Мис Порочна

8. Запознанствата по интернет са голяма работа

Вторник вечерта Ариа седеше на табуретката в банята на майка си, сложила в скута си чантичката с гримове. Тя погледна към отражението на Ила в нейното огледало.

— О, Боже, не — избъбри тя, разширявайки очи при вида на оранжевите линии по бузите на Ила. — Сложила си твърде много, крем за потъмняване на кожата. От теб се очакваше да имаш приятен слънчев загар, а не да си опечена на слънце.

Майка й се намръщи и избърса бузите си със салфетка.

— Посред зима е! Кой идиот ще има слънчев загар точно сега?

— Нали искаше да изглеждаш точно така, както когато бяхме в Крит. Помниш ли как бяхме почернели на онзи круиз с лодка? И… — Ариа рязко се спря. Може би не трябваше да споменава Крит. Байрън също беше дошъл на това пътуване.

Но Ила не изглеждаше развълнувана.

— Слънчевият загар причинява меланома. — Тя докосна розовите ролки в косата си. — Тези кога ще ги махаме?

Ариа погледна към часовника си. Срещата на Ила със загадъчния любител на Ролинг Стоунс от Match.com на име — б-р-р-р — Волфганг, беше след петнайсет минути.

— Май сега е моментът. — Тя свали първата ролка. По гърба на Ила се плъзна къдрица от тъмната й коса. Ариа махна и останалите, разклати един флакон лак за коса „Рейв“ и бързо напръска главата на майка си. — Voila!4

Ила се облегна назад.

— Изглежда страхотно.

Прическите и гримирането не бяха стихията на Ариа, но приготвянето на Ила за голямата й среща не само беше забавно, но освен това двете прекараха повече време заедно за пръв път, откакто Ариа се беше върнала вкъщи. Нещо повече, гримирането на Ила беше успяло да отвлече мислите на Ариа от Ксавие. Тя беше обсебена от разговора им в галерията, опитваше се да определи дали е било някакво флиртуване или просто приятелски разговор. Художниците бяха толкова емоционални, трудно можеше да се разбере какво точно имат предвид. Въпреки това тя се надяваше, че той ще се обади. Ариа беше записала името и телефона си в регистъра на галерията, добавяйки звездичка пред него. Художниците преглеждаха регистрите, нали? Тя не можеше да спре да си представя първата им среща — срещата щеше да започне с нежно рисуване с пръст по тялото и да завърши с разхвърляна сесия на пода в студиото на Ксавие.

Ила взе една спирала и се наведе към прозореца.

— Сигурна ли си, че нямаш нищо против тази среща?

— Разбира се. — Макар всъщност Ариа не беше съвсем сигурна какво да очаква от тази среща. Та името му беше Волфганг, за Бога! Ами ако говореше в рими? Ами ако това беше мъжът, който играеше ролята на Волфганг Амадеус Моцарт в частта за великите композитори по време на Историческия фестивал в консерваторията „Холис“? Ами ако се появеше облечен с мъжки жакет, прилепнали по краката панталони до коляно и напудрена перука?

Ила се изправи и се върна в спалнята. Някъде по средата спря рязко.

— Ох.

Погледът й се беше спрял върху роклята, която Ариа беше проснала на голямата спалня. По-рано същия следобед тя беше преровила гардероба на Ила в търсене на подходящото облекло и изпадна в паника, че няма да намери нищо сред многобройните дрешки, туники и тибетски роби, които майка й обикновено носеше. Роклята беше тикната в дъното, все още в торбичката от магазина. Беше семпла и вталена, със съвсем фина бродерия по врата. Според Ариа това беше перфектният избор… но щом зърна лицето на майка си, вече не мислеше така.

Майка й седна до роклята и докосна копринената тъкан.

— Бях я забравила — каза тя с тих глас. — Облякох я на благотворителното събиране в „Холис“, когато Байрън най-после получи назначението. Беше в същата онази нощ, когато ти спа за пръв път у Алисън Дилорентис. Трябваше спешно да излезем да ти купим спален чувал, защото нямаше, помниш ли?

Ариа се отпусна в раираното кресло в ъгъла на стаята. Тя отлично си спомняше първото гостуване с преспиване у Али. Беше скоро след като Али се беше приближила до Ариа по време на един от благотворителните търгове в „Роузууд дей“ и я беше помолила за помощ при сортирането на луксозните предмети. В първия момент Ариа си помисли, че Али го е направила, защото се е хванала на бас. Само седмица по-рано Али беше накарала Челси Бледсоу да пробва някакъв нов парфюм, който беше открила. Оказа се, че „парфюмът“ всъщност е калната, пълна с курешки вода от изкуственото езеро с патици.

Ила залюля роклята в скута си.

— Предполагам, че знаеш за Байрън — че Мередит е… — Тя показа с ръце заоблен корем, имайки предвид бременността й.

Ариа прехапа устни и мълчаливо кимна, а сърцето й се сви болезнено. Ила за пръв път споменаваше състоянието на Мередит. През изминалия месец Ариа се беше опитвала да избягва всякакви асоциации с бременността, но беше глупаво от нейна страна да мисли, че темата може да бъде вечно избягвана.

Ила въздъхна и лицето й придоби напрегнато изражение.

— Така, може би е настъпил моментът да свържа тази рокля с други спомени. Време е да продължа да живея живота си. — Тя погледна Ариа. — Ами ти? Ти успя ли да продължиш?

Ариа повдигна вежди.

— След Байрън?

Ила отметна косата си през рамо.

— Не. Имам предвид твоя учител. Господин… Фиц.

Ариа притисна ръка към устата си.

— Ти си… знаела?

Ила прокара пръст по страничния цип на роклята.

— Баща ти ми каза. — Тя се усмихна стеснително. — Господин Фиц отишъл в „Холис“. Байрън чул нещо за това, че са го помолили да напусне „Роузууд дей“… заради теб. — Тя отново погледна Ариа. — Ще ми се ти да ми беше казала за това.

Ариа погледна към голямата абстрактна картина в другия край на стаята, на която Ила беше нарисувала Ариа и Майк, носещи се в космоса. Не се беше обадила на Ила, защото тогава Ила не отговаряше на обажданията й.

Майка й сведе смутено поглед, сякаш също беше осъзнала това.

— Той не… не се възползва от теб, нали?

Ариа поклати шава, като криеше лице зад косата си.

— Не. Беше доста невинна връзка.

Тя си спомни няколкото пъти, които всъщност беше прекарала с Езра — натисканията в тоалетната в „Снукърс“, целувката в кабинета му, няколкото откраднати часове в апартамента му в стария „Холис“. Езра беше първият мъж, когото Ариа реши, че обича, и той като че ли също я обичаше. Когато й каза да го потърси след няколко години, Ариа беше решила, че той има предвид, че ще я чака. Но някой, който ще те чака, би ти се обаждал от време на време, нали? Тя се зачуди дали пък не е била твърде наивна.

Пое си дълбоко дъх.

— Може би не сме били един за друг. Може да съм срещнала някой друг.

— Наистина ли? — Ила се отпусна на леглото и започна да събува чорапите си. — Кой?

— Просто… някой — каза тихо Ариа. Тя не искаше да развали нещата. — Все още не съм сигурна, че се получава.

— Ами че това е страхотно! — Ила докосна Ариа толкова нежно, че очите на момичето се напълниха със сълзи. Двете най-после разговаряха, както преди. Може би всичко вече навлизаше в нормалното си русло.

Ила вдигна роклята на закачалката и я отнесе в банята. Когато затвори вратата и пусна водата във ваната, на външната врата се позвъни.

— По дяволите. — Ила надникна през вратата с ококорени очи. — Подранил е. Ще отвориш ли?

— Аз ли? — изписука Ариа.

— Кажи му, че идвам след минутка. — Ила затръшна вратата.

Ариа примигна. На вратата отново се позвъни. Тя изтича до вратата.

— Какво да правя, ако е много грозен? — прошепна силно тя. — Ами ако от ушите му растат косми?

— Това е само една среща, Ариа — засмя се Ила.

Ариа сви рамене и слезе по стълбите. През матираното стъкло на входната врата се виждаше неясна фигура, която се въртеше насам-натам.

Тя си пое дълбоко дъх и отвори. На стълбите стоеше късо подстриган мъж. За миг Ариа изгуби ума и дума.

— … Ксавие? — най-накрая успя да произнесе със слаб глас.

— Ариа? — Ксавие присви очи подозрително. — Ти ли си…?

— Ехо? — Ила се спусна надолу по стълбите, поставяйки едната си обица. Роклята й подхождаше идеално и тъмната й коса се спускаше по гърба й. — Здравей! — изчурулика Ила и се усмихна широко. — Ти сигурно си Волфганг?

— О, Боже, не! — Ксавие покри устата си с ръка. — Това е просто името на профила ми. — Очите му се стрелкаха от Ариа към Ила. Устните му се накъдриха, сякаш едва се сдържаше да не се разсмее. На светлината в коридора изглеждаше доста по-възрастен — може би поне на трийсет и няколко години. — Всъщност се казвам Ксавие. А ти сигурно си Ила?

— Да. — Ила сложи ръка на рамото на Ариа. — А това е дъщеря ми Ариа.

— Знам — отвърна бавно Ксавие.

Ила го погледна объркано.

— Запознахме се в неделя — бързо се намеси Ариа, като объркването все още се усещаше в гласа й. — На откриването на галерията. Ксавие беше един от художниците.

— Ти си Ксавие Рийвс? — извика ликуващо Ила. — Мислех да идвам на изложбата, но дадох поканата си на Ариа. — Тя я погледна. — Бях толкова заета днес, че дори не те попитах как е минало. Хареса ли ти?

Ариа примигна бързо.

— Аз…

Ксавие докосна ръката на Ила.

— Не би могла да каже нищо лошо за нея, при положение, че аз съм тук! Попитай я след като си тръгна.

Ила се разкикоти така, сякаш това беше най-смешното нещо, което беше чувала през живота си. След това прегърна Ариа през раменете. Тя усещаше как ръката на майка й трепери. Нервна е, помисли си Ариа. Явно майка й си беше паднала по Ксавие още от първия миг, щом го беше зърнала.

— Какво странно съвпадение, нали? — рече Ксавие.

— Какво чудесно съвпадение — поправи го Ила.

Тя се обърна очаквателно към дъщеря си. Ариа изпита непреодолима нужда да залепи същата идиотска усмивка на лицето си.

— Чудесно е — повтори тя.