Мис Порочна

27. Кралица Хана Мерин

Когато Хана и Лукас стигнаха до дома на семейство Хейстингс, голямата приемна вече беше пълна с народ. Струнният квартет тъкмо бе приключил с изпълнението си и една джаз група заемаше мястото му. Сервитьорките разнасяха аперитиви, а барманите разливаха уиски, G&T и червено вино в големи чаши. Хана усещаше алкохола в дъха на почти всеки, който минаваше край нея. Изглежда бяха ужасени от случката с Иън. Преди изчезването на Али най-страшното престъпление, на което бяха ставали свидетели, беше когато един от съседите им беше тихомълком привикан на разпит от данъчните.

Лукас свали капачката от обектива на своя „Олимпус SLR“ — той отговаряше за фотографската част при отразяването на събитието в училищния вестник.

— Искаш ли да ти донеса питие?

— Още не — отвърна Хана, мислейки си за всички калории, които се съдържаха в алкохола. Тя нервно прокара пръсти по яркочервената си парти рокля от шифон и коприна, творение на Катрин Маландрино. Предишната седмица копринената лента около кръста й прилепваше идеално, а сега съвсем лекичко я стягаше. Тя се беше покрила цял ден, опитвайки се да не обръща внимание на непрекъснатите обаждания и есемеси от Кейт, Наоми и Райли, и поканата за събирането в дома на Наоми преди партито, за да се наконтят заедно. Най-накрая не издържа и се обади, за да им каже, че е твърде разстроена от бягството на Иън, за да се конти.

— Здравейте, деца. — Госпожа Хейстингс се спусна към тях, очевидно раздразнена от това, че ги вижда в стаята. — Младите са се събрали в библиотеката. Оттук.

Тя започна да ги побутва към библиотеката, сякаш бяха някакви досадни вещи, които трябва да бъдат натикани в дрешника. Хана хвърли безпомощен поглед към Лукас. Все още не беше готова да се изправи срещу Кейт.

— Не трябва ли да направиш снимки и на възрастните? — отчаяно изписука тя.

— За това си имаме светски фотографи — сопна й се госпожа Хейстингс. — Вие снимайте само приятелите си.

В момента, в който госпожа Хейстингс отвори големите двойни врати към библиотеката, някой извика: „Мамка му“. В стаята настана суматоха и шушукане, след което всички устремиха очи към майката на Спенсър с широки усмивки на лицата и изражения, които казваха: „Аз не пия“. Едно момиче от квакерското училище тихомълком се изсули от скута на Ноъл Кан. Майк Монтгомъри се опита да скрие чашата с вино зад гърба си. Шон Ейкърд — който най-вероятно наистина не пиеше — разговаряше с Джема Кърън. Кейт, Наоми и Райли се бяха скупчили в ъгъла. Кейт беше облякла бяла рокля без презрамки; Наоми носеше шарена рокля с връзки за врата, която й стигаше до коленете; а Райли се кипреше в зелената „Фоули и Корина“, която Хана й беше избрала от „Тийн воуг“.

Госпожа Хейстингс затвори вратата и всички отново наизвадиха бутилките и чашите с вино и шампанско. Кейт, Наоми и Райли още не я бяха забелязали, но скоро щяха да я зърнат.

„Моментът почти настъпи! — беше казала през смях Кейт. — Чакам го с нетърпение!“.

Лукас забеляза Кейт и останалите в дъното на стаята.

— Да отидем ли да ги поздравим?

Главата на Кейт беше наведена към ухото на Наоми. След това двете изведнъж се разделиха и се разсмяха шумно. Хана дори не направи опит да помръдне.

— Няма ли да идеш да поговориш с тях? — попита Лукас.

Хана се беше втренчила в каишките на обувките си.

— Промених си мнението за Кейт.

Веждите на Лукас се изстреляха нагоре така, че почти се сляха с косата му.

— Мисля, че не е такава, каквато изглежда — добави Хана.

Тя усещаше погледа на Лукас, който очакваше обяснение.

— През есента тя се опита да унищожи връзката ми с татко — прошепна Хана, като го придърпа към противоположния ъгъл. — Цялата тази история „нека да бъдем приятелки“… Мисля, че твърде бързо я приех. Твърде лесно стана. От години враждувам с Наоми и Райли, а изведнъж всичко между нас е наред, само защото Кейт е тук? — Тя енергично разтърси глава. — Тц! Няма да стане.

Лукас присви очи.

— Кое няма да стане?

— Според мен Кейт е намислила нещо — обясни Хана и изскърца със зъби, когато Ноъл Кан извика на Джеймс Фрийд да му метне остатъка от водка. — Мисля, че тя, Наоми и Райли са се сговорили да ме съсипят завинаги. Но аз трябва да намеря начин да я извадя от играта. Трябва да измисля как да я изпреваря.

Лукас я погледна. Джаз групата от другата стая завърши едната песен и започна друга, преди той да заговори отново.

— Всичко е заради Мона, нали? — Гласът му омекна. — Разбирам защо си мислиш, че всяка нова приятелка се опитва да те съсипе. Но това не е така, Хана. Никой не иска да те нарани. Наистина.

Хана потисна желанието си да тропне с крак. Как се осмелява да я поучава! Напоследък си мислеше да му разкаже за новия А. — но вече не. Сигурно и за него ще започне да я поучава.

— Това не са просто някакви параноични фантазии — сопна му се гневно тя. — Няма нищо общо с Мона, но е изцяло свързано с Кейт. Какво не можа да разбереш?

Лукас замига бързо. Вълна от разочарование заля Хана. Не го разбираше, защото това не беше неговият свят. Внезапно Хана разбра колко различни са техните светове.

Тя въздъхна.

— Тук става въпрос за популярността, Лукас — каза му тя с подчертано равен тон. — Всичко е… пресметнато предварително. Не е нещо, което би разбрал.

Очите му се разшириха. Той се облегна на двойните врати на библиотеката.

— Не бих го разбрал, защото не съм популярен, така ли? Ами съжалявам, Хана. Съжалявам, че не съм достатъчно готин за теб.

Той махна презрително с ръка и се оттегли до прозореца. Хана усети горчив вкус в устата си. Току-що беше влошила нещата.

Слабата ръка на Кейт се стрелна нагоре.

— Божичко, Хана! Ти си тук!

Хана обърна глава към нея. Наоми и Райли също й махаха, ухилени до уши. Щеше да изглежда много странно, ако просто се обърне и си тръгне, след като очевидно ги беше забелязала. Поне тази вечер беше облякла рокля по свой избор, а не нещо, изпратено от Мона, което всеки момент ще се пръсне.

Хана се стегна и тръгна към тях. Наоми се пресегна и разчисти място за Хана на големия кожен диван.

— Къде се губиш? — попита тя, като я прегърна силно.

— А, никъде — отвърна неопределено Хана. От другия край на стаята я гледаше Лукас. Тя бързо отвърна поглед.

— Тревожих се за теб — каза Кейт и я погледна сериозно. — Цялата тази работа с Иън е много плашеща. Абсолютно не те виня, че се покри така.

— Но пък сега сме доволни, че си тук — рече Наоми. Тя се наведе към Хана и прошепна в ухото й. — И Ерик Кан, и Мейсън Байърс дойдоха. И двамата си падат по Кейт.

Хана облиза устните си и помръдна с рамене, без да изпитва особено желание да завърже разговор. Но сега пък Кейт подръпна шифонения ръб на роклята й.

— Вчера Наоми ме заведе в един страхотен бутик, наречен „Отър“, и аз си взех това оттам. — Тя посочи към огърлицата с огромен кристал Сваровски на шията й. — Искахме да вземем и теб, но ти не си вдигаше телефона. — Тя нацупи устни. — Обаче следващата седмица ще отидем, нали? Имат едни тъмни дънки „Уилиям Ръст“, които ще ти стоят страхотно!

— Аха — промърмори Хана. — Става. — Тя протегна ръка към бутилката с вино, която беше скрита зад един от столовете. За нещастие тя се оказа празна.

— Ето, изпий моето — рече бързо Кейт и й подаде полупразната си чаша. — И без това пих и у Наоми, докато се приготвяхме.

Хана замаяно се втренчи в чашата на Кейт, тъмното червено вино й заприлича на кръв. „Ще стане — беше прошепнала Кейт. — Моментът почти настъпи чакам го с нетърпение!“. Тогава какво, за Бога, беше това приятелско отношение? Възможно ли е Хана да е направила грешка?

И в този миг я осени. Но, разбира се! Кейт се преструваше на нейна приятелка. Хана се почувства глупаво, че не се е досетила досега.

Правилата на преструването бяха елементарни. Ако Хана искаше да си отмъсти на някого, че е направил нещо на Мона, тя се държеше така, сякаш двете с Мона са се скарали, проникваше в групичката на другото момиче и изчакваше мига, в който можеше да забие нож в гърба й. Може би Мона беше разказала на Кейт за фалшивите приятелства преди, когато беше А.

Ерик Кан се приближи и се тръшна върху голямата възглавница с индийски мотиви, която лежеше на пода до дивана. Той беше по-висок и по-дългурест от Ноъл, но имаше същите големи кафяви очи и озъбена усмивка.

— Здрасти, Хана — каза той. — Къде си крила красивата си доведена сестра досега?

— От устата ти звучи така, сякаш ме е държала затворена в килера — изкикоти се Кейт, очите й блестяха.

— Така ли си направила? — обърна се Ерик към Хана и накара Кейт да се разкикоти още по-силно.

Ноъл и Мейсън също седнаха на пода, а Майк Монтгомъри и приятелката му се сместиха до Наоми и Райли. Около тях се струпаха толкова много хора, че Хана не можеше да стане, дори и да искаше. Тя огледа стаята, за да намери Лукас, но той беше изчезнал.

Ерик се наведе напред и хвана Кейт за ръката.

— Така, откога се познавате момичета?

Кейт се обърна замислено към Хана.

— Ами май… от четири години, нали? Бяхме в седми клас. Но доста дълго не си говорехме. Хана дойде веднъж в къщата ни в Анаполис. Мисля, че беше твърде готина за мен — доведе и Алисън Дилорентис. Спомняш ли си онзи обилен обяд, Хана?

Кейт се усмихна широко и самодоволно на Хана, сякаш всеки момент щеше да изплюе тайната й. Хана имаше чувството, че се вози на увеселително влакче, което бавно започва да се изкачва по хълма. Всеки момент щеше да премине от другата му страна и стомахът й нямаше да издържи… а репутацията й щеше да отиде по дяволите.

Фалшивото приятелство е много просто, сигурно беше казала Мона на Кейт, защото сигурно вече беше наясно, че един ден Кейт и Хана щяха да бъдат принудени да живеят под един покрив. Просто научи една от тайните на Хана. Това ще е достатъчно, за да я съсипеш завинаги.

Тя се сети и за есемеса от А. Съсипи я, преди да съсипе теб.

— Знаете ли, че Кейт има херпес? — изведнъж изтърси тя. Гласът дори като че ли не беше нейният, а на някой много по-злобен човек.

Всички я изгледаха стреснато. Майк изплю виното си върху килима. Ерик Кан бързо пусна ръката на Кейт.

— Тя ми го каза преди няколко дни — продължи Хана и едно отровно, черно чувство се разля из тялото й. — Прихванала го от някакво момче в Анаполис. Мисля, че трябва да го знаеш, Ерик, преди да се опиташ да се напъхаш в гащичките й.

— Хана! — отчаяно прошепна Кейт. Лицето й беше бяло като вар. — Какво правиш?

Хана се усмихна самодоволно. И ти щеше да направиш същото с мен, кучко. Ноъл Кан потрепери и отпи една голяма глътка от виното си. Наоми и Райли се спогледаха неспокойно и се изправиха.

— Вярно ли е това? — Майк Монтгомъри сбърчи нос. — Отврат.

— Не е вярно — изписка Кейт, оглеждайки всички около себе си. — Наистина, момчета, Хана току-що си го измисли!

Но вредата вече беше нанесена.

— Пфу! — прошепна някой зад гърба им.

— Валтрекс — изкашля се Джеймс Фрийд в ръката си. Кейт се изправи. Всички отстъпиха крачка назад, сякаш вирусът на херпеса можеше да прескочи от нейното тяло върху техните.

Кейт погледна ужасено Хана:

— Защо ми причиняваш това?

— Моментът почти настъпи! — изрецитира Хана с монотонен глас. — Чакам го с нетърпение.

Кейт я зяпна с объркан вид. След това отстъпи назад и се запрепъва към вратата на библиотеката. Когато я затръшна зад гърба си, кристалите на полилея зазвъняха мелодично.

Някой постепенно усили музиката.

— Леле — обади се Наоми, като се настани до Хана. — Нищо чудно, че през последните два дни избягваше да прекарваш време с нея.

— А кое е момчето, което я е заразило? — прошепна Райли и седна до Наоми.

— Знаех си, че има нещо курвенско в нея — изсумтя Наоми.

Хана отметна кичур коса от очите си. Тя очакваше да се почувства великолепна и могъща, но вместо това й беше гадно. Нещо в онова, което се случи, й се струваше… нередно. Тя остави чашата на Кейт на пода и тръгна към вратата с желанието просто да се махне оттук. Само че някой й препречи пътя.

Лукас я гледаше със стиснати устни. Беше очевидно, че е станал свидетел на всичко.

— О! — рече Хана със смирен глас. — Здравей.

Лукас скръсти ръце на гърдите си. Лицето му изглеждаше сърдито.

— Браво, Хана. Успя да я извадиш от играта, преди тя да го направи, а?

— Ти не разбираш — възрази Хана. Тя пристъпи към него и вдигна ръка, за да го прегърне през раменете, но той я спря.

— Всичко разбирам. — Гласът му беше леден. — И мисля, че ми харесваше повече, когато не беше толкова популярна. Когато си беше просто… нормална. — Той окачи фотоапарата на врата си и тръгна към вратата.

— Лукас, почакай — извика Хана, зашеметена.

Той се спря по средата на огромния ориенталски килим. По тъмното му сако се забелязваха няколко кучешки косми — сигурно след като го беше облякъл, си беше поиграл със своя санбернар Клариса. Внезапно Хана осъзна, че го обича затова, че не му пука дали е идеален. Обичаше го заради всяко непохватно нещо, което беше направил.

— Съжалявам. — Очите й се напълниха със сълзи, без да й пука, че всички я гледат.

Лицето на Лукас остана безизразно като камък.

— Дотук бяхме, Хана. — Той отвори вратата и излезе във фоайето.

— Лукас! — умолително го повика Хана, а сърцето й биеше като полудяло. Но той си беше отишъл.