отсенки беше нарисувано красиво, тъмнокосо момиче. То имаше големи кръгли обеци, също като Ариа. И това не беше единствената, прилика.

— О! — преглътна тежко Ариа. Ксавие беше уловил дори мъничката бенка на бузата й и луничките по носа. Сякаш цялата вечер я беше изучавал в очакване на този момент.

От кухнята се донесе остра миризма на сос тахини и стомахът на Ариа се разбунтува. Погледната от една страна, рисунката на Ксавие беше много мила — приятелят на майка й се опитва да й се хареса. Но от друга… това не беше редно.

— Не ти ли харесва? — попита изненадано Ксавие.

Ариа отвори уста, за да отговори, но точно в този миг се чу звън от чантата й.

— Ъ-ъ-ъ… само секунда — промърмори тя. Извади триото от джобчето на чантата си и прочете:

После сви ръка над мъничкия дисплей, за да скрие отблясъците.

Ксавие продължаваше да я наблюдава внимателно, затова се опита да сдържи ахването си. Някой й беше изпратил снимка на тях двамата с Ксавие на изложбата в неделя. Бяха се навели един към друг, устните му почти докосваха ухото й. Втората снимка се отвори почти веднага, този път Ариа и Ксавие седяха на масата в „Зайко байко“. Ксавие покриваше рисунката си с ръка, а Ариа се беше навела над масата, като го сочеше закачливо, опитвайки се да го накара да я покаже. Фотоапаратът беше успял да улови за части от секундата момента, в който те сякаш щастливо докосваха ръцете си. Двете снимки обрисуваха доста убедителна картинка.

На всичкото отгоре втората снимка беше уловена само преди секунди. Със свито сърце тя огледа ресторанта. Видя Майк, който все още разговаряше по телефона пред ресторанта. Майка й току-що излизаше от тоалетната. Мъжът, когото беше нарисувала, се давеше в кашлица.

Телефонът й звънна още веднъж. С треперещи ръце Ариа отвори следващото си съобщение. То представляваше стихотворение.

Телефонът се изплъзна от пръстите на Ариа. Тя рязко се изправи, като едва не събори чашата си с вода.

— Трябва да вървя — избъбри тя, грабна рисунката на Ксавие и я пъхна в чантата си.

— Какво? Защо? — Ксавие я гледаше объркано.

— Просто… така. — Тя навлече палтото си и посочи последната останала бисквитка. — Твоя е. Добра работа. — След това се обърна рязко и едва не се сблъска със сервитьорката, която носеше голям поднос с панирано сирене тофу. Имитатор на А. или не, снимките доказваха едно нещо: колкото по-далеч стоеше от майка си и новата й връзка, толкова по-добре.